Ърскин Колдуел
Земя на страдание (10)

10

Мис Сондърс бе облечена в бяла ленена рокля, без ръкави, къса до коленете, с апликации върху раменете от няколко черни фигури, подобни на галопиращи диви коне. Тя изглеждаше спокойна и невъзмутима, въпреки задушната лятна горещина. Усмихна се несигурно, когато видя Спенс да бърза по пътечката към нея. Русата й коса беше прибрана на върха на главата в купчина букли и вълни. Тя напомняше на Спенс някои гимназистки, които бе виждал по улиците, и изглеждаше млада и уплашена.

Спенс забави крачка насред пътеката. Мис Сондърс беше приближила едва тротоара и дори на това разстояние от къщата личеше, че е готова да скочи в колата си и подкара веднага, щом се появи Мод. Спенс беше останал без дъх, когато стигна до нея. Той се облегна на автомобила и се опита да я успокои.

— Видях ви… — каза той задъхано. — Изтичах с всичка сила… — Той избърса лицето си с ръкава на ризата. — Няма защо да се безпокоите…

Мис Сондърс кимна, но продължи да следи за евентуалната поява на Мод.

— По-добре ли е жена ви днес, мистър Даутит? — попита тя. — Надявам се, че вече всичко е наред.

— Мод не е казала нито една лоша дума от тази сутрин — каза й той — освен няколко на мене и Мърт Митчел, които не влизат в сметката, понеже няма нищо по-непоносимо от Митчелови. Не е чудно, че казва и на мен по нещо, но аз съм свикнал вече с това.

— Да — каза мис Сондърс, като въздъхна леко и погледна към пътната врата. — Надявам се, че сте обяснили на жена си моята длъжност. Сигурно вече е разбрала, че няма абсолютно никаква причина да подозира подбудите ми. Вие сам знаете, мистър Даутит — каза тя с къс смях, — че последното нещо на земята, което един сътрудник от социални грижи може да си помисли, е да флиртува в такъв момент. Разбирате ли, това просто не се прави.

— Не разбирам кой знае колко от тези работи — каза той. — Защото едно младо момиче като вас трябва да намира начин да се забавлява така или иначе и няма да ви обвиня ни най-малко, ако поискате да получите тук-там малко любов. Мод се разтревожи така, понеже си помисли, че сте от онези жени, който идват често с малки чанти и, продават вратовръзки и тем подобни, а като се мръкне, те канят на гости в някой къмпинг. И там ти отиват парите, не за вратовръзки.

Докато Спенс говореше, мис Сондърс непрекъснато кимаше с глава и се опитваше да го убеди, че по-нататъшните обяснения не са нужни. Когато той свърши, тя въздъхна с облекчение.

— Очаквахте ли да ме видите пак тъй скоро, мистър Даутит? — заговори бързо тя.

— Дявол го взел, ако съм помислил, мис. Забравил бях въобще всичко, преди да ви видя, че пристигате преди една минута. Днес умът ми беше зает с цял куп неща. Бях вкъщи и точно говорех…

— Искате да кажете, че не сте потърсили Мейвис?

— О, туй ли било! — засмя се той. — Мислех, че говорите за вашето идване пак у нас. Не! Не съм загубил и минута за нещо друго. Снощи се докарах и отидох в „Бялата пуйка“ точно както вие ми казахте.

— Радвам се — каза тя с усмивка. — Знаех, че ще ни помогнете, мистър Даутит. Ние разчитахме толкова на вашето съдействие, че не можех да си представя, че…

— Да ме вземе дяволът, ако това не е най-забавното място, където съм бил! Няма да повярвате, мис, но си седях и си убивах времето, и изведнъж гледам — идва едно хубаво момиче на около седемнайсет-осемнайсет години, само с едно черно кожено маншонче…

— Мистър Даутит! — каза тя бързо. — Не разбирам за какво говорите! — Тя го погледна нервно, като хапеше устните си и се опитваше да измисли какво да каже.

— Точно така е, както казах, мис — продължи той, преди тя да успее да го спре. — То носеше това малко кожено маншонче пред себе си, когато излезе, и после много скоро го вдигна над главата и вече не се усмихна.

— Радвам се, че сте послушали съвета ми и сте отишли да доведете Мейвис…

— Бога ми, трябва да ви благодаря, че ми казахте за „Бялата пуйка“ — отново започна той, въпреки усилията й да го спре. — След като постоях малко там, отидох в пансиона с Джери…

— Пансион ли? — попита тя. — Какво е това?

— Не ви виня, че питате — каза той. — Отначало и аз не го знаех под това име. Това е просто мястото, където момичетата…

— Няма значение, мистър Даутит! — каза бързо тя. — Няма да разискваме това повече.

Тя отново поклати неодобрително глава и той не можа да открие по лицето й и следа от усмивка.

— Исках само да ви кажа какво правих…

— Искам да зная какво направихте за дъщеря си, мистър Даутит. Това е единствената причина да дойда. Както знаете, не продавам вратовръзки.

Спенс се разсмя, но тя изглеждаше толкова непреклонна, че той промени държанието си.

— А сега — каза тя енергично — можете да ми кажете за Мейвис, мистър Даутит.

— О, тя си е тука, вкъщи — проговори той и посочи с палец към спалнята. — Бих я извикал, но точно сега е задрямала.

— Чудесно! — извика тя радостно, потърси ръката му и я стисна възбудено. Гърдите й се повдигаха и спадаха, а дъхът й излизаше на пресекулки. — Това е просто чудесно, мистър Даутит! Толкова се радвам! Знаех си, че ще ни съдействувате. Мисис Джует, знаете, беше настроена много скептично в началото. Тя бе уверена, че е безнадеждно да се очаква и най-малко съдействие от ваша страна. Разбира се, аз ви имах пълно доверие и й казах, че мога да разчитам на вас. Сега мога да ида при нея и да й кажа какво великолепно съдействие получаваме от вас. Ще бъде толкова хубаво да възродим вярата й в човешката природа. Тя ужасно се е обезкуражила напоследък.

— Вие говорите за оная жена с дългото конско лице, която се мотаеше тука онзи ден?

— Да, за мисис Джует! — каза мис Сондърс, която почти танцуваше от нетърпение. — Тя е такава прекрасна жена! Отдала е целия си живот на работата по социалните грижи!

Спенс поклати глава със съжаление.

— Ако знаех, че по този начин ще й помогна, нямаше да го сторя. Щях да бъда доволен да си стоя през цялото време в моя си гьол, ако това щеше да я задържи в нейния. Да имаше как самият Бог да я види сега, щеше да признае, че тя е най-жалкото подобие на жена, което е съществувало някога. От жена като нея има толкова полза, колкото и от оседлана свиня. Сама знаете, че един мъж трябва да е страшно закъсал, за да се заглавиква с нея.

— Вижте, мистър Даутит! — каза мис Сондърс остро. — Има някои неща, които не бива да казвате в мое присъствие. В никакъв случай не съм превзета, но не можете да говорите така за мисис Джует.

Спенс я погледна за миг и наведе очи. Той тръгна по пътеката към верандата и седна на стъпалата, като остави мис Сондърс на тротоара. Чуваше как Мейвис и Флорабел си шепнат развълнувано при прозореца зад гърба му, но не направи никакво усилие да разбере какво си говорят. Погледна мис Сондърс, която идваше към него смирена и разстроена. Той не каза нищо, когато тя спря при стълбите и погледна към него като смъмрено дете. След малко мис Сондърс седна на другия край на стъпалата. Спенс забеляза, че се е обърнала малко настрана, за да може да наблюдава вратата зад тях.

— Не смятах да говоря толкова грубо, мистър Даутит — каза тя примирително. С крайчеца на окото си Спенс виждаше, че тя гледа в земята. — Извинявайте, мистър Даутит — добави тя тихо.

Спенс прие думите и със сърдито сумтене, като си тътреше краката по песъчливата почва.

— Не си струва да се говори толкова за онази жена — каза той. — Като си помисля, че може да й помагам, иде ми да се откажа от цялата работа. Бих направил всичко на този божи свят за вас, мис, но дори не бих се и изплюл в огъня на ада, ако тя беше в него и плюнката ми щеше да я избави.

— Ние само се опитваме да помогнем, мистър Даутит. И вие знаете това, нали?

— Понякога не знам — рече той. — Джим Хауърд казва, че Пуър Бой трябва да се заличи от картата и всички хора да го напуснат. После идвате вие и се опитвате да ме накарате да замина, но оставяте другите тука. Някак си не е справедливо да ме карате да се измъкна, а другите да оставяте. Ако ще правите въобще нещо, трябва да се отнасяте към всички справедливо и честно. Защо не накарате и Чет Митчел да замине? И всички други хора от тази улица?

— Страхувам се, че не разбирате, мистър Даутит. Функцията на Отдела за социални грижи е да помага при бедствени случаи, а не да обезлюди напълно града.

— Тогава изпратете някой друг отдел в Пуър Бой и го изгорете или нещо подобно. Криво ми е, че съм единственият в Пуър Бой, който трябва да замине. Ако аз трябва да си ида, искам и другите да си идат.

— Не бъдете егоист, мистър Даутит. Наоколо има много хора, който са в състояние да прехранят себе си и семействата си.

— Вярно! Чет Митчел! Той прави големи пари! Може би и аз щях да ги правя, ако продавах цигари с марихуана като него!

— Вижте какво, мистър Даутит, не се поддавайте на отчаянието. Имам за вас добри вести.

Тя се пресегна и потупа с едната си ръка неговата, а с другата придържаше деколтето на роклята си. Той чуваше развълнувания шепот на двете момичета зад завесата на прозореца и се чудеше какво си говорят.

— Тази сутрин бях при хазаина ви — говореше мис Сондърс — и уредих въпроса с просрочените ви наеми.

Спенс зяпна.

— Какво? — запита той. — Какво е станало с наема?

— Платен е, мистър Даутит — каза тя с широка усмивка. — Вече не дължите нито пени за наем. Платен е до края на месеца, което е утре. Това не ви ли кара да се чувствувате по-добре?

— Бога ми, така е, мис — каза той, — но аз все пак не разбирам как е станало това. Дължах на инкасатора по наемите за цели три месеца, мис.

— Зная. Но сега всичко е уредено. Няма да се тревожите вече за това. Нашият отдел рядко прави такива неща, само в краен случай, но аз взех толкова присърце вашето положение, че отидох при мисис… тя спря и прехапа устните си. — Отидох при нашия директор и казах, че вашият случай е изключителен и извънреден и настоях за незабавни мерки. Разбира се, това е първата ми работа откакто съм в отдела и така ми се иска да започна добре. Мисля, че ако мога да уредя вашия въпрос, това ще бъде от голяма полза за кариерата ми. Естествено, искам да успея в началото.

— Да пукна, ако съм мислел, че ще стане така! Този наем ми виси на главата от толкова време! Вече бях решил, че няма смисъл да се тревожа за него. Бога ми, има добри хора на този свят, в края на краищата. Вече мислех, че на това място могат да се въдят само лоши хора. Сега можем да стоим тука и да не се грижим за плащане! Нека ида да кажа на Мод…

Той почти беше станал, но тя го хвана за ръката и го дръпна назад.

— Моля ви, почакайте! — каза тя възбудено. — Нека свърша каквото исках да ви кажа, мистър Даутит. Преди да съобщите на жена си, трябва да знаете цялата история, защото не бива да оставяме място за никакво недоразумение. Това ще бъде много неприятно.

Преди да продължи, мис Сондърс погледна към вратата.

— Ние имахме основателни причини за уреждането на наема. Справката показа, че дължите наем за три месеца, общо четиридесет и пет долара. Стои и въпросът със сметките за водата и осветлението, които са сравнително малки. Ние, разбира се, ще се погрижим и за тях. Причината да правим всичко това за вас е, че искаме да отведете семейството си отново в родния ви дом.

— В Бийсли Каунти? — каза той, а гласът му се издигна във фалцет.

— Да, Бийсли Каунти, ако там сте живели, преди да се преселите тук. Но моля ви, помнете, че ние не ви принуждаваме да се местите, а просто ви предлагаме помощ, за да не стоите тук против желанието си. Но от друга страна, ако не отидете, ще бъдем принудени да преустановим плащането на наема.

— Искате да кажете, че ако стоя тука, няма да плащате наема?

— Точно така.

— Чини ми се, че не искате да стоя тука — каза Спенс. — Мислех, че всичко у вас е само едно голямо сърце.

Мис Сондърс стана нервна. Тя неспокойно се наведе напред.

— Моля, не ме разбирайте погрешно, мистър Даутит — помоли тя. — Аз, разбира се, ви обичам и мисля, че сте прекрасен човек, но се надявам… да, мисля, че ще бъдете много по-щастлив в стария си дом. Не разбирате ли?

Спенс я погледна бързешком, а през това време тя се примъкна по-близо и погали ръката му. Той разбра, че тя очаква от него да реши какво да прави.

— Добре — каза той накрая, мисля, че ще ми е по-добре, ако се върна в Бийсли Каунти.

Тя стисна ръката му и се усмихна с облекчение.

— О, толкова се радвам, че решихте да заминете, мистър Даутит!

Спенс се обърна и се помъчи да види Мейвис зад пердетата. Той искаше да сподели с някого голямото щастие, което го връхлетя. Погледна отново към прозореца, но не видя нито Мейвис, нито Флорабел. Стори му се, че ги чува да тичат из стаята.

— Запомнете, мистър Даутит — каза мис Сондърс — правим това с дълбокото убеждение, че ще вземете и Мейвис със себе си. Ако не беше тя, нямаше да използуваме фондовете си по този начин. И, разбира се, ще вземете и по-голямата си дъщеря.

— За Либи не се тревожете. Точно днес тя се омъжи за Джим Хауърд и за нея има кой да се грижи. Няма защо да се тревожим за тази, която се омъжва за него, защото Джим Хауърд има повече акъл от всеки друг. Той ще пази Либи от неприятности.

— Това е прекрасно! — възкликна мис Сондърс. — В такъв случай за вас ще бъде много по-лесно да контролирате Мейвис. Когато се върнете у дома, мистър Даутит, предполагам, ще останете там. Град като този, с почти половин милион население, не е място за вас и за Мейвис. Непрекъснатата борба за най-необходимото в живота е непосилна за някои хора. Освен това, има много други, които не могат да устоят на съблазните, предлагани от един голям град. Най-умното за вас е да се върнете у дома и да останете там. Ако бях на ваше място, нямаше и да помисля да напускам пак дома си. Преди всичко, моля ви, не се връщайте тук.

— Щях да съм добре и тука, ако можех да си намеря някоя малка работа и да направя нещо голямо от нея. Лошото е, че просто не мога да започна да изкарвам прехраната си откак се затвори барутният завод и попаднах в Пуър Бой.

— Е, това не е важно сега, мистър Даутит. Вие заминавате и няма да живеете нито ден повече в Пуър Бой. Утре рано-рано ще бъдете на път за вкъщи.

— Става ми тъжно, като си помисля за заминаване — каза той, загледан към улицата. — Щом се замисля за това, и някак не ми се тръгва. Ако го отложа малко, може би след месец-два пак ще се реша.

Мис Сондърс затвори за момент очи. Спенс забеляза, че тя изглежда много по-изтощена, отколкото преди няколко минути и продължи да я наблюдава мълчаливо. Тя отвори очи, наведе се отново напред и сложи ръката си върху неговата.

— Моля ви, мистър Даутит — каза тя уморено. — Моля ви, върнете се у дома. Заради мен, мистър Даутит!

Спенс кимна.

— Сигурно нямате пари за автобуса, нали? — попита тя, като клатеше глава, сякаш му внушаваше. — Нямате, нали?

Спенс поклати глава по същия начин.

— Забравил бях за това, мис — каза той. — Просто ги нямам, това си е.

Тя се усмихна и се поизправи.

— Ще се видим с вас на спирката утре сутринта и ще ви купя билетите — каза тя, като потупа ръката му за последен път. — Всичко се нарежда просто чудесно, нали?

— Не съм научен да ми плащат непознати жени — отговори той неприветливо. — Не мога да сторя това.

— Но такъв е редът! — извика тя нервно. — Отделът за социални грижи никога не осигурява транспорта по друг начин. Мисис Джует не би могла да си представи уреждането на въпроса другояче!

— Тогава няма да тръгна! — каза той твърдо. — Ще си остана където съм си, но няма да взема пари от жена.

— Моля ви, мистър Даутит! — помоли се тя.

Спенс категорично поклати глава.

— Заради мен, мистър Даутит! Направете го този път заради мен.

— Не!

— Няма ли?

— Не.

Мис Сондърс пое дълбоко въздух и се наведе напред. Чакаше с надежда и наблюдаваше лицето му. Видя, че и той я наблюдава с крайчеца на очите си и се приближи още. Неговата глава бавно се обърна към нея. Тя мълча дълго, преди да се осмели да заговори отново.

— Ще заминете ли, ако сега ви оставя парите за билетите? — попита тя.

— Това е друго, мис — отговори той ведро. — Ще се радвам да подържа парите, докато дойде времето да купя билетите. Това мога да направя.

Тя се изправи рязко и отвори портмонето си. Той наблюдаваше как тя изважда малкото снопче зелени банкноти.

— Ето ви трийсет долара, мистър Даутит. Давам ви ги за таксата за автобуса. Искам обаче да знаете, че с това пристъпвам едно строго и ненарушимо правило. Моля ви, обещайте ми, че ще купите билетите!

— О, ще сторя това, мис — увери я той и посегна за парите. Взе банкнотите, сякаш бяха паяжина, която може да се разпадне пред очите му, ако не борави внимателно с нея. Обърна снопчето с пари, като го изследваше от всички страни.

— Каквото и да правите, не ме проваляйте, мистър Даутит. Ако мисис Джует разбере някога, че не съм купила билетите лично, никога няма да ми прости. Откак завърших, това е първият ми случай и не мога да допусна да се проваля, защото кариерата ми има голямо значение за мен. Бих ви посъветвала да продадете мебелите си за колкото можете и при това по-бързо, за да сте готови да тръгнете сутринта. Аз ще бъда на спирката и ще чакам да ви изпратя. Автобусът тръгва в седем часа. Моля ви, не ме проваляйте, мистър Даутит!

— Никога, мис. И най-хубавото от всичко е, че няма да се мотая повече с Бъбър. Той избяга, преди да мога…

— Бъбър ли? Кой е той?

— Бъбър е човекът, който щеше да се ожени за Мейвис, преди да ми падне този късмет. Всичко беше уредено да се оженят с Мейвис, а после той щеше да ми даде пари за пътя до Бийсли Каунти. Той избяга преди малко и аз не знаех какво да правя.

— Много добре, че е избягал, мистър Даутит. Мейвис е прекалено млада, за да се жени. На нейната възраст това ще бъде направо неприлично. Наистина се радвам, че дойдох днес тук.

— И аз, мис. Това ми спестява куп неприятности с Бъбър. Сега може хич да не се връща, не ме интересува. Той наистина беше малоумен, доколкото го познавам. Трябваше да го видите как се хили. Хилеше се непрекъснато като истински глупак.

Мис Сондърс стана и протегна ръка. Спенс я стисна здраво.

— Запомнете какво ви казах — повтори му тя. — Всичко това беше направено за вас, при условие че ще заведете семейството си отново в стария дом.

— Няма защо да се тревожите, мис — каза той, като клатеше енергично глава. — Няма да го забравя, докато съм жив.

— Тогава не забравяйте да бъдете на автобусната спирка утре сутринта рано. Автобусът тръгва точно в седем.

— Там съм, мис.

Преди да свърши, той видя, че мис Сондърс се отдръпна от него. Очите й бяха широко отворени и уплашени, а устните й трепереха. Той се обърна и погледна назад. Мод, с ръце на хълбоците, с розовата си нощница, усукана около кръста й, святкаше злобно с очи към мис Сондърс. Тя не каза нито дума, но Спенс знаеше, че е въпрос само на секунди, преди да закрещи към нея. Той пъхна парите в джоба си и последва мис Сондърс по пътечката към улицата.

— Какво ти поръчах миналия път? — извика Мод.

— Хайде, Мод, успокой се, ти казвам — проговори той авторитетно.

— Затваряй си устата, Спенс Даутит! — отвърна му тя с висок, гневен глас.

Спенс се дръпна и ядът му се изпари.

През това време мис Сондърс беше вече почти на улицата и щом наближи колата си, тръгна по-бързо.

— Хубаво бях намислила да изляза и да ти издера очите! — извика Мод след нея. — Ти не ми обърна внимание, когато ти казах да не се мяркаш тука, нали? Ръцете ме сърбяха да ви дам да разберете, никаквици такива, продавачки на вратовръзки! Знам ви номерата, наблюдавала съм ви всичките, откак започнахте да се въртите наоколо, уж за да продавате вратовръзки. Няма да ме измамите обаче! Знам ви какво търсите! Въртите тука задници и така обработвате мъжете, че няма на божия свят начин една почтена жена да ги задоволи!

Мод изтича към стълбата, а мис Сондърс се втурна към колата. Тя се хвърли зад волана и след миг колата забръмча надолу по улицата сред облак прах. Спенс, далеч от Мод, гледаше как прахът изчезва от погледа му. Държеше ръката си в джоба, където напипваше снопчето с пари, но се страхуваше да го погледне, докато Мод го наблюдава. Той почака, докато тя, мърморейки, се върна вкъщи.