Ърскин Колдуел
Земя на страдание (11)

11

Спенс държа снопчето с пари в ръка, докато дланта му се сгорещи и овлажни. Те бяха повече, отколкото бе виждал и още по-малко пък притежавал от последния ден, когато взе заплата в барутния завод. И сега, когато след толкова дълго време имаше всичките тези пари, се почувствува задължен да каже някому за тях. Той изтича към къщи.

— Мод! — извика той възбудено. — Виж, Мод!

Тя си беше легнала в леглото с лице, забито в стената. Когато се обърна, изражението й беше гневно и намусено. Спенс седна отстрани на леглото и протегна ръката си към нея, като държеше парите пред ококорените й очи.

— Какво е това? — попита тя.

— Пари, Мод! Истински, благословени от Бога пари!

— За какво са?

— Това са парите, които ще ни отведат у дома!

— Откъде ги взе?

— Добрата дама ми ги даде. Тя дори отишла и платила целия наем, дето го дължим за миналите месеци, а след това ми даде и тези тридесет долара. На това му викам аз истинска човещина. На тоя свят няма кой знае колко хора, дето ще направят такава услуга.

— Защо прави тя това?

— Защо ли?

— Ти ме чу добре! Защо?

— Да пукна, Мод, ако има значение защо го е направила! — извика той нетърпеливо. — Не е ли достатъчно, че е отишла и го е направила? Освен това, големият късмет не идва всеки ден при хора като нас. Това е истинско събитие!

— За мен това е много подозрително — каза тя, като побутваше снопчето пари с пръста си. Спенс държеше здраво единия му край. — Не хващам вяра на тая работа.

Изведнъж тя посегна да сграбчи парите, но Спенс беше нащрек, защото очакваше точно това движение. Той ги дръпна рязко надалеч от нея и ги скри зад гърба си.

— О, не, недей! — извика той и я бутна на леглото. — Тук петелът ще пее, щом думата е кой да държи парите!

Мод се навъси.

— Никога не съм видяла, нито чула някой да дава пари, или да плаща наеми без причина. Тая работа не ми харесва.

— Дамата искаше само да ни стори добро, Мод. На този свят има хора, които прекарват времето си да вършат добри дела. Просто на нас се случи късметът да ни падне от небето. Това е то.

— Имам си подозрения за неща, които падат от небето — каза тя. — Не съм толкова глупава, Спенс Даутит!

— Нито пък аз — каза й той и кимна с глава. — Затова се държа по тоя начин.

Устните на Мод се изопнаха в дълга тънка черта през лицето й. Спенс се отдръпна към края на леглото по-далеч от нея.

— Цял живот сме живели на дъното, точно както казва Джим Хауърд, и никога не сме имали късмет да се срещнем с такива хора. Джим Хауърд отиде на война и очите му се отвориха, а ние дойдохме тук от Бийсли Каунти и нашите се отвориха. Ако на тоя свят има една добра дама като нея, трябва да има още много такива и отсега нататък ще стоя нащрек, за да не ги пропусна. Може скоро да се появи някоя друга, после още една. Такова нещо може да те крепи цял живот и вече съм решил да прибирам всичко, което попадне на пътя ми. Няма смисъл да се минаваш, когато има хора, чиято работа е да дават пари. Може пък отсега нататък да не се налага да се тревожа за наема и пари за храна.

— Не ме будалкай, Спенс Даутит — избухна Мод. — Това е жена за развлечения и нищо повече! — Тя отметна юргана настрана и скочи на пода. — Виждала съм много като нея и всички хойкат заради едно и също нещо. Ако не са вратовръзките, има нещо друго, което им служи за предлог.

— Виж, Мод, дамата дори и не е споменала нещо подобно, откак идва тука.

— Може и да не е споменавала, но достатъчно си личи! — Мод гледаше свирепо.

— Дявол го взел, Мод, не се ежи толкова за такава дребна работа. Добрата дама ни даде парите само понеже искаше да ни помогне. Тя дори и думичка не пророни за нещо в замяна, освен дето каза, че Мейвис също трябва да замине, ако поиска. И в този край има добри хора, за които не знаехме, докато не ги надушихме. Тя е просто една от тях, това си е.

— Тя е просто едно от цветчетата, които си търсят пчела да ги опраши! — изкрещя Мод с пронизителен глас. — Тези цветчета не могат да ме избудалкат. Всичко ми е известно, защото навремето и аз търсех същото.

Спенс се изправи и тръгна предпазливо из стаята, понеже Мод се беше насочила към него. Той наблюдаваше ръцете й, които тя полюшваше край ханшовете си. Накрая той се озова с гръб към стената.

— Ще убия тази женска, ако продължи да се мотае пак тука като булка, която си търси леглото в тъмнината! — изкрещя Мод в лицето на Спенс. Той гледаше двете й ръце, които се люлееха заплашително пред него. — Ако си знае интереса, ще тръгне след някой друг мъж, защото тебе не те бива вече за нищо, след като аз съм те изстискала целия. Може да има жени, който ще си седят и ще си затварят очите, когато някоя въртиопашка като тая се мотае наоколо, но аз не съм от тях.

— Недей върши глупости, Мод — помоли той.

— Може да са глупости, но ще ги направя! — отговори тя. — Аз съм луда и ще сторя това, което казвам! Мина времето, когато си стоях и гледах глупаво как въртиопашките обикалят. Чу ли?

— Чувам всяка дума, която казваш, Мод, — каза той умолително. — Хайде, успокой се. Не бива да се ежиш така за толкова дребна работа.

Тя замахна рязко към главата му. Той очакваше, че ще го удари, но се изненада от болката, която го връхлетя. Закри лице с ръцете си, за да се предпази. Вместо да го удари пак, което той очакваше да стане всеки момент, Мод застана пред него. Дишаше с усилие и чакаше да види дали Спенс ще се опита да избяга от нея. Той държеше двете си ръце на главата и я гледаше косо под око.

— Отсега нататък стой далече от тая въртиопашка, Спенс Даутит, или ще ви смажа главите и на двамата като на досадни мухи.

С крайчеца на окото си Спенс видя, че на вратата стои някой. Той почака, докато се увери, че Мод не се кани да го удря пак и обърна глава, за да види кой е. Беше Флойд Шарп.

— Влез вътре, че жегата е голяма, Флойд! — извика той настойчиво. — Влизай, Флойд! Така се радвам да те видя!

— За какво е този шум, бе хора? — попита Флойд, като влезе в стаята и ги погледна любопитно. — Какво е станало?

— Нищо, Флойд — каза бързо Спенс. — Нищо. Мод и аз просто си говорехме това-онова. Никога не съм бил толкова зает, та да не мога да оставя всичко и да седна с тебе, Флойд.

Спенс му махна с ръка да влиза по-бързо вътре. Флойд прекоси стаята до средата.

— Говорите си, глупости — каза той, като гледаше Мод с подозрение. — По нас на това му викат рев. Шумът се чува от две преки. Мислех, че убиват някого.

Мод хвърли суров, студен поглед към Флойд. Той отвърна на поздрава, като й кимна няколко пъти.

— Аз си казах думата, Спенс Даутит — заяви тя, като се обърна към него. — И можеш да си държиш устата, вместо да се опитваш да вземаш Флойд Шарп на твоя страна.

— За бога, мисис Даутит — запротестира Флойд. — Аз просто полюбопитствувах, това е всичко. Не се бъркам в неща, които не ме засягат, защото ми е достатъчно ясно, че не бива да се меся в споровете на другите. Имам си грижи с моята жена и не ми трябват други.

Мод отметна глава и тръгна високомерно към леглото си. Там тя започна да търси нощницата си под юргана. Флойд я наблюдаваше със съсредоточено внимание.

— Къде е Мейвис? — изкряска Спенс. Той изтича до вратата на спалнята и погледна вътре. — Няма я! Отишла си е!

Мод се приближи до вратата и сама погледна.

— Какво, по дяволите, е станало, Мод? — попита той, разтърсван от тревога. — Мейвис не е тука.

— Мисля, че просто е станала и е излязла — отговори Мод примирено. Тя поклати глава, като се оттегли от вратата. — Спомням си, че преди чух малко момичетата да си шепнат и да ходят из стаята. Тогава си казах, че са намислили нещо, но не смятах, че ще избягат.

— Бас държа, че Мейвис ни е чула, като говорехме за пътуването, — каза той. — Ние говорехме за това на верандата, после пак тука и тя сигурно ни е чула. — Той погледна безпомощно Мод. — Така е станало, сигурен съм.

— Ако на света има нещо, което тя не иска да направи, то е да се върне в Бийсли Каунти — съгласи се тя.

— Кой ще ходи в Бийсли Каунти? — намеси се Флойд.

— Ние! — каза гордо Спенс. — Готвим се да тръгваме всеки момент.

— Как ще стане тая работа? — попита Флойд скептично.

— Наемът е платен напълно, а освен това имам 30 долара в брой!

— Майтапиш се — каза Флойд, като местеше поглед от Спенс към Мод. — Не се ли майтапите?

— Вече сме решили — каза Мод твърдо.

— Боже мой! — изненадано възкликна Флойд, като видя високомерната усмивка на лицето й. — Как стана това? — Той се обърна и зачака Спенс да говори.

— Стори го една добра дама, която има навик да помага на хората, дето са натясно — заяви гордо Спенс. Той извади снопчето с банкноти от джоба си и важно го показа на Флойд. — Ето ти доказателство, че не лъжа, Флойд!

— Боже мой! — промърмори благоговейно Флойд. Той попипа банкнотите с пръсти. — Виж ти колко пари!

— Няма женска, дето да даде на някой с панталони трийсет долара в брой, без да очаква нещо в замяна — каза Мод предизвикателно. Тя поглеждаше ту единия, ту другия, сякаш приканваше някого да се опълчи срещу нея.

— Абе, тая дама не очаква нищо — каза Спенс.

— Тя нека само се опита да го получи от тебе — му каза тя. — Може да съм слаба и немощна, но никога не съм била толкова слаба, та да не оскубя косата на такава женска. Аз нека се разправя с нея, пък тя ще дойде да се върти пак около къщата ми друг път.

— Мисис Даутит — каза бързо Флойд, — ако не искате Спенс да взима пари от нея, просто й покажете пътя към моята къща. Жена ми не придиря толкова, дори и да разбере какво става.

— Аз си гледам моята работа, Флойд Шарп, и ти си гледай твоята. Ако тука се въртят някакви пари, аз знам как да се грижа за тях и без твоята помощ. Не обичам чужди хора да ми идват и да ме учат какво да правя.

— Мисис Даутит, ама аз не казвам нищо лошо. Една хубава жена като вас въобще няма за какво да се тревожи. Хубава жена с външност като вашата не бива да отстъпва заради никого.

Мод се усмихна свенливо и на лицето й се появи доволство. Тя отметна глава назад и погледна отвисоко Спенс.

— Е, чу ли, господин хубостнико?

Като се наведе изискано, тя повдигна нощницата, прехвърли я през ръката си, излезе от стаята с отпусната походка и отиде в кухнята.

Флойд продължи да гледа към кухненската врата дълго след като Мод беше изчезнала.

— Боже господи, ще ми се моята старата да изглежда поне наполовина колкото мисис Даутит — каза той нещастно. Двамата се извърнаха и се заслушаха как Мод тропа със съдовете по печката. — Колкото повече си мисля за това, толкова по-зле се чувствувам. Старата ми се е обесила на врата за цял живот и всеки ден става все по-грозна. Май че и аз съм си крив, понеже преди да се оженя за нея, тя беше съвсем мършава и трябваше да се усетя какво може да се очаква по-нататък. Просто трябва да се примиря и да не очаквам никога от нея да се представя така добре пред мъжете като мисис Даутит.

— Мод не е кой знае какво за един мераклия мъж, особено ако се е въртял около нея колкото мене — каза Спенс пренебрежително, разви парите и започна да брои банкнотите. — Десет, петнайсет, двайсет, двайсет и пет…

— Ако в Пуър Бой има някой щастливец, това си ти — каза Флойд със завист, като наблюдаваше как Спенс прехвърля банкнотите. — Тия проклети Даутитовци хвърлиха голям дюшеш. Боже господи! Никой, освен пустия Даутит, не може да има такъв късмет, та една непозната жена да му даде пари.

— Трийсет долара! — възвести гордо Спенс, като сгъна банкнотите и ги пъхна в джоба си. — И всеки долар е съвсем истински!

Флойд се приближи към Спенс след един бърз поглед към кухненската врата.

— Какво стори, за да ги вземеш, Спенс? — пошепна той на ухото му. — Аз мога да свърша всичко, каквото и ти.

— Нищо особено — каза Спенс.

— Къде стана това? — попита Флойд, като наблюдаваше вратата.

— Тука, в предния двор — отговори Спенс и посочи с палец нататък.

Флойд отстъпи назад и го погледна остро.

— В предния двор ли? Сигурен съм, че лъжеш!

— Хич не лъжа даже — каза Спенс натъртено. — Стоях си там и само протегнах ръка. Това си беше.

— И тя просто така ти даде парите? Ти не си се крил с нея из буренака или нещо друго?

— Точно тъй.

— Боже господи, това ако не е работа!

— Като начало трябваше да обещая да взема Мейвис със себе си. Но одеве тя избяга и аз пак загазих.

— Може да се върне.

— Тя иска да стои тука — поклати глава Спенс. — И затова избяга. Известно време не знаех дали въобще ще си дойде и се тревожех, понеже Бъбър чакаше да се ожени за нея. После той побягна, а пък Мейвис взе, че се върна. И сега, когато Мейвис ми трябва за друго, тя изчезна.

— Бъбър ли? Кой е той?

— Бъбър е глуповатият младеж, дето го пазех тука, докато той скочи през прозореца и духна. Остави си дрехите, но не може да иде далеч на това дередже.

— Боже господи, Спенс, аз хванах един такъв да се крие в малката барака за дърва зад къщата ми. Беше уплашен до смърт, но се хилеше през цялото време и аз му казах, че може да остане, докато се стъмни. Сега е там. Не видях смисъл да го изпъдя гол посред бял ден. Сигурно е същият!

— Вече не ми трябва — каза Спенс. Той помисли известно време по въпроса. — Все пак, срамота е да не го използуваме. След всички главоболия, които изтърпях, той трябва да си плати. Можеш ли да го използуваш, Флойд?

— Как да го използувам?

— По същия начин, както аз си правех сметка. Да го оженим за някоя от дъщерите ти, после без много заобикалки да му поискаме пари, с който и ти да се върнеш у дома.

— Джюстин е най-голямата и е едва на дванайсет. Страх ме е да направя такова нещо. Не искам да си имам разправии.

— Какво ще кажеш за старата?

Флойд поклати глава.

— Няма да стане, понеже няма да намеря друга жена да се ожени за мене, както съм закъсал.

Спенс вдигна един от столовете и го огледа критично. Плетената тръстикова седалка беше изтърбушена и оръфана, но иначе столът беше в добро състояние.

— Ако не искаш да използуваш Бъбър, можеш да вземеш моите мебели. Не ми трябват вече, понеже утре сутринта точно в седем заминаваме. Спенс влезе в спалнята, а Флойд го последва по петите. — Искаш ли да имаш едно хубаво двойно легло, Флойд? Няма да ти струва много, понеже не съм притеснен, както бях по-рано. Можеш да вземеш голямото легло, двете малки, радиото, столовете и всички останали пъртушини почти на безценица.

Флойд седна на леглото и се тръсна няколко пъти върху матрака. Отхвърли чаршафа и се вгледа в дюшеклъка.

— Колко ще искаш?

— Нищо особено, Флойд. Трябва да се отърва веднага от тези мебели, затова ти можеш да кажеш колко даваш. Не бих искал да те ограбвам точно сега, като знам какви приятели сме били винаги.

— Не мога да платя много, няма значение дали сме били приятели или не — каза Флойд.

— Няма да ти искам много. Ти просто кажи колко даваш. За мен главното е да се отърва от всички тия неща, за да мога да замина спокойно сутринта.

— Е, щом това ще ти помогне, както казваш, ще ги купя от тебе — съгласи се Флойд. — Разбира се, сега нямам никакви пари.

— Какво ще кажеш за твоята малка лавка? — подсказа му Спенс. — Ти държиш малко пари под ръка за нея, нали?

— Има няколко долара, скрити нейде из къщи, — призна той. — Пазя ги за нещо важно, което може да падне.

— Ще ти ги дам на доверие, докато се върнеш у вас, — каза Спенс. — Пренасяш там част от покъщнината, потърсваш парите и се връщаш за останалата. Тогава можеш да ми ги дадеш. — Спенс си помисли за момент за парите — Може би ще е по-добре да дойда с тебе, Флойд, и да ми ги дадеш там направо.

— Четири или пет долара ще свършат ли работа? — попита тихо Флойд.

— Четири или пет долара! — повтори Спенс високо. — Това въобще не са пари. Ами да, тия мебели ми струваха куп пари, когато работех в барутния завод.

— Но ти вече не работиш там — напомни му Флойд. — Оттогава времената много се промениха. Няколко долара, четири или пет, са сума пари сега в Пуър Бой.

Спенс поклати неохотно глава.

— Забравих, че съм още в Пуър Бой — каза той. — Откак дамата ми даде трийсетте долара, умът ми е все в пътуването. Хайде, вземай мебелите за твоята цена, Флойд. В джоба си имам тия трийсет долара и мога да си позволя да ги дам толкова евтино.

Флойд свали матрака от леглото, след това и пружините и започна да разглобява рамките. Когато свърши, той се натовари с всичко, което можеше да носи и се заклатушка през къщата към верандата. Спенс взе два стола, радиото и краката на леглото и го последва на улицата. Те вървяха към къщата на Флойд с тежките мебели на гърба си, като се люшкаха от единия край на улицата до другия, а съседите се чудеха как Спенс е успял да запази толкова много мебели през цялото това време.