Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (36)

XXXV

„Америкън Колъни“ имаше славата на „Хотел на шпионите“. Седнал удобно на канапето, потопен в задушевната атмосфера, която го заобикаляше, Томаш разбра защо — мястото беше идеално за дискретни разговори. Не че той имаше какво да крие, но разследването, в което беше въвлечен, изискваше известна доза предпазливост, предвид естеството на извършените престъпления.

Проблемът беше в това, че той бе направил експлозивно изявление за теологически чувствителните уши на Валентина и предчувстваше, че италианката щеше да е всичко друго, но не и дискретна в реакцията си по отношение на думите му. Не се наложи да чака и секунда, за да разбере, че интуицията не го лъже.

— Какво искате да кажете с това, че Исус е юдеин? — изуми се Валентина, едва ли не обидена. — Dio mio! Не е ли той основоположник на християнството?

Томаш поклати глава.

— Съжалявам, че трябва да го кажа — прошепна той. — Но не, Исус не е създал християнството.

— Madonna! — запротестира тя. Цялата трепереше от възмущение. — Що за глупости? Разбира се, че той го е основал! Думата християнство идва от Христос! Исус Христос! Неговите думи и проповеди са в основата на тази религия! Как се осмелявате да твърдите подобно нещо? Как е възможно да твърдите, че Исус не е основоположник на християнството? Какъв абсурд!

— Исус е юдеин — повтори португалският учен. — Ако не проумеем тази истина, няма да можем да разберем нищо за него. Исус е юдеин. Родителите му са били юдеи, те имали син юдеин, когото обрязали и с когото живеели в Назарет, юдейско село, разположено в юдейска Галилея. Исус с говорил староарамейски — език, свързан със староеврейския, който по онова време говорели юдеите. Получил е юдейско образование, молел се е на юдейски бог, вярвал е в Моисей и юдейските пророци, спазвал е юдейските закони и бил до такава степен запознат с юдейското Свещено писание и Мойсеевия закон, че дори ги проповядвал и обсъждал. Хората го наричали равин. Тази дума например е използвана от Марко в стих 45, глава 14: „Рави“. Преди две хиляди години думата равин означавала учител. В стих 21 от Първа глава Марко казва: „… и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше“. Тоест Исус ходел в синагогата в събота, което е изцяло еврейска практика, и използвал един типичен за равините метод при проповядването на Писанието: параболите^[1]. Освен това спазвал еврейските обичаи и се обличал като евреин.

— Откъде знаете? Нима сте виждали негови снимки?

— Достатъчно е да прочетем евангелията. В Евангелие от Матея, 9:20, се казва, че една жена се допряла „до края на дрехата Му“, а в Евангелие от Марко, 6:56, че болните го молели „да се допрат поне до полата на дрехата Му“. Края на дрехата? Полата на дрехата? За какво говорят те? Очевидно за талита. Молитвено наметало, използвано от евреите, с ресни или цицит, вързани според изискванията, изложени в „Числа“ — една от книгите в Стария завет. Това означава, че Исус се е обличал като юдеин.

— Вие говорите за обичаи — обясни Валентина. — Съгласна съм, че те са юдейски. В крайна сметка той е живял сред юдеи, вярно е. По онова, което е различавало Исус от евреите, били неговите проповеди!

Томаш посочи Библията, която държеше в ръцете си.

— Противно на това, което мислите, еврейските обичаи представляват основна част от проповедите на Исус — отговори той. — В евангелията Исус често е представян да обсъжда в детайли въпроси, свързани с обичаите. Облеклото е само един пример. В Евангелие от Матей, 23:5, Исус критикува фарисеите за това, че „разширяват своите хранилища^[2] и правят големи полите на дрехите си“, давайки да се разбере, че неговите собствени хранилища, или тфилин, са били стегнати, а краищата на наметката му, или цицит — къси.

— Ха! Значи, Исус не бил съгласен с евреите!

— Валентина, та това е обикновен спор между евреи! Те дискутирали и все още дискутират разпалено подобни неща. Едни смятат, че цицит трябва да са дълги, според други трябва да са къси. Една част мислят, че ивиците пергамент, върху които са изписани пасажи от Писанията, или тфилин, трябва да са широки в знак на преданост, друга част защитава тезата, че лентите трябва да са тесни, което изразява скромност. На нито един римлянин или друг човек, който не е евреин, не би му хрумнало да обсъжда еврейските цицит, тфилин или каквито и да било други детайли. Само юдеин би го сторил. Разбирате ли? Фактът, че Исус спори по тази тема, е своеобразно доказателство, че той е бил юдеин до мозъка на костите си.

Италианката вдигна пръст, сякаш току-що й беше хрумнала някаква идея.

— Почакайте! Имало е юдейски обичаи, които той не спазвал. Например по отношение на храната. Имам спомен, че Исус отрича еврейския закон с думите, че няма нечиста храна…

Томаш разлисти Библията.

— Това е в Евангелие от Марко — каза той, като намери откъса. — В 7:18 Исус казва: „… нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна“. Следователно твърди, че всяка храна е чиста.

— Исус противоречи ли, или не на Писанието?

— Може би, но не непременно — възрази Томаш. — Трябва да отбележим, че има причина да се съмняваме, че Исус наистина е обявил всяка храна за чиста, защото това би означавало да оспори Стария завет.

— Стига! Защо казвате това?

— Защото изявленията за чистота не са думи на Исус, а коментар на Марко. Освен това той си противоречи с други текстове от Новия завет. — Потърси друг откъс. — В Евангелие от Матей, 15:17, например Исус пита: „Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека“. Както виждате, според Матей, Исус не обявява всяка храна за чиста. — Томаш отгърна няколко страници по-нататък. — Най-важно е какво казва Лука в Деяния на светите апостоли, 10:14. Вече след смъртта на Исус един глас нарежда на Петър да яде нечиста храна, на което апостолът отговаря: „Не. Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто“. Тоест Петър почитал кашерните храни^[3]. Ако Исус беше обявил всяка храна за чиста, Петър без проблем би я изял. Но на практика той не ядял такава храна. Следователно Исус също не би трябвало да го е правил.

— Тогава как да си обясним думите на Марко, според когото Исус отхвърля законите за храненето, установени в Стария завет?

— Това е ретроактивно действие.

— Ретро… какво?

— Споровете за това какво може и какво не може да се яде, са били обичайни за времето, когато авторът на Евангелие от Марко написал текстовете си. Християнското послание не успяло да привлече останалите евреи, според които било смешно да се твърди, че един беден равин от Галилея, умрял на кръста като престъпник, е могъщият Месия, предсказан в Свещеното писание; но пък спечелило много езичници. Това довело до нов проблем — дали тези езичници били длъжни да спазват всички еврейски правила. Забраната за консумиране на нечисти хранителни продукти, за работа в събота и задължителното обрязване се превърнали в трите основни въпроса сред християнската общност. Съществували групи от християни евреи, които настоявали тези правила да останат, докато други признавали, че не ги искат. Ясно е, че мнозинството от последователите езичници не желаели да се лишат от свинско месо, да спират работа в събота и в никакъв случай не били съгласни, острието да докосва пениса им. Поради това настояването за спазването на тези три правила само можело да ги откаже от присъединяването им към движението. Въпросът е, че без езичниците движението не можело да се разрасне, след като евреите отказвали да го приемат. Ето защо премахването на тези правила, които не се харесвали на езичниците, се превърнало в необходимост. Така задължителното обрязване, забраната за консумация на нечисти храни и необходимостта от прекратяване на всякаква дейност в събота накрая отпаднали. Но как богословски да се оправдае това премахване? Най-добрият начин, разбира се, бил заповедта да се припише на самия Исус. Така сторил и Марко.

Валентина повдигна вежди.

— Нима евангелистите са могли да го направят?

Томаш се засмя.

— Да, това е често явление в евангелията — потвърди той. — В Евангелие от Лука, 21:20, например Исус казва: „А кога видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му“. Римляните обсадили и унищожили града през 70 година — събитие, което вече се е случило по времето, когато Лука написал текста си. Знаейки за това трагично събитие, авторът на евангелието го представя като предсказано от Исус. Когато пророчествата са написани след предсказаното в тях събитие, тенденцията е пророчеството и събитието да съвпадат, нали така? Затова в евангелията виждаме Исус да се произнася за проблеми, които не съществували по негово време, а по времето на техните автори.

— Такъв ли е случаят със споровете за чистата храна?

— Точно такъв. Този спор не бил актуален във времето на Исус, а във времето на авторите на евангелията. В Послание до Галатяните Павел описва свое спречкване с Петър точно по повод на кашерните храни. В 2:12 Павел казва: „Понеже, преди да пристигнат някои от Накова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните“. Петър се обосновава в стих 2:15: „Ние по природа сме юдей, а не грешници от езичниците“. Това означава, че Петър, който се е ползвал от благоразположението на Исус, държал да спазва юдейските закони за хранене. Това ни води до предположението, че Исус също ги е спазвал.

Италианката свъси вежди; в главата й се зараждаше възражение.

— Добре, Петър е спазвал законите на кашерната храна — призна тя. — Но не и Павел, който също е апостол. А след като Павел не е спазвал правилата за чистата храна, защо да не приемем, че той е следвал примера на Исус?

Историкът се усмихна и поклати глава.

— Защото Павел не познавал Исус.

— О, пак някоя от вашите истории! — възкликна тя. — Но той е бил апостол!

— Да, но Павел е единственият апостол, който никога не е срещал Исус лично — обясни Томаш. — Той става християнин, когато получава видение с Исус след разпъването му на кръста. Това е бил единственият му предполагаем контакт с Исус, което му позволило да претендира за статута на апостол, по-късно той заминал за Йерусалим, където се запознал с Петър и брата на Исус, Яков. Нещата, които знаел за човека Исус, научил от Петър и Яков, а не от личен опит. Това означава, че при спречкването между Павел и Петър по-вероятно е позицията на Петър да съвпада с позицията на Исус. Щом Петър се смущавал да се храни с езичниците, тогава вероятно и Исус би се смутил. Интересно е и защо при този спор Павел не дал за пример Исус. Ако Павел е знаел, че Исус не спазвал правилата за чистата храна, със сигурност би изложил този аргумент, за да обори Петър. Но не го направил, което е сигурно доказателство, че или не е знаел каква е била позицията на Исус по въпроса, или си е мислил, че тя не е в негова полза.

Арни Гросман, който дотогава мълчаливо следеше разговора, се размърда на канапето.

— Е, сега знаем, че Исус е спазвал нравилата на кашерното хранене — отбеляза той, явно доволен от развоя на разговора. — Но какво се опитвате да докажете?

— Казвам, че най-честите спорове между Исус и фарисеите, описани в евангелията, засягат забраните за консумация на нечиста храна и работата в събота, които интересно защо са два от трите основни въпроса, обсъждани сред християнската общност по времето, когато евангелията са били написани.

— Смятате, че това не е съвпадение?

— Разбира се, че не е! Честата поява на тези полемики в евангелията не отразява непременно споровете от времето на Исус, а по-късни разисквания от времето, когато езичниците се присъединявали към движението. Онова, което авторите на евангелията се опитвали да направят, е да успокоят езичниците, като припишат на Исус твърдения, които позволявали да се работи в събота и да се ядат нечисти храни, както те били свикнали. Ако тези юдейски забрани останели в сила, вероятно голяма част от езичниците са щели да напуснат движението.

— Разбирам.

— Авторите на евангелията вмъкнали в текстовете си всички истории, представящи Исус да отхвърля казаното в Писанията по тези два въпроса, които успели да открият. Проблемът е, че не забелязали много неща в традициите, които проучили. Никъде, с изключение на по-късната добавка относно кашерната храна в Евангелието от Марко, не виждаме Исус да се съмнява в закона. Той е живял така, както са живели всички евреи — неговите съвременници и днешните евреи, тоест той просто е обсъждал въпросите за прилагането на закона, а не самия закон. Евангелистите се опитвали да полемизират отделни детайли в отчаяно усилие да се хванат за нещо, каквото и да е то. Те направили това с въпросите за нечистата храна и съботата.

— Да, съботата! — възкликна Гросман. — Значи казвате, че Исус не оспорвал правилото да не се работи в събота.

— Разбира се, че не. Забележете, „Изход“ забранява да се работи в събота, но какво ще рече работа? И тук започват разногласията. Както знаете, някои евреи твърдят, че да събираш семена, за да се нахраниш, не се брои за работа, но други смятат, че е. Подобно на останалите евреи, и Исус имал собствено мнение по тези въпроси. Марко описва как учениците на Исус събират семена в събота, което поражда съмнения у фарисеите. Исус отговаря във Втора глава, стих 25, с едно изключение, споменато в Писанието: „… нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?“. Препратка към епизод, където Давид и хората му работили в събота, защото били гладни. Тоест Исус никога не е отричал, че съботата е свещен ден. Но трябва да кажем, че за евреите е естествено да обсъждат подобни въпроси. Дори фарисеите имали разногласия помежду си относно правилото да се работи в събота и спорели със садукеите за това и други правила. Съществуват текстове от юдейски автори, като Филон, където се обсъжда какво може и какво не може да се прави в събота. Днес тези дебати може да ни се струват дребни и несъществени, но те били обичайно явление за евреите.

— А разводът? — прекъсна го Валентина, включвайки се отново в разговора — Писанията го приемат, но Исус го забранява. Или ще отречете?

— Не, нищо не отричам — отвърна Томаш, докато разгръщаше Библията. — Вярно е, че Исус е забранил развода, но го е направил в съответствие със Свещеното писание. Достатъчно е да видим как се представя проблемът в Евангелие от Марко, 10:2-9, когато питат Исус: „Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?“. Задават му този въпрос, за да го изпитат. „Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей?“. „… Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне“ — отвръщат те. Тогава Исус казва: „… поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Тоест Исус казва, че Мойсей е позволил развода „поради вашето жестокосърдие“, а не защото той е нещо наистина свещено. Разбирайки, че този въпрос оспорва божията воля, той заявява, че свещен е съюзът, благословен от бога, а не правото на развод. Това отново е изцяло юдейско тълкувание. В ръкописите от Мъртво море се казва, че есеите, представителите на друга юдейска общност, са имали подобни разбирания за брака и развода. Имало юдеи, които тълкували тези въпроси по-либерално, и други, които подкрепяли консервативните тълкувания. В този случай Исус принадлежи към консервативната страна.

С бързо и нетърпеливо движение Валентина отпусна и отново кръстоса крака.

— Va bene, va bene!^[4] — съгласи се тя през зъби със сподавен от упорство глас. — Исус е спазвал юдейските обичаи. Съгласна съм. Но посланието, което той е отправил към нас, не се ограничава с въпросите за храненето и работата в събота, нали?

— Разбира се, че не — съгласи се историкът. — Вярно е, че споровете му с фарисеите, описани в евангелията, засягат предимно тези теми. Но е ясно, че Исус е обсъждал и други въпроси. Някои от тях са много по-важни от етична и теологична гледна точка.

— Да! — възкликна победоносно Валентина. — Тъкмо това казвам и аз! Исус е говорил съществени неща. И точно по този начин той се отделя от юдеите и създава християнството!

Томаш пое дъх и погледна към Гросман, който отново беше притихнал. След това срещна погледа на италианката и се замисли как би могъл да отговори на последното й изявление. Можеше да бъде внимателен и дипломатичен, по това изискваше да впрегне въображението си, а в този момент той нямаше време и сили за това. По-добре да продължи да говори открито и лаконично, макар че рискувате да изглежда груб.

— Драга моя — каза той, — нима не съзнавате какво е финалното последствие от факта, че Исус е юдеин?

— Юдеин, който е основал християнството.

— Не — настоя нетърпеливо Томаш. — Исус Христос не е християнин.