Адам Робъртс
Сол (25)

Барлей

С Конвенто имаше повече трудности, отколкото бях очаквал. Дали бяха прекалено предпазливи, или злонамереността на Алс ги беше заразила по някакъв начин, трудно може да се каже. Но те наистина бяха агресивни в лицемерното си възмущение от отмъщението ни над Алс. Очевидно се чувстваха застрашени. В онези първи дни на войната дипломатът на Конвенто, който живееше в мизерна квартира в Сенаар (правителството му можеше да си позволи по-добра, но предпочете да не харчи средства) беше източник на истинско раздразнение за мен.

При нас долетя делегация от Конвенто и настоя да се срещне лично с мен. Когато отказах (в края на краищата имах да водя война), те осъществиха редица клеветнически прояви по телевизията, като даваха интервюта на телекомпании навсякъде из Сол и обявяваха сенаарската акция за агресия, за имперска и дори (можете ли да го повярвате!) за геноцид. Разбира се, историята свали от мен последното обвинение, а за предполагаемо унищожен народ алсианите съвсем скоро оказаха ожесточена съпротива. Нека историята попита вдовиците и децата на сенаарските войници, които загинаха в тази война, водена от алсианите, дали бях извършил геноцид над тази покварена нация, нека попита роднините на гражданите, които те убиха. Признавам, че ситуацията тогава ме разгневи, признавам също, че тя ме гневи и днес, когато размишлявам над нея. Но не можеш да запушиш устите на хората, не можеш да спреш злите езици да бълват отрова.

Нещата станаха по-лоши след един несъстоятелен спор относно въздушното пространство. След като бях редуцирал възможностите на алсианите за водене на терористична война, аз трябваше да оставя сенаарските самолети над Алс, за да държа под око онова, което ставаше долу. Освен това бях разположил лагер от елитни войници на юг от града, покрай бреговете на Перс и този лагер също се нуждаеше от въздушна защита. Но конвентоните направиха от това проблем, твърдейки, че сме нарушавали въздушното им пространство, едно крайно несъстоятелно твърдение. Ние се намирахме на почти двеста километра от Конвенто… но те продължаваха да настояват, че съществувал някакъв „Северен съюз“ (естествено, никаква такава организация не е била учредявана легално) и че всяка „инвазия“ от страна на Юга в която и да е част от териториите край северното море, била „незаконна“.

След като оспориха нашето присъствие там, самолетите на Конвенто започнаха умишлено да пречат на маневрите ни. В продължение на три неспокойни дни в контролната база на Сенаар ние се тревожехме дали пилотите ни ще съумеят да се въздържат и да не открият огън срещу досадниците. Те ставаха все по-дръзки, следваха нашите самолети отблизо, докато те правеха маневри, връхлитаха отгоре им или летяха нагоре-надолу под тях. Независимо от оплакванията ни, не постигахме никакъв резултат.

Всъщност те ни предизвикваха, жертвайки живота на своите пилоти, понеже се надяваха да предотвратят войната с нас. Накрая обаче алсисткото нападение иззе инициативата от ръцете ни.