Ви Кийланд
Струва си да се бориш (19)

Глава 19

Нико

Трябва да забавя нещата. Почти я обладах на улицата, мамка му. Чувствам се сякаш съм заседнал в лош филм, с малко дяволче, седнало на едното рамо, и ангелче на другото. Но проклетият дявол е двойно по-голям, а ангелът е онемял. Страхотно, имам шибан ням ангел.

Тя изглежда толкова сладка, качена върху плота, че имам непреодолимото желание да я разнасям със себе си, където и да отивам, и просто да я сложа на пиедестал близо до мен. Но, когато взимам бутилка вода от хладилника, виждам отражението й в неръждаемата стомана. Кръстосва крака отново и отново и за части от секундата зървам горната част на бедрото й. Проклятие, усещам, че се втвърдявам от проклето отражение на бедро. Шибан ням ангел. Мисли си за баба. Баба Елън. Елън, хей, това е като Ел с „ън“. Краката на Ел. Мамка му, това не върши работа.

— Ухае добре. Какво приготвяш? — Завъртам глава, за да й отговоря, но ми отнема минута, за да може въпросът й да стигне до мозъка ми.

Не ухае и на половина толкова добре, колкото теб. Бих предпочел да изям теб вместо това.

— Кускус.

— Приготвяш кускус?

— Е, не е вкусен, ако го ядеш направо от опаковката.

— Сладко. — Подсмихва ми се. Дори усмивката й ме възбужда. — Какво има вътре?

— Чесън, зехтин, чушки, лук, магданоз…

Ел скача от плота. Сложих я там, за да я държа на дистанция. Не осъзнава какво ми причинява всеки път, когато се доближи до мен.

— Мога ли да помогна? — Ръката й се допира до моята, когато идва да застане до мен при плота. Навежда се над тигана, където се сотират съставките, и очите й се затварят, докато вдишва аромата. Очевидно миризмата й харесва. Лицето й омеква и бузите й се отпускат, докато носът й отнася аромата до мозъка й. Това е най-еротичното нещо, което някога съм виждал. Трябва да се върне обратно на шибания плот.