Ви Кийланд
Струва си да се бориш (33)

Глава 33

Нико

Дори не забелязвам, че кокалчетата ми кървят, докато силният глас на Прийч не измества вниманието ми от чувала. Часът е пет сутринта и вече от часове съм тук. Без значение колко силно замахвам, не успявам да се изтощя достатъчно, за да затворя очи, без да виждам лицето му. Лицето, което ще ме преследва до края на дните ми.

— Цяла нощ ли си бил тук? — Прийч ми проговаря за пръв път след мача. Крещя ми и ме напада, но нищо от казаното досега не породи отговор.

— Донякъде.

— Окървавил си целия чувал. Иди им сложи лед. — Не му дреме за чувала, това е начинът на Прийч да ми каже да забавя топката.

Поглеждам надолу към ръцете си и за пръв път виждам мазалото, което съм направил, макар през цялото време да бяха на нивото на очите ми. Резки и кръв покриват кокалчетата и по-голямата част от пръстите ми. Някои са подути двойно на нормалния си размер и съм почти сигурен, че са счупени. Но не чувствам никаква болка. Ще ми се, но съм безчувствен.

Отправям се към малката кухня в ъгъла на залата и покривам кокалчетата си с лед. Не си правя труда да чистя кръвта от изцапаните си ръце. Прийч ме следва и ми подава бутилка вода и три хапчета.

— Изпий ги.

Знам какви са и без да питам. Силно приспивателно и две обезболяващи. Избраният от мен коктейл за почти три месеца след последния ми мач. Една вечер Прийч ги изхвърли всичките, поне така си мислех, когато се докарах до самосъжаление, задето не мога повече да функционирам без цяла шепа. Гълтах ги като хлапе с пълна торбичка бонбони M&M. Когато той ми ги взе, едва не ми коства десет бона. Десет бона за ремонти, когато разруших собствената си зала в пристъп на гняв, защото проклетият доктор не искаше да ми напише нова рецепта в замяна на онази, която Прийч отмъкна. Изненадан съм, че изобщо ми ги предлага сега.

Прийч тиква ръката с хапчетата към мен.

— Проклятие, Нико, изпий шибаните неща. Трябва да поспиш, тялото ти има нужда от почивка и тази твоя идиотска глава няма да спре достатъчно дълго, че да му позволи. Пий ги така, както се предполага, че трябва да се пият, ден или два, за да се оправиш, а не като шибани бонбонки.

Враждебно настроен, взимам хапчетата, глътвам ги наведнъж и оставям Прийч да стои там с неотворената бутилка вода в ръка.

Някои от редовните започват да прииждат и извикват поздравленията си в моята посока. Не искам да ги чувам, не заслужавам ничии благопожелания.