Ърскин Колдуел
Земя на страдание (13)

13

На другия ден следобед, когато се връщаше към къщи с нова филцова шапка с широка периферия, за която беше платил четири долара и с торба от брашно през рамо, пълна с няколко бутилки уиски, бира и тоник за стомах, а в допълнение — и с голяма кафява чанта от крокодилска кожа за Мод, която струваше три долара, Спенс започна да се тревожи.

Първо, беше имал лош късмет в клуба на Бил Терънт. Към полунощ имаше двадесет долара печалба, но малко след това започна непрекъснато да губи и два часа по-късно двадесетте долара бяха отишли. Всичко, което му остана, бяха парите, пъхнати в малкото джобче по-рано вечерта. Флойд го беше убедил да не пипа тези петнадесет долара, като казваше, че той никога няма да се върне в Бийсли Каунти, ако ги загуби на зарове.

И до сутринта всичките пари, освен няколкото долара, се бяха изплъзнали между пръстите му толкова бързо, че не можеше да си спомни точно как ги е похарчил. Той имаше доброто намерение да отиде до автогарата и купи билетите, но от тридесетте долара беше останало толкова малко, че не си направи труд да се спре, когато мина оттам, на път за вкъщи. Беше прекарал нощта или по-точно остатъка от нея, след като Флойд най-после се прибра, върху складовата площадка зад една бакалница. Минаваше три часът сутринта, когато той и Флойд напуснаха клуба на Бил Терънт и тъй като в къщата му вече нямаше легла, Спенс реши да остане в града и да почака, докато отворят магазините. Опита се да поспи няколко часа върху площадката, но циментът беше твърд, а умът му — възбуден от тревога. Беше обещал на мис Сондърс да напусне града в седем часа тази заран. Нещо повече, беше обещал да вземе и Мейвис със себе си. Знаеше, че с петнадесет долара не може да купи три автобусни билета, но си каза, че ще бъде по-добре, ако Мод и той заминат или дори само той, отколкото и тримата да останат, след като мис Сондърс си беше създала толкова тревоги. Зазоряваше, когато той успя да затвори очи и да заспи, но скоро след това един негър хамалин дойде на работа и каза на Спенс, че трябва да стане, за да помете площадката преди господарят да е дошъл да отвори магазина. Той изпи чаша кафе в едно кафене и след това реши да си купи нова шапка. Отдавна имаше нужда от нова шапка.

Флойд се раздели със Спенс в три часа и обеща да претърси къщата и да направи всичко възможно, за да намери няколкото долара, които дължеше за мебелите. Спенс беше пресметнал, че ако Флойд му даде четири или пет долара, той ще може да ги прибави към петнадесетте, които имаше тогава, та все пак да купи три билета за автобуса. Сутринта обаче, след като изпи чаша кафе, реши, че пътуването може да се окаже твърде тежко за Мод в нейното болестно състояние. Имаше опасност тя да умре в автобуса. Каза си, че той ще издържи пътуването до Бийсли Каунти по-добре от нея.

Сутринта, когато купуваше шапката и чантата, Спенс се опита да се ръкува с всички, които срещна. Някои от мъжете, с които се ръкува, не го знаеха по име, но повечето познаха по дрехите му, че живее в Пуър Бой, и когато им каза, че напуска града, те веднага му пожелаха незабавно заминаване. Един от търговците не му повярва, когато Спенс каза, че напуска града, а наемът му е платен и има пари в джоба си.

— За пръв път изобщо чувам някой от вас в Пуър Бой да си плати наема, преди да се измъкне от града, — беше казал продавачът, намигвайки на един от другите си клиенти. — Как го направи, Даутит?

Спенс мушна палеца си в ребрата на продавача.

— Добрият бизнесмен може винаги да се финансира, когато познава съответните хора — отговори Спенс. — Но все пак мина известно време, докато го разбера. Бях закъсал сума време, преди да схвана как става тая работа, но сега вече знам. И в тоя момент съм стъпил здраво на краката си, както всеки в града.

Продавачът поклати недоверчиво глава.

— Преди да повярвам, май ще трябва да почакам, докато чуя и другата страна на историята — каза той.

Спенс спря насред улицата и няколко минути разглежда критично къщата. Освен това, че загуби и похарчи по-голямата част от парите, тревожеше го и фактът, че Мейвис отново избяга. Сега, когато бе дошло време да заминават, той се чувствуваше по-виновен от всякога при мисълта да тръгне без Мейвис. Здравето на Мод беше достатъчно сериозна причина, за да я остави, но за него нямаше извинение да се върне без Мейвис, след като мис Сондърс го беше накарала да обещае, че ще я вземе.

Той крачеше бавно през двора към задната част на къщата и се чудеше дали да направи последен опит да вземе Мейвис. Като си помисли да се върне в „Бялата пуйка“, поклати глава. Трябваше да отиде там предната нощ, когато имаше много пари, ако въобще трябваше да ходи. Освен това, дори ако Мейвис се съгласеше да дойде с него, което вероятно тя нямаше да стори, парите нямаше да стигнат за два автобусни билета.

Когато стигна задната стълба, той беше взел окончателно решение. Дори ако не намереше солидно извинение за оставането на Мейвис, можеше да измисли колкото щеш причини, затова че няма да промени собствените си планове. Той пропълзя на четири крака и скри уискито и бирата под верандата, като покри бутилките с шепи пясък и белезникава ситна пръст. Либи можеше да се грижи за себе си в града, каза си той, и след като тя беше направила това, той не виждаше причина защо и Мейвис да не може. Той пропълзя изпод верандата и отупа праха от панталоните си. Ако Либи даваше от време на време по малко пари на Мод за храна и тоник, Мейвис трябваше да стори същото. След това Спенс се почувствува много по-добре. Той можеше да остави Мод и Мейвис, без да се тревожи от угризения на съвестта.

Когато влезе вкъщи, Мод спеше върху купчина дрехи. Сега, когато беше направил някои промени в техните планове, той съжаляваше, че прахоса трите долара за крокодилската чанта. Мод нямаше да може да я използува, а трите долара в брой щяха да му свършат добра работа. Спенс стоеше край жена си, гледайки чантата в ръката си и се чудеше какво да прави с нея. Точно когато реши да я върне обратно в магазина и да си поиска назад парите, Мод отвори очи и се изправи в леглото. Първото нещо, което забеляза, беше кафявата крокодилска чанта и преди той да успее да я скрие зад гърба си, тя посегна и я грабна. Спенс не можеше да не изпита жал към нея. Тя все още вярваше, че ще се върне в Бийсли Каунти.

— О, наистина е хубава, Спенс — каза тя, като се любуваше на чантата. Държеше я далеч от себе си и я наблюдаваше влюбено. След това я приближи до носа си и притвори очи, вдъхвайки особения аромат.

— Точно от такава имах нужда, за да сложа лекарството на д-р Мънди, докато пътувам до Бийсли Каунти.

Спенс я гледаше мрачно.

— През целия си живот не съм виждала по-хубаво нещо от това. Точно за такава си мечтаех от дълго време.

Спенс се наведе и вдигна торбата с тоника. Той я обърна с дъното нагоре върху купчината дрехи. Очите на Монд светнаха, когато трите големи бутилки тупнаха на юргана.

— Мисля, че ще имаш нужда от малко тоник, Мод — й каза той. — Когато отидох за него, рекох да ти взема три от големите.

— Никой никога не е мислил повече за удобството на човека от тебе, Спенс — каза тя с благодарност, като любовно прокарваше пръстите по шишетата. — Не са много мъжете на този свят, които ще си направят труд да вземат наведнъж три бутилки от лекарството на д-р Мънди.

Тя протегна една от бутилките, посочвайки безмълвно, че иска той да й я отвори. Спенс взе тирбушона от куката зад вратата и изтегли тапата. Мод вдигна бутилката и изпи една трета от лекарството на един дъх, после го погледна и облиза устните си.

— Ти трябва да пестиш лекарството, за да ти трае по-дълго, Мод — каза й той, като се чудеше как ще може тя да си го намира, когато него няма да го има. Той се разтъжи, че заминава и я оставя съвсем сама. — Жалко ще бъде, ако го използуваш всичкото за един ден. Просто се опитай да го пестиш и ще го имаш за по-дълго. — Той взе наполовина пълната бутилка и я постави на пода до стената. — Сега си легни и си мисли за него, Мод. Като си мислиш за него, ще ти бъде почти толкова добре за известно време, колкото ако го пиеш.

Мод взе кафявата крокодилска чанта и откри, че е с дълга дръжка, която може да се прехвърля през рамо. Тя остана още по-доволна, когато разбра това и я прекара през главата си. Щом го стори, тя протегна ръка и сви пръсти към шишето с лекарството до стената. Спенс й го подаде и тя изпи наведнъж половината от остатъка. Когато той излезе от стаята, тя се беше свила върху купчината дрехи, а чантата притискаше здраво към стомаха си.

Спенс се промъкна под задната веранда и извади една бутилка бира и една пинта^[1] от уискито. Той отвори и двете и седна на сянка, хванал по една във всяка ръка. Знаеше, че преди да замине, има да върши много работа, но жегата го изтощи и му се прииска да почине след изморителната разходка от града в горещината. Той пийна последователно от уискито и бирата. Всеки път, когато отмяташе глава назад, за да отпие, беше сигурен, че вижда как от прозореца на Митчелови някой го наблюдава.

Той би могъл да мисли за много неща, които беше решил да направи, преди да вземе автобуса и замине, но точно в този момент не можеше да си помисли за нищо по-важно от оправянето на сметките с Чет Митчел. Той отметна назад глава и отпи по една глътка от двете бутилки, като този път се мъчеше да разбере дали Чет или Мърт го наблюдават. Завесите помръднаха и бегло му се мярна Мърт. Тя беше съблякла дрехите си, както обикновено по това време на деня, и той я виждаше на прозореца така ясно, сякаш стоеше на верандата. Протегна напред бутилката с уиски и измери на око останалото количество. Бирата беше изпита и той хвърли празната бутилка през двора. С крайчеца на окото си видя как Мърт се навежда през прозореца и наблюдава празната бутилка, която изчезна в бурените.

Като почака малко, за да разбере какво ще направи Мърт после, сигурен, че тя няма да издържи дълго на изкушението и ще го помоли да пийне, той пропълзя под верандата и взе още две бутилки. Като ги извади, изтри внимателно праха от тях и се отправи към края на своя двор. Мърт веднага изтича до другия прозорец, откъдето можеше да го вижда по-добре.

— Къде е Чет? — й извика той.

Тя не отговори, но Спенс я виждаше, че стои зад завесите.

— Чет вкъщи ли си е? — извика той малко по-високо. — Ако не е, имам нещо за тебе, Мърт. Ако си е вкъщи, кажи му да върви по дяволите.

Тя разтвори завесите и погледна през прозореца. Той я виждаше как се е втренчила с копнеж в уискито и бирата.

— За кого е всичко това, Спенс? — попита тя.

— За кое питаш? — подразни я той.

— Престани, Спенс Даутит! — каза тя нетърпеливо. — Кажи ми какво ще правиш с него?

— Нямам намерение да го пропилея, това първо. Много мъчно е да го получиш.

— Отдавна не съм пийвала.

— Така ти се пада, като си се оженила за стиснат мъж.

Той отиде до верандата на Митчелови и сложи бутилките долу.

— Нямам нищо против да го споделя с добра компания — каза Спенс. — Но това не значи с Чет.

— Чет излезе някъде — каза тя веднага.

— Кога ще се върне?

— Няма да е скоро, доколкото знам.

Спенс вдигна бутилките и тръгна към стълбите. Мърт изчезна от прозореца, но след няколко мига се появи точно зад вратата на кухнята. Той видя, че му прави знак с пръст.

— Не ме лъжеш, нали, Мърт? — попита той с подозрение. — Да не би Чет да се е скрил някъде из къщи и да ме чака да вляза?

— Казвам ти истината, Спенс. Защо не дойдеш вътре на хлад?

Спенс видя, че тя се дръпна от вратата. Преди да стъпи на верандата, той се огледа.

— Не съм сигурен — каза той, когато стигна до телената врата.

Притисна лицето си до прашната мрежа и надникна в кухнята. Мърт му махаше с ръка.

— Едно старо куче като мене винаги внимава да не си закачи опашката в капана.

— О, хайде, Спенс — каза тя нетърпеливо. — Не се плаши. Няма никой друг.

Той отвори телената врата, пъхна главата си към кухнята и внимателно се огледа. Мърт се беше отдалечила към вратата на спалнята и пак му направи знак с пръст.

— Ако този път попадна в капана — каза Спенс високо, — бога ми, другия път ще го имам предвид.

Влезе в кухнята, като затвори тихо вратата след себе си и се ослуша внимателно за момент, преди да мине в другата стая с Мърт.

Когато той влезе, Мърт изтича до леглото и седна. Спенс огледа внимателно стаята, след това коленичи и погледна под леглото. Като се изправи, Мърт чакаше и той седна до нея.

— Отвори ги, Спенс — бързаше тя, като посочи бутилките в ръцете му.

Той извади тапата на уискито и й го подаде. Докато отпушваше със зъби бутилката с бира, Мърт шумно отпи.

Тя обърса устата си с опакото на ръката и сложи бутилката обратно в ръката му. Той й предложи от бирата, но тя поклати глава. Спенс сръбна глътка уиски, която бе последвана от продължително отпиване от бирата.

— Не бих си и помислил да дойда тук, ако не се готвех да замина завинаги — й каза той с друг тон. — Не вярвам в будалкането със съседките. Известни са ми прекалено много начини да загазиш.

Мърт пийна отново от уискито, намръщи се след поглъщането на течността и посегна за бирата. Спенс се облегна на лакът и я загледа възхитено как пие. Мърт беше едра и склонна към пълнеене, но в този момент той не можеше да намери недостатък във външността й.

— На един стар негодник като мене се отразява добре да види за разнообразие хубава, здрава жена — каза той. — Толкова съм свикнал да гледам тази мърла Мод, че почти съм забравил как изглеждат другите.

— Престани да ме закачаш, Спенс — изкиска се тя. — Аз си знам, че не съм блестяща красавица.

— Може и да не си блестяща красавица — съгласи се той, — но сигурно можеш да накараш много жени да загубят съня си от тревога. На̀, погледни това тука! Това се вика работа! Ако беше видяла всички мършави жени, които съм имал в живота си, ще оцениш начина, по който изглеждаш за мъжете. Жена като тебе може да бъде страшна утеха за обикновения мъж.

— Ти просто ми се подиграваш — каза тя и го плесна. Спенс наведе глава, за да избегне ръката й. Тя се облегна и го сграбчи за ухото. — Остави тая работа, Спенс! — каза тя, като му извиваше ухото.

— Остави я ти! — отвърна той и се приближи до нея.

Тя го държеше за ухото, а той я гъделичкаше под мишниците. След това тя избухна в кикот и се търколи на гърба си.

Спенс отпи още една глътка уиски, след която последва глътка от топлата бира.

— Нямаше да бъда тука, ако не мислех да напусна града завинаги — каза той. Облегна се на лактите си и поднови похвалите си към нея. — Нямаше да бъда тук за нищо на света, ако не се пренасях. Рекох да дойда, когато Чет го няма и да ти го кажа. Разбира се, и през ум не ми е минало нещо друго. Това е просто приятелско, съседско, светско посещение. Не бих искал да идвам тук с предварителни сметки наум.

— Не знам за какво говориш — каза Мърт дяволито. — Не разбирам какво искаш да кажеш.

— И, бога ми, нямаше да дойда, ако Чет си беше тука. Дявол да ме вземе, ако той не е най-опакият човек на света. Виждал съм го как излиза на задната веранда, навежда се колкото може и излива кофата с помията в моя заден двор, а после, отгоре на всичко, застава там и умира от смях, глупакът му с глупак. Само един наистина подъл човек може да направи такова кофти нещо на съседа си.

— Някой е откраднал всичките ни ярки от курника — каза Мърт. — Само един наистина подъл човек може да открадне ярките на съседа си.

Спенс седна, стиснал гневно устни.

— Няма смисъл да го раздухваме пак — каза той високо. — Това е минала работа.

— Така е с всичко досега — каза тя със смях.

Спенс я ръгна и я търколи на леглото. Мърт се опита да хване едното му ухо, но той стана, преди тя да успее да го стигне. Краката му ритаха празната бутилка от уиски.

— Моите жени не ми отговаряха — каза й той строго. — А пък ако ти ще ми пиеш питието и ще се опитваш да ми отвръщаш, аз си отивам.

Мърт седна и чакаше кротко, докато той я гълчеше.

По-добре си реши, преди да ми искаш още от уискито — каза той, като клатеше енергично глава.

— Е, Спенс — каза тя успокоително. — Да не се караме за глупости.

Той приседна на едната страна на леглото и я обгърна с ръце.

Ти май имаш погрешна представа за мен — й каза той сърдито. — Аз съм истински мъж, когато ми се вдигнат дертовете.

— По-добре внимавай — предупреди го тя. — Може Чет да си дойде. Ако те хване…

— По дяволите Чет! — каза Спенс. Той я притисна така, че тя не можеше да си поеме дъх. — Чет може да иде да се ежи другаде. Когато ми се вдигнат дертовете, си гледам моя интерес!

Мърт успя да сграбчи силно ухото му. Той се опита да я отблъсне, но тя го държеше здраво. Спенс опита още веднъж да я погъделичка под мишниците, но този път без ефект. Имаше чувството, че всеки момент ухото му ще се откъсне.

— Хайде! — извика той.

Бе вдигнал юмрук да я удари, когато шумът от приближаващ се по улицата автомобил ги накара да спрат и да се ослушат. Мърт пусна ухото му. Спенс се изправи и проточи врат, за да погледне през прозореца. Щом шумът от колата се усили и двамата изтичаха до прозореца да видят кой идва. Малката черна кола спря пред къщата на Спенс и една минута след това от нея излезе мис Сондърс. Тя спря за малко, сякаш очакваше някой да излезе и да я посрещне, после тръгна предпазливо надолу по пътеката към входната врата.

— Коя е тая? — попита Мърт до него.

— Мис Сондърс — отговори той. — Мене търси.

Мърт сключи ръце около него.

— Стой тука с мене, Спенс — помоли се тя. — Не й обръщай внимание. С мен ще прекараш по-хубаво, отколкото с нея.

Той се освободи и изтича към задната врата. Мърт го улови, преди той да стигне до верандата.

— Трябва да ида, преди Мод да я е видяла — каза той развълнувано на Мърт. — Мод може да загуби самообладание и някой ще пострада. Не мога да позволя това.

— Ами аз? — попита Мърт обидено. — Ами аз, Спенс?

Спенс я погледна.

— Ако се оправя с нея навреме, ще се върна — обеща той.

Мърт го обгърна, като безпомощно притисна ръцете му отстрани. Когато тя се опита да го дръпне обратно в къщата, той вдигна крак и я удари с всичка сила с коляното си. Мърт се присви, като притисна стомаха си с ръце. Спенс се втурна навън.

Когато стигна задния си двор, той погледна през рамо и видя, че Мърт върви след него. Тя се олюляваше леко, но успяваше да се движи в неговата посока. Надявайки се, че ще я изпревари, той изтича зад ъгъла на къщата си. Но когато скочи на предната веранда и се затича към вратата, Мърт все още го следваше. Спенс изтича край мис Сондърс, която гледаше към Мод върху купчината стари дрехи и почти я събори в бързината си да застане от другата й страна. Той спря, останал напълно без дъх и се огледа да види какво става с Мърт — тя стоеше на вратата.