Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (15)

XIV

Двамата парамедици се заловиха за работа; единият хвана трупа за раменете, другият за краката, преброиха до три и внимателно го поставиха на носилката. След това отново го покриха с чаршафа и вдигнаха носилката, отнасяйки Патрисия към изхода на библиотеката. Клекнал в прохода между двете зали с ръкописите, Томаш видя носилката да минава пред него и да изчезва през една врата. Един дълъг миг остана загледан след нея, сбогувайки се мълчаливо с галисийската си приятелка.

— Каква е тази история за Мария? — Въпросът на Валентина наруши скръбно тържествената атмосфера на момента. — Твърдите, че Девата всъщност не е девица?

Историкът посочи към шарадата, надраскана на изоставения на пода лист.

— Това ни разкрива загадката.

Инспекторката от Криминалната полиция погледна с любопитство неразбираемото съобщение, опитвайки се да разбере къде точно португалският учен открива връзка с Дева Мария. Колкото и задълбочено да се взирате в драсканиците, не успяваше да съзре и най-малка следа.

— Преди малко казахте, че тук е написана думата душа — спомни си тя. — Доколкото знам, това няма никаква връзка с майката на Исус.

Томаш посочи първата драскулка, пред думата душа.

— Виждате ли този символ, който прилича на вила? — попита той. — Това е ключът към декодирането на това послание.

— Защо? Какво е това?

— Това е символично изображение на лилия. — Повдигна вежди, за да подчертае значението на това откритие. — Символът на непорочността на Дева Мария.

— Е, значи Madonna все пак е девица… — възкликна иронично Валентина. — Помислих, че казахте…

— Почакайте — помоли Томаш, сдържайки усмивката си. — Лилията служи единствено да ни насочи към тълкуването на думата след нея. Душа.

Синеоката италианка впери поглед в Томаш.

— Значи душа не е препратка към дух!

— Не и когато знакът за лилия е пред думата. В този случай ни насочва към Дева Мария.

— Защо го казвате? Тук пише душа, не пише Дева, нито Мария.

Въпреки че беше приклекнал, историкът изправи гърба си, за да заеме по-стабилна поза.

— Знаете ли откъде идва информацията, че майката на Исус е била девица?

— От Библията, предполагам.

Томаш изпъна показалеца и средния си пръст в буквата V.

— Само в две евангелия — каза той, — от Матей и Лука. Марко напълно игнорира въпроса за рождението на Исус, а Йоан в първа глава, 45 стих, казва: „Иисуса, сина Йосифов, от Назарет“. Тоест директно твърди, че Йосиф е баща на Исус, което води до противоречие с Матей и Лука. — Той вдигна пръст. — Но най-важно е свидетелството на Павел, което е по-старо от евангелията. В Послание до Галатяните, 4:4, Павел казва: „Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена…“. Павел, бидейки по-близо до събитията, очевидно е забравил да спомене, че тази жена е девица. Струва ми се невъзможно да е сметнал тази подробност за маловажна. Девица, която ражда, не е обичайно събитие, нали? Ако това се е случило с Мария, Павел със сигурност нямаше да пропусне да го спомене. Щом той не го посочва, значи никой не му го е казал. И защо? Защото вероятно в онова време такова предание не е съществувало. Било е измислено по-късно.

Валентина се ококори.

— Измислено? Вие сте невероятен! Сигурно ще отидете в ада. Как може да твърдите подобно нещо, Dio mio?

Томаш посочи бележката на пода.

— Заради тази дума. Душа.

Италианката се взря в шарадата и отново го изгледа с недоумение.

— Не разбирам. Какво искате да кажете?

— Отговорът на този въпрос ни дават Лука и Матей. В Евангелие от Лука, 1:35, един ангел казва на Мария: „затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. Матей изяснява това в 1:22-23, като посочва защо Исус е роден от девица: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“.

Историкът замълча, за да може събеседничката му да осъзнае противоречието в цитатите от Новия завет, но Валентина го погледна с мрачно недоумение.

— И какво?

— Не разбирате ли? Лука свързва факта, че Исус е роден от девица, с твърдението, че той е божи син. По-важното е, че Матей определя това като „реченото от Господа чрез пророка, който каза“ — Томаш направи нова пауза. — „Реченото от Господа“? „Пророка, който каза“? — въпросително наклони глава. — Пророкът разкрил, че Месията ще бъде роден от девица? И че ще се казва Емануил? Кой пророк е написал подобно нещо?

— Ами предполагам, че става въпрос за старозаветен пророк, права ли съм?

— Разбира се, че е пророк от Стария завет. Въпросът е следният: кой пророк от Свещеното писание е предсказал, че Месията ще бъде роден от девица и ще се казва Емануил?

Валентина сви рамене.

— Не знам.

Томаш се изправи и направи знак на инспекторката да го последва. Двамата отново се настаниха на масата за четене и историкът внимателно разлисти древния Codex Vaticanus.

— Наистина, ако потърсим в Стария завет, ще открием пророк, който прави предсказанието, споменато от Матей — започна той, докато разлистваше страниците на кодекса от IV век. — Това е Исаия. — Той намери откъса, който търсеше. — Ето го! Забележете какво казва Исаия в… в 7:14: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“.

Италианката ококори очи.

— Тогава… тогава Матей е бил прав! — възкликна ентусиазирано тя. — Раждането на Исус наистина е било предсказано в Стария завет! И този пророк е казал, че Месията ще бъде роден от девица, както действително се е случило!

Томаш се взря в нея продължително, сякаш изучаваше чертите й. Всъщност обмисляше начина, по който да й обясни библейската загадка, скрита в шарадата.

— Знаете ли на какъв език първоначално е бил написан Новият завет? — попита внезапно.

— Не е ли латински?

Историкът се усмихна.

— Не се шегувайте с мен — отвърна. — Какъв език е говорил Исус?

— Иврит, мисля.

— Староарамейски — поправи я ученият. — Вярно е, че староарамсиският е език много близък до иврит. — За миг сведе поглед към Codex Vaticanus. — А Библията? На какъв език смятате, че е написана първоначално Библията?

— Щом Исус с говорил староарамейски, струва ми се естествено и Светото писание да е било написано на същия език…

Томаш се съгласи.

— Старият завет наистина е бил написан на староарамейски и иврит — каза той и посочи ръкописа от IV век? — Но Новият завет, създаден, за да увековечи учението на Исус, първоначално е бил написан на гръцки. — Той посочи шарадата на пода, на прага между двете зали. — Това обяснява много неща, не мислите ли?

— Не виждам какво…

Историкът постави пръста си върху дума по средата на един ред от Codex Vaticanus.

— Ключовата дума от загадката е тази — посочи той. — Партенос. Или девица на гръцки. — Отново прочете думите в кодекса. — „Девицата ще зачене и ще роди Син“.

Очарована и изпълнена с любопитство, Валентина се загледа в изречението на гръцки. Буквите бяха закръглени и старателно изрисувани.

— Тук ли Исаия предсказва раждането на Исус, син на Дева Мария?

— Тук би трябвало да бъде — отвърна Томаш. — Ако не беше фактът, че пророкът не е предсказвал подобно нещо.

— Какво говорите? — възропта Валентина, сочейки към Codex Vaticanus. — Нима пророчеството не е достатъчно ясно? Месията ще бъде роден от девица. Това е предсказал Исаия.

Томаш отново почука с показалец върху думата партенос, изписана в стария кодекс.

— Исаия го е предсказал в гръцкия превод на Стария завет — отвърна той. — Но старозаветните книги са написани на иврит и староарамейски. В случая с пророчеството на Исаия текстът е бил написан на иврит. А сега въпросът ми е следният: коя еврейска дума е използвал Исаия, когато споменал жената, чийто син ще е Месия?

— Предполагам, че е думата девица на иврит.

— Точно тук е проблемът — възкликна историкът. — Работата е там, че оригиналната дума на иврит, използвана от Исаия в този параграф на Стария завет, не е девица.

— Тогава коя?

— Alma.

Италианката ококори очи.

— Моля?

— Оригиналната дума в този параграф е alma. На иврит означава млада жена. Тоест това, което първоначално Исаия написал на иврит, е: „Младата жена ще зачене и ще роди Син“.

— Той отново посочи думата партенос, изписана в Codex Vaticanus. — Станало така, че преводачът на Стария завет на гръцки вместо израза млада жена написал девица. Авторите на двете евангелия Лука и Матей са прочели Книга на пророк Исаия на гръцки, а не в оригинала на иврит. В стремежа си да обвържат Исус с пророчествата от Свещеното писание и да го признаят за Месия и божи син, те написали, че Мария е била девица, нещо, което впрочем Марко, Йоан и Павел никога не са твърдели. Освен това да не забравяме, че Исус е имал няколко братя и сестри. В Евангелие от Марко 6:3 се казва: „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?“. Ако майката на Исус наистина е била девица, както твърдят Лука и Матея, как тогава се е сдобила с всички тези деца? Също по волята и благоволението на Светия Дух? Всички ли са били плод на непорочно зачатие?

Смаяна, Валентина закри устата си с ръка.

— Madonna! — възкликна тя. — Лъгали са ме през цялото това време! Ами Църквата? Какво казва Църквата за всички тези братя и сестри?

Томаш се усмихна.

— Разбира се, това е проблем! — възкликна той. — Християнските геолози развихрили въображението си и измислили няколко оправдания. Едно от тях гласи, че в действителност те са били полубратя и полусестри; синове и дъщери на Йосиф, но не и на Мария. Друга версия е, че не били братя и сестри, а братовчеди. И трета версия, че думата „братя“ с многозначна и може да се отнася за приятели и съмишленици.

— А, да, това обяснява откъде идва цялото това потомство!

Томаш твърдо поклати глава.

— Не, драга моя — отвърна той. — Изречението на Марко „Не с ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?“ дава ясно да се разбере, че се отнася до кръвни братя и сестри. Останалото е само отчаяно усилие за нагаждане на фактите към богословието. — Той докосна с показалец слепоочието си. — Запомнете: Мария не е била девица. Разказът за непорочното зачатие е резултат от превода на Стария завет на гръцки и желанието на Лука и Матея да обвържат Исус с пророчествата на Исаия, за да затвърдят идеята, че той е божи син, без да подозират, че в превода на откъса от Исаия, който прочели на гръцки, има грешка.

Валентина въздъхна.

— Да, така изглежда.

— Най-лошото е, че тази грешка довела до поредица изменения на библейските текстове през вековете — добави Томаш почти без да си поеме дъх. — Например, когато Лука разказва, че Йосиф и Мария завели Исус в Храма и Симон го посрещнал като бог, във втора глава, стих 33, пише: „А баща Му и майка Му се чудеха на казаното за Него“. — Историкът направи гримаса. — Баща му? Как може Лука да твърди, че Йосиф е баща на Исус, щом е бил роден от девица? След като се сблъскали с този проблем, много кописти променили текста на: „А Йосиф и майка Му се чудеха…“. Същото се случва и малко по-надолу, в 2:43, където Лука казва за Йосиф и Мария: „… а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това родителите Му“. Родители? Йосиф още веднъж е представен като баща на Исус. Преписвачите отново редактирали текста, като написали: „… и не забелязаха това Йосиф и майка Му“. В 2:48 Мария мъмри малкия Исус за това, че е останал, с думите: „Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим“. Копистите променили текста на „Твърде много се измъчихме да Те търсим“^[1], като по този начин отново избегнали да нарекат Йосиф баща на Исус. — Томаш се усмихна. — В крайна сметка стоим пред водопад от промени, причинени от една проста грешка в превода на Исаия от иврит на гръцки.

— Невероятно! — възкликна Валентина. — Наистина невероятно! И често ли се срещат такива грешки при превода в евангелията?

— По-често, отколкото би се понравило на християнските теолози — отвърна португалският учен. — В Евангелие от Йоан се предава разговорът между Исус и един фарисей на име Никодим. В Трета глава, трети стих, Исус казва: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“. На което Никодим отговаря: „Как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“. Исус обяснява, че не говори за второ раждане, а за раждане свише. Това объркване на Никодим е напълно естествено, тъй като на гръцки изразът още веднъж има две значения, означава втори път, но също и свише. Никодим решил, че Исус използвал думата в смисъл на раждам се за втори път, но Месията обяснил, че има предвид раждане свише или раждане от Духа. Всъщност, ако се е състоял, този разговор безспорно е бил на староарамейски, езика на Исус. Проблемът е, че на староарамейски изразът още веднъж няма двойно значение. То съществува само на гръцки. Следователно този разговор не може да се е състоял. Той е измислен.

Валентина изглеждаше ужасена.

— Но как е възможно никога да не съм чувала тези неща в църквата?

— Не знам — каза Томаш, хвърляйки кос поглед към контурите на тялото на Патрисия, очертани с тебешир на мястото, където беше намерена. — Но не това ни интересува в разследването. Истински важният въпрос е да разберем каква връзка има между недоразумението относно девствеността на Мария и тази шарада.

Италианката си пое дълбоко дъх, опитвайки да потисне раздразнението си от разкритията по отношение на религията й, които никой никога не й беше обяснил. Събеседникът й беше прав, знаеше го; трябваше да се концентрира върху главния въпрос. А главният въпрос при тези обстоятелства беше разкриването на престъплението във Ватиканската апостолическа библиотека. Всичко останало беше само губене на време.

— Отговорът на този въпрос зависи от това кой е съставил загадката — отговори тя. — Дали е вашата приятелка, или убиецът. Вече поисках графична експертиза, за да се определи дали почеркът е на жертвата, или не.

Томаш кимна; в главата му витаеше нещо, което все още не му беше съвсем ясно.

— Има нещо, което бих искал да ми обясните.

— Какво?

— Преди малко споменахте, че съществува връзка между убийството и проучването на Патрисия — спомни си той. — Но не казахте каква е тази връзка.

Валентина посочи към мястото, където допреди малко беше лежало тялото на испанката.

— Убиецът е дошъл тук с единствената цел да убие вашата приятелка.

— Откъде знаете?

Инспекторката посочи кодексите и инкунабулите, които изпълваха лавиците на библиотеката.

— Проверихме каталога, нищо не липсва — отвърна тя. — Следователно трябва да изключим кражбата като мотив на престъплението. — Посочи към вратата. — Освен това намерихме служителя на библиотеката в безсъзнание в тоалетната. Очевидно извършителят не е искал да го убива, а само да го отстрани. Това означава, че влизането с взлом е имало за цел именно убийството на вашата приятелка.

— Ясно.

— И накрая самото убийство.

— Какво за него?

— Гърлото на приятелката ви е било прерязано. Разбрахте, нали?

Томаш потрепери.

— Моля ви, спестете ми тези подробности!

— Тези подробности са много важни — обяви инспекторката от Криминалната полиция. — По-голямата част от убийствата в Италия, всъщност в цяла Европа, са извършени с хладно оръжие. Жертвите са намушквани с нож, докато издъхнат.

— Значи Патрисия е жертва на обикновено убийство…

Валентина поклати глава.

— Не е задължително — каза бавно. — Знаете ли, въпреки честите убийства с нож, истината е, че не е много лесно да убиеш някого, като прережеш гърлото му. Жертвите се борят до края, създават проблеми и правят работата по-трудна. Не е лесно да прережеш нечие гърло. Затова този начин на убийство се среща много рядко. На практика се случва само в специфични ситуации.

Тя замълча и постави на изпитание любопитството на Томаш.

— Какви ситуации?

— Спомняте ли си какво ви казах в началото за начина, по който е била убита приятелката ви? Употребих израза „била е заклана като агне“ — каза тя. — Този израз, макар да изглежда проява на съмнителен вкус, е подходящ, защото много точно описва природата на този тип престъпления.

Португалецът вдигна вежди, без да разбира накъде клони инспекторката.

— Не разбирам.

Валентина настоятелно се взря в Томаш.

— Искам да кажа, че прерязването на гърлото разкрива ритуално убийство.

— Моля?

— Смъртта на вашата приятелка не е резултат от обикновено убийство. Било е ритуален акт.

— Но… но…

Валентина посочи Codex Vaticanus.

— Затова съм убедена, че престъплението има връзка с проучването, предприето от вашата приятелка. — Тя посочи събеседника си. — И затова вашата помощ е ценна. Вярвам, че ще ми предоставите информация, която ще е ключът към разкриването на това престъпление.

— Аз? Не виждам какво повече бих могъл да…

Мъжки глас ги прекъсна:

— Signora инспектор… — каза един едър мъж, който се беше приближил до тях с мобилен телефон в ръка. — Ако позволите…

Валентина се завъртя и се обърна към него.

— Да, Виторио, какво има?

— Току-що ни се обадиха от полицията в Ирландия. Изглежда, там е извършено подобно убийство, и искат да говорят с вас.

— С мен? Полицията в Ирландия? По това време? — изненада се инспекторката.

— Изглежда, се е случило преди малко…

Италианката се изсмя сухо.

— Хайде, хайде! Говорят така, сякаш си нямам друга работа. — Тя направи жест с ръка, отпращайки Виторио. — Кажи им, че съм заета. Нека изпратят официално запитване, както е редно в подобни случаи.

Цивилният полицай не се помръдна, вперил поглед във висшестоящата си колежка.

— Изглежда, тази нощ в Дъблин е убит един историк — каза той със служебен тон. — От ирландската полиция видели предварителния доклад, който пратихме на Интерпол, и установили сходство с нашия случай. Ирландците смятат вашето сътрудничество за наложително. Искат да отидете в Дъблин възможно най-скоро.

Италианката свъси вежди.

— Mamma mia! Колко бързо действат тези ирландци! — Валентина придоби делово изражение. — Добре, да видим. В една нощ са убити двама историци. Един във Ватикана и още един в Дъблин. И какво? Ирландците никога ли не са чували за съвпадения? — Тя отново махна с ръка, за да отпрати подчинения си. — Хайде, разкарай ги. Имам друга работа.

Виторио продължаваше да стои неподвижно, сякаш изобщо не я беше чул.

— Убитият историк тази нощ в Дъблин е изучавал библейски ръкописи — заяви той с монотонния си глас. — Гърлото му е прерязано. Полицаите са намерили лист хартия със странен надпис близо до тялото.

— Как така странен?

Полицаят повдигна вежди, за да засили ефекта на последните сведения, с които разполагаше:

— Друга шарада.