Лорънс Блок
Убийства по списък (24)

24

Странно, помисли си Келър.

Беше звъннал на Луис Карпентър, астроложката, вечерта след като се върна от Балтимор. Вече не си спомняше защо. Май се чудеше дали е пълнолуние. А за да разбереш подобно нещо, не е нужно да се обаждаш на специалист. Келър предполагаше, че просто е изпитал потребност да поговори с жената, и след като тя не вдигна телефона, той я превъзмогна.

След около седмица се обади пак. Този път не беше неделя вечерта, а работен ден и в нормалното работно време, ако изобщо при астролозите съществува такова понятие. Следобед, в средата на седмицата, а никой не отговаряше. Дори не се включи телефонният секретар.

Той озадачено смръщи вежди и реши, че жената е извън града. Сигурно и астролозите си вземаха отпуск като всички други. Може би тя се излежаваше на някой плаж и зяпаше звездите.

Келър забрави за случая и не се сети за нея, докато Дот не му се обади.

 

 

В този момент той четеше филателно списание, погълнат от история за фалшиви надписи върху ранни марки от френските колонии. Съществуваха множество автентични разновидности, както и изобилие от фалшификации, и изобщо не беше толкова лесно да откриеш разликата. Когато телефонът звънна, той тъкмо се чудеше дали и в неговата колекция има фалшификати и има ли смисъл да ги търси.

— Нашият приятел е зает — съобщи Дот.

— Нашият приятел?

— Наричахме го Роджър.

— По едно време често се сещах за него, но после престанах. Вече не мога да си спомня кога за последно мислих за него.

— Келър, големият въпрос е дали той мисли за теб.

— И отговорът е „да“. Иначе нямаше да се обаждаш.

— Може да не мисли лично за теб, защото не те познава лично, което е добре. Но е ясно, че не е решил да се захване с голф или с нещо друго, което да му отвлече вниманието от основната цел. А ти си спомняш каква е тя.

— Да разреди редиците — отговори той.

— Току-що оредяха с един. Имаше поръчка, която отказах, и добре че го направих.

— Май трябва да ми разкажеш за нея.

— Утре сутринта се метни на влака и ела да ме видиш.

— Мога да дойда още сега, Дот.

— Не, изчакай до утре. Първо трябва да уредя разни неща и след това ще се наложи да предприемем действия. Чакахме този тъпанар да се изпари, но явно няма да стане. Освен ако не му помогнем.

— Как?

— Утре сутринта — повтори тя.

Той затвори и моментално се сети за астроложката. Можеше да й се обади и тя щеше да му каже дали периодът е опасен за него. Набра номера и този път след първото позвъняване се включи запис. Уведомиха го, че номерът, който търси, е закрит.

Реши, че е сбъркал телефона, и набра отново, но попадна на същия запис. Номерът беше закрит.

Странно.

Апартаментът й се намираше в другия край на града, на „Уест Енд авеню“ между Деветдесет и седма и Деветдесет и осма улица. Докато шофьорът от Карибите ругаеше трафика нечленоразделно, Келър се облегна назад и се запита защо предприе това пътуване. Слезе на ъгъла и намери блока, но не видя звънец с нейното име. Провери двете съседни сгради, макар да беше сигурен, че не греши, но и там не видя името й.

Хвана такси и се прибра.

 

 

Сещаше се само за един човек, който би могъл да знае къде е Луис Карпентър, и това беше Маги Грискоум. А той не искаше да й се обажда.

Намери номера и неохотно го набра. След като звънна два пъти, вече се канеше да затвори, но тя вдигна по средата на третото позвъняване. Все още можеше да затвори и се чудеше дали да не го направи, но тя отново повтори „ало“ с явно раздразнение и той изстреля:

— Опитвах се да се свържа с Луис.

Нямаше намерение да го изтърси така. Ало, здрасти, как си, дрън-дрън и после можеше да повдигне въпроса. Но нещо го накара да премине направо по същество. Последва пауза и сетне тя каза:

— Това си ти.

Как да реагира човек на такива думи? Келър се стъписа и преди да измъдри отговор, тя заяви:

— Много си нахален. Защо не се обади?

— Ти ми каза да не се обаждам. Помниш ли?

— Чудесно. И след като ти не се обади…

Защото ти ми каза да не го правя, помисли си той.

— … аз се обадих и оставих няколко съобщения, но ти така и не звънна.

— Не съм получил съобщенията.

— Да бе, да.

Дали е оставяла съобщения? Не, разбира се, че не. Вече съжаляваше, че се обади, а още дори не беше стигнал до основния въпрос.

— Телефонният секретар беше развален — каза той. — Ако искаш, ми вярвай. Няма значение. Опитвах се да се свържа с Луис Карпентър и…

— Защо?

— Астроложката — отвърна той.

— Това е отговор на въпроса „кой“. Аз те попитах защо.

— Защо?

— Ти нямаш нужда от астролог, за да разбереш откъде падат звездите. Щом ти трябва номерът й, намери го. Има го в указателя.

— Точно там е работата — каза той и в следващия момент млъкна, защото осъзна, че говори на себе си. Тя беше затворила.

 

 

— Според мен имаме два варианта — каза Дот. — Можем кротко да чакаме проблемът да се реши от само себе си или да предприемем проактивен подход.

— Преди изобщо не чувахме тази дума, а сега я чуваме непрекъснато — каза Келър. — Знам какво означава, но какъв е смисълът от нея? Защо не казваме просто активен?

— Звучи по-добре.

— Нима?

— Естествено. Проактивен означава, че наистина си размърдваш задника и правиш нещо, при това професионално. И трябва да добавя, че е крайно време да предприемем нещо. Досега взимахме предпазни мерки, но единственият резултат от това е, че Роджър убива други хора. Би било хубаво, ако някой от тях го надуши и си разменят ролите, но той е професионалист и е проактивен, изненадва ги, така че какъв шанс имат? Той просто продължава да върши онова, в което го бива най-много, а ние отказваме поръчки и сме нащрек, когато поемем някоя. Време е да обърнем нещата.

— И да го сгащим — каза той.

— И да го прободем право в сърцето, защото с човек като него трябва да си напълно сигурен, че си приключил.

— Но как, Дот? Как ще го откриеш? Откъде ще започнеш?

— Той трябва сам да дойде при нас.

Той кимна.

— Устройваме капан и го примамваме в него.

— Именно.

— Как? Да му предложим работа? Няма да я поеме. Освен ако…

— Какво?

— Ами, ако поръчката е да убие убиец, няма ли да направи изключение? Искам да кажа, че той така или иначе го прави безплатно, а ако му платят за това…

— Ще му се обадя с поръчка за убиец.

— Точно така.

— И не просто кой да е убиец. Предполагам, че говорим за теб.

— Да.

— Ще му дам името ти, адреса и снимка, на която изглеждаш що-годе добре, а ти ще си седиш вкъщи пред телевизора и ще се ослушваш за стъпки. Трябва ли да обяснявам защо идеята е лоша?

— Не.

— От известно време обмислям нещо — каза тя, — така че защо да не ти изложа плана си? Обаждам се на Роджър и оставям съобщение. Той го получава и ми се обажда по някаква специална непроследяема линия. Аз му описвам поръчка, която искам да му възложа. Давам му името и адреса, той умува известно време и накрая отказва.

— И?

— И я давам на друг.

— На мен? Не, няма логика. На кого ще я дадеш?

— На някой твой колега. Вероятно ще се обадя на друг посредник и ще му кажа да намери някого. Не че има бог знае колко останали хора, но когото и да избере, не е нужно да е супердобър. След като поеме случая, ще се обадя на Роджър и ще му кажа да не се притеснява, че съм успяла да намеря друг. Чаткаш ли?

— Струва ми се, че да.

— Ти ще наблюдаваш къщата на мишената и ще чакаш двамата да се появят. Единият ще търси начин да свърши това, за което е нает, а другият ще е Роджър.

— Как ще разбера кой кой е?

— Можеш просто да убиеш и двамата и да оставиш Господ да реши кой какъв е, както пише на една тениска. Но има и по-добър вариант. Ще изчакаш единият да унищожи мишената. Другият ще е Роджър.

Келър кимаше.

— И след удара той ще се заеме с убиеца. Значи ще последвам убиеца и ще се оглеждам за Роджър.

— Когато е готов да действа, се намесваш ти. Ако успееш да го очистиш, преди да изпълни замисъла си, още по-добре. Ако не, поне си опитал. И в двата случая Роджър е зад борда.

— Прободен в сърцето. — Той се смръщи. — Бих искал да го пипна навреме. Ще е жалко да допусна някой невинен човечец да бъде убит за нищо.

— Невинен е силно казано, тъй като току-що ще е отстранил мишената. Но разбирам какво имаш предвид.

— Мишената — повтори Келър. — Даже не помислих за нея. Тя е хипотетична, защото в действителност ти нямаш поръчка за Роджър или за господин Резерва. Това е само капан, но във всеки капан трябва да има примамка, нали така?

— Да, ако очакваш да хванеш нещо.

— Е, кой е примамката? Щом не съм аз, кой е? Просто ще избереш някой нещастник напосоки?

— Това е една от възможностите. Келър, изглеждаш разстроен.

— Примамката вероятно ще бъде убита, нали?

— Тъй като примамката няма никаква причина да подозира нещо и по случая ще работят не един, а двама професионални убийци, трябва да кажа, че шансовете на примамката са доста под средното ниво.

— Имаш предвид шансовете да оцелее.

— Точно така. Но ако искаш да погледнеш нещата от хубавата страна, шансовете на примамката да бъде убита не са никак лоши.

— Ето тази част не ми харесва. Да хвърляш стрелички по телефонен указател.

— Келър, човек не хвърля стрелички по телефонен указател, а по географска карта.

— И какво става?

— Нищо, освен ако не търсиш място, където да отидеш. Хвърляш стреличка, тя се забожда в Уичита Фолс, Тексас, и отиваш там. Хапваш в приятно мексиканско ресторантче, купуваш си марки. Може да се свържеш с някоя брокерка да ти покаже няколко къщи.

— Дот…

— Но ако търсиш човек, не използваш стрелички. Взимаш телефонен указател, отваряш го напосоки и забождаш пръст.

— Точно това имах предвид.

— Ти каза стрелички.

— Знам, но…

— Няма значение, Келър. Знам какво искаше да кажеш. Увъртам, защото тази част от плана не ми харесва.

— Това ми е мисълта — каза той. — Да си играеш на Господ, да избереш някого напосоки…

— Не напосоки.

Той я погледна.

— Ти току-що каза: „Отваряш го напосоки“. Какво искаш да кажеш, Дот? Че всичко е карма? Че е предопределено от звездите? Каквито и на пръв поглед случайни избори да правим, всички те са съобразени с вселенския промисъл?

— Мисля, че в това има толкова логика, колкото и във всичко останало, тоест кажи-речи никаква. Келър, аз вече избрах човек.

Той обмисли чутото и след малко каза:

— Не напосоки.

— Не, не напосоки. Никакви стрелички, никакви телефонни указатели.

— Мъж, когото познаваш?

— Не и не.

— Ъ?

— Не познавам човека и не е мъж — поясни тя.

— Жена?

— Да не би да си сексист?

— Не, но…

— Рицарството е мъртво, Келър. Жените имат не по-малко право да бъдат убити от мъжете. Получавал си поръчки, в които мишената е била жена. Отивал си и си свършвал това, което трябва.

— Да, разбира се.

— Живеем в свят на равни възможности. Даже съм чувала за жени килъри, макар че сигурно е по-правилно да се каже „килърки“, но не ми харесва как звучи.

— И аз съм чувал разни истории, но не знам дали действително съществуват такива жени. Освен във филмите.

— В такъв случай е загуба на време да се чудим как да ги наричаме.

— Ти каза: „Не и не“. Не е мъж и какво друго? Не познаваш човека?

— Точно така.

— Щом не го познаваш, тогава как така не е напосоки?

— Минутка търпение, Келър. Ще се сетиш.

— Някой, когото аз познавам.

— Какво ти казах? Сети се.

— Жена, която познавам…

Тя въздъхна, взе каната със студен чай и напълни двете чаши.

— Може да е от историята с Роджър и напрежението покрай нея, а може би просто вършиш тази работа твърде дълго време. Но напоследък поемаш рискове и оставяш нерешени проблеми.

— Така ли?

— Не исках да казвам нищо, защото животът си е твой.

— Чакай малко. Говори конкретно, става ли? Какви рискове? Какви нерешени проблеми?

Тя протегна показалец и докосна върха на палеца му.

— Палецът ми е нерешен проблем ли? Какво трябва да направя, да го отрежа?

— Не мисля, че палецът ти е проблем. Цял живот си живял с него, беше си съвсем наред, както и самият ти, но изведнъж някаква фръцла ти казва, че е палец на убиец, и ти хукваш при друга фръцла, която ти казва, че си зодия Близнаци с изгрев тук и луна над Маями.

— Изгряващ знак в Рак, а луната ми е в Телец.

— И сигурно там също не се налага да се притесняват от урагани като в Маями. Келър, тя ти е надрънкала всички тия глупости и ти си й казал какво работиш.

— Не й казах.

— Тя разбра, като погледна палеца ти.

— И хороскопа ми. Може би го усети интуитивно. — Той изпъна гръб. — Нея ли си избрала? Луис?

— Келър…

— Ще се озорят да я намерят. Тя се е преместила, сигурно е напуснала града, защото телефонът й е прекъснат. Може да е оставила адрес, а има и други начини да проследиш човек, но ти искаше да заложиш капана тук, в Ню Йорк, нали? Ако е така, можеш да забравиш за Луис Карпентър.

Тя не каза нищо. Келър я погледна и му просветна.

— Няма адрес — каза той.

— Няма.

— Мъртва е, нали?

— Или се е сляла с вселената, или се е преродила като пеперуда — отвърна тя. — Самата Луис би го погледнала така, а кои сме ние да спорим?

— Но… Какво… Кога? Как?

— Келър, звучиш като наръчник за репортери. Наистина ли искаш да знаеш? Няма ли да се чувстваш по-добре, ако просто решиш, че е било предначертано от звездите, и спреш дотук?

— Искам да знам.

— Ти беше ангажиран като съдебен заседател.

— И ти си поръчала на някого да…

— Не. Хайде да ме оставиш да ти разкажа.

— Добре.

Тя отпи малко студен чай.

— Известно време мислех над този въпрос. Има жена, която знае нещо, което не би трябвало да знае. Колко време ще мине, преди да се изпусне пред неподходящ човек? Не, не ме прекъсвай. Щеше да кажеш, че би било неетично да обсъжда клиентите си, нали? Помислих си го, но това, което хората трябва да правят, и онова, което правят в действителност, невинаги се припокрива. Ако не беше така, и двамата щяхме да се занимаваме с нещо друго. Затова й се обадих и си уговорих среща с нея.

— Докато бях съдебен заседател.

— Не, много преди това. Не знам къде си бил. Вероятно у дома, в Ню Йорк, занимавал си се с колекцията си. Обадих й се и си уговорих среща. Казах й измислено име и дата на раждане и взех влак, а после такси до жилището й. Хубаво местенце, ако си падаш по драперии, завеси от мъниста и свръхмеки мебели. Тя ме почерпи с чаша чай и обсъдихме хороскопа ми.

— Но не е бил твоят хороскоп.

— Защото си измислих датата на раждане. Усетих се, но вече се бях набутала. Трябваше да си седя и да се преструвам на впечатлена от точността й, а хороскопът не беше точен и как би могъл да бъде? Можеше да е право в десетката за някой, роден на двайсет и трети септември. В крайна сметка вероятно беше по-добре, че измислих рождената дата, защото така хороскопът не ме разсейваше от основната цел. Знаех, че са врели-некипели. Така можех да се съсредоточа над задачата да я накарам да говори.

— За какво?

— За теб. Казах й, че веднъж съм ходила на хиромант, а тя отговори, че знае малко за хиромантията и погледна ръката ми. Разказах й за моя приятелка от гимназията, която е имала необичаен палец, и още преди да се усетя, вече слушах как неин клиент имал палец на убиец.

— Говорила е за моя палец?

— Това не означавало непременно нещо, но в този случай клиентът с палец на убиец в действителност имал много тъмна страна. Не задълбах прекалено много, но имах усещането, че ако поискам, мога да си тръгна с името и адреса ти.

— Изненадвам се. Смятах, че ще е дискретна.

— Сигурно си е мислела, че е дискретна. Спомена някои неща за хороскопа ти, но не ме питай какви бяха. Сатурн е в квадратура с Уран, тинтири-минтири. Знаеш ги как говорят. Келър, тази жена беше нерешен проблем. Имаше клиент, който си вади хляба с убийства, и тя го знаеше. Не ми отне много време да я накарам да говори за това.

— Трябваше да кажеш нещо.

— На теб?

— Естествено, че на мен. Аз щях да…

— Какво? Да се погрижиш за това?

— Разбира се.

— Келър, ти харесваше жената. Обясняваше колко майчински се държала.

— Не си спомням да съм казвал такова нещо.

— Е, аз си спомням. Сигурно можеше да го направиш, но щеше да ти е трудно, а и беше твърде рисковано. Бил си неин клиент и между вас има връзка. Така че ако нещо ще й се случва, трябва да стане, докато си извън града.

— Значи се налага да извикаш някого отвън — каза той, разсъждавайки на глас. — И защо да не потърсиш Роджър? Така хем ще се погрижиш за проблема, хем ще заложиш капан на Роджър. Звучи логично. — Той вдигна поглед намръщен. — Но е прекалено късно, защото тя вече е мъртва.

— Тогава не мислех за залагане на капани. Не желаех да имаш нищо общо с това, но същевременно не исках да чакам твърде дълго, защото големите уста потопяват кораби. Кой знае колко време щеше да мине, преди дебеланата да пропее пред неподходящия човек?

— Но в крайна сметка си изчакала малко.

— Не по собствено желание. Помниш ли серията от поръчки, когато ти се връщаше още на следващия ден? Или ги отменяха, или човекът се самоубиваше, или някой друг приключваше сделката вместо теб. Ти се връщаше, преди да успея да уредя нещата.

— Искала си да съм извън града, когато я очистят.

— Разбира се.

— Така ще имам алиби. Естествено, ако някой се поинтересува какво точно съм правил в Албакърки, Сейнт Луис или където и да било…

— Знам, не е кой знае какво алиби. „Ваше благородие, няма как да съм я убил, защото бях в Саусалито да убия друг човек.“ Исках да си извън града и по друга причина. Предпочитах да не знаеш за това, защото бях сигурна, че няма да ти хареса.

— Била си права.

— И продължава да не ти харесва, нали?

Той се замисли.

— Трябвало е да го направиш — реши той. — Щях да се опитам да те разубедя или да намеря друг начин, но вече е свършено и трябва да призная, че си била права. Кого използва?

— Какво значение има?

— Вероятно никакво. Когато получихме поръчката за Балтимор, си решила, че ще бъда извън града, така че си ангажирала човек да оправи Луис. После разбра, че са ме призовали за съдебен заседател, а това е дори още по-солидно алиби, затова си се придържала към първоначалния план. Който и да е бил, е свършил добра работа. „Звездите предсказаха смъртта й“ — вестниците биха тиражирали историята за убита астроложка, но не видях нищо. Използвала ли си този човек и преди?

— Веднъж. И тогава нямаше нищо във вестниците.

— Явно това е неговата запазена марка.

— Нейна.

— Моля?

— Нейната запазена марка.

— Убиецът е жена? Преди малко говорихме, че ги има само във филмите.

— Ти го каза, Келър. Аз не съм казвала нищо.

Той преповтори разговора им наум и сви рамене.

— Както и да е — рече той. — Жена, а? И си я използвала и преди?

Дот кимна, след което вдигна ръка и посочи тавана. Келър погледна нагоре и не видя нищо забележително освен полилей с една изгоряла крушка. В следващия момент загря и ченето му увисна.