Робърт Сойер
Поглед в бъдещето (27)

27.

Големият адронен колайдер вече правеше всекидневно 1150 тераелектронволтови сблъсъци на оловни ядра. Част от тях бяха планирани експерименти, които отново идваха на дневен ред; други бяха част от продължаващите опити да се намери точното теоретично обяснение на темпоралното преместване. Тео се откъсна за миг от прегледа на компютърните логове от ALICE и CMS, за да провери електронната си поща. Първото съобщение беше озаглавено: „Обявени са имената на допълнителните нобелови лауреати“.

Разбира се, Нобелова награда не се даваше само по физика. Всяка година се връчваха още пет награди, като обявяването на носителите им се проточваше в период от няколко дни: химия, психология или медицина, икономика, литература и наградата за мир. Единствената, която интересуваше Тео, беше наградата за постижения във физиката — въпреки че до известна степен проявяваше любопитство и към химията. Той кликна върху съобщението, за да прочете съдържанието му.

Не ставаше въпрос за Нобеловата награда за химия, а за литература. Тъкмо се накани да изтрие писмото и да го прати в небитието, когато погледът му беше привлечен от името на лауреата.

Анатолий Корольов. Руски писател.

Естествено, след като онзи човек в Торонто Чанг бе споменал за някой си Корольов, Тео беше проучил името. Тогава с разочарование установи, че се среща ужасно често и е страшно обикновено. И като че ли нямаше човек с такава фамилия, който да е някой известен или важен.

Но някой на име Корольов бе спечелил Нобелова награда. Тео веднага се логна в „Британика онлайн“; ЦЕРН имаха неограничен достъп там. Статията за Анатолий Корольов беше кратка:

Корольов, Анатолий Сергеевич. Руски писател и полемист, роден на 11 юли 1965 година в Москва, тогава все още част от СССР…

Младият грък се намръщи. За Бога, проклетникът беше с една година по-млад от Лойд. На никой нямаше да му се наложи да възпроизвежда експериментални резултати, описани в роман. Тео продължи да чете:

Първият роман на Корольов „Перед возходом солнца“(„Преди изгрева“), издаден през 1992 година, разказва за първите дни след разпадането на Съветския съюз; неговият главен герой, младият Сергей Долонов, обезверен поддръжник на Комунистическата партия, преминава през серия шеговито-сериозни ритуали за навлизане в пълнолетието си, опитва се да разбере промените в родината си и накрая се превръща в преуспял бизнесмен в Москва. Сред другите известни произведения на Корольов са „На куличках“ („На края на света“), 1995; „Обыкновенная история“ („Обикновена история“), 1999; и „Москвичанин“ („Московчанин“), 2006. От тях само „На куличках“ е бил преведен на английски.

В следващото издание на енциклопедията със сигурност щеше да получи по-подробно, описание, помисли си Тео. Зачуди се дали Дим го е чел, докато е учил европейска литература.

Дали за този Корольов е ставало въпрос във видението на Чанг? Ако е така, какво ли го е свързвало с Тео? Или пък с Чанг, чиито интереси имаха повече търговски, отколкото литературен характер?

Мичико и Лойд вървяха по улиците на Сен Жени, хванати за ръце, наслаждавайки се на топлия вечерен бриз. След като изминаха няколкостотин метра, без да разменят нито дума, Мичико внезапно спря.

— Мисля, че знам какво не е наред.

Лойд я погледна с въпросително изражение на лицето.

— Помисли добре върху това, което се случи — каза тя. — Ти замисли експеримент, чиято цел беше да произведе бозона на Хигс. Обаче първия път, когато го проведе, не се получи. И защо?

— Заради потока неутрино, идващ откъм Сандулеак — отвърна Лойд.

— Дали? Това може би също е било част от комплексната причина, довела до преместването във времето, но дали действително е попречило на получаването на бозона?

Лойд сви рамене.

— Ами… хм, това наистина е добър въпрос.

Мичико поклати глава. Те продължиха да се разхождат.

— Не би трябвало да окаже влияние. Не се и съмнявам, че е имало приток на частици неутрино по времето на първия експеримент, но това не би трябвало да спре получаването на бозоните на Хигс. Те би трябвало да се появят.

— Но не се появиха.

— Точно така — каза Мичико. — Но не е имало и кой да ги наблюдава. За близо три минути на Земята не е имало нито един човек в съзнание — никой, който да наблюдава раждането на бозона на Хигс. И не само това, не е имало кой да наблюдава каквото и да било. Точно затова всички видеозаписи са били празни. Всъщност те изглеждат празни — сякаш на тях няма нищо освен електронни смущения. Но я си представи, че това не са смущения — представи си, че камерите грижливо са записали онова, което са видели: един неопределен свят. Цялата каша, цялата планета Земя, неопределена. Без квалифицирани наблюдатели — с всички навсякъде в безсъзнание — е нямало начин да се определи квантовата механика на онова, което се случва. Нямало е начин да се избере между всички възможни реалности. Тези записи показват неразпаднали се вълнови фронтове, един вид статично лимбо — наслагване на всички възможни състояния.

— Съмнява ме, че наслагването на тези вълнови фронтове ще изглежда като смущение.

— Е, може би не описвам точната картина; но въпреки това е ясно, че цялата информация за триминутния период е била цензурирана по някакъв начин; същността на случилото се е попречила на записването на каквито и да е данни през това време. Без наличието на разумни същества в съзнание, действителността се сгромолясва.

Лойд се намръщи. Възможно ли беше толкова да е грешал? Трансакционалната интерпретация на Крамер обясняваше всичко в квантовата механика, без да се прибягва до квалифицирани наблюдатели… но може би точно те играеха важна роля.

— Възможно е — съгласи се той. — Но… не, не, не може да бъде. Ако всичко е неопределено, тогава как са се случили инцидентите? Самолетна катастрофа — това е решение, една реализирана вероятност.

— Разбира се — кимна Мичико. — Не става въпрос, че през тези три минути самолети, влакове, автомобили и производствени линии са функционирали без човешка намеса. По-скоро са минали три минути, през които нищо не е било определено — съществували са всички възможности, струпани в една блестяща белота. Но на края на тези три минути хората идват в съзнание и светът отново се свива до едно-единствено състояние. И за нещастие, но неминуемо, изглежда точно това единствено състояние е най-смислено за нас, като се имат предвид трите минути в безсъзнание: то се е определило в един свят, където самолетите и колите са катастрофирали. Но катастрофите не са се случили по време на трите минути; те въобще не са се случвали. Ние просто сме прескочили от едното състояние на нещата до следващото.

— Това е… това е налудничаво — каза Лойд. — Това е самозалъгване.

Минаваха покрай някаква кръчма. През тежката затворена врата се чуваше силна музика и някой пееше на френски.

— Не, не е. Това е квантова физика. И резултатът е същият: онези хора са си все така мъртви или все така осакатени, сякаш инцидентът наистина се е случил. Не твърдя, че няма друг начин — дори ми се иска да има.

Лойд стисна Мичико за ръката и двамата продължиха да вървят по пътя към бъдещето.