Адам Робъртс
Сол (13)

Барлей

Според моите прогнози, каквито е длъжен да прави всеки истински водач, алсианите нямаше да откликнат на дипломатическите ни усилия, поради което по време на дипломатическата мисия аз доведох докрай планирането и подготовката на Нападението. Но за целите на представителността и поради самото естество на политиката предоставих на това посланичество цялата си подкрепа. Свиках военен съвет, който се излъчи в целия галилейски басейн от всички телевизионни компании и на който ние обсъдихме най-добрите действия. Беше решено, че тъй като Алс представлява на практика матриархат (въпреки всичките им претенции за анархия), бе най-добре да се изпрати жена. Но както изтъкна Преминджър, щеше да бъде лудост на такова място да се изпрати сама жена (историите за сексуална разпуснатост, които достигаха до нас, бяха потресаващи). Постигнахме съгласие посланичката да бъде придружена от почетна охрана.

Рода Блосъм Титус беше президент на Женската лига на Сенаар, една организация, която самата тя беше създала по време на пътуването. След като поех товара на ръководството, аз лично се срещнах и разговарях с нея и тя ме увери — най-прямо и без следа от увъртанията и ласкателствата, към които са склонни жените, — че нейната най-скъпа грижа са единството и редът в обществото ни. Независимо че се въздържа от практическо присъединяване към Женския армейски корпус (макар че, увери ме тя, щяла да бъде щастлива да ми се закълне публично във вярност), в действителност нямаше конкретна причина да очаквам тя да стане военнослужещ. В края на краищата по онова време аз бях убеден в нейната преданост спрямо народа ни.

Отправих й публична покана за тази дипломатическа мисия и тя прие. По-късно в разговор с нея недвусмислено й дадох да разбере, че почти не храня надежди за успех и че най-важното е тя да установи къде се намират заложниците. Най-добрите ни мъже бяха готови да отлетят, да ги освободят и начаса да се върнат в Сенаар. Те се обучаваха под ръководството на Жан-Пиер в продължение на много седмици.