Адам Робъртс
Сол (31)

Барлей

Надеждите за бърза победа над тероризма се стопиха поради неуловимостта на южната терористична група. Непрестанно изпращах отряди срещу тях, но те бяха измислили някакви скачащи приспособления с балони, чрез които се разпръсваха и бягаха надалеч. Всяко сражение ни струваше хора, но струваше хора и на тях, а пък ние имахме повече хора за харчене. Сигурно смятате, че е безсърдечно да се говори за човешките животи като за пари, които лесно можехме да похарчим, но всяко нещо в тази вселена си има цена, както ни е казал Господ. В този случай цената беше висока, но такава е цената на свободата. Нашите войници умираха храбро и всеки от тях вземаше със себе си по един от враговете ни. Другото, което можехме да направим, беше да причиним на врага злото, което той стори на нас, разрушението, което те ни причиниха, сенаарските сгради, които разрушиха, проливайки невинна кръв, работниците и войниците, които убиха, всички тези неща.

Изкушавах се да отклоня за малко Жан-Пиер от важната му работа на север, но той беше твърде зает, понеже изграждаше базата в Алс. Не бих излъгал (а и не би трябвало), ако кажа, че в продължение на цял месец ние похарчихме повече обществени пари за Алс, отколкото за самия Сенаар, макар че (моите врагове направиха достатъчно капитал от това) имаше хора, които гладуваха по улиците на великия ни град. Но моите отговорности бяха съвършено ясни! Да се приключи войната колкото е възможно по-скоро и да се пренасочат усилията за производството на храни, в резултат на което цените да паднат. Производството на храна в нашия свят е достатъчно рисковано начинание дори в мирно време, а с безсмисленото разрушение на грижливо торени полета, засети с растения, и унищожението на селскостопанските машини продукцията намаля. На запад отглеждането на растения продължаваше, разбира се, но западняците винаги са били по-малко ефективни, а освен това цените им бяха грабителски. Нещо повече, ние загубихме много законно договорени доставки поради бандитските действия на алсианите. Мисля, че някои съдебни процеси във връзка с този проблем все още се движат в съда, разни чуждестранни търговци, които се опитват да правят пари на гърба на сенаарците чрез уж сключени договори за доставки, неспазени поради разбойничеството.

Жан-Пиер направи редица предложения, които аз приех. Той беше взел в плен голяма група алсиани, много обезверени хора, но тяхната издръжка и охрана ни струваха скъпо. Затова построихме наново града им, като издигнахме около него ограда, за да попречим на терористите в областта да проникват вътре. Казахме на хората да продължат да живеят както обикновено, че войната е свършила и че те трябва да си произвеждат храни, понеже Сенаар не можеше да бъде вечно тяхната кошница с хляб. В известен смисъл тази постъпка представляваше най-безкористното нещо, което една нация бе дарявала на друга нация. Нацията-победител възстанови разрушените части на победения град, предостави на разгромения народ закони, каквито никога досега не беше имал, и постави отново в ръцете му средствата за препитание. Мнозина са ме наричали прекалено щедър, но аз знам от какво имат нужда хората.

След като укрепените части на Алс бяха завършени, Жан-Пиер можеше да отиде в северните планини, за да изгони оттам непокорните бунтовници и (разбира се) да предложи убежище в новия град на всички, които приемат, че войната е свършила.