Тами Хоуг
Надпревара с похитител (21)

17.

Джил влезе в стаята на Джейд и запали нощната лампа, поставена върху старинен скрин. Дръпна опаковка масло за почистване на кожа от шкафа с препаратите, свали капачката, отвори чекмеджето с бричовете на Джейд за състезания и напои панталоните с масло. Знаеше от каталозите, че тези бричове струват поне по двеста долара. Отвори гардероба, извади двете му маркови якета, напои ги и тях, а след това се справи по същия начин и с марковите ризи.

Това май не беше достатъчно. Още беше жадна за отмъщение.

Трябваше да почисти оборите в края на деня, защото на гватемалеца Хавиер му се наложи да си тръгне по-рано. Само че на Джил не й беше приятно да чисти лайната, затова пръсна сено и стърготини отгоре, за да покрие всичко. Изкиска се, когато отиде в първия бокс и изведе сивия кон на Трей Хюс. Премести го в празния бокс, който беше на Ярка звезда, взе вила и премести сеното, за да открие оборския тор, напоен с урина. Миризмата на амоняк нахлу в носа й и тя се усмихна злобно.

Остави вилата, върна се в помещението на Джейд и грабна купчина дрехи.

Щеше да получи удар, когато откриеше какво е направила. Щеше да се сети, че е тя, само че нямаше начин да го докаже. А рано сутринта трябваше да бъде на тренировъчния плац. Нямаше да има какво да облече. Конете му нямаше да са готови. Затова пък Джил щеше да лежи на плажа и да се оглежда за готини гаджета.

Пръсна дрехите в бокса върху купчините непочистена оборски тор и локвите урина, след това обиколи бокса, за да стъпче добре скъпите дрехи на Дон Джейд. Така щеше да се научи да не се отнася с хората като със слуги. Нямаше да го остави да я унижава и да му се размине просто така. Тъпак скапан! Щеше да съжалява как се е държал. Можеше да му бъде съюзник, негов шпионин. Сега обаче да ходи да се гръмне!

— Майната ти, Дон Джейд! Майната ти, Дон Джейд… — Тя повтаряше думите и тъпчеше дрехите му в лайната.

Вече не се страхуваше, че Джейд ще я хване. Сигурно си стоеше в напудрения клуб и се опитваше да направи впечатление или на някой клиент, или на жена. Предполагаше се, че Парис трябва да направи нощната обиколка, но Джил бе напълно сигурна, че помощничката почти никога не идваше, когато бе неин ред.

На Джил не й мина през ум, че някой от съседна конюшня може да мине, че охраната обикаля непрекъснато. Нея почти никога не я хващаха. Нали така стана и когато надраска колата на тъпата Ерин. Всички решиха, че е Чад, защото той бе идвал същата вечер и двамата с Ерин се скараха. Едно време Джил работеше в „Уол-Март“, откъдето крадеше какво ли не, и то под носа на мениджъра. Магазинът си го заслужаваше, нека да ги крадат, след като са назначили онзи кретен.

— Майната ти, Дон Джейд! Майната ти, Дон Джейд… — повтаряше тя и доволно тъпчеше дрехите му.

В този момент лампите в конюшнята угаснаха.

Джил спря и застана неподвижно. Чу забързаните удари на сърцето си. Те отекваха в ушите й и тя не успяваше да чуе дали някой се приближава. Когато очите й се приспособиха към тъмнината, различи някакви сенки, ала боксът бе в дъното на конюшнята и не влизаше достатъчно светлина отвън.

Някои от конете се обърнаха в боксовете. Изпръхтяха нервно, поне така се стори на Джил. Заопипва притеснена стената, за да открие подпряната вила. Беше я оставила чак в другия край. Обърна се към вратата и продължи да я търси.

Всичко се случи толкова бързо, че тя не успя да реагира. Чу прошумоляване зад себе си и усети нечие присъствие. Преди да успее да изпищи, нечия ръка покри устата й. Тя отчаяно се вкопчи в дръжката на вилата, изви се и се опита да се измъкне от хватката на нападателя, олюля се назад и замахна с вилата, описвайки огромна дъга. Усети, че удря нещо. Беше стиснала дръжката съвсем накрая, затова не успя да замахне както трябва. Накрая изпусна вилата и тя се удари в стената.

Опита се отново да изпищи, ала не успя. Сякаш сънуваше кошмар и звукът не излизаше от гърлото й. В този момент разбра, че ще умре.

Въпреки това се опита да хукне към вратата. Краката й бяха натежали като олово. Стъпалата й се оплетоха в пръснатите по пода дрехи. Бяха също като ласо, стегнало се около глезените й, което я теглеше надолу. Полетя тежко напред и остана без въздух. Нападателят й се нахвърли отзад.

Чу някакъв звук — глас, — ала така и не успя да различи на кого е, заради бясното туптене в ушите и дрезгавите звуци в собственото й гърло, когато се опитваше да диша, да хлипа и да се моли. Усети как непознатият вдига червената мини пола и оголва задника й, нечия ръка се плъзна между бедрата й и скъса и без това прекалено малките прашки.

Опита се да се примъкне по-напред. На кръста усещаше ужасна тежест, след това тежестта се премести на главата и натисна лицето й в оборския тор, който трябваше да бъде почистен следобеда. Не можеше да диша. Опита се да завърти глава, но не успя; опита се да си поеме въздух, но устата й се напълни с изпражнения; опита се да повърне, но усети как някаква ужасна топлина се разлива в гърдите й.

Не почувства нищо повече.