Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (30)

XXIX

Слънцето напичаше горната част на стената, но сянката, която прорязваше огромните каменни блокове, предпазваше вярващите от непоносимата жега. След като намести талита^[1] върху главата и раменете си, увери се, че тфилинът^[2] е добре пристегнат на челото и цицит^[3] са правилно вързали в краищата, както се изискваше в Тора, Сикариус постави ръка върху навития пергамент.

Пристъпи напред, опря челото си о студения камък, разгъна пергамента и започна да шепти свещените думи от псалма.

— Към Тебе, Господи, въздигам душата си! — припяваше текста, отпечатай на пергамента. — Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми, да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе…

Звън на мобилен телефон, който се разнесе неочаквано от джоба му, привлече към Сикариус смутените погледи на вярващите, които се молеха наоколо. Засрамен, той бързо пъхна ръка в джоба си, намери пипнешком бутона с червената слушалка и го натисна, изключвайки апарата. Отново се възцари спокойствие.

— … да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе… — изрече той, продължавайки да чете свещените думи. — … Да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.

Сикариус тихо мълвеше псалмите пред великата каменна стена в продължение на половин час. Гърбът му се поклащаше ритмично, пръстите му развиваха пергамента. След това отново бръкна в джоба си, намери бележките със стиховете от Песен на песните, които беше приготвил, и ги напъха в малките пролуки между гигантските каменни блокове.

След като приключи, се оттегли почтително и отиде да приготви нещата си, за да напусне мястото. Когато пресече огромния площад, включи телефона си, намери обаждането, което го беше прекъснало, и набра номера.

— Простете, че не отговорих, Учителю — извини се той. — Молех се при а-Котел а-Маарави^[4].

— О, моля за извинение. Не знаех, че си отишъл да се молиш при Стената на плача. Има ли много хора?

Сикариус се огледа.

— Обичайното. — Устните му потрепнаха. — За това ли ми се обаждате?

— Добре знаеш, че не. Исках само да ти кажа, че до мен достигнаха някои слухове…

— Какви слухове?

— Ще ти кажа — отвърна загадъчно Учителят. — Трябва да се уверя, че си готов за още една операция.

Сърцето на Сикариус подскочи.

— Разбира се, Учителю. В коя страна искате да отида?

— Няма да се наложи да пътуваш — отговори той. — Операцията ще се проведе в Йерусалим.

— Тук? — учуди се воинът. — Кога?

Учителят замълча, преди да отговори.

— Скоро. Бъди готов.