Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (13)

XII

Красавицата с тъмнокестеняви къдрици и сини очи клатеше безспирно глава, упорито отказвайки да приеме думите, които току-що бе чула.

— Значи не само историята за прелюбодейката е измислица? — попита тя през зъби, едва сдържайки гнева, който я обземаше. — А и възкресението на Исус? Шегувате ли се с мен или какво?

Тонът й беше твърде агресивен и по слепоочието й се спусна миниатюрна капка пот, като сълза. Дали не сбърка, като й каза, запита се Томаш. Започваше да храни сериозни съмнения относно това дали е разумно да излага исторически факти за Исус, основаващи се на доказателства, пред една ревностна католичка. Само че след като беше тръгнал по този път, вече няма връщане назад и той го знаеше. Не можеше да говори подобни неща, без да стигне до последните заключения. Беше късно да съжалява.

— Успокойте се — помоли той. — Не се ядосвайте.

— Аз съм спокойна, чувате ли? — почти извика италианката. — Не се ядосвам лесно. Не съм гневлива. Дори когато имам причина да се гневя! Дори когато слушам пълни безсмислици!

— Много се опасявам, че не са безсмислици. Това са неща, които…

— Не са ли? — прекъсна го тя. — Говорите подобни неща, без да представите и най-малкото доказателство, и какво очаквате? Да кажем амин? Или благодаря, че ни просветлихте нас, невежите? Очаквате да ви благодаря? Какво очаквате?

Погледът на Томаш стана строг.

— Очаквам да ме изслушате — отвърна изненадващо твърдо той и размаха пръст към нея. — Вие казахте, че ще ме изслушате, без да се сърдите, нали? Сега трябва да удържите на думата си.

Валентина затвори очи, прошепна неразбираема молитва на италиански, пое дълбоко дъх и отново погледна Томаш, овладяла напълно емоциите си.

— В такъв случаи, говорете — отстъпи тя с изключително спокоен тон, което изненада събеседника й. Такава мигновена промяна му се струваше невъзможна. — Какви доказателства ще ми представите?

Томаш я изгледа недоверчиво, като се чудеше дали е искрена, или се преструва. Усещайки колебанието му, италианката го дари с такава чаровна и ослепителна усмивка, че накара дори и него да се усмихне.

— Първото нещо, което трябва да разберете, е, че в Библията има и преднамерени грешки — започна Томаш с известна предпазливост. — Разбира се, случайните грешки са много повече. Но се опасявам, че съществуват и преднамерени.

— Доказателствата, професор Нороня.

— Да вземем втория стих от Евангелие от Марко — посочи той. — Текстът гласи:

„Както е писано у пророк Исайя: «Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе»“. Проблемът е, че авторът на евангелието е сгрешил, защото този цитат не е от Исайя, а от Изход, 23:20. Мнозина от преписвачите са забелязали грешката и са променили текста на „Както е писано у пророците“. Това вече е сериозно несъответствие с оригиналния текст.

Валентина сви устни.

— Да, но на мен не ми се струва толкова сериозно.

— Преднамерена промяна, която не отговаря на оригинала — настоя Томаш. — И въпреки че на пръв поглед не изглежда така, тази промяна е важна. Грешката ни разкрива непознаване на теологията от страна на автора на евангелието. Премахването на грешката променя представата за качествата на автора.

Италианката леко наведе глава, обмисляйки този аргумент.

— Така да е — каза тя. — Но вие все още не сте ми представили доказателствата за измама в разказите за прелюбодейката и възкресението.

Томаш вдигна ръка, сякаш искаше да я прекъсне.

— Ще стигнем и дотам — отбеляза той, молейки за търпение. — Искам първо да добиете по-ясна представа за преднамерените грешки, които копистите са допускали през вековете. — Посочи с поглед кодекса на масата. — Вижте какво пише в Евангелие от Матея, 24:36. Исус предсказва края на света и казва: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът; само Моят Отец“. Този стих очевидно създава проблеми по отношение на концепцията за Светата Троица, която освен всичко друго постановява, че Исус е бог. Щом е бог, значи е вездесъщ. Но в този стих Исус признава, че не знае кога е денят и часът на Страшния съд. Как е възможно? Нима Исус не е бог? Нима не е вездесъщ? За да се отърват от този парадокс, много преписвачи премахнали израза „нито Синът“ и така разрешили проблема. — Професорът почука с показалец по масата. — Това, драга, е една типична преднамерена промяна, направена по теологични съображения. Не е невинна, нито е останала без последствия, както съм сигурен, че ще разберете.

— Нима тази промяна съществува и днес?

— Грешката била посочена и след ожесточени спорове най-достоверните преводи възстановяват оригиналния текст. По този начин те запазват парадокса и се молят вярващите да не го забележат. Но важното е да се изтъкне, че писарите не допускат само случайни грешки. Например, когато намирали дребни несъответствия при една и съща притча в различни копия, те премахвали разликите и уеднаквявали текстовете, променяйки умишлено онова, което преписвали. Стигали дотам, че включвали разкази, които не присъствали в евангелията, които преписвали. — Томаш замълча, за да придаде драматизъм на думите си. — Такъв е случаят с притчата за прелюбодейката и разказа за възкресението в Евангелие от Марко.

— Аха! — възкликна Бален гина. — Малко трудно, но най-сетне стигнахме до съществената част.

Томаш се засмя.

— Съществената част е много по-сериозна от тези две истории, повярвайте ми.

— Не знам — отговори тя. — Знам само, че вие поставихте под съмнение два основни момента от Новия завет и все още не сте ми представили нито едно доказателство!

— Искате доказателства?

— В очакване съм.

Историкът усети болка в кръста заради неудобната поза, в която седеше; изправи гръб и изпълни с въздух дробовете си, сякаш се подготвяше за гимнастически упражнения.

— Първото нещо, което трябва да имате предвид, е, че макар и много популярна, притчата за прелюбодейката се разказва от 7:53 до 8:12 от Евангелие от Йоан^[1].

Валентина ококори очи.

— Mamma mia! — възкликна, без да сдържа възхищението си. — Помните дори номерата на стиховете! Каква памет!

— Драга, аз съм историк — усмихна се той. — Важно е да знаете, че този епизод първоначално не е принадлежал към това евангелие. Всъщност нито към това, нито към което и да е друго. Бил е добавен в по-късните преписи.

Италианката потърка палеца о показалеца си, давайки да се разбере, че иска нещо черно на бяло.

— Доказателства?

— Много е просто — отвърна Томаш. — Притчата за прелюбодейката не присъства в най-старите преписи на Новия завет, които се смятат за най-достоверни по отношение на оригиналните текстове. Появява се в по-късни копия. Освен това стилът на изложение забележимо се отличава от останалите текстове в Евангелие от Йоан, в това число и притчите, които се намират непосредствено преди и след тази притча. И накрая, в тази история се срещат изключително голям брои думи и изрази, които не са използвани в останалата част от евангелието. Поради това в академичните среди се приема, че откъсът е бил добавен. Това е фалшификация.

Италианката смръщи вежди.

— А! — извика тя, осъзнавайки, че няма как да го обори. — Ами това? — Погледна към Codex Vaticanus. — Как епизодът се е озовал тук?

— Никой не знае. Възможно е да е бил вмъкнат от християнските богослови, които при споровете си с евреите по отношение на Закона изпитали смущение от правилата, установени в Левит. Тъй като не разполагали с информация, че Исус се с обявявал против заповедта за наказанието на прелюбодейците, те добавили този епизод в Евангелие от Йоан.

— Но… но са го направили просто така?

— Е, това е само хипотеза. В онези времена хората смятали определени религиозни идеи, които им хрумвали, за внушени от Светия Дух. В Евангелие от Марко, 13:11, Исус казва следното: „Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий“. Тоест, когато в главата им се появявала някаква богословска мисъл, те вярвали, че са направлявани от Светия Дух. Как иначе биха им хрумнали тези идеи, ако не с божествено вдъхновение? И така, добавянето на притчата за прелюбодейката, която дискредитира една божия заповед, недвусмислено установена в Левит, все пак било решение. — Томаш сви устни. — Друга хипотеза гласи, че някой от преписвачите е написал историята като бележка в ръкопис, позовавайки се на чут от него разказ за Исус. Десетилетия по-късно друг преписвач може да е решил, че бележката е част от текста, и да я е добавил в евангелието. Интересно е да отбележим, че в различните преписи епизодът за прелюбодейката се намира на различни места в текста: в Евангелие от Йоан веднъж е след 8:1, а в друг случай — след 21:25, в трети случай е в Евангелие от Лука, 21:38. Това донякъде потвърждава последната хипотеза. — Той вдигна рамене. — Както и да е. Важното е, че тази история е доказано фалшифицирана.

Валентина тихо подсвирна!

— Кой би помислил! — възкликна тя, поклащайки глава. Внезапно разтревожена, повдигна вежда. — А възкресението на Исус? Защо казвате, че с измислица?

Историкът внимателно разлисти Codex Vaticanus, в търсене на определен параграф.

— Поради същата причина — отвърна той. — В този случай говорим за Евангелието от Марко. По-точно за последните стихове. Заключителният текст на това евангелие не е много популярен, но има голямо значение при тълкуването на Библията, както след малко ще разберете. — Той отвори на последната страница от Евангелие от Марко. — Ето го.

Италианката също машинално се наведе над ръкописа, но тъй като текстът беше на гръцки, трябваше да изчака обяснението на събеседника си.

— В края Марко разказва, разбира се, за смъртта на Исус — обясни Томаш. — Той е бил разпнат на кръст, както знаете, и когато издъхнал, Йосиф Ариматейски помолил да вземе тялото му и го погребал в гробница, изсечена в скала, чийто вход запушил с един камък. На разсъмване в неделя Мария Магдалина, Саломия и Мария Яковова слезли до гробницата, за да помажат тялото с елей, както повелявала традицията. Но когато стигнали до мястото, видели, че входът е отворен и едно момче, облечено в бяла дреха, седи вдясно от скалата. То им казало: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук“. Трите жени, треперейки, избягали от гробницата и „никому нищо не казаха, понеже се бояха“.

Валентина изгуби търпение.

— Къде е измамата?

Португалският учен посочи част от текста на Codex Vaticanus, точно преди края на Евангелието.

— В следващите дванадесет стиха — отвърна той. — Тук, от 16:9 до 16:20, Марко казва, че след бягството на трите уплашени жени от гробницата възкръсналият Исус първо се явил на Мария Магдалина и след това на апостолите. И им казал: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“. След това Исус се възнесъл на небето и седнал отдясно на бога.

Италианката свъси вежди. Погледът й внезапно се замъгли от ярост.

— Намеквате, че този разказ за възкресението е измислен?

Томаш разтвори ръце в знак, че се предава.

— Нищо не намеквам — побърза да изясни той. — Дали Исус е възкръснал, или не, е въпрос на религиозни убеждения, които аз със сигурност не възнамерявам да обсъждам. Интересува ме само историческата истина. А тя може да се открие в текста чрез критически анализ на документите, с които разполагаме, на базата на петте критерия, за които ви споменах.

— Ако правилно съм ви разбрала, вие оспорвате истинността на стиховете, които разказват за възкресението…

— И действително е така.

Валентина го изгледа изпод вежди, давайки му да разбере, че очаква обяснение.

— Е?

Историкът отново насочи вниманието си към текста в ръкописа пред него.

— Стиховете за възкресението на Исус не присъстват в двата най-стари ръкописа, които съдържат Евангелието от Марко.

Италианката се ококори.

— Моля?

— Тази ситуация наподобява на историята за прелюбодейката — отбеляза ученият. — Освен че липсват в най-старите и следователно най-близки ДО оригинала текстове, стилът на изложение в тези стихове е различен от останалата част на евангелието. Много от думите и изразите, които срещаме в тези дванадесет стиха, не присъстват в останалия текст на Марко. — Той почука с пръст върху пергамента на Codex Vaticanus, за да подчертае значението на идеята си. — Тоест този разказ не принадлежи към оригиналния текст и е бил добавен в някой от по-късните преписи. — Томаш закова поглед в инспекторката като съдия, който всеки момент ще произнесе ужасна присъда. — Това е измама.

Валентина отклони поглед от събеседника си, видимо смутена от думите му, и се загледа в рутинните действия на служителите в двете съседни зали на Ватиканската апостолическа библиотека. Подчинените й още анализираха уликите, а парамедиците вече бяха получили разрешение да приберат трупа и се приготвяха за преместването на тялото.

— И всичко това е заради проучването на вашата приятелка — прошепна почти укорно тя.

Томаш отмести поглед от суетнята около тялото, която се бе увеличила след пристигането на парамедиците. Предпочете да се съсредоточи върху стария ръкопис, който лежеше на две педи от него.

— Тя е търсила грешки в Новия завет — проговори той. — Фактът, че е оставила Codex Vaticanus отворен на тази страница, е сигурно доказателство за това.

Инспекторката от Криминалната полиция замълча за момент, обмисляйки посоката на разследването си. Сети се, че имаше нещо важно, което все още не беше изяснила, и посочи към коридора между двете зали.

— Какво мислите за листчето, което намерихме на пода? — попита. — Смятате ли, че има някаква връзка с всичко това? Или е просто шега?

Томаш насочи вниманието си към хартийката, която лежеше върху мраморния под на библиотеката, и се замисли. Да, каква ли е ролята на загадката в този неприятен въпрос? Той се взря в листа и се концентрира върху надрасканото кодирано съобщение.

Какво ли означаваше тази alma? Дали е някаква закачка? Препратка към духовния спят? А странния знак преди думата? Приличаше на вила. Или на… на…

Лилия?

Историкът рязко се изправи, стряскайки инспекторката.

— Исусе! — извика тя, като подскочи на стола си. — Какво става?

Томаш направи няколко крачки към прохода между двете зали и убедено посочи листа на пода.

— Сетих се! — извика той внезапно развълнуван. — Знам какво е това!

Валентина се втренчи в листа, най-сетне осъзнала причината за вълнението му.

— Така ли? И какво е?

Историкът клекна до загадката, надраскана на листа, и се вгледа в нея с очите на човек, който най-сетне е разбрал какво всъщност вижда.

— Тайната на Мария! — възкликна той. — Девата, която не е била девица.