Ви Кийланд
Струва си да се бориш (27)

Глава 27

Ел

Петък вечер с Реджина излизаме на по питие след работа. Обичайното ни място е фрашкано за happy hour^[1], но най-накрая успяваме да се докопаме до две места на бара. Аз си взимам две чаши вино, докато Реджина си поръчва поне двойно на това. С Нико ще се срещнем в бара в осем часа и ще ме води на вечеря, а аз не искам да съм прекалено подпийнала. Всичко над две питиета в рамките на два или три часа е твърде много за мен.

Гърбът ми е обърнат към претъпкания бар, изненадана съм, когато чувам познат глас, който не съм очаквала. Уилям. Не че не искам да го видя, но мястото, на което се намираме, не е в списъка с обичайните му ресторанти. Сигурна съм, че от „Загат“ не са стъпвали тук.

— Здрасти, Ел. — Уилям ме поздравява по същия начин, както би го направил обикновено на публично място. Целува ме по бузата и леко прокарва ръка по хълбока ми. — Здрасти, Реджина. — Усмихва й се, но не я целува по бузата.

Уилям представя мъжа, с когото е, като един от новите сътрудници във фирмата. По-възрастен е като за сътрудник, но добре изглеждащ, малко по-нисък. Изненадана съм от липсата на неловкост в разговора ни. Странно, усещането е сякаш нищо не се е променило. След няколко минути, подемаме лек разговор за един от случаите, който сме обсъждали през последната година, а Реджина и новият тип изглежда са открили нещо, което намират за страшно забавно.

Нямам представа колко дълго говорим, но е приятно и започвам да си мисля, че двамата с Уилям наистина можем да бъдем приятели. Може би винаги сме били такива. Губя представа за времето и се наслаждавам на познатия разговор.

Уилям е застанал с гръб към Нико, когато той приближава бара, но аз го зървам в минутата, в която влиза през вратата. Тялото ми мигновено реагира, пулсът ми се ускорява, а дишането ми става плитко и учестено. Очите ми следват всяка негова крачка и погледите ни се сключват в минутата, когато ме вижда. Претъпканото помещение се отдръпва, когато той тръгва към мен, а аз се размърдвам на седалката, тръпнейки цялата от интензивността на погледа му. Боже, този мъж ме кара да се чувствам така жива.

Лондонските пъбове първи започват да предлагат две напитки на цената на една в определени часове, с цел да засилят своите продажби.

Намира се на няколко крачки, когато очите му най-накрая пускат моите и улавят лицето на мъжа, с когото разговарям. Нещо в лицето му се променя, очите му са по-тъмни, по-диви, когато се спират обратно на моите само секунда или две по-късно. Уилям забелязва разсеяността ми и проследява линията на погледа ми, обръщайки се, когато Нико стига до нас.

Без усилие, Уилям се превръща от приятел в бизнесмен и поздравява Нико по начин, по който съм го виждала да заговаря стотици клиенти. Нико кимва рязко с глава и го чувам да казва: „Уилям“, но не се обръща да го поздрави и очите му така и не пускат моите. Неловкостта, която липсваше с Уилям, изведнъж увисва тежко във въздуха. Лицето на Нико не издава нищо, но мога да усетя напрежението, излъчващо се от тялото му.

Очите му се присвиват съвсем леко, докато ме оглежда, търсейки отговор на някакъв неизречен въпрос. Застинала съм, докато Нико протяга ръка към мен, голямата му ръка нежно се увива около врата ми и леко ме дръпва към него, докато главата му се свежда към моята. Устата му покрива моята и той лепва бърза, суха целувка на устните ми. Главата му се отдръпва леко и той кимва и проговаря, преди да ме пусне.

— Скъпа.

Погледът в очите му е нещо, с което не съм свикнала, но няма съмнение, че е там. Ревност, притежание. Току-що маркира територията си с едно малко движение. Намекът за усмивка, който виждам да се подава от ъгълчетата на устата му, ми подсказва, че знае точно какво върши. Независимата жена в мен ми казва, че трябва да съм бясна, намирайки териториалното му действие за ужасно, но тялото ми отказва да слуша. Вместо това съм възбудена, намирайки собственическия му жест за невероятно секси и вълнуващ.

Реджина ме изтръгва от унеса с думите си и откривам, че тримата души, с които се намираме, са се втренчили в мен. Бях забравила, че в стаята има още някой.

— Ще получа ли и аз такова приветствие? — Саркастичният й коментар изглежда разчупва неловкото мълчание, а Нико отвръща сладко като я целува по бузата и й отправя една от своите секси усмивки.

— Здрасти, Реджина.

Тя се кикоти като ученичка от докосването му. Приятелката ми определено си има нова тръпка.

Уилям изглежда объркан, почти потресен за минута. Реакцията му ме изненадва, не това, че реагира, а това, че ми позволява да го видя по лицето му. Виждала съм го да блъфира при преговори и да прикрива изненадата си от показанията от свидетелската скамейка, без дори намек да се изпише външно. Той е майстор в поддържането на покер изражение, но мисля, че целувката на Нико трябва да го е хванала твърде неподготвен.

Нико протяга ръка към мен.

— Готова ли си?

Усмихвам се колебливо на Уилям и се сбогувам с всички, преди да сложа ръка в тази на Нико и да стана, за да си вървим.

* * *

Ресторантът е в задната част на бара и е по-тих и по-интимен. Нико издърпва стола ми, преди да седне, и сервитьорката взема поръчките за питиетата ни, когато и двамата сме настанени. Най-накрая сме сами и Нико ме гледа въпросително. Изглежда очаква да кажа нещо, но не го правя. Чакам, искам да знам какво става в ума му.

— Питиета с Уилям? — Гласът му е тих и звучи ядосан. Мога да кажа, че прави всичко по силите си, за да изглежда овладян.

— Не беше планирано, ако това питаш. — Повдигам вежда въпросително. Но знам точно какво пита.

Нико ме гледа за секунда и после кимва, приемайки отговора ми.

Вечерята е добра, макар да мисля, че готвенето на Нико е по-добро. Подминаваме какъвто и да е бил проблемът му с Уилям и Нико ме разсмива през по-голямата част от вечерята, разказвайки ми още истории за това как е израснал с тримата си братя. Детските му спомени са красиви, изпълнени със смях и боеве, и водовъртеж от емоции, които изглежда винаги се основават на любов. Толкова по-различно е от спомените, за които прекарах половината си живот в опити да държа настрана.

Обширната морава, която води към голямата ни къща, изглежда красива, като нещо от книжка с приказки. И все пък вътре бе напълно различно, изпълнена вместо това с гняв и насилие. Трябваше да ни е лесно. Бяхме семейство. Двама родители и нищо от финансовия стрес, пред който някои се изправят ежедневно. И все пак самотната майка на Нико, която се е борила, за да отгледа четири момчета, изглежда е успяла да им даде толкова много повече. Никога няма да разбера защо живяхме така.

Сервитьорката пристига със сметката ни и поглежда срамежливо към Нико.

— Ъмм… мога ли да ви притесня за един автограф? Голяма фенка съм. — Нервно се поклаща напред-назад, докато говори, и е сладко, почти кокетно. Не й обърнах особено внимание преди. Хубаво момиче е, нещо у нея й придава онова качество на „съседското момиче“.

Нико се усмихва и й казва, че с радост ще даде автограф и двамата прекарват няколко минути, говорейки за предстоящия му мач. Срамежливостта й бързо изчезва, докато говорят, а аз наблюдавам как я превръща от срамежливо момиче във флиртуваща жена за по-малко от три минути. Промяната у нея е забележителна. Но Нико е този, който го изважда от нея. Дава й пълното си внимание, докато тя говори, почти флиртува и дори не се опитва. Каквото и да излъчва, идва му естествено. Когато приключват, симпатията, която чувствах към сервитьорката с очи на кошута, когато го помоли за автограф, се е превърнала в нещо друго. Сигурна съм, че това друго нещо е ревност, но е ново за мен.

Нико се обръща към мен:

— Готова ли си? — Той става и ми предлага ръка.

— Разбира се, ако си приключил. — Отговорът ми идва по-саркастичен, отколкото възнамерявах, но въпреки това му подавам ръка.

Веждите на Нико се извиват заради тона ми и ме поглежда първо объркано, а после това бързо се превръща във веселие. Дръпва ме към себе си и ме целува силно. Не го е грижа, че стоим насред претъпкан ресторант, и прави така, че и мен да не ме е грижа.

* * *

Вече не се каним един друг в края на вечерта, просто се знае. Прекарах години в срещи с Уилям и никога не преминахме фазата на поканите, докъдето бяхме стигнали с Нико само за няколко седмици. Не знам кога се промени, но мисля, че изоставихме срещите и преминахме към връзка. Просто се случи. Нещо се плъзна покрай мен и вече беше твърде късно, за да го забележа. Не че иначе бих го спряла. Но го намирам за интригуващо, когато поглеждам назад към мястото, на което спираха нещата с другите. Този мъж направи нещо различно с мен. Като дишането е. Не мисля за него, тялото и мозъкът ми просто работят сами, за да се погрижат за нуждата ми от въздух. Нико се превръща в нужда.

Настаняваме се в апартамента ми и Нико сяда на канапето за двама срещу дивана. Повече прилича на голямо кресло с едрата му фигура, която заема толкова много място. Изритвам токчетата си и се отправям към дивана.

— Ела тук. — Гласът му е рязък и изпраща тръпка по гръбнака ми. Протяга ръка и ме дръпва към себе си, така че седя с лице към него, обкрачила мускулестите му бедра. Шавам малко, за да си намеря удобно място, но усещам дебелата му издутина под себе си и няма място за криене с широко разтворените ми над него крака. Той изглежда развеселен, докато ме наблюдава, така че се спирам на място, макар че е притиснат срещу най-интимните ми места. Почти моментално усещам копнеж.

— Имаш ревнива жилка у себе си. — Очите му светват, докато избутва косата от лицето ми със загрубелите си пръсти. Навежда се съвсем леко напред и ме целува нежно по устните, преди да проговори, устните му все още са толкова близо до моите, че мога да усетя вибрацията от думите му. — Харесва ми.

— А ти, какво беше това малко нещо, което направи с Уилям? — Думите ми излизат бездиханни заради сладката му целувка, но тялото му се напряга под мен при споменаването на Уилям.

Нико отдръпва лице, за да ме погледне, и стисва здраво хълбоците ми.

— Казах ти, че няма да те деля. — Гласът му е сериозен и груб. Не знам как да отговоря на това, затова съм честна.

— Двамата с Уилям сме приятели от юридическия факултет. Той е добър приятел. Нико ме гледа, чакайки за още.

— Ние един вид, нали знаеш, добавихме още нещо към приятелството преди няколко години. — Изчервявам се и несъзнателно прехапвам долната си устна.

Челюстта на Нико се стяга и зелените му очи стават тъмно, облачно сиви.

— А сега?

— Сега отново сме приятели. Предполагам. Не го бях виждала, откакто му казах, че вече не искам да го виждам по този начин. Тази вечер го видях за първи път, откакто ти и аз започнахме да се виждаме.

Нико кима. Лицето му ми казва, че разбира, че не ми е бил първия, но му е трудно да го чуе. Трудно е да приеме мисълта за мен и друг мъж. Искам да забрави за Уилям, да изтикам от ума му всякакви мисли за миналото ни и да се фокусира върху мен. Нас. Сега.

Навеждам се напред и притискам тяло към неговото, лекото раздвижване притиска дължината му към мен. Не мога да се въздържа да не издам лек стон, когато го усещам да се втвърдява под мен.

— Сега си моя. — Той простенва, когато притискам тежестта си към него, очертанията му напират към мен през дрехите ни.

— Тогава това означава ли, че мога да правя с теб каквото си искам? — Флиртувам с многозначителен тон и повдигам вежда въпросително.

— Само ако това значи да съм заровен в теб в следващите няколко минути.

Думите му засилват възбудата ми и не мога да се добера до голата му кожа достатъчно бързо. Започвам да разкопчавам ризата му, пръстите ми са обезумели в стремежа си да разопаковат наградата отдолу. Разкопчавам две копчета, когато Нико се пресяга зад себе си, сграбчва ризата си и я издърпва през главата си с едно силно дръпване.

Попивам гледката на голите му гърди, очертани и изпъкнали. Изобилието от преплитащо се по ръцете му мастило изглежда като изкуство върху най-хубавата канава, която съм зървала. Мастило с късмет. Проследявам линиите по гърдите му, вдлъбнатините, разделящи един мускул от друг, позволявайки на нокътя ми леко да одраска красивата му, загоряла кожа.

Гърдите му се повдигат нагоре-надолу, докато ме наблюдава как го докосвам. Прокарвам кръг около стегнатото му зърно, а после бавно се пресягам надолу и трепвам с език отгоре му, преди нежно да захапя. Нико простенва и хватката му върху хълбоците ми се затяга, а главата му се отмята назад, когато си поема дълбоко дъх, борейки се да запази самоконтрол.

Вратът му е открит, навеждам се и нежно го целувам в основата му, после се премествам нагоре и захапвам нежно. Редувам нежни целувки и захапвания, докато се движа по врата му. Когато достигам до ухото му, спирам и прошепвам, позволявайки на горещия дъх от думите ми да се понесе, докато говоря.

— На хапчета съм и съм чиста, ако…

Нико не ми дава шанс дори да си довърша изречението. Блузата ми е вдигната и изхлузена през главата, преди дори да разбера, че той поема контрола. Сурова нужда ме залива в отговор на напрегнатите му движения, а тялото ми потреперва, когато грубо избутва надолу чашката на сутиена ми и поема зърното ми в устата си. Проскимтявам, когато захапва и засмуква силно, докато ръцете му ме повдигат, за да съблекат полата ми.

Той гладно покорява устата ми и се отърквам в него, подутият ми клитор е отчаян за триене. Гърлен стон се изплъзва от мен, когато усещам колко е твърд и започвам да го яздя през остатъка от дрехите ни. С една силна ръка, Нико повдига задника ми и другата му ръка разкопчава панталона му, освобождавайки го.

— Толкова силно исках да свърша в теб, че ме боли. Да усетя пулсациите на малкото ти котенце да се плъзгат нагоре и надолу по голия ми пенис. Имам нужда да съм в теб. Сега.

Доказателство за отчаянието ни е това, че дори не свалихме бикините ми или пък панталона на Нико. Той просто ги избута настрани, за да има достатъчно място да се съединим, преди да ме вдигне високо и да намести върха си срещу входа ми. Мисля, че тъкмо се кани да ме издърпа надолу, забивайки се в мен и не мога да чакам. Но после застива… разтреперан е.

— Мамка му. Не искам да те нараня. Поеми ме толкова бавно, колкото имаш нужда. Нуждая се от него. Не ме е грижа дали ще боли или дали тялото ми е готово да го поеме целия изведнъж. Трябва да го имам вътре в мен. Изпълвайки ме. Цялата. Сега. Изненадвам го, когато отпускам цялата си тежест и го поемам целия с един дълъг, агонизиращо блажен тласък. Нико затваря очи за секунда и простенва силно. Поела съм го до основата и давам на тялото си само няколко секунди да се приспособи към дължината му.

Нико поема ухото ми между зъбите си и захапва, изпращайки изблик на болка и удоволствие надолу чак до пръстите на краката ми.

— Язди ме. Толкова си тясна и мокра. Ще изпълня това секси, малко котенце и ще го направя мое. Искам миризмата ми по теб. Вътре в теб. За да знае целия проклет свят, че си моя.

Ахвам при мръсните му приказки. Възбуждат ме. Подпалват ме. Усещам оргазма си на ръба и дори още не съм помръднала. После започвам да го яздя. Бързо. Силно. Мокро. И двамата сме подгизнали от пот и телата ни се плъзгат нагоре и надолу едно срещу друго, докато се повдигам и спускам отново и отново. Нико завърта ханша си, за да посрещне движенията ми и двамата експлодираме заедно. Усещам как тялото му се втвърдява, докато се освобождава в мен, и се тласва дълбоко и силно с всеки спазъм. Сякаш иска целият да потъне толкова дълбоко в мен, че никога да не се измъкне. Знам как се чувства, защото и аз се чувствам по съвсем същия начин.

Минути по-късно, безжизненото ми тяло се отпуска в скута му, но той все още е вътре в мен. Все още твърд, дори и след такъв мощен оргазъм. Той избутва влажната ми коса и сладко ме целува по челото, държейки ме плътно до гърдите си за минута. Изправя се, поема отпуснатото ми тяло на ръце и ме понася към спалнята, нежно полагайки ме на леглото. Сваля панталона си и пропълзява в леглото, голото му тяло е притиснато в гърба ми, ръцете му са обвити плътно около мен. Докато се унасям в сън, чувам как тихо казва две думи.

— Благодаря ти.

Никой от нас не е помръднал, когато се събуждам на следващата сутрин.