Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (68)

LXVII

Бип.

Съобщението се появи на екрана на пейджъра. Очакваше го. Сикариус задържа погледа си върху него две дълги секунди, за да се убеди, че е видял добре. Нямаше съмнение. Учителят наистина току-що му бе дал последната заповед.

Да атакува.

Нападателят набра на клавиатурата паролата, която охранителят му беше дал след кървавия разпит. Ключалката се отключи с тих електронен звук и блиндираната врата, която водеше към Кодеш ха Кодешим, накрая се отвори. Леденият въздух от вътрешността на помещението блъсна Сикариус в лицето и обгърна тялото му.

— Бррр — потрепери той. — Какъв студ!

Обърна глава назад и съзря скафандрите през полуотворената врата на гардероба, провесени на закачалки. За миг се изкуши и помисли, че това е най-правилното решение предвид студа, който лъхаше от Светая светих, но накрая поклати глава. Не, реши той. Щеше да пропилее две минути, докато сложи скафандъра, а учителят му беше наредил да атакува веднага. Нямаше време за губене. Трябваше да влезе, да открие мишената и да действа. Нищо друго нямаше значение. Имаше да изпълнява мисия и щеше да го направи.

Часът беше настъпил.

Извади сиката от колана и пристъпи напред, като бутна с ръка блиндираната врата. Провря главата си през вратата като котка и огледа пространството пред себе си. Освен сложната апаратура и шкафовете не видя жива душа. Всичко изглеждаше тихо и тази част на залата беше пуста, което го успокои.

— Чудесно! — прошепна. — Той наистина е гений! Помислил е за всичко!

Действията на Учителя му изглеждаха находчиви. Със сигурност беше завел всички в другия край на залата, за да остави пътя му чист, да влезе и да устрои засада. Тъй като теренът непосредствено до входа на Кодеш ха Кодешим беше чист, Сикариус можеше безпрепятствено да проникне в залата. Налице бяха всички необходими условия, за да действа, макар и предпазливо, да заеме добра позиция и да изненада жертвата.

Хвърли последен поглед назад, за да се увери, че е оставил всичко както трябва. Обективът на охранителната камера на тавана беше покрит с черна боя и системата за достъп до Светая светих, вградена в стената, беше неутрализирана. Вратата към фоайето беше заключена, а ключалката й бе подпряна със стол, който я блокираше. На пода лежеше неподвижното тяло на охранителя; гърлото му беше прерязано със свещения кинжал и тъмночервеното петно кръв на пода започваше да изсъхва. Беше оставил всичко както трябва.

Сикариус уверено пристъпи две крачки напред и блиндираната врата се затвори зад него.

Капанът беше щракнал.