Ърскин Колдуел
Земя на страдание (5)

5

Спенс поседя под дървото още един час. Флойд се чувствуваше вече по-добре. Спенс си сложи шапката, като му каза да не върши нищо прибързано, и си тръгна към дома. Беше стигнал до средата на пътя, когато чу, че някой върви зад него. Огледа се и видя Джюстин, която му се усмихваше. Без да продума, той вдигна камък и го хвърли по нея. Тя побягна с всички сили към къщи.

Когато няколко минути по-късно зави зад ъгъла, погледна надолу по улицата и видя един малък черен закрит автомобил пред къщата си. Съвсем не приличаше на никоя от колите, които си спомняше да е виждал досега, и бързо отстъпи зад едно дърво. Инкасаторът на наемите имаше светлокафява закрита двуместна кола. Макар че близо три месеца не бе плащал наема си, Спенс не допускаше, че той би сменял колите си, за да го заблуди. Никой от съседите нямаше кола, запазена горе-долу като тази, а не можеше и да се сети за никого от познатите си от Саут Сайд, който все още да притежава някаква кола.

Докато наблюдаваше отдалечената на петдесет ярда^[1] къща, една млада жена излезе на верандата и се огледа нагоре и надолу по улицата, сякаш търсеше някого. Спенс бързо сви глава зад дървото и се скри от погледа й. Тя приличаше малко на една от учителките на Мейвис, която идваше от време на време вкъщи, за да разбере защо не посещава училище; но училищата бяха затворени лете и той реши, че това трябва да е някоя друга. Беше вече любопитен да узнае коя е и какво иска и затова не можеше повече да стои далеч от къщи.

Тръгна бавно надолу по улицата, преструвайки се, че гледа право напред, но я наблюдаваше през цялото време. Когато стигна до предния двор, младата жена го погледна. Спенс си спомни, че сметката му за водата също бе отдавна просрочена и реши, че тя може да е изпратена за нея. Влезе в двора и тръгна към верандата.

— Е, добър ден, мис — каза той и свали шапката си.

— Вие ли сте мистър Спенсър Даутит? — запита тя с приятен, делови маниер. Изглеждаше толкова приятелски настроена, че той се изненада. Съвсем не бе като инкасатора на наема и другите, които се мъчеха да го накарат да си плати дълговете. Дори му се усмихваше. — Вие сте мистър Даутит, нали? — запита тя настойчиво.

— Тъй ми казват — потвърди той неохотно. Все още не можеше да реши дали да я счита за приятел или за враг. — За сметката за водата ли сте дошла, мис?

— Не — каза тя и се усмихна бързо. — Защо питате?

— О, просто случайно мислех за това — отговори той, като се чудеше какво може да иска.

— Просрочена ли ви е сметката за водата?

— Малко, доколкото знам.

— Твърде неприятно — забеляза жената и поклати глава, сякаш тя бе виновна, че не е платена. — Надявам се, че това лесно може да се оправи.

— Мен това изобщо не ме тормози, другите се тормозят. Постъпват тъй, сякаш светът ще се свърши, ако не се плати на минутата.

Жената седна и отвори малка чанта за документи. Спенс изкачи стъпалата на верандата и седна на ръба на един стол, откъдето можеше да я наблюдава. Тя бе дребна и стройна като Либи, а тъмнокафявата й коса бе грижливо сресана. Краката й бяха дълги и правилни, а коленете й, които добре се виждаха под ръба на полата, бяха малки и заоблени. По дрехите й би могъл да познае, че идва от някоя друга част на града, защото бе много по-добре облечена от момичетата, които бе виждал в Саут Сайд. Предположи, че е на около двадесет и една или може би двадесет и две години.

— Мисля, че познавате мисис Джует — каза тя и бързо отметна глава нагоре. — Мисис Джует помоли да…

— Ха, това е онази жена, гдето дойде вчера да си пъха тук носа — отговори Спенс веднага. — Помня я! И да ви кажа честно, мис, никога в живота си не съм виждал такова нещастно подобие на жена. Ако трябваше да избирам да се отъркам в нея или в киселица, винаги бих предпочел киселицата. Ами тя далеч не е като вас, мис. Вие бихте били наслада за всеки мъж.

Жената се изчерви и погледна надолу към ръцете си. Спенс видя, че си хапе устните, за да скрие усмивката си.

— Аз съм мис Сондърс — изведнъж каза тя, като се стараеше гласът й да звучи остро — от Отдела за социални грижи.

Сложи чантата на пода и кръстоса крака.

— Дадена ми бе инструкция да ви посетя, мистър Даутит.

Спенс отвори уста да я пита защо й е поръчано да го посети, но вместо да каже нещо, продължи да гледа втренчено в коленете й. Мис Сондърс се изправи за момент и се опита да дръпне полата си по-надолу. След няколко опъвания на ръба обаче се отказа и седна с прибрани крака.

— Дойдох да ви видя във връзка с дъщеря ви Мейвис — каза мис Сондърс след малка пауза. — Мейвис ви е дъщеря, нали мистър Даутит?

— Така съм смятал винаги — отговори той с втренчен поглед.

— Добре, тогава бих искал да ви задам няколко въпроса за нея, мистър Даутит. Не трябва да се стеснявате като ми говорите, защото съм тук да ви помогна. Не трябва да ме считате за чужд човек, дошъл тук да си пъха носа в личните ви работи, а за приятел, на който може да се гласува доверие и който иска да помогне на семейството ви да се пригоди към сложната обстановка на съвременния живот. По време на циклите на икономическо и социално приспособяване всеки член на семейната единица трябва да съдействува за… хъм, за единството. Ясно ли е това, мистър Даутит?

— Не мога да кажа, че да, мис. — Той поклати бавно наляво и надясно глава. — Май че не мога да схвана какво ви е намерението.

— Нека го обясни по друг начин, мистър Даутит. Има моменти, когато всяко семейство се оказва изправено пред проблеми, произтичащи от неприспособеност към действителността, което се причинява от сложния характер на съвременния живот. Е, някои семейства постигат единогласие посредством това, което бихте нарекли семеен съвет и което, разбира се, е идеалният метод. Други, като вас например, приемат съвет от Отдела за социални грижи. И ето ме тук, за да ви предложа тази помощ. Всичко, което искам, е вие да ни съдействувате за… хъм, за това.

— Е добре — отвърна Спенс, — просто съвпадение е, че аз съм точно такъв човек. Обичам да се интересувам от всичко, което става. — Той я наблюдаваше несигурно и все още се чудеше за какво говори тя. — Може би ще мога да помогна, мис, ако ми кажете какво има.

— Хубаво, мистър Даутит — каза тя ентусиазирано. — Знаех си, че ще искате да помогнете. И така, Мейвис отсъствува от дома от няколко дни, нали?

— Три или четири, струва ми се?

— Помъчили ли сте се да я намерите и я върнете пак вкъщи?

— Не мога да го сторя, мис, защото не знам къде да я търся в този голям град. Ако можех обаче да й открия следите, положително щях да я върна. Аз и майка й…

Мис Сондърс се наведе напред и сниши глас.

— Опитах се да говоря с жена ви, докато ви чаках да се върнете, мистър Даутит. Тя не изглежда никак добре днес. Да не е разстроена заради Мейвис?

— Мод малко нещо не е добре, защото снощи взе твърде много тоник. Просто не й обръщайте внимание, мис, ако се държи странно. То ще й мине след време. Винаги й минава.

— Е, да се върнем пак на Мейвис — започна тя.

— Нека ви кажа нещо, мис — прекъсна я той. — За това, което направи Мейвис, е виновен само Чет Митчел, ей там, съседът. Чисто и просто вината е негова. Първо, Мейвис не би избягала, ако не бе Чет. Аз го наблюдавам цяло лято и мога да кажа, че само чакаше случай, за да вкара Мейвис в къщата си. Преди няколко дни, когато аз бях в Саут Сайд, той го направи.

— Какво е сторил, мистър Даутит?

Спенс се поколеба няколко минути. Мислеше, че тя знае за какво говори и я погледна учудено. Мис Сондърс се усмихна окуражително.

— Чет Митчел я обработи, това е! — каза той ядосано. — Вкара я в къщата си ей там, докато жена му бе долу в магазина, а аз бях в града, и я обработи просто така, както се обработва малко момиче, което ви е дало възможност.

— Защо не го спряхте, мистър Даутит? — запита тя рязко.

— Да го спра ли? Че как можеше да го спреш, когато е станало! Тя си дойде тука важна и заяви, че отива там, където би могла да прекарва добре цялото си време с мъже и си отиде. Но аз ще се разплатя с Чет Митчел. Вие само почакайте и ще видите дали няма да го направя!

Мис Сондърс погледна надолу към документите в полата си. После ги преобърна един по един, като хапеше замислено устни.

— Мистър Даутит — каза тя и го погледна право в очите. — Бих искала да говоря много искрено с вас.

— Хайде, казвайте, мис! — подкани я той с кимване. — С мен не е нужно да си подбирате думите. Свикнал съм с такива приказки, каквито може и да сте чували, а може би и с някои, които още не сте чували. Всеки, който е живял с Мод толкова дълго, колкото мен…

— Нямах предвид точно това — побърза да му каже тя. — Туй, което искам да кажа, е, че искам да говоря открито с вас за вашата дъщеря.

— Мисля, че бих могъл да изслушам всичко, което ще кажете — рече Спенс и я погледна как отново кръстосва крака.

— Мейвис е пред прага на голяма беда, мистър Даутит. — Тя го погледна право в лицето, като се мъчеше да привлече вниманието му. — Единствената причина, поради която още не сме предприели преки действия по въпроса, е, че Отделът за социални грижи винаги дава на родителите една последна възможност да упражнят контрол върху децата си. Ето защо мисис Джует е идвала вчера тук да ви види и защо аз съм тук сега. Полицията ни съобщи за Мейвис и ние веднага взехме мерки, за да намерим начин да я върнем под вашите грижи. Ако задържите Мейвис вкъщи и следите за нея ежечасно, и ако й попречите да се върне към живота, който води сега, нашият отдел ще препоръча тя да бъде оставена под опеката на родителите си. Мейвис сега е на тринадесет години и следователно е малолетна. Ако бъдем принудени да препратим въпроса до полицията, те ще я изправят пред съда за малолетни. Това значи, че тя несъмнено ще бъде изпратена в Дома за безпътни момичета. Всичко това може да се избегне, мистър Даутит, ако послушате съвета ми. Сега ясно ли е?

— Искате да кажете, че Мейвис наистина е тъй зле, мис?

— Това е много меко казано, мистър Даутит — отвърна тя строго. — Мейвис води живот на проститутка.

— И й бяха необходими само три-четири дни, за да стигне дотам?

— Очевидно.

— Хъм, това доказва, че тя все пак се е метнала на татко си — каза той, като клатеше недвусмислено глава. — Ако не друго, то поне това показва, че ми е дъщеря. Когато реша да върша нещо, върша го докрай или въобще не го върша.

Мис Сондърс мълчеше и Спенс се чудеше какво още да каже. Знаеше, че тя очаква неговия отговор, но колкото по-дълго мълчеше, толкова повече се объркваше. Когато Мейвис избяга, той бе сигурен, че тя ще си навлече някаква беля, но никога не си бе представял, че това ще предизвика идването на жени като мисис Джует и мис Сондърс в къщата му. Винаги бе смятал, че когато полицията арестува момиче или жена, просто я изпраща в изправителен дом за тридесет дни и с това въпросът приключва.

— Сигурен ли сте, че разбирате сериозността на положението, мистър Даутит? — напомни му тя. — Изясних ли ви всичко?

Спенс кимна, без да бърза с отговора си. Започваше да чувствува, че е по-виновен за това, което бе станало, отколкото Чет Митчел.

— Само да можех да върна обратно семейството си в Бийсли Каунти, не бих имал никакви подобни неприятности — каза той със съжаление. — По-голямата ми дъщеря Либи ни напуска и се връща там, а ние останалите ще висим тук до края на живота си. Не мисля, че е добре да я спирам, защото тя си е решила да се омъжи за Джим Хауърд Венс. Но това просто ще постави мен, майка й и Мейвис в много лошо положение.

— Мисля, че знам как се чувствувате, мистър Даутит — каза тя, като се наклони напред със съчувствие. — Вие не сте единственият човек със семейство, който иска да замине, но не може да спести необходимите пари. Това е много често явление днес. Въпреки че някои видове работа се предлагат в изобилие, има много мъже, които просто не са физически годни за тежък и напрегнат труд. Друго би било, ако разбирахте от някакъв занаят, защото сега се търси квалифицираният труд, но се страхувам, че е късно за мъж на вашите години да изучи някакъв нов занаят. В нашите списъци имаме стотици семейства, които не са могли да осъществят социалното и икономическото си приспособяване, така необходими в съвременния живот. Освен това хора, които са свикнали със селската среда, понякога въобще не успяват да се приспособят към градския живот. Често в съзнанието на такива хора се напластява психологическо негодуване срещу пренаселеността в града, а носталгията и жаждата за познати гледки пречи на пълното приспособяване. Ние, които направихме проучване на тези работи, признаваме тази сложна особеност на съвременния живот. И дотогава, докато всички вие не се завърнете в старите си домове, най-доброто, което бихме могли да направим, е да се опитаме да спасим децата, особено младите момичета. Държа да знаете, че аз наистина съжалявам и искам да направя всичко, което е във възможностите ми, за да ви помогна.

— Грешката не е моя, мис — каза той. — Изглежда, аз просто не мога повече да преживявам тук, както по времето, когато работеше барутният завод, а младите момичета като Мейвис явно не се задоволяват да стоят мирно, след като са открили, че могат от улицата да си набавят пари за нови дрехи и разните там дрънкулки, които им харесват. Колко пъти съм се опитвал да измисля начин да се махнем оттук, преди Мейвис да пощурее, което тя впрочем непременно щеше да направи, но времето просто ме изпревари и сега станалото е станало. Ако не беше Пуър Бой обаче, това нямаше да се случи тъй скоро. За всичко е виновен Пуър Бой. Това не е нищо друго, освен една дълбока, мръсна дупка за бедняци като нас и тя става непрекъснато по-дълбока и по-мръсна. Но все пак мисля, че трябва да има места като Пуър Бой, иначе хора като мен не биха имали къде да живеят.

— Някой ден ние ще премахнем тези условия напълно, мистър Даутит. Съгласна съм с вас, че Пуър Бой е един позор. Кълновете на повечето злодеяния в града са именно тук. Ако имах власт, бих изгорила всичко до основи.

— Не го правете още, мис — каза той с разтревожен вид. — Ако изгорите къщите и бараките, ние няма да има къде да идем. Ще бъдем много по-зле от преди.

— Искам да кажа, когато му дойде времето, разбира се — отвърна тя. — Тогава ще построим образцово селище с паркове и игрища. Ще бъде град-градина.

— Това никак няма да ми помогне, ако ще събирате наем, мис. Хора като Флойд Шарп и мен не биха могли да останат. Ние ще трябва да си отидем и да започнем да търсим някой друг Пуър Бой.

Мод бе дошла до вратата и гледаше мис Сондърс. Спенс хвърли поглед към нея.

— Коя е тая? — запита Мод кисело.

— Ами, това е една дама, която е дошла да ни помогне — отвърна той бързо. — Тя ще ни помогне да върнем Мейвис пак вкъщи.

— Защо иска да го направи?

— Не знам защо, но нейната работа е да помага на хора като нас.

— Изглежда ми като някоя от ония продавачки на вратовръзки.

Мис Сондърс стана и прекоси верандата до мястото, където Мод стоеше на прага. Усмихна й се приятелски и си протегна ръката. Мод не й обърна внимание.

— Аз съм мис Сондърс — каза неловко тя. — Току-що говорех със съпруга ви, мисис Даутит.

— Аз съм тази, която ще говори с него за всичко, което е нужно! — отвърна Мод злорадо, като отстъпи назад и огледа мис Сондърс отгоре до долу с критичен и недоверчив поглед. Мис Сондърс бързо оправи жакета си. — Хич не ми харесват разните продавачки на вратовръзки, които идат тук и се опитват да се занасят зад гърба ми — добави Мод високо.

— Но вие не разбирате, мисис Даутит — запротестира мис Сондърс. — Аз съм тук официално в качеството си на представител на Отдела за социални грижи. Искам да помогнем на вашето семейство да се пригоди към сложната обстановка на съвременния живот.

Мод се втренчи в нея студено.

— Мод — заговори Спенс, — няма за какво да се тревожиш. Тази дама не върши това, което мислиш…

— И сама мога да мисля! — прекъсна го тя с остър и заповеднически глас. Обърна се и хвърли свиреп поглед на мис Сондърс. — Хайде, тръгвай, сестро, докато още можеш!

Мис Сондърс прибра набързо документите си в чантата и заотстъпва към стълбите.

— Мисис Даутит, добре би било, ако ме оставите да обясня защо съм тук — обърна се към нея тя.

— Ти вече ме чу веднъж, сестро!

Мис Сондърс спря, щом стигна до стълбите.

— Имам да изпълнявам свещен дълг — заяви тя, като гледаше Мод право в очите. — Мисис Джует ми възложи задачата да приспособя вашия живот към сложната обстановка на съвременния свят. Нищо от това, което казвате, не ще ме спре да изпълня дълга си, мисис Даутит, нищо!

— По-добре вдигай мършавия си задник и поемай пътя си! — извика Мод.

Мис Сондърс се огледа диво и скочи от верандата в двора. После спря и се вгледа умолително в Спенс, който отстъпваше от верандата.

— Не разрешавам никакви жени да идват тук и да се занасят! — заяви Мод спокойно.

— Хайде, Мод, не трябва да избухваш тъй! — упрекна я Спенс високо. — Тази дама знае едно средство да ни помогне. Тя не скитосва тук за това, което мислиш. После се обърна към мис Сондърс: — Нали съм прав, мис?

— Да — отвърна тя, преглъщайки със затруднение. — Така е.

Мод дойде до края на верандата.

— Ако още веднъж отвориш нахалната си уста, бейби, ще ти оскубя перушината веднъж завинаги!

Мод я погледна заплашително и мис Сондърс стисна чантата си здраво под мишница. Ръцете й трепереха тъй силно, че бе изгубила всякакъв контрол над тях.

— Да не си глуха! — изруга Мод. — Чу ме, нали?

Спенс продължи да отстъпва към улицата, защото видя, че Мод слиза по стълбите.

— До гуша ми е дошло да се разправям с вас, авантюристки такива! — извика тя на мис Сондърс.

Мис Сондърс се обърна и изтича надолу по пътеката.

— Ха така! По-добре тичай! Ако те пипна само, никога вече не ще можеш да сваляш мъжете!

Мод почака мис Сондърс да стигне до улицата. Плю с отвращение, обърна се и влезе обратно вкъщи.

Спенс видя, че мис Сондърс бързо се качва в колата си и се затича през двора към нея.

— Мис, не обръщайте внимание на Мод — замоли той настойчиво. — Тя винаги много приказва, но няма защо да се безпокоите. Просто така, говори, без да мисли.

Мис Сондърс не поглеждаше към Спенс, а държеше очите си приковани в предната врата. Спенс пъхна глава през прозореца на колата и сграбчи кормилото, за да й попречи да потегли.

— А сега за Мейвис — настоя той нервно.

— Това е ужасно! — изохка тя и погледна Спенс. Лицето й бе побеляло от страх. — Никога през живота си не съм била така унижавана. Когато карах обучението си по социални грижи, нищо подобно не бе споменато. Никога не съм и помисляла, че обществената работа ще ме сблъска с хора като нея. Страхувам се, че съм избрала погрешно работата си — никога, никога не ще свикна с такъв език, мистър Даутит! О, какво да правя! Какво да правя! Толкова съм разстроена! През целия ми живот никой никога не ми е говорил така!

— Не си отивайте, мис, преди да сте ни помогнали, както казахте, че ще направите! — замоли я Спенс. — Аз вече разчитам на това от момента, в който се появихте преди малко. Моля, не си отивайте, мис! Не би било справедливо, след като толкова засилихте надеждите ми!

— Ако само предполагах, че жена ви е изключение…

— Мод е най-доброто изключение, което някога е съществувало, мис. Просто не се безпокойте. Освен това, на този свят няма да попаднете на много такива като Мод. Тя винаги е била различна от другите жени.

Мис Сондърс прехапа устни, сякаш разбра, че трябва да вземе някакво решение. Спенс нетърпеливо я наблюдаваше.

— Така — каза тя с дълбока въздишка. — Обещавате ли да говорите с Мейвис, мистър Даутит? И да се опитате да я накарате да си остане вкъщи под ваша грижа?

— Положително ще направя всичко, каквото мога, мис — заяви той тържествено.

— Добре тогава — каза тя. Откъсна лист хартия от бележника си и надраска няколко думи за него. — Ето тук можете да я намерите. Ще вземете автобуса до покрайнините на града, ще слезете там, където обръща, и ще повървите около стотина ярда по шосето. Ще видите надписа на входа.

Спенс разгледа отблизо листа, изговаряйки думите буква по буква.

— Но аз съм чувал за „Бялата пуйка“! — възкликна той учуден. — Съвсем сигурно ли е, че Мейвис е там?

Мис Сондърс кимна и запали мотора.

— Е, дявол да го вземе! — извика той. — Чувал съм много за това място, но никога не съм и помислял, че ще отида там! Казвали са ми, че то с наистина първокласно.

— Да не забравите каква е целта ви, когато отидете там, мистър Даутит. Очаквам да заведете Мейвис с вас вкъщи. Отлично разбирате, нали?

— Нищо лошо не може да се случи, мис — увери я той и пусна кормилото. — Не се безпокойте.

— Ще трябва да дойда пак, за да мога да завърша доклада си — каза тя с въздишка и хвърли поглед към къщата. — Но когато се върна, искам да ме посрещнете тук, на улицата, мистър Даутит. Не мисля, че би било разумно да приближавам много. Жена ви очевидно е разстроена.

— Мод ще се оправи, докато дойдете пак — успокои я той. — Винаги й става така и й минава.

— Наистина се надявам, че ще се оправи — извика тя, когато колата й тръгваше. — Довиждане, мистър Даутит!

Спенс проследи автомобила, докато изчезне зад ъгъла, после погледна листа хартия в ръката си и изговори още веднъж думите буква по буква.