Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (31)

XXX

Обстановката в бара на хотел American Colony наподобяваше мрачна и неприветлива странноприемница. Томаш имаше чувството, че се намират в подземията на мрачна средновековна крепост — подходящо място за среща с генералния инспектор на израелската полиция.

— Shalom! — поздрави ги мъжът малко след като двамата новодошли прекрачиха прага на бара. — Казвам се Арналд Гросман и съм от отдел „Убийства“ на израелската полиция. Може да ме наричате Арни. Добре дошли в Йерусалим!

Домакинът им беше висок и добре сложен шейсетгодишен мъж, със светли очи и прошарена коса, която очевидно е била руса в младостта му. Той предложи уиски на Томаш и мартини на Валентина и започна да говори за безкрайните проблеми на сигурността в страната му.

След няколко минути любезен разговор инспекторката от Криминалната полиция реши, че е време да преминат към въпроса, който ги беше довел тук.

— Убедени сме, че ключът към разкриването на серия престъпления, извършени преди три дни в Европа, е в Израел — започна тя. — В рамките на двадесет и четири часа в три различни страни бяха убити трима учени. Имаме причини да смятаме, че ключът към разрешаването на случаите е тук.

Гросман притвори очи като играч на покер, който преценява съперниците си.

— Запознат съм със случилото се — обяви той. — Прочетох докладите на Интерпол и материалите, придружаващи вашата молба, която ни събра тук. Но не разбирам добре причините, които ви карат да мислите, че ще разрешите случаите именно в Израел.

— Трите жертви са посетили Йерусалим по едно и също време — обясни Валентина. — Професор Патрисия Ескалона, уважаван учен палеограф, преди три месеца е била тук на конференция за ръкописите от Мъртво море. Професор Александър Шварц пристигнал в Йерусалим по същото време, за да се запознае с протохристиянски находки, които се пазят в Департамента за древни ценности, и да подготви статия за списание Biblical Archaeology Review. На същата дата професор Петър Вартоломеев изнесъл беседа в научния институт „Вайсман“.

Израелският полицай наблюдаваше двамата си събеседници с изпитателен поглед.

— Всичко това ми е известно — каза делово той. — Но не съм вчерашен, скъпи ми приятели. Премълчавате нещо.

— Защо мислите така?

Арни Гросман въздъхна дълбоко, сякаш се запасяваше с търпение.

— Фактът, че трите жертви са били по едно и също време в Израел, несъмнено представлява интересна следа — призна той. — Но не ви дава нищо сигурно. Това е само следа, въпрос на обстоятелства.

Наведе се напред и впери изпитателен поглед в италианката.

— Обзалагам се, че има нещо повече, което ви е убедило, че ключът към разкриването на тези убийства се намира тук.

Валентина придоби ангелски невинно изражение.

— Не знам за какво говорите. Ние просто следваме доказателствата. Трите жертви са били в Израел по едно и също време. Става въпрос за смущаващо съвпадение, което трябва да бъде проверено. Искаме да знаем дали са се срещнали и къде. Нищо повече.

Едрият израелски полицай поклати глава.

— Лошо. Не се разбираме — каза той тихо с леко заплашителен тон. — Щом искате нашата помощ, трябва да играете честно. — Почука с показалец по масичката между тях. — Или ще ми кажете всичко, което знаете, при това в детайли, или ще ви оставя сами да си провеждате разследването. — Кръстоса ръце на гърдите си като човек, който чака нещо. — Избирайте.

Валентина срещна погледа на Томаш. Историкът сви рамене; не знаеше каква е целта на тези игрички между полицаи, нито искаше да знае. Тя бе професионалистът, тя бе наясно кое може да разкрие на колегите си полицаи и кое не, следователно тя трябвате да реши.

Инспекторката от Криминалната полиция разбра посланието. Пое дълбоко дъх и се взря в израелския си колега.

— Добре — отстъпи тя. — Наистина има още едно нещо, което предизвика у нас твърдото убеждение, че решението на загадката се намира тук, в Израел.

Гросман извади бележник и химикалка и се приготви да записва.

— Целият съм слух.

— Гърлата и на трите жертви са били прерязали.

— Забелязах. Това означава, че сме изправени пред ритуални убийства.

— Точно така. Освен това имаме свидетели на второто и на третото престъпление. И двамата твърдят, че в мига, в който убиецът приключил с жертвите, чули горестен вик, сякаш оплаквал мъртвите.

Тези думи накараха полицая да прекъсне записките. Изненадан и заинтригуван, той вдигна поглед от бележника.

— Оплаквал убитите?

— Точно така. Този факт привлече вниманието на професор Нороня, когото помолих за съдействие по случая. — Валентина погледна Томаш, сякаш го подканяше да продължи разказа.

— Всъщност двамата свидетели ме подсетиха за нещо, на което попаднах, когато изучавах периода между смъртта на Исус, около 30 година, и унищожаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 година. Както сам отбелязахте — посочи той Гросман, който отново си записваше, — убийствата чрез прерязване на гърлото обикновено са резултат от ритуални практики. Инспектор Феро вече ми беше разказала за това през нощта на първото убийство във Ватикана. Всъщност думите й бяха: „жертвата е заклана като агне“. Но тогава не обърнах голямо внимание на това; стори ми се, че няма отношение към случая. Когато разбрах, че престъпникът крещи от мъка след всяка екзекуция, ми просветна.

— Йехи ор! — прошепна полицаят едва ли не механично, произнасяйки на иврит известната библейска фраза: — Да бъде светлина!

— Точно това ми се случи. Йехи ор! Сякаш бях ударен от светкавица. В същия миг се сетих за практиките на секта от юдейски убийци, съществувала тук, в Израел, десетилетия след разпъването на Исус, която…

— Нали не говорите за зелотите? — прекъсна го Гросман с недоверчиво изражение.

Томаш направи пауза и ококори очи като дете, хванато с ръка в буркана с бонбони.

— Всъщност точно за тях говоря — призна накрая той. — Сетих се за зелотите, които в началото са имали екстремистка групировка, известна като сикарии.

Едрият израелец направи отегчен жест.

— Та това е било преди две хиляди години! Зелотите… или сикариите, ако предпочитате, вече не съществуват! Вие преследвате призраци, по дяволите!

— Знам, че сикариите днес не съществуват — призна историкът. — Само че практиките на ритуалните убийства са същите! Сикариите публично колели римляните със своите sicae, свещените кинжали, които криели под наметалата си, и веднага след екзекуцията започвали отчаяно да крещят към небесата като покрусени, преструвайки се по този начин, че нямат нищо общо със случилото се, а след това изчезвали в тълпата и никога не били залавяни.

— Това са стари истории!

— Може би. Но практиката е същата. Освен това две от жертвите са историци, които проучвали ръкописи на Новия завет. В него се разказва за събития, случили се в същите земи и в същия исторически период. Сега прибавете прорязването на гърлата и ритуалните викове, типични за сикариите, към факта, че преди три месеца трите жертви са били в Израел по едно и също време. Прекалено много съвпадения, не мислите ли?

Арни Гросман не отговори веднага, явно обмисляйки основанията на тази хипотеза.

— Имате право — отстъпи накрая той. — Действително има прекалено много съвпадения.

— Така решихме и ние — каза историкът, махайки неопределено с ръка към бара на American Colony. — И така, ето ни тук.

Валентина, която бе оставила Томаш да изясни мотивите, които ги бяха довели тук, се размърда и се взря в израелския си колега.

— Вече ви обяснихме всичко — напомни му тя. — Надявам се, че сега можем да разчитаме на вашето съдействие…

— Разбира се — увери я Гросман, докато разгръщаше страниците на бележника си назад. — Тук имам информацията, която поискахте в официалното запитване. Не знам дали ще ви помогне, но се надявам да е така.

Дойде ред на Валентина да хване химикалката и да се приготви да запише данните, които щеше да чуе.

— Слушам ви.

— Вашите три жертви са отседнали в различни хотели — отбеляза той. — Професор Ескалона се е настанила в „Кинг Давид“, може би най-известния хотел в Йерусалим.

— Типично за нея — отбеляза Томаш с усмивка. — Патрисия винаги е ценяла лукса.

— Професор Шварц останал в хотел „Маунт Сион“, на самия хълм Сион — добави невъзмутимо израелският полицай, — а професор Вартоломеев отишъл в „Риц“. — Той отгърна следващата страница и прочете записаното. — Тримата са дошли тук по различни причини. И доколкото успяхме да разберем, са имали различен маршрут. — Затвори бележника си и по лицето му се разля заключителна усмивка. — И това е всичко.

— Само това ли?

— Опасявам се, че да.

— Но… но… — заекна Валентина, — нима няма вероятност в някакъв момент да са се срещнали?

Арни Гросман дълбоко въздъхна.

— Вижте, никой не може да ви гарантира нищо — каза той. — Йерусалим е голям град, но не чак толкова. Дали не са се видели при Портата за Дамаск например? Кой знае? Ако това беше приоритетно разследване, аз щях да вложа много ресурси и бъдете сигурна, че ако те са се срещали, щяхме да разберем. Но, както може би предполагате, този проблем е незначителен и нашия списък с приоритети. Имаме далеч по-сериозни случаи. Така че успях да отделя за този случай само един от хората си за една сутрин.

— И какво ще правим сега?

— Сега имаме на разположение двама следователи на пълен работен ден. Това със сигурност ще ни позволи да стигнем донякъде.

— Така ли? Опитни хора от вашия отдел?

Домакинът се усмихна широко, взе чашата си с уиски, облегна се назад и се отпусна.

— Това не знам. — Той се разсмя, махвайки с ръка към събеседниците си. — Новите следователи са точно срещу мен.

Томаш и Валентина се спогледаха.

— За нас ли говорите?

Главен инспектор Гросман гаврътна златистата течност наведнъж и постави със замах чашата върху масичката. Кръстоса крака и се настани удобно; ехидно пламъче танцуваше в очите му.

— Нима си мислехте, че идвате в Йерусалим на почивка?