Джилиан Филип
Непокорна кръв (2)

1

Ти се заеми с него.

Това беше първата и последната комуникация на майка ми с баща ми относно мен. Баща ми беше повече изненадан, отколкото ядосан, когато пратеникът на майка ми с изражение на изчерпано търпение премина на кон през сиво-кафявата порта, следван от пони, възседнато от мрачно хлапе. Човекът беше яздил три дни с мен и аз се бях погрижил това да се превърнат в най-дългите три дни в живота му. Беше толкова доволен да се отърве от мен, че дори не се възползва от подслона за през нощта и от трапезата на Григар; остана само за едно ядене и едно много силно питие, след което се обърна кръгом и препусна обратно по пътя, по който беше дошъл. Надявам се, че Лилит го е възнаградила за усилията му.

Дори и по-късно баща ми не се ядоса заради това. Чак толкова не го беше грижа. Или поне беше умерено раздразнен. Убеден съм, че той не беше уверен в моето съществуване и мислеше, че съм просто още една от илюзиите на Лилит.

Мащехата ми несъмнено вярваше в мен. Усещах студения поглед на сините очи на Ленора като лед върху кожата си, и когато вдигнех поглед, тя не отместваше своя. Тя беше единствената, която не го правеше. Останалите от клана отместваха очи, сякаш бях огромен проблем. Е, точно това бях, така че веднага щом се изясни, че Григар не смята да ме приеме за своя отдавна изгубен наследник, те възприеха политиката да се правят, че не съществувам. Малката тайфа деца прояви повече интерес — по-големите ме изолираха или в най-добрия случай ми се присмиваха, а в най-лошия ме пердашеха. По-малките бягаха от мен — погрижих се за това.

Но мащехата ми нито ме тормозеше, нито се страхуваше от мен и не ме игнорираше. Тя ме наблюдаваше. Мислех си, че е много вероятно в края на краищата тя да ме убие, но никога не успявах да разчета погледа на Ленора, да не говорим за мислите й. Не че бях заплаха за нея — никой не беше заплаха за нея. Наблюдавах баща ми, когато е с нея, и съм сигурен, че никога не се е усмихвал на майка ми по този начин, не я е докосвал и не й е говорил с такава нежност. Разбира се, той никога не се отнасяше към мен по този начин. Когато ме зърнеше, веждите му се сбръчкваха, той стискаше зъби и придобиваше изнервено изражение, сякаш му напомнях за някоя негова огромна грешка. Ленора? Единственото, което успявах да забележа у нея беше съжаление и частица презрение, и аз я мразех заради това. Искаше ми се да мразя и баща ми, но не можех. Винаги съм искал само неговата любов, и ако не можех да я имам, щеше да ми е достатъчно и вниманието му.

Нямах никакъв шанс.

Но така или иначе майка ми ме изпрати при него. По това време тя живееше в кралския двор и беше съветник на кралицата — о, нейното изгнание й беше помогнало да се издигне. От второстепенна любовница на Григар Ду тя бе израснала до една от най-могъщите придворни на Кейт Никнивън. Определено нямаше нужда от агресивен, жадуващ за внимание негодник, който винаги се забърква в неприятности, нарича капитаните с обидни имена, а придворните с още по-обидни, редовно си отнася боя, и изобщо някой, който е в тежест. Така че ме изпрати при Григар.

Във всеки случай при баща ми ми харесваше повече. Жените от нашата раса не се справят добре с майчинството, това е всеизвестен факт, така че Лилит всъщност не ми липсваше, не и след като мина малко време. Жените от народа Ший^[1] стават прекрасни бойци, мъдри и хитри съветници. Когато са лечители или ковачи, се справят добре; когато са вещици, блестят с магическото си изкуство. Ако има нещо, което не им се удава, това е майчинството. То не е и нещо, което се случва лесно, ние не сме плодовита раса; може би оттам произхождат онези абсурдни истории, че уж сме крадци на бебета. Бъдете спокойни, нашите жени едвам понасят собствените си отрочета, какво остава за нечии чужди. Нашите жени не копнеят за деца, защото какъв е смисълът да скърбиш с векове за нещо, което може никога да не се случи? Вместо това те каляват себе си и дори и да родят, никога не се размекват. Във всеки случай някои от тях дори не се сдобиват с любовници, загубата на девствеността им е болезнена физически. Сигурно е така, щом остават с векове без любовници.

Е, майка ми явно беше преодоляла този проблем. Тя имаше куп любовници, въпреки че искаше повече от всичко да бъде официална любовница на Григар, което никога нямаше да постигне, каквито и хитрини да приложеше, защото той се беше обвързал с Ленора десетилетия преди да се появи Лилит. Когато стана ясно, че аз не мога да подпомогна каузата й по никакъв начин, Лилит изгуби всякакъв интерес към мен.

Което напълно ме устройваше. Да бъда изпратен далеч от лабиринта на пещерите на Кейт Никнивън беше като да си поема първа глътка въздух, и не ми липсваше никой от нейните безлични и надменни придворни. Над земята имаше повече деца, отколкото под нея, но така или иначе не се нуждаех нито от приятели, нито от майка. В крепостта на баща ми бях доволен да се спотайвам из сенките и да наблюдавам; по този начин можех да виждам как бойците се обучават, как децата се боричкат и съревновават, как работи странната и сложна йерархия на крепостта. Имаше луди игри с коне, към които може би ми се искаше да се присъединя, и когато дивата музика на състезанията засвиреше в лунните нощи, почти желаех да се впусна в танц с останалите от тях. Но беше хубаво, че бях сит и облечен, и в относителна безопасност, и научавах много — не че някой ме учеше или дори опитваше да ме накара да работя на полетата или да придобия практически умения. Образованието ми беше оставено в моите ръце и беше необикновено, но аз знаех че уроците ще са ми от полза през останалата част от живота ми. Най-полезният от тях беше онзи, който научих най-напред: аз съм отговорен за себе си. В живота и смъртта разчиташ само на себе си и аз знаех това по-добре от който и да е от равните ми.

Сега изглежда глупаво, че очаквах с такова нетърпение живота с баща ми. Сигурно съм имал някаква детска романтична представа, че ще вършим заедно нещата, които вършат бащите със синовете си, ще се сражаваме, ще ловуваме, ще се смеем и ще се доверяваме един на друг.

Но се оказа, че той вече има син, идеален при това, така че не се нуждаеше от още един.