Ърскин Колдуел
Земя на страдание (7)

7

— Дай ми едно уиски и малко бира! — каза той на едрия плешив човек зад бара. Разгъна смачкана банкнота от един долар върху влажното дърво и изглади гънките й с пръсти.

Барманът изгледа Спенс изпитателно.

— Откъде си, приятелю? — запита той. — Не си спомням да съм те виждал тук преди.

— Живея в Саут Сайд — отвърна Спенс, като буташе долара през бара. — По-добре дай едно двойно уиски и чаша бира!

— Може би няма и да те видя повече тука — каза барманът, като поклати глава. Сложи бутилка и чаша и наля бирата. После взе долара на Спенс и маркира на касата. — И ако си свикнал с това, приятелю, хич не ме интересува как го пиеш. Плащат ми, за да обслужвам бара, а не да давам съвети!

Той кимна още веднъж натъртено на Спенс и отиде в другия край на бара да обслужва клиенти. Спенс гаврътна уискито и бирата и бързо напълни чашата отново. След малко барманът се върна и сложи бутилката на полицата.

— Винаги оставяме новия клиент да направи това веднъж — каза той и погледна Спенс многозначително. — Шефът казва, че е добре за алъш-вериша, но само веднъж.

Той се облегна с лакът на бара и загледа Спенс.

— Дявол да ме вземе, ако това не е първият път, когато виждам толкова много млади момичета, и то тъй разголени! — заяви Спенс, като махна с ръка към стаята зад себе си. — Как, по дяволите, издържаш на това, братче?

Барманът сложи двете си ръце на бара, наведе се напред и започна да почуква Спенс с пръст.

— Свикваш с това, приятелю — заяви той. — В живота е така с всичко, което виждаш често. След известно време това, което гледаш тук наоколо, започваш да възприемаш тъй, сякаш си фермер, който върви из нивата си и забелва тук-там по някой клас, за да види как зрее житото. Разбираш ли какво искам да кажа, друже?

Той намигна на Спенс, като отметна недвусмислено глава. Спенс отпи от уискито.

— Някога — продължи барманът и огледа бара от единия до другия край, а после прекара ръка по плешивата си глава, някога имаше два вида жени. Лоши и добри. Сега има само едни — лошо-добри. — Той заклати бързо глава. — Разбираш ли ме, друже?

Преди Спенс да има възможност да каже нещо, барманът започна да го тупа по ръката.

— Родителите като че ли вече не дават пукната пара за това, какво става с дъщерите им — подхвана той. — Струва ми се, че те всички отглеждат дъщерите си само за да се превърнат в курви, когато пораснат достатъчно, за да бъдат годни за това. — Барманът поклати тъжно глава. — Не беше така едно време, когато бях млад. Тогава хората се гордееха много с децата си и единствените жени, които можеха да се намерят в място като това, бяха старите проскубани курви. Сега само погледни онези момичета там! Те не би трябвало да са тук. Трябваше да са си вкъщи. Но мъжете, които имат млади дъщери, хойкат всяка вечер с младите дъщери на други мъже и са толкова заети с това, че хич не им пука какво става с техните собствени.

— Знам какво искаш да кажеш — рече Спенс, като кимна в съгласие. — Защото аз самият имам две. По-младата сега навърши тринадесет и си блъскам главата как да я намеря. — Той спря и се втренчи със зяпнала уста в плешивия барман.

— Какво има? — запита барманът, като се обърна и се огледа в огледалото зад бара. — Защо ме гледаш тъй?

— Хей! — възкликна Спенс и остави празната чаша от уиски. — Какво ще кажеш, ако се ожениш? Имаш си хубава работа тук и изглеждаш като…

Барманът протегна голямата си тежка ръка и тупна Спенс по рамото.

— Приятелю — каза той и се ухили, — пред теб е човек, който се е опитвал три пъти и е платил скъпо, за да му уври главата. Последната жена, за която се ожених, държеше козметичен салон. Ако не знаеш какво става в някои от тези места, ще ти кажа. Първо, тя си имаше една малка задна стаичка. Отначало, когато я видях, не й обърнах голямо внимание, но един ден, след като бях женен вече от седмица, влязох през задната врата й заварих вътре жена си и две млади момичета, които идваха два пъти седмично през цялото лято. Няма смисъл да ти разправям какво ставаше там, защото щом живееш в Саут Сайд, знаеш също много добре какво става край тебе. Тогава си грабнах шапката и офейках, и бягам всеки път, когато стане дума за женене. Бога ми, тъй е. Консервиран съм като пушен свински бут! Никакво женене повече, докато времената не се променят!

— Това не е причина да се откажеш напълно — каза Спенс настойчиво. — Имам дъщеря, която би била добра съпруга за всеки мъж. Освен това, не е толкова стара, че да е изхабена. И веднага ще се научи как да се грижи за мъжа си.

Барманът отиде да наточи няколко бири за клиенти и се забави известно време.

— Друже — рече той, като се върна, — ценя всичко, което каза, но аз просто не съм човек за женене дотогава, докато времената не се променят. Обаче може би ще мога да ти помогна. — Той вдигна глава и се огледа из стаята зад Спенс.

— Как? — запита Спенс учудено.

— Има един, който идва тук всяка вечер и би могъл да бъде този, когото търсиш. — Той продължи да оглежда помещението. — Разбира се, не мога да бъда напълно сигурен. Но ако има някой, който би се съгласил, това е Бъбър…

Той се изправи и отиде в края на бара. След като огледа и другата част от стаята, Спенс го видя да маха на някого. Когато се върна при Спенс, един млад мъж на около двадесет и пет години, разпуснат и блед на вид, си пробиваше път с лакти към бара. Имаше тъмна коса и беше добре облечен, но първото нещо, което Спенс забеляза у него, бе ухилването. Той се хилеше, сякаш това бе единственото нещо, което е правил цял живот.

— Ела тук, Бъбър! — повика го барманът, като се протегна и го дръпна към бара. — Искам да те запозная с един мой приятел. — Той кимна към Спенс. — Бъбър, запознай се с… — барманът погледна към Спенс. — Ей, как ти беше името, впрочем?

— Ами, аз съм Спенс Даутит.

— Да. Така беше. Бъбър, запознай се със Спенс Даутит.

— Хей — отвърна Бъбър, все още широко ухилен.

— Здрасти — каза Спенс сериозно.

— Дай ни по едно, Майк! — извика младежът на бармана. Постави лакът на бара, облегна се тежко на него и се ухили на Спенс. Докато наливаха напитките, Бъбър извади една петдоларова банкнота от джоба си и я хвърли на бара.

— Е, приятелю — каза барманът, като се наведе напред, — ето човека, с когото трябва да разговаряш за това. Бъбър се жени от време на време, просто, за да не загуби навика. Точно сега е в след брачен период и е време да опита пак. Нали тъй, Бъбър?

Бъбър глупаво се ухили.

— Тъй е, Майк — потвърди той, като бутна чашата си през бара, за да я напълнят отново.

— Какво работиш? — запита Спенс. — Работиш, нали?

Майк, барманът, се изкикоти.

— Работя на комисионно — отговори Бъбър с широко ухилване. — Познато ти е нали?

— Не мога да кажа, че знам — призна Спенс. — Добри пари ли изкарваш?

— Дали изкарвам добри пари! — засмя се Бъбър. — Виж ти!

— Значи, печелиш много?

— Слушай, човече, не се безпокой дали изкарвам пари. Винаги мога да вадя много мангизи.

Спенс нервно захапа върха на езика си. Не му харесваше пъпчивото, поресто лице на Бъбър и непрекъснатото глупаво хилене, но не можеше да пренебрегне факта, че би могъл да убеди младежа да се ожени за Мейвис.

— Кажи ми за това момиче? — попита Бъбър. — Каква е? Руса или черноока?

Спенс наблюдаваше глупавото лице на младежа и се чудеше защо през цялото време се хили.

— Ако знаеш някоя, за която бих се съгласил да се оженя, трябва да ми кажеш как изглежда, приятелю. — Той мушна силно Спенс в ребрата. — Това е важно.

— О, тя е хубава — увери го Спенс бързо. — Тя е по-хубава от повечето момичета, които хойкат наоколо.

— Като начало, това е достатъчно за мен — кимна Бъбър. — Само да не е руса. Не е, нали? Последната, за която се ожених, беше руса и сега искам малко смяна.

— Тя има тъмнокестенява коса, която понякога изглежда почти черна — уточни Спенс.

— Колко е годишна?

— Ами, не мога веднага да кажа точно — отговори стеснено Спенс. — На колко години би искал да е, например?

— Колкото по-млада, толкова по-добре. Не падат често много млади.

— И ти би поискал да се ожениш за нея, тъй млада както е и прочие?

— Разбира се! Защо не! Дявол да го вземе, не съм бил женен от доста време! Ще си опитам късмета, друже!

— И няма да се измъкнеш в последната минута?

— Не, ако тя си струва — отговори той, като навря ухиленото си лице в лицето на Спенс и го тупна по гърба. — Това е важното, нали Майк?

— Важното е не какво струва — отвърна барманът компетентно, — а какво дава.

Спенс сграбчи ръката на Бъбър.

— Ако отида и я доведа тук, ще се решиш ли да се ожениш за нея, веднага? — запита той нетърпеливо.

— Друже, това няма да е трудно да стане, ако тя ми хареса, нали? — заяви Бъбър. — Къде е тя сега?

— Ще я намеря — каза Спенс и потупа ръката на младежа. — Ти постой, не си отивай! — Изпи остатъка от уискито и бирата и тупна Бъбър по гърба. — Няма причини да не ти хареса, сине — увери го той. — Тя непрекъснато ме навива вкъщи, а аз съм й близък роднина.

Спенс отново потупа Бъбър приятелски по гърба и се отдалечи, като си пробиваше път. Мина през стаята, оглеждайки момичетата. Щом стигна до другата страна, спря и се озърна объркано. Видя пет-шест момичета, но нито едно от тях не беше Мейвис. Докато се чудеше как да я намери, усети, че някой се притиска в него. Обърна се сепнато и видя друго момиче, разголено до кръста, което му се усмихваше. Беше облечено почти така, както първото, с което бе разговарял.

— Нека идем и седнем някъде, а, моето момче? — предложи тя подкупващо. — Какво ще кажеш?

— Да ви кажа божата истина, мис, точно сега нямам време — отвърна Спенс, като се опитваше да се отдалечи от нея.

— Е, хайде, разпусни се — каза тя, като го дърпаше за ръката и стискаше дланта му. — Името ми е Джери. Добре ще те забавлявам, моето момче. Няма нужда да търсиш повече. Знам какво да направя, за да прекараш добре.

Спенс се повдигна на пръсти и се опита да види какво бе станало с Бъбър. Не можа да го види на бара и се обезпокои много. Той бутна момичето, за да го накара да се махне. — Съжалявам, мис, но тъкмо сега трябва да тръгвам — каза той нервно, докато се опитваше да я накара да се махне. — Веднага щом намеря Мейвис, може би.

— Мейвис е навън сега — заяви тя бързо, като се вкопчи здраво в ръката му. — Защо не ме оставиш да те забавлявам, моето момче? Няма защо да чакаш Мейвис.

— Къде е тя? — запита той и се обърна към нея.

— Навън е, извикаха я.

— Но аз трябва да я видя! — запротестира Спенс, като усети, че го дърпат към вратата.

— Така си мислиш — подхвърли Джери заядливо. — Ти просто не познаваш Джери, момче! Ще ти покажа защо не трябва да я чакаш! Хайде!

Тя го преведе през една врата в по-голяма стая. В единия край имаше две големи маси за игра със зарове, един бар на противоположната страна и малък дансинг в средата. Имаше маси и столове, наредени в кръг около дансинга, както и един подиум до стената, където трима негри седяха сред странен на вид асортимент от музикални инструменти. Единият от негрите свиреше на пиано, когато Спенс и Джери прекосиха дансинга и седнаха на една свободна маса.

Почти веднага един келнер застана до лакътя на Спенс и го учуди с внезапното си появяване.

— Какво да бъде? — запита той рязко.

— Уиски и бира — поръча Спенс, без да мисли.

Джери кимна на келнера и придърпа стола си близо до Спенс. Той усети ръката й около врата си.

— Какви бяха всички тези приказки, дето се опита да ми наприказваш? — запита тя, леко нацупена. — Не ме ли харесваш, моето момче?

— Не е там работата, мис — запротестира той. — Едва ли съм имал време да реша дали или не, дори и да съм искал. Но трябва да намеря Мейвис, тъй че аз…

— Виж какво, момче! — заяви Джери, като обхвана врата му с ръка и го притегли към себе си. — Нека не спорим за Мейвис. Ние с нея непрекъснато си разменяме срещите. Тя няма да ти се сърди.

— Работата е друга, мис. Аз действувам по една сигурна система, която…

Няколко музикални инструмента гръмнаха с оглушителен шум. Тримата негри свиреха на пиано с ръце, надуваха тръби и биеха барабани с крака. Спенс се озърна тъкмо когато завесите се разтвориха пред една врата до подиума и видя как едно момиче премина с танцови стъпки през дансинга. Той се изправи на стола си. Момичето държеше пред себе си малък черен кожен маншон.

Келнерът постави уискито и бирата на масата и ръгна Спенс в ребрата с кокалчето на палеца си.

Спенс бръкна в джоба си и извади долар.

Момичето се въртеше в средата на дансинга, като държеше плътно до тялото си малкия черен маншон. Музиката изведнъж стана бавна и тя започна да движи тялото си напред и назад, а краката й останаха неподвижни. Спенс се надигна от стола си, за да може да вижда по-добре, но Джери го дръпна назад.

— Виж какво — протестира той ядосан, — това е нещо, което искам да видя на всяка цена!

Танцьорката премина през дансинга и се закова пред една от близките маси, докато един от мъжете не и хвърли монета. Тя се наведе и я вдигна, като тогава задържа за момент маншона зад гърба си. Спенс се присегна за уискито и го изпи на един дъх. Джери го дърпаше за ръката.

— Дай й двадесет и пет цента, моето момче! — подкани го тя. — Хайде, бъди щедър!

Спенс извади двадесет и пет цента и ги вдигна, за да ги види момичето. Тя се обърна и затанцува към масата на Спенс. Той се протегна и й даде парите, а тя започна да се извива от една страна на друга в такта на музиката. Един мъж зад Спенс се облягаше на рамото му и ръгаше главата му с лакътя си.

— Хвърли го, бейби! — викаше колкото му глас държи мъжът върху рамото на Спенс.

Спенс също искаше тя да хвърли маншона, но не можеше да търпи повече болезнените удари по ухото си. Той се изправи, замахна с юмрук, присвивайки едното си око, като се мереше грижливо, и удари човека по челюстта с всичка сила. Непознатият се олюля назад в тълпата.

Момичето извиваше бедра във въртеливо движение, когато Спенс седна. Той облиза напуканите си устни и посегна над главата за бирата. Момичето бавно издигаше маншона над главата си и Спенс вдигна чашата. Преди да успее да изпие бирата обаче, усети как някой се обляга тежко на рамото му. Отмести поглед от момичето достатъчно дълго, за да разпознае отново същия човек.

— Я ми подхвърли това, бейби! — викаше мъжът над главата на Спенс.

Тя го погледна и се усмихна. Маншонът бе високо над главата й, но непознатият удряше с двата си юмрука по ушите на Спенс. Той се страхуваше, че може да изпусне нещо, ако стане и удари непознатия отново, затова закри уши с ръце и се загледа в момичето. Тя се бе обърнала и бедрата й се извиваха в такта на музиката.

— Не е ли бомба! — провикна се мъжът, като сграбчи главата на Спенс с две ръце и го разтърси грубо. Спенс се озова лице срещу лице с човека. — Приятел, това се казва работа, нали!

Музиката спря и момичето изтича през дансинга. Преди да изчезне зад завесите, около подиума се посипаха дребни монети, а негрите скочиха долу и започнаха да ги събират.

Непознатият, който стискаше главата на Спенс като в менгеме, я пусна и се отдалечи.

Спенс облиза сухите си устни и погледна към Джери. Тя се усмихваше и се притискаше до него.

— След пет минути ще има нов номер — довери му тя.

— Искаш да кажеш, че ще има друго момиче, което ще излезе като това само с един малък кожен маншон? — запита той с недоверие.

— Всички момичета се изреждат — кимна тя. — Това е част от работата ни.

— И вие също?

— Разбира се.

— Ей, дявол да го вземе! — възкликна той, като клатеше глава. — Наистина бих искал да зная какво ще измислят сега.

Келнерът седеше до Спенс и го мушкаше с палец в ребрата.

— Колко пари ти остават? — запита Джери.

Спенс извади две банкноти по един долар и няколко монети по пет и десет цента.

— Това ли е всичко? — запита Джери с възмущение.

Спенс кимна.

— Няма повече пиене! — заяви тя рязко на келнера.

Той се обърна и се отдалечи.

— Ела с мен! — каза тя повелително. Стана и издърпа Спенс за крака. — Отиваме в пансиона.

— Почакайте една минута, мис! — запротестира той. — Казахте, че след пет минути ще излезе друго момиче, а аз искам да гледам още такива работи!

— По дяволите! — отвърна тя твърдо, като раздруса ръката му. — Ела с мен, преди да си изхарчил това, което ти остава. Хайде, моето момче!

— Но аз не искам да изпусна още една гледка като тази — запротестира отново той, като се опитваше да издърпа ръката си. — Никак не сте добра, мис!

— Дявол да те вземе! — изруга Джери сърдито и го повлече от масата през дансинга. — Отиваме в пансиона!

Тя го проведе през една врата в слабо осветен хол. Когато стигнаха до края му, Спенс видя дебела негърка, която четеше някакво любовно списание под един лампион.

— Мами — запита Джери, като все още държеше ръката на Спенс, — къде е свободно?

Негърката остави списанието, отбеляза си грижливо страницата и се изправи на крака.

— Здрасти, мис Джери! — отвърна мило, Мами. — Цяла вечер не съм те виждала.

Негърката хвърли остър поглед към Спенс, като го преценяваше бързо. След като го разгледа от главата до петите, тя изви презрително глава и се отдалечи. Те я последваха в хола, докато тя блъсна една от вратите и влезе вътре, за да запали лампата. На излизане се изправи до вратата с ръце, скръстени на корема. Застана в очакване, а Спенс мина покрай нея и влезе в стаята, без да й даде двадесет и пет цента.

— Хъм — изръмжа тя презрително. — Още един от тази за нищо негодна бяла измет!

После затръшна вратата.

Когато Спенс се огледа в стаята, видя, че Джери стои пред огледалото и реше косата си. Той я наблюдаваше и се олюляваше на краката си. Уискито и бирата не му позволяваха да гледа предметите по-продължително и скоро масите, столовете и стените започнаха да танцуват пред очите му. Присегна се към края на леглото, за да се задържи.

— Къде е Мейвис? — запита с висок глас. — Искам да видя Мейвис!

Джери грубо го разтърси.

— Вече ти казах, че Мейвис е навън! — изруга тя. — Може въобще да не се върне тази вечер! А сега млъквай, казвам ти!

— Трябва да намеря Мейвис, защото той може и да не чака повече — простена Спенс, като се обърна и се запрепъва към вратата. — Затова трябва да отида да я намеря.

Докато отиваше към вратата, Джери го заудря.

— Няма да го изпусна, каквото и да става!

— О, млъквай! — извика тя нетърпеливо.

Обърна го и той продължи да върви, докато се удари в края на леглото и се строполи напреко върху него.

— Къде са парите? — запита тя.

Спенс извади двете банкноти по един долар. Джери ги издърпа от ръката му и ги закопча в дрехата си.

— Трябваше да те доведа тук, преди да си изхарчил остатъка за пиене! — изруга тя, като се върна към леглото и седна до него. — Френска или обикновена? — запита студено, разтърсвайки го, докато той отвори очи.

— А? — измърмори Спенс.

— Чуваш ли ме, копеле! — извика Джери и заудря лицето му, докато очите му замигаха от болка.

Той се надигна на лакът и разтърка парещите си бузи. Тя изблъска ръката му и го плесна отново с всичка сила.

— Да ме вземат мътните, ако този свят не е с главата надолу — изохка той, като я наблюдаваше с озадачен вид. — Първо ме посрещат топло навсякъде, а после ме бият, сякаш не съм нищо. И ако не беше мис Сондърс, никога не бих узнал нищичко за това. Наистина понякога нещата се развиват по странен начин!

— Какви ги дрънкаш всъщност? — запита тя.

Спенс я погледна с любопитство.

— Защо не ми отговаряш, копеле? — изкрещя тя високо.

Преди той да успее да отвори уста, тя отново го заудря по лицето. Спенс закри глава с ръце, докато тя не престана.

— Мис — заяви той, — аз може да забравям, но знам прекрасно, че не съм се пазарил за такова нещо.

— Ах ти, копеле, ах ти! — извика тя, удряйки лицето му с всички сили.