Антъни Капела
С дъх на кафе (87)

Осемдесет и седем

Пристигна няколко седмици след погребението в малък колет. Вътре открих някои правни документи, свързани със собствеността над кафенето, и писмо от адвокат, в което се казваше, че като изпълнител на завещанието на госпожа Емили Брюър, починала, той е длъжен да ме информира, че нейната недвижима собственост… и така нататък.

Имаше и друго писмо, написано с нейния почерк; буквите ми се сториха извънредно малки, сякаш се бе опитала да опази всяка последна частица от силите си.

Скъпи мой Робърт,

Исках да знаеш, че оставям кафенето на сестрите си. Не е кой знае какво наследство, предвид това колко незначителна е печалбата, но аз никога не съм притежавала способността на баща ми да отделя емоциите си от бизнеса, а бях наистина щастлива на това място. Надявам се, че ще решиш да останеш там поне още известно време. Каузата се нуждае от Касъл Стрийт, а Касъл Стрийт се нуждае от теб.

Робърт, аз наистина вярвам, че мъжете и жените ще бъдат способни да се обичат истински единствено ако са равни. Може би ще кажеш, че това няма никаква връзка с правото на глас, но равните права са необходимата първа крачка.

Има едно нещо, което съм длъжна да ти кажа, въпреки че ми е много трудно да го изложа с безлични черни букви върху белия лист… Спомняш ли си онази сутрин, когато казах на баща си, че искам да се омъжа за теб, и споделих защо? Може би винаги си приемал, че причините, които му изложих тогава, отразяваха истинските ми чувства. Но не беше така. Просто му казах онова, което смятах, че ще го убеди най-лесно. Семейството ни вече беше преживяло един подобен скандал с Хектор… Как бих могла да се изправя пред него и да му споделя какво чувствам наистина и колко много те желая? Да, това е истината. Винаги съм копняла да усетя тялото ти, притиснато в моето… Представяла съм си го толкова много пъти, представяла съм си как покривам всеки сантиметър от него с целувките си, представяла съм си как си в леглото ми, до мен. Ето — казах го. Винаги съм искала, повече от всичко на света, да правя любов с теб. А когато се събудя на сутринта, да усетя топлото ти тяло, притиснато към гърба ми, да чувствам как дъхът ти гали кожата на шията ми, да знам, че ако просто се протегна, ти ще бъдеш там…

Срамувах се от това. От нас, жените, не се очаква да изпитваме подобна страст, нали? След Хектор се заклех пред баща си, че съм се променила, че вече контролирам емоциите си, но в действителност не беше така. И в крайна сметка оставих прекалено много неща неизказани.

Ти ще се влюбиш отново, знам със сигурност, че ще се случи, това е едно от неизбежните неща в живота. И когато срещнеш тази жена, трябва да ми обещаеш нещо. Кажи й всичко — за мен и за теб, и за това какво се е случило в Африка. Кажи й какви са истинските ти чувства и може би някой ден тя ще може да ти се отплати, ще бъде способна да сподели с теб истинските си желания.

Искам да направиш и още нещо за мен: искам да опишеш всичко това. Да разкажеш историята ни. Знам, че си способен да го направиш по-добре от всеки друг. Всички смятат, че са изживели някакъв голям обрат — това е едно от забележителните неща в човешкия живот, че той в действителност е непрестанна поредица от големи обрати — но чувствам, че тази наша история, този наш миг в безкрайността на времето е нещо, което не бива да бъде забравено.

Кажи истината, Робърт, и се наслади на откровеността, с която споделяш нещата, скрити в сърцето ти. В края на краищата това е всичко, което сме способни да сторим.

Понякога, когато копнежът ми по теб ставаше непосилен, си припомнях, че мъжете и жените спят заедно от хиляди години; че милиони от тях го правят ежедневно в същата тази страна. Но приятелството между мъж и жена все още е нещо рядко, нещо безценно. Робърт, обичам те, но повече от всичко се радвам на това, че ти беше мой приятел.

Твоя възлюбена:

Емили

В колета имаше само още две неща. Едното беше малка махагонова кутийка. Веднага я познах — последният оцелял екземпляр от Метода на Уолис-Пинкър. Другото беше последното писмо, което бях написал на Емили. Към него имаше прикачена бележка от адвоката: Господин Брюър ме помоли да ви върна това.