Zотов
Еликсир в Ада (22)

Двайсет и първа глава
Хензел

малко по-рано, 23 часа и 47 минути

Пред входа на цветарския магазин се бе струпала голяма тълпа. Прекрасните рози, отгледани от грижливите ръце на вампирите, съвсем справедливо се смятаха за най-хубавите в Града. Салонът би трябвало да работи поне до сутринта и точно затова из тълпата се разнесе глух недоволен ропот, когато Дракула изскочи изящно на площадката пред входа и обърна табелката на вратата, а пред очите на разочарованите купувачи се появи надписът с готически шрифт „Затворено“. Но мръсните ругатни застинаха стотиците отворени усти, когато Калашников извади лениво от вътрешния си джоб картата от Ведомството и показа на присъстващите Печата на звяра. Всеобщата въздишка разлюля недоловимо хората като полъх на вятър и притихналата тълпа започна лека-полека да се разпръсва.

Стъпвайки по кристалните плочки, Алексей тръгна след домакина към вестибюла, чиито стени бяха покрити с огледала. Както би трябвало да се очаква, в огледалата се отразяваше само специалната група. Тази специфика принуждаваше женските вампири да страдат изключително много, тъй като в разгара на работния ден нямаха никаква възможност да си начервят устните или да си оправят косите. Неестествено бледи продавачи, облечени в копринени костюми, се покланяха раболепно от всички страни на Калашников, но прозрачните им очи не изразяваха никакви емоции, а безкръвните им устни не се отваряха нито на милиметър, за да не би случайно да разкрият изкривените им кучешки зъби.

— Бизнесът ви май върви добре, Владик — отбеляза Калашников. — Като се има предвид какво сте извършили на Земята, тук би трябвало да ви направят най-малко асенизатор.

По старателно поддържаното лице на вампира не трепна нито един мускул. Графът беше свикнал с подигравките.

— Свестният човек може да се уреди добре и на бунището — отвърна спокойно той. — Пък и какво чак толкова съм извършил? Ликвидирал съм две хиляди души, така ли? Ах, какъв ужас! Честна дума, чак ме досмешава. Не мога да се меря дори с Пиночет, а пък ме смятат за чудовище. Бих се радвал да насиня мутрата на онова животно Брем Стокър, но за съжаление той не доближава вампирския квартал дори на един пушечен изстрел. Мръсник! Изсмукал от пръстите си онази булевардна книга, а пък Холивуд с огромно удоволствие завъртял по екраните тази фалшификация. It sucks. И е абсолютно безполезно да доказвам какъв съм бил в действителност, защото благодарение на филма милиарди хора смятат Дракула за кървав маниак номер едно. Макар че в сравнение с покойния Хитлер съм като същински бойскаут в пясъчник.

Калашников облегна лакти на мраморния щанд. Харесваше му да изкарва Дракула от кожата, защото това притъпяваше болката, която пулсираше в главата му.

— Думите ви не будят капчица съмнение в мен. Всички повтарят едно и също, като се започне от комисаря Юровски^[1] и се свърши с Пол Пот. Всеки смята, че наказанието му е препалено тежко, въпреки че се е озовал тук… — Алексей не се сдържа да го клъвне. — И вие сега си седите тук и си отглеждате цветя. След Главния съд всички наказани започват да пишат порой от жалби до Управлението. Недоволен ли сте от нещо, скъпи Владик? Когато имате свободно време, отбийте се при Джак Изкормвача и вижте с очите си как този човек, който е извършил само пет убийства, работи като утилизатор на използвани дамски превръзки. Дори на врага си не можеш да пожелаеш такова нещо. Имайте предвид, че по решение на Главния съд могат напълно да деформират личността, ви. Например, ако сте били офицер от СС, да ви направят панда в зоопарка и тогава ще има да си седите и да си дъвчете бамбукови листа до свършека на света.

— Мога да ви дам и друг пример — възмути се Дракула. — А какво ще кажете за Торквемада? За шефа на испанската инквизиция, за онзи луд фанатик, който е изпратил на кладата над един милион еретици. Тук него направо би трябвало да го хранят с въпросните използвани дамски превръзки!

— А вие да не би да си мислите, че не хранят Изкормвача с тях? — изненада се Калашников.

— Няма значение! — размаха ръце вбесеният Дракула. — Но какво се случи? Вместо това ние виждаме как веднага след смъртта си този мръсник Торквемада оглави службата за обществено хранене към Ведомството и вече в течение на петстотин години е несменяем главен готвач на адската столова! В такъв случай може ли да става дума за някаква справедливост?

Калашников се почеса по тила. По принцип Дракула беше прав.

— Е, разбирам ви… — отбеляза той помирително. — Но и вие трябва да разберете, че шефът проявява тази слабост и цени професионалистите в своята област… Само да знаете какви шишове с месо може да приготвя Торквемада! Но стига сме говорили за това. Ние на всяка цена искаме да разберем кой днес е купил рози от сорта „Вените на сърцето“. Нали си записвате продажбите на тези цветя?

Графът надмогна огромното си желание да продължи спора и кимна.

— Най-често ги записваме, особено когато става дума за предварителна поръчка. Виктор, дай ми дневника!

Един млад вампир се втурна от другия край на стаята и сложи угоднически пред Дракула сиви листове, прошнуровани с тъмночервена връв. Със сръчните си дълги пръсти моментално прелисти дневника до средата и стигна до днешната дата. Нокътят му се заби в листа и остави тъничка вдлъбнатина до графата „Поръчки“.

— Странно. Тук има данни за покупката на „Бликаща артерия“, „Алени платна“ и „Лесбийска радост“… Не се стряскайте, това е просто едно нежно розово цвете… Но през последните три дни няма нито дума за „Вените на сърцето“. Изглежда, ще трябва да попитаме мениджъра.

Дракула направи едва забележим знак с дългия си пръст и пред него пак застана същият вампир, който му донесе дневника. Той отново се сведе в поклон и се усмихна любезно на Калашников. Върху бялото му слепоочие пулсираха синкавочервени венички.

— Виктор, имаме проблем — прошепна Дракула и сложи ръка на рамото на подчинения си. — Днес някой е купил двайсет рози от моя любим сорт „Вените на сърцето“. И моят приятел от Ведомството, когото виждаш пред очите си, няма да заспи, докато не разбере кой точно е направил това. Защо в нашия дневник не е отбелязано нищо за тази покупка? Нали ви помолих да записвате всички, които правят скъпи покупки. Не е грях да се правят отстъпки на добрите клиенти — на нас не ни коства нищо, а на тях им е приятно.

Калашников не можеше да види изражението на Виктор, защото той се наведе още по-ниско и главата му почти опря кристалния под. Увисналите му под коленете ръце трепереха.

— Господарю, не бих се осмелил да наруша заповедта, която сте издали — достигна до ушите на Алексей приглушеният глас на вампира. — Кълна се, че много строго се разпоредих на всички продавачи да записват в дневника всички покупки на „Вените на сърцето“. Днес просто никой не е купувал такива рози, голямата вълна от покупателна активност се надига по празници, но сега…

Застаналите наблизо служители на Ведомството чуха как Дракула издаде студен съскащ звук като готова да се нахвърли кобра. Но въпреки очакването той не помръдна от мястото си, ала свитите му на четири пръсти се стрелнаха от кадифения ръкав и се впиха в ухото на мениджъра. От кожата му, която моментално се разцепи, потекоха бели капки гной, но Виктор не направи опит да се освободи.

— Животно… — изсъска Дракула. — Как смееш да се подиграваш с мен? Току-що видях със собствените си очи розите от моя магазин. Тази вечер са ги намерили в гримьорната на мъртвата жена… А ти ми твърдиш, че от три дни никой не е купувал такива цветя? Ей сега така ще ти разкъсам устата, че след това ще можеш да поглъщаш цели дини.

Разтрепераните крака на Виктор подсказваха, че перспективата да поглъща дини не го блазнеше. Той не разбра половината от думите на господаря си и най-вече израза „мъртва жена“, тъй като в Града никога не бе имало живи жени. Вампирът разпери треперещото си подрязано крило, сякаш се опитваше да се защити от удар.

Калашников осъзна, че е настъпил моментът да се намеси:

— Владик, моля ви, недейте да нервничите, пуснете Витя. Явно съдбата на всички началници е такава — да не знаят нищо — отбеляза той, наблюдавайки озверелия от злоба Дракула. — Вместо да разпитваме с методите на Гестапо, по-добре да изгубим още малко време и да си поговорим с всеки продавач поотделно. Макар че, честно казано, аз се съмнявам, че това ще ни помогне. Не се знае как тези цветя са се озовали в ръцете на убиеца, но е ясно, че в плановете му изобщо не е била възможността да привлече вниманието към себе си. Вероятно точно по тази причина в дневника няма бележка, че някой е купил рози от сорта „Вените на сърцето“.

— Не е изключено да ги е купило някое подставено лице — добави Краузе.

— И това е възможно — съгласи се охотно Калашников. — Но за мен си остава голяма загадка защо е трябвало да купува толкова скъпи рози. Мерилин Монро би се зарадвала на всяко растение, дори и на маргаритки, защото от петдесет години никой не й е подарявал цветя. Струва ми се, че убиецът инстинктивно е купил цветята, които лично той харесва. Там е цялата работа… Както и да е, времето лети. След малко недоволните клиенти ще направят магазина на трески. Хайде да си поговорим с продавачите.

След половин час, когато окончателно стана ясно, че никой от седемте продавачи няма представа къде са се дянали двайсет рози от сорта „Вените на сърцето“, а Дракула искрено съжаляваше, че не може да разкъса разсеяните си служители още на работните им места, вратата най-неочаквано се отвори. Поклащайки се, старата Мина се промъкна през нея на една страна, стиснала в ръка целофановата опаковка и лентичката от злополучния букет.

— Какво има, скъпа? — вдигна раздразнено вежди Дракула. — Нали ти казах да си седиш вкъщи и да отговаряш на телефонните обаждания. Могат да ме потърсят важни клиенти.

— Извинявай, миличък. — Тя беше нервна и увисналите й сбръчкани бузи се тресяха. — Струва ми се, че познавам човека, който е направил възела на този букет.

В магазина се възцари тишина. И вампирите, и полицаите се превърнаха в слух.

— Дълго не можех да се сетя къде съм го виждала — каза Мина, заеквайки. — Чудих се, чудих се, все пак вече съм на възраст, имам склероза… Наскоро трябваше да изпратя букет на една моя приятелка за рождения й ден, но за беда се сетих чак след като магазинът беше затворил. Ти, зайче мое, не беше вкъщи и охранителят ме посъветва да отида в склада при дежурния склададжия, който можел да ми помогне. Аз го послушах. Младежът беше много любезен и ми избра най-хубавите цветя… И за една секунда завърза на букета същия възел от пет преплетени лентички. Каза, че фльонгата била негова професионална тайна. Много мил юноша. На гърдите си носеше малък бадж с името си, май че започваше с „Х“…

Малинин се втурна пръв към вратата, отблъсквайки нелюбезно Мина. Останалите го последваха, включително и Дракула, който крещеше в движение в портативната радиостанция:

— Ей, всички склададжии, чуйте ме! Задръжте Хензел!