Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (38)

XXXVII

Треперещият от възмущение пръст на Валентина беше насочен към Томаш. Италианката приличаше на жертва, която показва на съдията своя палач.

— Знаете ли какво сте вие? — извика тя. — Антихристът!

Историкът се засмя.

— Аз?

— Да! Антихристът! — Тя вдигна поглед нагоре, сякаш се обръщаше направо към Всевишния. — Dio mio, защо ми изпращаш този човек? Изпитваш силата на моята вяра? Този човек… този еретик… този демон сякаш се е обзаложил да срине всичко, на което са ме учили! Сега казва, че Исус не бил християнин! — Все още с поглед нагоре, италианката посочи с жест събеседника си. — Господи, избави ме от това изтезание!

Въпреки драматичния тон, Валентина, изглежда, говореше сериозно. Колебаейки се как да реагира, Томаш отново се разсмя; стори му се по-уместно да отговори на този протест с чувство за хумор.

— Ако това е желанието ви, ще си мълча.

— Алилуя! — възтържествува тя и издигна ръце, сякаш благодареше на небесата. После се взря в него. — Наистина ми се струва по-добре да замълчите. Не мога да ви слушам повече.

Арни Гросман се размърда на мястото си.

— Възразявам! — възкликна той като адвокат, който обжалва съдебно решение. — Не съм съгласен! Искам да знам защо сикариите се вълнуват от разкриването на измамите в Новия завет! Тази информация може да бъде решаваща за разкриването на човека, който стои зад убийствата!

Погледът на Томаш сновеше нерешително между израелеца и италианката.

— Е, какво да правя? — попита той. — Да говоря или да замълча? Разберете се.

Валентина въздъхна примирено.

— Продължавайте.

Историкът не започна веднага. Направи пауза, в която се опита да подреди мислите си и да реши как да продължи.

— Добре. За да мога да ви обясня причината, е много важно да разберете, че Исус е стопроцентов юдеин.

— Само по отношение на традициите — възпротиви се Валентина. — От етична и теологична гледна точка той е въвел нова философия, на която, искате или не, се основава християнството.

Томаш се взря в нея.

— Каква нова философия? Знаете ли какво е основното кредо на Исус?

— Обичай ближния си.

Историкът се обърна към Арни Гросман.

— Какво е основното кредо на евреите, молитвата, на която се основава вашата религия?

— Това е Шема^[1], разбира се — отвърна веднага той. За да онагледи думите си, израелецът закри очи с дясната си ръка и започна да рецитира молитва, както правеше всяка събота в синагогата, която посещавате, или при Стената на плача. — Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.

Докато Гросман рецитираше Шема, Томаш разлистваше Библията, за да намери откъса.

— Шема се намира във Второзаконие, 6:4 — обясни той. — Сега ще прочета какво се казва в Евангелие от Марко, 12:28-30: „Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е църва от всички заповеди? А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: «Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, И възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила»“. — Той потупа с пръст върху стиха. — Тоест, когато попитали Исус кое е основното му кредо, Исус не казал нищо за любовта към ближния. Неговото основното кредо е юдейската Шема, любовта към бога и вярата в монотеизма. Това е най-важното кредо на Исус. Кредото на един чист юдеин.

Валентина взе Библията от ръцете на Томаш и прочете текста.

— Добре, тук Исус казва, че най-важна от всичко е Шема — съгласи се тя. — Но вие не прочетохте всичко! Чуйте какво казва Исус след това: „… възлюби ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тия, няма“. — Тя придоби победоносно изражение. — Виждате ли? Вярно е, че Исус, като другите евреи, слага на първо място любовта към бог. Но веднага след това въвежда нещо ново в теологията. Откроява любовта към ближния като втората най-важна заповед! Това е новата философия! Идеята, на която се основава християнството!

Историкът задържа погледа си върху нея.

— Сигурна ли сте?

— Не съм ли? Исус е проповядвал любов към ближния. Този урок разграничава християнството от юдаизма. Богът на евреите е жесток и отмъстителен, но богът на Исус е добър и състрадателен. В Стария завет се говори за божията справедливост, Новият завет ни разказва за божията любов! Това е голямата революция на Исус! Божията любов, любовта към ближния. — Тя махна с ръка във въздуха. — Всички го знаят!

Томаш отново разлисти Библията.

— Така ли? — попита иронично той. — Да видим тогава какво пише в Стария завет. — Намери параграфа. — В „Левит“, 19:18, бог казва на Мойсей: „Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш)“. — Томаш вдигна глава. — Е?

Валентина смутено се взираше в Библията.

— Добре… Но искам да кажа…

— Вие казахте, че новата философия на Исус е любовта. Но се оказва, че в Светото писание на юдеите също се говори за любов. И какво сега? Дали Исус е създал нова философия, или просто повторил една заповед от Мойсеевия закон?

— Ами… добре — заекна тя. — Но… но Писанието на юдеите не отдава същото значение на любовта, каквото Исус й придава. Това е новата философия.

Томаш затвори Библията и я пусна в скута си.

— Какво значение? — попита той. — Знаете ли колко пъти се появява думата любов в Евангелие от Марко? Само тук! Стих 31 в 12 глава е единственият момент в това евангелие, в който Исус говори за любов към ближния!

— Но… но… не е ли това новата философия на Исус?

— Коя нова философия? — настоя Томаш. — Трябва да разберете, че Исус просто е постъпил по начина, по който са постъпвали и постъпват и днес всички евреи! — Той посочи книгата. — Знаете ли, Старият завет съдържа текстове за всеки вкус. Някои евреи предпочитат да ги четат по един начин, други — по друг. Исус е направил своя избор. Но е важно да проумеете, че той не е направил нищо ново! Всичко, което е казал, с част от юдаизма! Исус предпочитал любовта? Предвид написаното в Евангелие от Марко — най-старото евангелие — това твърдение е много спорно. Преди да го приемем, е важно да знаем, че други евреи също предпочитали любовта. Знаменитият равин Хилел направил следното заключение за Писанието: „Не постъпвай с другите по начин, но който не искаш да постъпват с теб самия; всичко останало е само приказки, четете и учете“. Исус е бил евреин, който е живял според юдейските обичаи, вярвал е в юдейския бог и е проповядвал юдейския закон. Не се отклонил от юдаизма дори и на милиметър.

Италианката поклати глава, отказвайки да се съгласи с тази теза.

— Не е вярно! — извика тя. — Проповедите на Исус влизат в конфликт с юдаизма! Абсолютно сигурна съм! Той е отхвърлил някои страни на юдейския закон.

Осъзнавайки, че ще трябва да прибегне до тежката артилерия, Томаш отново отвори Библията.

— Мислите ли? — попита той. — Тогава чуйте какво казва Исус в Евангелие от Лука, 16:17: „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне“. Тоест Исус е защитил юдейския закон до последната чертица! В Евангелие от Йоан, 10:35, Исус казва: „… и не може да се наруши Писанието“. Това означава, че Старият завет не може да бъде отхвърлен, нито отменен! В Евангелие от Матея, 5:17-18, Исус предупреждава: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. Значи Исус не само казва, че не е дошъл да наруши юдейския закон, а дори настоява той да бъде спазен до последната йота! — Той се взря във Валентина. — Сега ви питам: смятате ли, че това са думи на човек, който иска да промени юдейския закон?

Инспекторката от Криминалната полиция се отпусна върху облегалката на канапето; имаше вид на човек, който напълно е капитулирал.

— Е… наистина… — прошепна тя. Поклати глава, но не за да отрече казаното, а сякаш се опитваше да намести всички отделни парченца от пъзела в главата си. — Но ако е така, на какво тогава се основава християнството? Не разбирам…

— Изумителната истина е, че християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди — каза Томаш. — Той е евреин, който спазвал и проповядвал юдейския закон. Някои положения в него са неоспорими, но има и други, които са отворени за интерпретации. По-либералните юдеи ги тълкуват по един начин; други — по-консервативни — ги тълкуват по друг начин. Фарисеите например са консервативни.

— А Исус?

— Също. Затова влязъл в съревнование с фарисеите. Те се състезавали с Исус кой ще изтълкува закона най-точно. Фарисеите се придържали към буквата на закона, Исус бил верен на духа на закона. Това се проявява най-ясно в Проповедта на планината, където Исус цитира закона и след това казва какво според него значат тези думи. Например хората не само не трябва да убиват, но и не трябва да се гневят; не просто да се пазят от изневяра, но и от обикновено желание; да обичат не само ближния, но и врага си. Исус сякаш се е състезавал с другите евреи. Не се е интересувал от формалното спазване на закона. Той приемал юдейския закон толкова сериозно, че искал да прозре най-дълбокия смисъл зад буквата на закона.

Валентина се замисли.

— Затова той никога не се е ядосвал и е живеел в лишения.

Томаш се загледа в нея за секунда, колебаейки се дали да рискува да й противоречи, или не. Накрая реши да разкрие цялата истина.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но Исус е бил всичко друго, но не и аскет. В евангелията от Матей и Лука има моменти, в които Исус противопоставя аскетизма на Йоан Кръстител на собствената си податливост. В Евангелие от Матея, 18:11, Исус казва: „Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници“. Тоест Исус признава, че пие вино и обича доброто хапване!

Италианката се засмя.

— Освен това има сведения, че въпреки проповедите да не се гневим, той самият се е гневил.

Усмивката на Валентина се стопи.

— Моля? Никога не съм чувала за това.

Томаш намери съответния абзац в Библията.

— Текстът е в Евангелие от Марко — каза той. — Стихове 40–41 в Първа глава: „Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!“.

— Не виждам нищо, което да показва, че Исус се е разгневил — отбеляза италианката. — Напротив, показал е състрадание.

— В този превод се използва една гръцка дума, която се среща в повечето ръкописи — σπλαγχνισθείς, ИЛИ смили се. Проблемът е, че в други ръкописи думата с ὁργισθείς, или разгневи се.

— Но вижте, няма логика, ако пише, че Исус се е разгневил, когато при него е дошъл прокажен — обясни тя. — Но ако пише, че той се е смилил, вече се връзва.

— Така е — съгласи се Томаш. Освен това е вярно, че смили се се среща в повечето текстове. Проблемът е, че думата разгневи се се появява в един от най-старите съществуващи ръкописи — Codex Bezae, датиращ от V век. Още по-важно е, че същата дума е използвана и в три ръкописа на латински език, преведени от копия, датиращи от II век, докато смили се за пръв път се появява в ръкописите от края на IV век. Предвид този проблем кой вариант с по-объркващ за християните?

— Ами… гневи се е по-объркващата дума.

— Proclivi scriptioni praestat ardua — изрецитира той, — по-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Елементарен принцип за исторически анализ на документи. По-вероятно е някой копист да е заменил разгневи се със смили се, отколкото обратното. Щом копистът е запазил думата разгневи се, макар че е объркваща, то е защото вероятно именно нея е използвал авторът на Евангелие от Марко в оригинал. Не можем да сме сигурни, разбира се, но тази хипотеза се подкрепя от факта, че Матей и Лука преписали дума по дума същия откъс от Марко, без обаче да споменават реакцията на Исус. Те не казват дали Исус се е смилил, или се е разгневил. Пропускат реакцията. Това показва, че те вероятно не са харесали думата, първоначално използвана от Марко, за да опише реакцията на Исус към прокажения. Ако думата е била смили се, няма причина Лука и Матей да се заблудят и да я премахнат. Но ако думата е била разгневи се, вече става ясно защо са я пропуснали. — Томаш затвори книгата. — А и това не е единственият момент, в който Исус се гневи. Достатъчно е да си спомним гнева, който го завладява при посещението му в Храма например. Епизод, подробно описан в евангелията.

Арни Гросман погледна часовника си. Давайки си сметка за късния час, той се плесна по бедрата и се наведе напред в опит да се изправи.

— Е, късно е вече, приятели мои! — каза той, докато бавно се изправяше на крака. — Мислите ли, че ще можем да продължим този разговор на вечеря? — Той посочи Томаш. — Още не сте отговорили на въпроса ми защо сикариите са оставяли загадки близо до телата на жертвите си.

Валентина и Томаш също станаха. Историкът сви рамене и посочи италианката.

— Мога да отговоря директно на въпроса ви — отвърна той. — Проблемът е, че тя няма да разбере отговора, ако преди това не е наясно с някои неща.

— Аз? — учуди се инспекторката от Криминалната полиция. — Значи причината е в мен?

Томаш я игнорира и се обърна към израелеца.

— Вървете в ресторанта — каза. — Аз ще отида до стаята да се преоблека и веднага след това ще дойда.

— Аз също — побърза да каже Валентина, вземайки дамската си чанта. Тя посочи Томаш. — Надявам се, че по пътя ще отговорите на въпроса ми.

— Кой от всички?

— Щом християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди за Писанието — припомни му тя, — тогава на какво се основава?

Томаш посочи към малкото разпятие, което Валентина носеше на шията си.

— Основава се на смъртта на Исус.

Италианката интуитивно вдигна ръка към шията си и докосна малкото разпятие.

— На смъртта? Простете, но това е само един аспект на християнството.

Преди да се обърне към вратата на фоайето и да се отправи към стаята си, историкът отговори:

— Смъртта на Исус, драга, е всичко.