Адам Робъртс
Сол (16)

Петжа

Те пристигнаха въоръжени с иглени пушки. Чувал ли си за това оръжие? Състои се от приклад с резервоар, а резервоарът съдържа сплав от металопластмаси, едно плътно парче, което изпълва приклада и му придава тежест. От приклада излизат обичайните цев, мерник и спусък. При дърпането на спусъка става следното: оръжието стопява малко количество от сплавта и го инжектира в основата на цевта. След което лазерът, мощен малък лазер, изтласква навън стопения метал във вид на дълга тънка нишка. Металът се изстрелва с голяма скорост. Тъй като в дулото не се получава триене, което да го бави, той излита почти със скоростта, с която го изтласква лазерът (а пък лазерът иска той да се движи бързо като светлината). Във въздуха металът се втвърдява и всъщност се оказва, че си произвел една много бърза, много тънка и много дълга игла, която полетява по посока на врага. Днес иглите могат да бъдат толкова дълги, колкото пожелаеш. Пушката може да се програмира за малки стрелички, които само убождат или за игли, дълги около половин метър и повече, които причиняват много по-големи щети. Дизайнът е много компактен. Сенаарците имат пистолети не по-големи от длан, както и пушки, които се поставят за прицел на рамото и достигат до сгъвката на лакътя, която всъщност играе ролята на опора за стрелбата.

Още преди началото на пътуването ние разкрихме товара от иглени пушки (и което е по-важно, фабрикаторския софтуер за производство на тези оръжия) и направихме оплакване, тъй като беше строго забранено заселниците да носят оръжия за война. Но сенаарците обжалваха, твърдейки, че това не били оръжия за война, а за нуждите на полицията, както беше записано в митническите декларации на кораба. Тяхната защита на тази позиция беше построена върху привидни доказателства (както показаха събитията) и най-вече върху факта, че иглите не бяха конвенционални средства за стрелба. Защитата изтъкваше обстоятелството, че те били тънки като косми, че игла, изстреляна насреща ти, можела да премине през теб, че ако някой полицай изстрелял игла в белия ти дроб, тя щяла излезе от другата страна, което причинявало колапс на дроба, обездвижване и болка, но всичко това впоследствие можело да бъде поправено. Ако обаче тялото бъде поразено от традиционно огнестрелно оръжие, казваха те, твърде е възможно зарядът да откъсне парчета плът, което по всяка вероятност ще доведе до фатален край или пък ако улучи главата, сигурно ще я пръсне, докато при игла в главата, по-вероятният резултат щял да бъде увреждане, а не смърт.

Бях се изправял срещу иглени пушки по време на война, владеех ги добре и дори бях прострелван с игли. Можех да гарантирам от собствения си опит, че сенаарците лъжеха, представяйки тези оръжия за мироопазващи. По-късно ние също започнахме да ги произвеждаме и сигурно ще кажеш, че на практика сме проявили същото двуличие като тях. Но такива са нуждите на войната. Откраднахме софтуера на оръжието и приспособихме един фабрикатор за неговото производство, но не го бяхме ползвали много дълго време. Кой би желал подобно оръжие да циркулира в обществото? Обаче, когато войната започна, ние се въоръжихме.

Но аз изпреварвам събитията. Първо ще ти разкажа за нападението.