Адам Робъртс
Сол (17)

Барлей

Нападението се осъществи с прецизност, достойна за най-изтънчената музикална композиция. Сега, когато войната отдавна е приключила, аз често размишлявам върху тази аналогия. Великият генерал е несъмнено един композитор, който разполага хора и военна техника в правилните позиции, като всяка отделна единица е физическо проявление на някоя музикална нота. Маневрите са фразите, някои са къси, други — по-дълги, мелодиите на бойното поле. Тази аналогия може да се доразвие още. Например някои битки са като симфонии, те събират много воини и оръжия в една величествена и изпълнена с динамика композиция. Други приличат на сонати, например начина, по който разгърнах (в конкретния случай) силите на Жан-Пиер и хората му, с тяхната професионална подготовка и снаряжение. Също като една соната, нападението се състоеше от действие, противодействие и реприз.

Заповядах нахлуването да започне при здрач, след стихването на Дяволския шепот. На светлината на прожекторите на летището аз направих преглед на Жан-Пиер и неговите двадесет най-добри мъже. Беше красива гледка — двадесет от най-силните войници на нашия народ, в сини военни униформи, със саби на гърба, ножове на хълбока и иглени пушки, красиво поставени на рамото. Не се срамувам да кажа, че когато ги видях, в очите ми блеснаха сълзи само при мисълта, че ако станеше нужда, те бяха готови да посрещнат смъртта, за да защитят честта на Сенаар. Поплаках малко, мъжки сълзи. Прегърнах Жан-Пиер и ги изпратих в небето.

Разбира се, операцията беше ръководена от Жан-Пиер. В отличителния знак на неговия Втори ранг (този знак днес се нарича „Пойнт“) беше вграден един от двата записващи чипа, а младши сержантът носеше другия. Тези войници бяха най-добрите. Те отлетяха безшумно на север с две военни совалки, макар че можеха да се поберат и в една, но когато става дума за машини, подсигуряването е твърде важно.

Те отлетяха направо към лагера на алсианите и се приземиха на метри от спалнята на техните жени, затвора, в който се пазеха заложниците. Кацнаха до сенаарската совалка, която вече беше там с контингента от почетна охрана за Рода Титус. Нейните войници, известени, че совалките се приближават, се намираха в бойна готовност. Тяхната задача беше да осигурят ариергард, който да брани трите совалки от атаки. Жан-Пиер поведе хората си и проникна в пещерата. Изненадата беше пълна. Записващите чипове показват, че край входа на пещерата има само няколко души, събрани край примитивен лагерен огън. Те се втренчват, изправят се, един започва да крещи. Но хората на Жан-Пиер се придвижват бързо на бегом и стигат до входа на спалнята. Врата няма. Три жени стоят от вътрешната страна.

Жан-Пиер влиза тихо вътре. Чипът върху Пойнт показва изумлението по лицата на жените. Едната от тях започва да крещи, вдига юмрук, красивото й лице е изкривено от омразата и насилието, които са заболяване на всеки алсист. Но войникът с чипа продължава нататък и лицето изчезва от кадър.

Самото помещение е дълго и ниско, приспособено от естествена пещера, като някои части са издълбани допълнително. От тавана се поклащат луминесцентни лампи, поставени на разстояние една от друга, има добра видимост. Навсякъде се виждат легла, а на другия край има допълнителни стаи, вероятно кухни, бани, стаи за децата. Всяка лампа има шумозаглушител, който прави звуците тихи и интимни. В това огромно пространство има около четиристотин жени и повече от сто деца. Мъжете се разпръсват, организацията им е идеална. Всеки носи дълга пръчка, на края на която е поставен специален бутон за ДНК тест. Полека-лека от онези легла на греха започват да се надигат хора, двойки (неженени, разбира се), деца. Чуват се гласове, размахват се юмруци, образуват се разгневени групички, които черпят кураж една от друга, но няма организация, няма водач, чиято воля да ги обедини и поведе. Нашите момчета започват да идентифицират децата. Това става по съвсем прост начин — мъжът набелязва някое дете сред тълпата, докосва го с пръчката и веднага получава резултат. Ако резултатът е отрицателен, войникът се придвижва нататък, ако е положителен, заложникът бива прибиран. Естествено, ние бяхме предвидили, че след толкова много години на алсистко промиване на мозъците им децата биха могли да предпочетат да останат в онзи Содом. Затова заложниците бяха предимно седирани чрез още едно безболезнено убождане с ДНК пръчката. След което войникът вдигаше тялото на детето и го отнасяше към сборния пункт близо до вратата.

Истинско удоволствие е да се наблюдава експедитивността и целеустремеността, с която хората на Жан-Пиер се справят с трудната задача. (От записа, направен от чиповете, бяха разпространени няколко версии; всъщност той се превърна в нещо като бестселър. Моята любима версия е озвучена с вдъхновяващ саундтрак по последната част на Петия концерт на Бетовен за пиано, като мелодията следва динамиката на изграждането и завършването на музикалното действие.) След минути Жан-Пиер събира войниците си, в силните им леви ръце тежат четиринадесет млади тела, десните им ръце са поставени върху нийдлпушките. Те се защищават срещу жестоките, но некоординирани атаки на побеснелите жени.

След като първостепенната задача е изпълнена, Жан-Пиер издава заповеди с ясен глас и отрядът се придвижва като един по посока на изхода. Елементът на изненада им е предоставил възможност да се измъкнат и алсианите едва са успели да разберат какво се случва. Още няколко добре насочени игли (раняващи, бих подчертал, не убиващи) и пътят към изхода преминава през два реда паднали тела. Отлична тактика, осигуряваща им преграда срещу други алсиани, които искат да им попречат да стигнат до совалките, както и някакво прикритие за Жан-Пиер и хората му. Въпреки товара си те се придвижват бързо и само след няколко спирания, за да открият огън срещу нападателите, са отново навън. Леки припламвания в картината, която наблюдаваме, записващият чип се нуждае от миг, за да се приспособи към светлината. В средния план се виждат совалките. Операцията в алсистката пещера завършва без нито една жертва.

За нещастие ариергардът, който се намираше при совалките, не беше така облагодетелстван от обстоятелствата. Задачата им беше да пазят совалките, докато Жан-Пиер и хората му успеят да се придвижат обратно до тях. Но една малка група алсиани най-после успя да ни изненада. Не бяхме предвидили, че някой от тях ще съумее да организира навреме боен отряд, като се има предвид добре известната им омраза към дисциплината. Но докато Жан-Пиер се придвижваше толкова ефективно през пещерата, малка банда алсиани атакува совалките. В началото нападателите бяха въоръжени само с камъни и една-две брадви, (които хвърляха, като истински варвари). Ариергардът зае позиция до совалките, като залегна под извитата предна част на корпуса, и с преграден огън от дълги игли успя да задържи негодниците на разстояние. Те отстъпиха и нашите мъже започнаха да напускат позициите си и да се изправят. Тогава двама от тях бяха простреляни в гърлото с игли, изстреляни от далечно разстояние — със забележителна снайперистка точност, трябва да се признае. Обаче самият факт, че алсианите притежаваха огнестрелно оръжие, свидетелстваше преди всичко за това, че бяха откраднали сенаарска технология. Колко пъти само бяха отричали тази кражба! Още много можем да очакваме от аморалността на тези хора.

Снайперистите се бяха разположили над самия вход на пещерата. Наистина беше забележително, че алсианите успяха да съберат толкова бързо хора и оръжие на едно място, но войната предполага адаптиране към нови ситуации. Хората от ариергарда се прикриха кой където успя и съсредоточиха стрелбата по посока на пещерата. Именно в този момент те бяха нападнати от шайка алсиани, които пристигнаха откъм водата, очевидно се бяха спотайвали там. Нашите момчета бяха уловени като в клещи, един примитивен прийом, и бяха принудени да разделят огъня на две. Много от алсианите се строполиха със стенания върху солта, изпълвайки въздуха с отвратителните си ругатни и проклятия (лентите от нападението трябваше да се редактират, за да бъдат премахнати много от онези ужасни изрази, някои от тях бяха на международния език). Но други успяха да се доберат до убитите войници и откраднаха оръжията им. Започна истинска кръстосана престрелка, като все повече алсиани се стичаха от всички страни на лагера и заемаха позиции зад всякакви прикрития, дори зад падналите тела на сънародниците си.

Контраатаката беше осъществена много мощно и с такова числено превъзходство, че нещата станаха трудни за нашите бойци. Но когато Жан-Пиер се появи от пещерата, той веднага се ориентира в обстановката. В момента ние се нуждаехме от светкавични действия. Той заповяда на хората си да стрелят и войниците от авангардния отряд започнаха да тичат, като всеки носеше товара си и същевременно от хълбок обстрелваше пространството между входа на пещерата и совалките. Внезапното подкрепление наклони везните в наша полза. Тълпата около совалките се стъписа и започна да губи сплотеността си. Снайперистите над входа на пещерата възобновиха стрелбата и раниха някои от хората на Жан-Пиер. Те дори (това показва колко малко всъщност алсианите се интересуваха от заложниците, независимо че ги наричаха „техни деца“) простреляха с игла ръката на един от младежите, които спасявахме. Обаче Жан-Пиер се придвижи до совалките много бързо. За кратко време там се поведе ръкопашен бой и нашите момчета си проправиха път към предната част на совалките. Тогава изведнъж записващият чип на каската на командира показа в кадър сушата, която се отдалечава под ъгъл, езерото край планината, което също влиза в кадър, прекрасната светлина на залязващото слънце над водите. Нападението е приключило и се е оказало триумф. Връщахме обратно нашите мъртви и ранени, но връщахме и децата, освободени от робството.

Совалките се приземиха на тайно място при централните казарми, след което мъжете докладваха, а децата бяха изпратени в болница и едва тогава новината беше съобщена на обществото. Каква радост настъпи само! Улиците бяха пълни с тълпи, които пееха „осанна“ и не спираха да ликуват. Всички новинарски канали отразяваха събитието. Беше миг на огромна радост за нашия народ, един исторически момент. Застанах на верандата си пред тълпи от хора, толкова огромни, че трябваше да бъдат доведени допълнителни полицейски части. Заговорих, като думите ми бяха усилени от десетина микрофона, и отново не се сдържах и заплаках. Това бяха истински сълзи.