Ви Кийланд
Струва си да се бориш (23)

Глава 23

Нико

— Готови сме. След пет седмици ще си го върнеш на Кравиц. Съдията сам ми даде дума, че ти трябва една победа до мач за титлата. Сритваш задника на Кравиц и сме пак до пояса. — Прийч винаги ме надъхва, знае какво искам да получа от боя.

Кимам и започвам да въртя въжето за скачане.

— До сряда искат няколко нови снимки за промото. Техните пари, техните снимки. Трябва само да доведем момичетата, които искаш да се снимат с теб, за да изглежда по-добре.

Замахвам по-бързо с въжето, правейки две превъртания с всеки скок.

— Без момичета.

Прийч ме поглежда така, сякаш имам две глави.

— К’во искаш да кажеш с това „без момичета“? Ти си шибаният Нико Сваляча. На снимките ти винаги има жени.

Мога да чуя как въжето прорязва въздуха, всяко завъртане просвистява, докато увеличавам скоростта.

— Да, ама. Не този път.

Прийч ми хвърля такъв поглед, сякаш се опитва да разчете думи, които са изписани на челото ми.

— Това има ли нещо общо с момичето?

Не отговарям. Така или иначе не е негова работа.

* * *

Прийч увеличава тренировката днес и утре вероятно ще съм адски натъртен, но точно сега се движа на чист адреналин. Тичам още осем километра, след като той си тръгва, спринтирайки почти през цялото време. Изглежда просто не мога да се изтощя, чувствам се така през последните няколко дни.

Оставям горещата вода да си свърши работата върху мускулите ми, пускайки душа на режим за масаж. Мускулите все още не ме болят, но знам, че и това ще стане, когато се успокоя. Неспокоен съм и изглежда не мога да се отпусна. Отдавам го на мисловния дебат от вчера за това дали не притискам Ел твърде много. Не искам да я изплаша, но, мамка му, искам тази жена. И не само в леглото си. Изпращам съобщение, преди да съм размислил. Държа се като такъв женчо.

Не мога да те изкарам от главата си. Какво правиш?

Ще хвърля топката в нейното поле и ще видя накъде ще тръгнат нещата.

Изненадан съм, когато скоро телефонът ми изписуква, известявайки за пристигнало ново съобщение.

Аз също. Каня се да поръчам вечеря.

За какво си в настроение? Аз ще донеса.

За теб.

Не отговарям на съобщението, но двадесет минути по-късно съм пред вратата на Ел.

Тя отваря и се усмихва.

— Къде ми е вечерята?

— Тук съм.