Zотов
Еликсир в Ада (69)

Шейсет и осма глава
Изчезналото звено

11 часа и 41 минути

Застанал на колене пред изгубилия съзнание охранител, Калашников разтриваше остатъците гореща пепел в дланта си и усещаше непреодолима горчилка в устата си. От Андропов не беше останало нищо и този път бяха изгорели дори й зъбите на жертвата. Ако Малинин не беше до него, той щеше да се разридае.

Какво щеше да прави сега? Как можа да остави в затворената стая човека, който разполагаше с изключително ценна информация, заедно с онзи малоумник от Сицилия? Главозамаян от успехите, се бе поддал на моментната си еуфория и ето какво се случи. Сега това плувнало в мас животно лежеше на пода, а на неговата глава се бяха стоварили едно току-що извършено убийство, един неизвестен килър и един основен свидетел, превърнат на пепел. Пълна катастрофа.

А само като си помислеше, че докато беше жив, разкриваше такива престъпления с едно щракване на пръстите, а похвалите от началството му и премиалните се сипеха едни след други!

Ако не беше революцията, през двайсета година сигурно щяха да му дадат звание полковник и щеше да има личен кабинет, добра заплата и пари за представителни разходи. Внезапно се удари яростно по челото, а хората около него неволно отскочиха. Остаряваше. И нямаше как да не признае пред себе си, че докато ловеше тъпи китайци заради еднотипното им дребно мошеничество, за осемдесет години беше деградирал окончателно.

Охранителят леко помръдна, тъй като очевидно започна да се съвзема. Калашников замахна и цапардоса сицилианеца по червендалестата мутра, която на цвят приличаше на тухла. Охранителят изгрухтя и отново отпусна глава на пода. Зад гърба му се разнесоха сдържани аплодисменти. Той се обърна.

— Не психясвай — каза Ван Ли и клекна до безчувственото тяло. — На всеки може да се случи. А пък аз си мечтая само за едно — да тресна една чаша змийска настойка. Направо свят ми се вие. Двамата с Краузе работихме толкова години рамо до рамо… И заедно претърсвахме онази дяволска багажна клетка… Затова, докато гледах актьорските му номера, изобщо не се усъмних. Мислиш ли, че биха могли да ме заблудят по този начин на Земята? За нищо на света.

Калашников мълчеше.

— Ти вече направи най-важната догадка — продължи Ван Ли, сякаш нищо не се е случило. — Ако нямаш нищо против, аз също ще дам моята дан… Пу, да му се не види, исках да кажа, че ще добавя нещо. Сега вече е очевидно, че Свръзката е задържала малка част от веществото, което е пристигало при Андропов от Поръчителя на убийствата. Тя му е била необходима, за да ликвидира куриера, който е изпълнявал задачата за доставката на контейнера. Току-що извадихме ей това — подхвърли той в дланта си плоската черна кутийка — от шкафчето му. Ако се съди по формата, контейнерът е бил зашиван в стомашната кухина на куриера, като преди това са изчиствали вътрешностите му.

Шефът е създал митницата точно за такива случаи, тъй като много народи имат традиция да слагат в ковчега на покойника разни неща, а той не иска да влачат в Ада каквото им падне. Решението на Поръчителя да установи контакт точно с Андропов е много умно. Иначе, ако нямаше свой човек сред офицерите на митницата, едва ли щеше да успее да внася в Града тази симпатична водица, защото всички новопристигнали се претърсват. Очевидно куриерите са пристигали в строго определено време и точно по тази причина преди един месец тяхната къртица бе сменила дневните си дежурства с нощни.

— Да — кимна уморено Калашников, седнал на пода. — Те са имали уговорка куриерите да пристигат само нощем, тъй като тогава на Поръчителя му е било по-лесно да заравя телата на Ладиженското гробище под прикритието на мрака. И по тази причина Андропов е бил принуден да седи в офиса по цяла нощ, тъй като точното време на доставката на контейнера не е било определяно предварително.

— Охо! — вирна показалец Ван Ли. — Точно така! А след като са изтърбушвали куриера, Андропов ликвидирал станалото вече излишно тяло с помощта на току-що доставената светена вода. Ако не бяха компютърните броячи за душите, които влизат през Главните порти, така и нямаше да разберем, че няколко души са изчезнали безследно, преди още да влязат в Града. Колкото до Краузе, искам да ти кажа, че…

— Да върви на майната си. — Калашников се смръщи страдалчески, сякаш го заболя зъб. — И без това всичко е ясно. Скрои мръсен номер и на себе си, и на останалите. Ако ми беше казал по-рано, с удоволствие щях да се махна. Нямам никаква нужда от този пост. Но с къртицата се издъних също като някоя девойка, която чете прекалено много шпионски романи. Много ми е обидно… По всичко личи, че вече съм си изпял песента.

Ван Ли понечи да възрази, но му попречиха.

— А по какъв начин вещите от гроба могат да се озоват в Ада? — не издържа Малинин, който до този момент мълчеше. — Спомням се, че когато по време на гражданската война мародерите разравяха гробовете, вадеха от гърнетата обици и разни други неща. В такъв случай как са се запазили там?

Калашников и Ван Ли прекъснаха тъжния си разговор и погледнаха Малинин с такова презрение, че той моментално осъзна колко е нищожен.

— Доколкото разбирам, братле, когато си бил в гимназията, повече си ходил да се натискаш с момичетата в съседния двор, отколкото да усвояваш науките — каза с леден тон Алексей и изгледа Малинин. — В такъв случай е простимо, че не знаеш елементарни неща. Никога ли не си се замислял, че нашите гърненца също са в ковчезите ни на Земята, но ние с теб сме тук. Самият ти как дойде тук? Да не би да си бил със сабя в ръка? Видя ли сега. Още по времето на император Цин Ши-хуанди в Китай се е смятало, че вещите, с които погребват покойника, стават одушевени, тоест сдобиват се с душа, защото отиват заедно със собственика си в отвъдния свят. Например тялото на куриера си лежи в гробището, но душата му в Града притежава всички уникални черти и особености, които той е имал приживе. В това са вярвали и северноамериканските индианци от племето шайени, които нарочно обезобразявали мъртвите си врагове, та близките им да не ги познаят на онзи свят. Какъвто си тръгнеш от Земята, такъв ще се появиш тук. Ампулите с веществото наистина са заровени на Ладиженското гробище, но по начина, по който душата на куриера се озовава в Града, тези неща пристигат заедно с него, тъй като, щом са зашити в тялото му, те автоматично се превръщат в част от него. Та хората внасят в Ада дори мобилни телефони, видеомагнетофони и каси с бира… И никак не е трудно да вкараш една капсула. Те разполагат с достатъчно време, за да заредят куриера, защото докато останките на мъртвеца не са заровени в земята, душата му се скита из транзитната зала между Рая и Ада и се намира в безтегловно състояние. И едва след погребението се сдобива с покой и тръгва към съответния пункт с експреса заедно с вещите си. Не си ли спомняш вече как цяла седмица вися в транзитната зала? Подкупеният от Андропов служител в транзитната зала е откривал бързо кой е куриерът, защото след като зашивали капсулата във вътрешността му, на тялото на мулето се появявал едва забележим светещ печат точно там, където се намирала светената вода. Пък и на Ладиженското гробище не отиват чак толкова много хора, затова не е трудно да ги откриеш по номера в служебния компютър. Е, ненагледен мой, трябва ли да ти обяснявам още веднъж или вече ме разбра?

За да скрие усмивката си, Ван Ли се наведе и се престори, че разглежда съсредоточено остатъците от пепелта. А под насмешливия поглед на Калашников Малинин кротичко се зарадва, че вече е мъртъв и че се намира в Ада. Защото, ако тази сцена се случваше на Земята, в същия момент трябваше да отиде в тоалетната и да се застреля.

— Дори нещо повече, мъдри мой приятелю — не се сдържа китаецът в желанието си да доунищожи Малинин. — Ние тук не ходим голи, нали? Хората пристигат в Града с дрехите, с които са ги погребали. Разбира се, по-голямата част от вещите се появяват в Ада благодарение на хората от моята националност, тъй като китайците са най-много в света и съответно най-голям брой от тях умират. Колкото по-голяма става продължителността на живота в Китай, толкова по-силно ще се усеща дефицитът на стоки в Града. Може би точно по тази причина през последните години всички големи епидемии като САРС или птичи грип се появяват в нашата страна. Просто някои търговци на едро в Града имат спешна нужда да осигурят доставките си.

Малинин беше готов да скочи през прозореца. Калашников стана от пода и се зачуди дали да не цапардоса още веднъж охранителя, защото изкушението му беше огромно.

Алексей много ясно си представи как щастливият му шеф си седи в мазето на Ведомството и очаква новините. Настроението му бързо се промени. Сега вече имаше пълното основание да смята, че начинанието им се провали окончателно, тъй като не остана нито една сламка, за която да се хванат. Андропов изгоря, Хензел изчезна безследно и се оказа, че Краузе не е къртица, а най-обикновен интригант. Но за сметка на това убиецът продължаваше да е на свобода. Дори нещо повече — зловещите думи на Юда, че им остава още съвсем малко, започваха да се сбъдват. Иначе как можеше да си обясни това, че Андропов е погълнал двете ампули с веществото наведнъж, вместо да се опита да избяга?

— Той вече е изпълнил задачата си — каза Ван Ли и Калашников с ужас осъзна, че през цялото време не беше мислил всичко това, а го бе изрекъл на глас. — Явно за целта, която си е поставил, Поръчителят е трябвало да принесе в жертва строго определен брой хора.

— Звучи логично — съгласи се Алексей и разтърка зачервените си очи. — Все повече се убеждавам, че това не са някакви хаотични действия, а мистичен ритуал, чието предназначение все още не знаем. Колко души ще трябва да убие още? Джак Изкормвача е заклал пет жени и е престанал, тъй като е извършвал обреда на „черната меса“ за подмладяване. Някакъв свиневъд от Канада е нахранил прасетата си с петдесет курви, за да си осигури вечен живот. Вариантите са много. Но е очевидно, че убиецът вече няма нужда от доставките на веществото. Струва ми се, че и кандидатурите на хора, които трябва да бъдат превърнати в пепел, вече също не са много, защото, ако се съди по броя на куриерите, изпълнявали ролята на контейнери, светената вода е била отпускана на килъра в малки количества. И най-вероятно той е получавал инструкциите от Андропов… Много е интересно как ще се държи, след като вече остана без това мъдро ръководство?

— Ще изпадне в паника — изсумтя Ван Ли. — Или ще се окопае на дъното. Може би убийството на Дракула е било последно, а може и да не е. Но за да разберем това, трябва да открием самия убиец.

— И как ще намерим тази твар? — Калашников не се сдържа и се изплю на пода. Храчката му се приземи точно до многострадалното тяло на охранителя. — Не виждаш ли в какво положение сме изпаднали? Току-що прекъснах всички нишки, които водеха към килъра. А освен това…

Той замълча. Как можа да забрави това? Когато Малинин нахлу комично в кабинета му, Андропов се разсмя… Той си спомни думите, които генералният секретар изстреля насмешливо в лицето му: „Само ви бива да въртите снимките им по телевизията, ако бях аз, щях да го открия за пет минути.“

Да го открие. Каторжникът от каменоломната, сипаничавият старец със златните пагони на генералисимус. Йосиф Сталин, който се бе скрил из джунглите на Града, беше последната надежда да стигне до убиеца. Макар и да не знаеше името му, Сталин би трябвало да е осведомен кой щеше да е следващият убит. Шефът беше прав, като каза, че трябва да го открият на всяка цена. Но това просто му изхвърча от ума…

Алексей плъзна поглед по служителите от оперативната група.

— Ван Ли, Малинин, Истевас, останете. Моля другите да почакат в коридора, трябва да обсъдим нещо. И, моля ви, измъкнете навън този шопар. Всички митничари трябва да сдадат телефоните си. Новината за смъртта на Андропов не бива да излиза по телевизията. Запомнете, че всеки от вас отговаря с главата си за това. Аз лично ще разкрия кой се е обадил.

Момчетата сграбчиха охранителя за краката и го помъкнаха навън. Калашников изчака и последния човек да излезе и се обърна към присъстващите. Но не успя да изрече нито дума.

— Бих искал да зная какво става тук? — разнесе се глас, който заекваше от ярост.

На вратата се появи добре познатата на всички фигура с рога на козел.