Ви Кийланд
Струва си да се бориш (13)

Глава 13

Ел

— Не мога да повярвам, че си скъсала с Уилям! — Реджина плясва с ръце от въодушевление, докато разопаковаме доставката за обяд. Почти три часа е и най-накрая се каним да ядем. Денят бе толкова натоварен. Ленърд се връща другата седмица, а аз ще се радвам да се върна към грижата само за моите дела.

Изненадана съм от вълнението на Реджина относно решението ми да приключа нещата с Уилям. Винаги съм мислела, че го харесва.

— Мислех, че харесваш Уилям?

— Така е, скъпа. Само дето. Не знам… — Реджина се отнася.

— Кажи го. — Подтиквам я с тон, който й казва, че наистина искам да чуя какво има да каже.

— Много е мил, а също така и красив.

— И? — Подбутвам я.

— Умен е и учтив.

— Това не звучи като списък с причини, заради които би се радвала, че съм спряла да се виждам с някой. — Лапвам малък чери домат от салатата си. — Звучи като причините, поради които би казала да започна да излизам с него.

Реджина се усмихва, но лицето й става сериозно, когато заговаря.

— Изкарах двадесет години със съпруга си и не съжалявам за нито минута от това време. Невинаги беше учтив, не ставаше прав, когато влизах в стаята, говореше неприлично на масата, но то беше там.

Смръщвам вежди. Знам, че се опитва да помогне, но не съм сигурна как казаното от нея подкрепя по някакъв начин раздялата ми с Уилям.

Реджина вижда объркването ми и продължава.

— Но когато влезеше в стаята, дъхът ми спираше. Караше сърцето ми да препуска и дори след двадесет години брак, все още исках да разкъсам дрехите му, когато ме погледнеше и видех някои неща в очите му.

Умът ми се понася към Нико. Чувствам същите неща към него. Той кара коленете ми да омекват и изпробва самоконтрола ми така, както никой не го е правил преди. Поглеждам към Реджина и виждам болката в очите й. Минали са повече от десет години, но все още й липсва, сякаш се е случило вчера. Натъжава ме осъзнаването за силата на онова, което някога е имала, а вече няма.

Усмихвам се към Реджина и й кимвам мълчаливо, показвайки й, че разбирам какво се опитва да ми каже.

— Да се върнем на хубавата част. Кога ще излезеш с Нико Хънтър? Този мъж те гледа така, сякаш иска жива да те изяде. — Реджина размърдва вежди многозначително. Изглежда често използва този жест, когато става въпрос за Нико Хънтър.

Малко съм засрамена да призная, че снощи от раздялата си с Уилям отидох право в жилището на Нико, така че пропускам някои мръсни подробности.

— Видях го снощи. — Гласът ми е тих и смутен.

— Ти мръсно, мръсно момиче. Не мислех, че го носиш в себе си! — Реджина ме дразни, мога да видя, че е очарована от новината.

Изчервявам се, докато си мисля как изглеждаше Нико миналата вечер в жилището си, без риза. По всяка вероятност е най-възхитителното нещо, което някога съм виждала. Но съм объркана защо понякога изглежда, че поставя дистанция помежду ни. Преди да излезем за вечеря, бях сигурна, че изпитва същото като мен. Мога да се закълна, че го видях в очите му. Там имаше желание и съм сигурна в това.

Освен това си прекарахме страхотно на вечерята. Няма неудобно мълчание в разговорите ни и двамата се смяхме през половината време. Сякаш сме се познавали с години. Времето с него минава толкова бързо, ресторантът беше почти празен, когато най-накрая разбрахме, че беше време да си тръгваме. Затова бях плетеница от емоции, когато се върнахме обратно у тях и той не се опита да ме накара да остана.

— Просто излязохме на вечеря. Макар да си признавам, че бях малко разочарована, че не се опита да ме накара да остана след това.

— Сигурна съм, че просто е проявил уважение, Ел. Ти каза ли му, че искаш да останеш?

— Не.

Реджина се кани да отговори, когато влиза доставчик, носейки огромен букет от диви цветя.

— Доставка за Ел Джеймс.

Никоя от нас не може да изчака доставчика да излезе, преди да измъкна картичката, докато Реджина наднича през рамото ми.

„Не можах да заспя цяла нощ, мислейки си за теб, след като си тръгна.“

Реджина цъфва в усмивка, развълнувана колкото мен. Наистина страхотна приятелка.