Ви Кийланд
Струва си да се бориш (43)

Глава 43

Нико

— Тогава няма да имаш нищо против да изляза да пия с Ейми тази вечер?

Спирам насред крачката и се обръщам, за да погледна Нико. Той седи на леглото ми, ръцете му са сключени зад главата в небрежна поза. Коя, по дяволите, е Ейми?

— О, ние сме само приятели. Преди спяхме заедно, но сега сме само приятели. Тя е търговски представител на витамини и обсъждахме да добавим линия с витамини към залата ми, но обикновено провеждаме бизнес разговорите си в залата. Но може би вместо това би било по-добре да ги обсъдим на по питие.

Много хубаво. Ще ми се да откъсна главата на Ейми, която и да е тази Ейми, по дяволите. Но го разбирам. Взимам си бележка.

— Добре, ще се постарая да огранича работата с Уилям до офиса.

Нико си мисли, че се връщам към него, за да го целуна. Има такава проклета, самодоволна усмивка на лицето. Взимам възглавницата и го удрям с нея, преди да се отправя към душа. Чувам го как се кикоти зад мен, докато крача към банята.

Никога не съм водил жена на ежемесечната ни вечеря. Не че майка ми и братята ми биха възразили, просто никога не съм намирал такава, която все още да е наоколо, когато дойде време за следващата месечна вечеря, така че защо да си правя труда да ги запознавам? Ел изпече бисквитки, които да донесе, което е сладко, но ще трябва да ги скрия от децата, за да ги спася от евентуално хранително отравяне. Изгори три дози, преди най-накрая да ги докара като хората или поне тя си мисли, че е успяла.

Племенницата ми Сара окупира Ел почти в минутата, в която влязохме, и я представи наоколо сякаш е лъскава нова играчка. Майка ми изглежда любопитна и на няколко пъти я улавям да гледа Ел. Трябва да харесва онова, което вижда, защото се усмихва, докато гледа. Наглеждам Ел от време на време, но тя не изглежда да се чувства неудобно, така че я оставям при жените. Тя ме хваща да я гледам всеки път и се усмихва като дете. Трудно ми е да откъсна поглед от нея.

— Загазил си, брато. — Сам ми се усмихва, преди да отпие от бирената си бутилка.

— Я да млъкваш.

Сам се разсмива.

— Какво? Време беше. Притеснявахме се, че ще си докараш полово предавани болести при начина, по който сменяш жените.

— Не сменям жените.

— Да, правиш го.

— Просто ревнуваш, задник.

— За какво ревнува? — Гласът на Ел ме изненадва, не бях осъзнал, че е наблизо.

— Нищо. — Плъзвам ръка около кръста й, придърпвайки я до себе си. — Ела тук. — Целувам я по челото, докато обвивам и другата си ръка около кръста й. Тя вдига поглед към мен и се усмихва. Исусе Христе, толкова съм хлътнал по тази жена, че правя простотии като това да я целуна по челото и да се усмихна, само защото тя се усмихва. Да, дяволски съм прецакан. И обичам всяка една проклета минута. Дори не ме притеснява, когато вдигам поглед и виждам, че половината ми семейство ни гледа, усмихвайки се като абсолютни идиоти.

* * *

Сара настоява да седне между мен и Ел по време на вечерята. Тя е единственото момиче измежду седемте момчета, които братята ми са произвели. Тя носи сребърна корона на принцеса, розово боди и колана си на Момиче скаут, преметнат настрани като Мис Америка. Освен това е обута с жълти гумени ботуши, а не вали. Но все тая, тя е дяволски очарователна и изглежда харесва Ел.

— Може ли да ти лакирам ноктите след вечеря? — Поглеждам към оформения маникюр на Ел и се опитвам да я спася, да й хвърля спасителен пояс.

— Мисля, че ноктите на Ел вече са лакирани, Сара. — Да, вразумяването би трябвало да свърши работа.

— Нямаше да ги пребоядисам, чичо Нико. — Тя ми отговаря и върти очи, сякаш съм луд задето си мисля, че иска да я лакира, макар че това беше точният й въпрос. — Само ще ги направя на точки!

Ел се усмихва на Сара.

— Много бих искала… моите са твърде изчистени.

Сара грейва насреща й и връща поглед към мен решително, на лицето й са изписани думите „Казах ли ти“.

Двете си приказват по време на вечерята, покривайки важни теми като любими бисквитки, любим цвят, любимо анимационно филмче и любим боец. Изглежда има определена тема във въпросите на Сара. Ел се преструва, че се затруднява на последния въпрос и за секунда си мисля, че нещата може и да не се развият добре за Сара, но вместо това тя само подскача нагоре-надолу, развеселена.

— Ел, трябва да кажеш, че чичо Нико е любимият ти боец! Имам негов плакат в стаята си и всичко останало. Чичо Нико ми го даде, за да плаши чудовищата от сънищата ми, защото изглежда лош. Наистина лош. — Сара прави физиономия, с която би трябвало да съм лош, но вместо това изглежда адски сладко. — И върши работа! Ти сънуваш ли чудовища? Чичо Нико, Ел също има нужда от плакат!

Всички се смеят на ентусиазма на Сара, затова не чуват, когато Ел се навежда по-близо до мен и прошепва:

— Ще си взема плакат за над ваната. За следващия път.

Тази жена ще ме довърши. Надървя ме, докато седим на масата, заобиколени от семейството ми, а до мен има шестгодишно.

* * *

— Замини с мен този уикенд? — Пътуваме обратно към дома на Ел, така че не мога да видя реакцията й на въпроса ми, но тя не ме кара да чакам дълго.

— Добре.

— Не искаш ли поне да знаеш къде отиваме? — Отговорът й е дяволски страхотен, но съм любопитен.

— Мне. Не ми пука къде отиваме, стига да съм с теб.

Мда, обичам това шибано момиче.