Ърскин Колдуел
Земя на страдание (14)

14

Като видя Мърт на вратата, мис Сондърс задържа дъх доколкото можа. След това с внезапност, която стресна всички, изпищя колкото й глас държи. Спенс скочи, сякаш беше загубил ума си от страх и дори самата мис Сондърс, уплашена от собствения си вик, се разтрепери.

Пронизителният писък събуди Мод, която хвърли бърз поглед из стаята и скочи на пода. Нейната несресана прошарена коса висеше на сплъстени кичури върху лицето й като разбъркани ресни на шал. Тя се опитваше да ги отхвърли от очите си с едната си ръка, а с другата стискаше смъкващата се нощница.

По това време мис Сондърс си възвърна говора и започна бързо да мести поглед от едно лице на друго.

— Боже господи! — извика тя, като гледаше Мърт и бързо плесна лицето си с ръце. — Никога през живота си не съм се плашила така!

— Мис — каза Спенс колебливо, като се опитваше да държи под око и трите жени едновременно, — не се тревожете. Мърт не искаше да ви стресне така.

Мод посягаше към кичурите коса, които висяха над очите й, и поглеждаше втренчено първо към едната жена, после към другата, сякаш не можеше да реши върху коя да скочи най-напред. Накрая тя престана да гледа към мис Сондърс и изтича в средата на стаята.

— Мод, не се накокошинвай — помисли Спенс, когато разбра какво смята да прави.

Тя въобще не обърна внимание на Спенс и дори не си направи труд да му отговори. Когато Мърт я видя да се приближава към нея, бързо се отдръпна към верандата. Мод изтича до вратата.

— Я по-добре се омитай от къщата ми, Мърт Митчел! — изкряска Мод. — Ако ми паднеш в ръцете, ще ти оскубя косата от келявата глава. Като грабна една сопа, ще ти изкарам всички мераци!

Мърт се обърна и побягна към къщи с всички сили. Преди да се върне в стаята, Мод застана на верандата и я проследи с поглед, докато телената врата на Митчелови се хлопна. Спенс се отдръпна от пътя й, когато тя мина покрай него. Мис Сондърс изглеждаше нервна и разтреперана.

— Та, Моди… — каза Спенс успокоително.

Тя спря насред път между него и мис Сондърс.

— Спенс Даутит, ако се осмелиш още веднъж да ми домъкнеш в къщата някоя въртиопашка, аз ще… ще…

— Ама виж, Моди…

— Затваряй си устата! С твоето „Моди“ няма да ме спреш да си кажа каквото мисля!

Тя млъкна, пое си дълбоко дъх и впери поглед в мис Сондърс, сякаш до този момент не я беше забелязала. Мис Сондърс, която вече беше побледняла от страх, се объркваше все повече с всяко болезнено свиване на сърцето й. Тя погледна нервно към вратата, но Мод пристъпи няколко крачки напред, като блокира ефектно всичките й пътища за отстъпление.

— Моди, нека да ти обясня — каза Спенс нервно.

С едно махване на ръката Мод го накара да млъкне.

— Коя сте вие?! — попита пресипнало Мод. — Не сте ли оная жена, дето…

— Това е мис Сондърс, Мод — проговори Спенс. — Тя е добрата дама, която идваше тук да ни помогне. Хайде, не разваляй пак работата с твоето беснеене, защото ще ни е добре, ако тя продължава да прави каквото е решила за нас. Ако не беше тя, щяхме да сме много зле. Жалко, че няма много като нея по света!

— Прекрасно! — заяви Мод саркастично. Лицето й се изкриви в гримаса. — Защо не се изметете с вашата работа на друго място?

— Моля ви се, мисис Даутит — започна разтревожено мис Сондърс — нека да ви обясня! — Тя сложи ръце зад гърба си и потърси слепешком стената. — Нищо от това, което подозирате, не е вярно. Аз съм почтена жена, ще ви докажа това. Идвам тук, защото това ми е задължение. Не зная какво сте казали зад гърба ми, но вие несъмнено ми дължите извинение за онова, което казахте в мое присъствие. В нашата работа ние, работниците от социалните грижи, поддържаме строго безпристрастно отношение. Може да се каже, че работниците от социалните грижи са безполови.

— Мога да го кажа, сестро, ама няма! — каза Мод презрително. Тя изгледа мис Сондърс от горе на долу. — Не знам кого можеш да излъжеш сестро, но не и мене.

Мис Сондърс си пое отривисто дъх и го задържа колкото можа.

— Този случай ми е разпределен от мис Джует и моето намерение е да направя всичко, което мога, независимо от обидите, които трябва да понеса. Мисис Джует очаква от мене да…

— Аз съм тази, която може да очаква и да прави всичко останало тука — заяви категорично Мод. — Няма да позволя на никого да се пъха в частния ми живот. Достатъчно дълго живея и съм разбрала, че ако е замесен мъж, вие, жените, го надушвате без капка срам. Последния път, като те хванах тука, ти казах, че ще те убия, ако пак дойдеш да го обикаляш. Точно това исках да кажа и пак го казвам!

Мод се огледа из стаята за нещо, с което да я удари. В къщата нямаше с трън какво да закачиш, но тя видя до стената празната бутилка от лекарството. Придвижи се с гръб към бутилката, без да изпуска мис Сондърс от очи. Мис Сондърс погледна умолително Спенс и когато видя, че той не прави опит да я защити от жена си, се измъкна предпазливо към вратата. В момента, когато Мод хвана бутилката, мис Сондърс изпищя и се втурна навън. Тя стигна невредима до верандата, но Мод изтича след нея, като размахваше застрашително бутилката. Спенс излезе от задната врата и се спусна към предния двор.

Докато той стигна пред къщата, мис Сондърс бе вече насред пътя към улицата, а Мод беше щръкнала на стълбите.

— Ще я убия! — крещеше Мод. — Помогни ми, господи, да й строша главата! — извика тя.

Спенс погледна надолу по улицата. Той виждаше как съседите се спускат към верандите си, за да разберат защо е тая олелия. Някои пристъпиха нагоре по улицата, за да виждат по-добре.

— Виждала съм такива като нея и по-рано. Не съм чак толкова балама, та да не позная една въртиопашка, щом я видя. Ако тая гадна жена не се омете оттука, ще я убия с голям кеф!

Мод вдигна ръка, задържа я така, докато затвори едното си око и се прицели внимателно, после с всичка сила запрати бутилката от лекарство по мис Сондърс. Мис Сондърс затвори очи и, закрила лицето си с ръце, изтича към колата. Бутилката за малко не я улучи и удари задната броня на колата, като се разби на парчета. Късчета счупено стъкло се посипаха опасно върху мис Сондърс. Съседите се приближиха, за да видят какво ще стане после. Мод започна трескаво да търси по верандата нещо друго, с което да удари мис Сондърс, но не можа да намери нищо. Обаче отиде до стълбите и изплези език. Мис Сондърс се наведе зад автомобила за прикритие, в случай че Мод намери нещо друго да хвърли по нея.

Един от съседите, който беше дошъл по-близо от останалите, извика някому надолу по улицата.

— Тия Даутитови пак започнаха, Джим! — извика той високо. Спенс замаха с ръце към човека и го отпъди да си върви и ги остави на мира. Човекът тръгна надолу по улицата, като се смееше.

Мис Сондърс надникна иззад колата, за да види какво прави Мод.

— Предупреждавам те за последен път да стоиш далече оттука! — извика Мод с подновена енергия. Тя направи гримаса към мис Сондърс и й се изплези. — И това е последният път, когато те предупреждавам! Следващия път, ако те хвана тука, ще ти оскубя перушината и ще я запратя оттатък канала. Вие, въртиопашките, имате срам колкото чепа на бурето!

Спенс чакаше напрегнато в ъгъла на двора. Той наблюдаваше мис Сондърс, но в същото време внимаваше да спазва безопасна дистанция между себе си и Мод. Виждаше как мис Сондърс се е свила на земята зад колата си и наднича към него иззад бронята.

Мод тръсна глава и същевременно се изплези колкото можа към мис Сондърс. Мис Сондърс хвърли един поглед и изчезна. След малко Мод вдигна нощницата си и закрачи към къщи, като хлопна с всичка сила телената врата зад себе си. След това повечето от съседите се разотидоха по къщите си.

Спенс почака, докато се увери, че Мод няма да се върне. После изтича към колата, като се присви колкото можа. Той намери мис Сондърс, клекнала на земята и разтреперана от страх.

— Мис, май че всичко на този божи свят се е обърнало — й каза той с извинение. — Просто не знам какво става с Мод, когато я хванат дяволите. Не може да си държи езика в такъв момент. И май че става все по-лошо, понеже, бога ми, не става по-добре.

Така свита, мис Сондърс изглеждаше мъничка като дете. Тя погледна към него. Очите й бяха големи и кръгли. Стискаше юмруци, за да се владее. Никога по-рано той не я беше виждал толкова безпомощна.

— Какво съм направила, та вашата жена толкова не ми вярва, мистър Даутит? Какво може да съм направила?

— Не сте направила нищо лошо, мис. Просто дяволският характер на Мод я кара да вилнее, когато е ядосана. Нямаше да стане така този път, ако знаех, че идвате, защото щях да изляза и да ви препреча пътя, преди да влезете вкъщи.

— Коя беше другата жена… която беше без дрехи? Какво правеше тя?

— О, тя ни е комшийка, мис. Живее в съседната къща.

— Защо тичаше така насам?

— Знаете какви са жените понякога, мис. Като си втълпят нещо в главите за едно или друго, не се спират пред нищо. Мърт обаче по начало е разумна и това е единственият път, когато идва така на вратата ми. Обикновено тя си стои у тях.

Мис Сондърс стана. Тя оправи гънките на полата си и си приглади косата.

— Е — каза тя строго. — Не го одобрявам, независимо къде стои. Не е прилично.

Спенс кимна, понеже знаеше, че тя очаква той да се съгласи с нея. Мис Сондърс го гледаше студено.

— Мистър Даутит — попита тя остро, — защо не заминахте с автобуса тази сутрин?

— Точно това исках да ви обясня, мис.

— Чаках там два часа да дойдете. Носех кошница с храна, приготвена за вас. А вие въобще не дойдохте. Защо? Какво стана?

— Мис, ето как беше. Аз бях готов…

— Купихте ли билети с парите, които ви дадох? — прекъсна го тя.

— Точно това исках да ви обясня, мис. Снощи, когато…

— Къде е Мейвис? — попита тя нетърпеливо. — Не я видях, когато бях вътре преди малко. Къде е Мейвис, мистър Даутит?

Спенс погледна към къщи, сякаш очакваше да види Мейвис на верандата.

— Мейвис ли? — повтори на себе си той. — О, тука е някъде.

Той наблюдаваше мис Сондърс с крайчеца на очите си.

— Сигурно е излязла за малко.

— Не ви вярвам! — сопна се тя. — Не вярвам нито на една ваша дума. — Той я гледаше как нервно чупи ръце. — Вие не ми казвате истината!

— Вижте, мис… — започна защитата си той.

— Кога заминавате? — настоя тя студено, като го гледаше в очите.

— Почти всеки момент — увери я той. — Няма да загубя нито миг, щом веднъж съм се заел. Смятам да тръгна веднага, щом мога.

— Пазите ли трийсетте долара, които ви дадох?

— Е, май че не до стотинка.

— Искате да кажете, че сте похарчили част от парите?

— Знаете как хвърчат понякога парите, мис.

— Колко ви останаха?

— Точно колко ли?

— Знаете какво искам да кажа! — извика тя. — Имате ли двайсет долара, или двайсет и пет, или колко?

— Не искам да ви разочаровам, мис, но мисля, че са останали само три или четири. — Той наведе глава, а брадата му опря в гърдите. — Парите някак си се стопиха, както винаги — каза той виновно. — Стопиха се, преди да разбера, мис.

Мис Сондърс въздъхна. Тя задържа дъха си няколко секунди, а Спенс отклони поглед. Накрая той я чу да въздиша.

— Толкова ме ядосахте, че мога просто… просто… не знам какво! — чу я той да казва. След това замълча, а той я погледна изпод вежди. — Това е ужасно! — възкликна тя. — Как ще обясня това на мисис Джует? Първо трябваше да измисля нещо по-умно, вместо да ви дам парите и бях глупачка, че ви послушах. Смятах, че мога да ви вярвам, че ще купите билетите и ще заминете оттук, а вие се възползувахте от това. Вие въобще не сте имали намерение да идете на спирката тази сутрин. Това, което искахте, беше да сложите ръка на тези пари, за да ги прахосате. Ако мисис Джует разбере това, никога няма да ми прости. И ако тя не ме уволни, ще остана за посмешище в Отдела за социални грижи. А съм се подготвяла толкова много за тази работа. През целия си живот съм чакала времето, когато ще мога да се посветя на другите и да им помагам. Жестоко е да страдам от такова унижение. Никога няма да ми даде препоръчително писмо! Какво ще правя! Какво ще стане с кариерата ми!

Спенс я погледна сериозно. Той се опита да измисли нещо, което ще я накара да се почувствува по-добре, но в момента нищо подходящо не му идваше наум.

— След всичко, което се опитах да сторя за вас, не мога да понеса това, което ми направихте! — извика тя. — Кариерата ми ще бъде напълно провалена.

— Ще се опитам да сторя каквото мога, мис — каза Спенс. — Ще отида да си намеря някоя работа и ще постигна нещо голямо. С време ще мога да ви се отплатя.

Каква полза ще има от това? — каза тя сърдито. — Ако веднъж ме уволнят от Отдела за социални грижи, никога няма да ме върнат.

Спенс се сви.

— А и Мейвис не е тук — заяви тя с укор. — Вие сте похарчили парите за автобуса за себе си и дори не сте си направили труд да вземете дъщеря си. — Внезапно тя се наклони напред, като душеше подозрително. — Вие сте похарчили парите за пиене! Подушвам ви! Цял воните!

Спенс задържа дъха си.

— Е, няма смисъл да ви лъжа за това — призна той. — Купих си малко.

Той видя как докато го гледаше, в очите й набъбват сълзи. Скоро те се затъркаляха по бузите й. Тя не направи опит да ги скрие.

— Вие… Вие… Вие сте невъзможен! — извика тя.

Очите й примигнаха няколко пъти и тя ги изтри с кокалчетата на пръстите си.

— Така ме вбесиха, че мога да ви унищожа! — каза тя. — Ако бях мъж, щях… да ви ударя.

Спенс отстъпи назад.

— Най-лошото от всичко е, че мисис Джует ще разбере какво е станало след предупреждението, което ми направи. Тя толкова ми вярваше! Аз й обещах, че вие ще ни помогнете и сега какво ще каже тя? Какво ще каже!

— Ако това е оная жена с конското лице, която се въртеше тука, пет пари не давам за нея — проговори Спенс нерешително.

— О, млъкнете! — извика мис Сондърс.

— Вижте, мис, нека да ви обясня…

— Вървете по дяволите, проклетнико!

Спенс зяпна. Той чуваше как тя скърца със зъби, а устните й се отваряха и затваряха с гърчове.

— Вие говорите точно като някои хора у нас, в Бийсли Каунти — продума той, все още изненадан от това, което тя му каза. — Някои хора там така се дразнеха от Мод и мене, че ни наричаха точно като вас. Викаха ни проклетите Даутитови… Като чуя това, се затъжавам за дома. Там има и друго семейство Даутит, мои втори или трети братовчеди, и хората им викат просто Даутитови. Но почти всички в Бийсли Каунти викат на мене и моите хора „проклетите Даутитови“. Чудно е как измислихте да кажете точно същото.

— Не е чудно, че ви казват така — каза тя. — Защото сте точно такива!

— И тука дори има хора, които ми казват същото от време на време, — продължи Спенс. — Не всички ме наричат така, защото беснеят от мене, а просто понеже обичат да го казват. Но е подходящо някак си.

— Наистина е подходящо! — каза тя. — Чудя се, че не съм се сетила по-рано!

Тя се облегна върху колата и се загледа надолу по улицата. Спенс чакаше. Той знаеше, че тя мисли нещо, но нямаше представа какво е то. След малко, когато ядът й попремина, тя се обърна.

— Колко пари, казахте, ви останаха? — попита тя безстрастно. — И внимавайте, кажете ми истината!

— Три или четири долара — отговори той смирено.

— И това ли е всичко?

— Цял късмет е, че ми останаха толкова много, мис. Когато започнах да ги харча, имах наум цял куп неща, от които Мод и аз имаме страшна нужда.

— О, по дяволите! — каза мис Сондърс нетърпеливо.

— Но ако ги имам отново, ще сторя точно каквото трябва — увери я той.

— Бих желала да бъде така.

— Наистина, мис, ако искате да опитате отново…

Мис Сондърс се засмя на себе си.

— Какво да правя с вас? — попита тя, като наклони леко глава на страна и започна да изучава лицето му отблизо. — Какво бих могла да направя с човек като вас? Не мога да ви вярвам, не мога да ви накарам насила да заминете и моите молби нямат никакво въздействие върху вас. Всичко е така безнадеждно!

— Ако ми дадете още една възможност, мис — каза той сериозно, — ще направя точно както вие ми казвате. Мъча се с всички сили, но когато кусурите ми ме налегнат, просто някак си нямам нерви да се преборя с тях. Този път обаче обещавам да напусна града.

— Но вие и миналия път обещахте.

— Знам, но този път наистина ще издържа на всички изкушения, мис. Миналия път забравих да сторя това и ми се чини, че затова не удържах думата си.

Мис Сондърс кимна на себе си, след като бързо реши да опита още веднъж. Тя отвори портмонето си и извади няколко зелени банкноти. Очите на Спенс се разшириха с надежда, когато видя парите.

— Не мога да ви дам стотинка повече от фонда на Отдела за социални грижи — каза тя, — но ще ви дам малко от моите собствени пари. Тя преброи банкнотите и се смръщи. — Това е всичко, което имам до следващата си заплата, но ще ви ги дам, ако искрено обещаете да напуснете града.

— Бога ми, няма да се поколебая да кажа, толкова дребно нещо, мис — отговори й бързо той.

Посегна за парите в ръката й, но тя го скри зад гърба си.

— Преди да ви ги дам, трябва да ми обещаете още нещо.

— Ще обещая и това.

— Обещайте ми, че няма да кажете на никого, че съм ви дала двайсет долара от моите собствени пари, след като сте похарчили тридесетте долара на Отдела за социални грижи.

— Да пукна, ако това не е най-лесното обещание, което съм давал някога, мис!

Тя извади ръка иззад гърба си, задържа я нерешително за момент от едната си страна и после му подаде полусвития си юмрук с дълбока въздишка. Спенс се наведе енергично и издърпа банкнотите с палеца и показалеца си. Мис Сондърс прехапа устни, като го видя да натъпква парите в малкото си джобче.

— Моля ви, напуснете града, мистър Даутит! — помоли тя, без да се срамува. — Моля ви, тръгвайте веднага, преди да се е случило друго ужасно нещо! Моля ви се, заради мене, мистър Даутит!

Спенс отстъпи, като на всяка крачка мърмореше убедително. Той гледаше да се озове далеч от нея, преди тя да успее да промени решението си и да поиска да й върне парите. Тя стоеше до колата си и лицето й беше смръщено в съмнение, докато той бързаше към къщи.

— Проклети Даутитови! — извика тя, а сълзите й я заслепиха. Тя избърса очите си и отвори вратата на колата. — Проклети Даутитови!