Аби Клементс
Карамел с морска сол (38)

Епилог

Юли, следващата година — Ню Йорк

— Влизайте направо вътре — каза Имоджен на елегантната млада двойка. — Ето ви каталога с подробности за всички снимки.

Намираше се в скъпа галерия в Челси, Ню Йорк, заедно с Фин, на частен оглед в средата на седмицата. По стените висяха фотографии в рамки, изтънчени гости пиеха коктейли и се разхождаха назад-напред, обсъждайки произведенията на изкуството.

„Това не е просто изложба — помисли си тя с гордост. — Това е моята изложба.“

Всяка подводна снимка разказваше някаква история, разкриваше скрито кътче от света, на който тя за кратко време бе станала част с помощта на кислородна бутилка и подводни очила. Рибата клоун, рибите скат — и най-голямата от всички снимки — едър план на китова акула избликваха в ярки цветове по стените на галерията.

— Струва ми се, че ето там имаш купувач — прошепна Фин в ухото й, като посочи елегантен господин, който се взираше внимателно в страницата на каталога, където бяха изписани цените.

— Изглежда проявява интерес, нали? — каза тя с надежда.

Някои от снимките й вече бяха отбелязани с червени точки, а още не беше минало и десет часа.

Двамата с Фин живяха осем месеца на Ко Тао. Първите две седмици беше като мъгла от слънце и целувки, дълго плуване в морето и вечери в плажните барове. Но после Имоджен отново се съсредоточи върху фотографията, като се гмуркаше почти всеки ден и попълваше колекцията си.

Известно време Фин нямаше какво да прави и му беше трудно да зареже напълно школата по сърф — обаждаше се на Анди почти всеки ден, за да го разпитва. Постепенно обаче се отпусна, намери си работа в местен бар за смутита^[1], където смесваше напитки от кокосово мляко и плодове за жадните плажуващи. Двамата с Имоджен си бяха разпределили ежедневната домакинска работа. За учудване на Фин дори и в плажно бунгало с хамаци имаше боклук за рециклиране и необходимост да се пазарува.

Те не бяха неразделни от сутрин до вечер, откриваха нови приятели и различни интереси. И двамата се наслаждаваха на времето, прекарвано заедно вечер, със студена бира или прясно изпечена риба на скара на верандата си.

След шест месеца в Тайланд Имоджен приключи със снимките и си направи уеб страница с помощта на Фин. През следващите няколко месеца последва изнервящата задача в търсене на агенти и собственици на галерии, предлагане на снимките с надежда, че някой ще прояви интерес. Не отговаряха на електронните й съобщения, а телефонните разговори бяха обезкуражаващи. Докато не пристигна Ники. Тя беше собственичка на нюйоркска галерия, посветена на издирване на нови таланти и със сродна страст към гмуркането. Те с Имоджен се харесаха в мига, в който се запознаха в школата по гмуркане на Дейви. За девет месеца с Фин бяха напреднали много.

Имоджен се обади на сестра си след частния оглед, докато с Фин довършваха ранния обяд в апартамента си в Бруклин. Едни приятели на Ники бяха заминали и тя им уреди да живеят в къщата, докато продължава изложбата, а пък таванският апартамент се оказа идеален за тях.

— Анна! — възкликна Имоджен веднага щом сестра й вдига слушалката. Фин й се усмихна снизходително и отнесе чашата си с кафе върху фотьойла със съзнанието, че разговорът ще продължи доста. — Няма да повярваш колко добре мина всичко снощи.

— Изложбата ли? Харесали са снимките ти? — Гласът на Анна прозвуча съвсем отблизо, въпреки океана, който ги делеше.

— Произведоха фурор, Анна. Представяш ли си — продадох дванайсет от тях. Ники каза, че това бил един от най-успешните частни огледи, които е организирала.

— Това е страхотно, Имо! — възкликна Анна. — Знаех, че ще успееш. Може би ще направиш малка изложба тук, в „При Вивиен“? Искам да кажа, знам, че това не е Ню Йорк, но…

— С удоволствие — отвърна Имоджен, като си представи някои от по-малките снимки по стените на магазина за сладолед.

— Сега ме извини, че ще прозвуча като мама, но кога се връщате с Фин?

— Другата седмица — отговори ликуващо Имоджен. — Резервирали сме си места за четвъртък. Така че ще имаме достатъчно време да подпалим вана и да го приготвим за обиколката на летния фестивал.

— Другата седмица ли? — изпищя Анна.

— Да. Нямам търпение да те видя. О, и като стана дума за вана… Фин сега го е прихванало да прави смутита, така че ще можем да разширим малко асортимента си.

Фин наостри уши, когато чу името си, и надникна дръзко към Имоджен над ръба на дивана. Не бяха мислили в дългосрочен план — с изключение на едно нещо. Имоджен щеше да се нанесе при Фин и почти не беше спряла да се усмихва от момента, в който го решиха.

— Е, ние сме тук. С разтворени обятия.

— Липсваше ми, сестричке — призна Имоджен. — И татко и даже мама, да не повярваш, нали?

— И ти липсваш на всички. Сега внимавай да не изпуснеш полета си или ще трябва да се занимавам с разбитите сърца на мама и татко.

— Ще се видим след седмица. Чао! — Имоджен затвори телефона.

Прекоси огрения от слънцето тавански апартамент и се хвърли в обятията на Фин.

— Отиваме си у дома! — Зарадва се тя.

Юли, следващата година — „Божественото магазинче за сладолед при Вивиен“ в Хоув

Анна остави слушалката на телефона в магазина и се върна при тезгяха.

— Сестра ти ли беше? — попита Матео.

— Да! Представяш ли си? Идва си следващата седмица. — Едва успяваше да удържи усмивката си.

— Това е фантастично! Най-сетне ще се запозная с прочутата Имоджен.

— О, да. — Разсмя се Анна. — Подготви се.

Той се усмихна.

— Същото каза и майка ти. Вече започвам да се изнервям.

— Ще се спогодите чудесно. Много ще й хареса да се запознае с теб.

— А ти каза ли й? — попита Матео и плъзна ръце около талията на Анна, докато спря върху бременния й корем. На пет месеца, той започваше да личи дори и под престилката й.

— Още не. Това ще е изненада.

Матео я целуна нежно по врата, а после я обърна с лице към себе си.

— Мислех, че мразите изненадите, signora. Какво се е променило?

— Може би напоследък ми се случиха няколко приятни изненади — Анна сви рамене. — Това промени мнението ми.

Матео се наведе да я целуне нежно по устните. След напрегнатата обедна почивка на чиновниците тя беше благодарна, че магазинът беше празен. Целуна го отново и ръката й се плъзна върху дупето му.

— Мисля, че това е малко непрофесионално — пошегува се Матео.

— Точно това ми харесва най-много. И не забравяй, че ние сме шефовете.

Вече й беше трудно да си спомни времето, когато Матео го нямаше. За девет месеца се бяха превърнали в наистина силен екип — заедно измисляха менюто, заедно правеха сладоледа и сервираха на постоянните си клиенти. През пролетта зачестилото споменаване на магазина в кулинарните блогове докара поток от нови посетители и те се скъсваха от работа през по-голямата част от юни.

Когато Имоджен се върнеше обаче, щеше да открие, че магазинът изглежда, както когато го остави. Имаше само няколко незначителни промени. Снимка на баба им, сложена в рамка от Иви, висеше на стената зад тезгяха — Вивиен си имаше място, откъдето да следи нещата. На отсрещната стена бяха подредени снимки на магазина през различните години и по-възрастните клиенти обичаха да ги разглеждат и да разказват спомените си за крайбрежната улица по онова време.

От време на време идваха родителите на Анна да ги видят, като отсядаха при Мартин в процъфтяващата му частна къща със стаи за нощувка със закуска, когато имаше свободна стая, или в стаята за гости при Анна, Матео и Хепбърн. Матео току-що беше приключил с боядисването на детската в бледожълто. На Анна й беше по-лесно стаята да изглежда различна — тя не си представяше там Алфи всеки път, когато минеше покрай нея, но той все още й липсваше. Вероятно винаги щеше да й липсва.

Основната промяна беше Матео. Той донесе щастие в живота на Анна, каквото не бе изпитвала дотогава.

— Сигурен ли си, че все още се радваш, че си тук? — попита Анна, като го погледна. — Обещай, че не копнееш да се върнеш в Италия.

— Анна, мисля, че говорихме вече за това и преди. — Той поклати глава и се засмя. — В Италия може да има много прекрасни неща, но едно нещо там никога няма да намеря и това е една откачена англичанка, в която се влюбих. И семейството, което ще имаме. — Той прибра един кичур коса, който се беше измъкнал зад ухото й.

— Ами, хубаво. Радвам се.

— Но имам едно условие.

— Така ли? — Анна подозрително сбърчи чело.

— Когато детето порасне — каза той, — ще трябва да идем в Италия и да го научим как се прави джелато. Не мога да го оставя да мисли, че някакво „Корнето“ от магазина на ъгъла е истинският италиански сладолед. Ще трябва да покажем на детето си истинската италианска традиция.

— Е, за това — каза Анна, като си спомни възхитителните аромати, с които започна да учи как се приготвя сладолед — с готовност ще дам съгласието си.

* * *

Здравейте,

Надявам се, че сте останали доволни от приключенията на Имоджен и Анна в царството на сладоледа. Ако този разказ е изострил вкусовите ви рецептори, ето ви пет изключителни рецепти, които да опитате сами.

С обич,

Аби, целувки

П. С. Аз предпочитам топка солен карамел — благодаря.

КЛАСИЧЕСКИ ВАНИЛОВ СЛАДОЛЕД

Едно чудесно начало и страхотна основа за апетитния Супермикс по-долу.

Продукти:

90 г. захар

360 мл мляко

2 яйца

240 мл сметана

щипка сол

2 чаени лъжички екстракт от ванилия

Начин на приготовление:

■ Изсипете захарта в яйцата и бийте, докато сместа започне да прави мехури. Добавете солта и продължете да бъркате.

■ Загрейте млякото в тенджерка, докато заври, после свалете от огъня. Бавно добавете млякото към яйчена смес, докато го поеме цялото.

■ Излейте яйчено млечната смес обратно в тенджерката и варете на средно силен огън, като бъркате, докато сместа се сгъсти достатъчно, за да полепва по лъжицата.

■ Свалете от огъня и прецедете сместа в купа. Охладете леко.

■ Добавете сметаната и ванилията, оставете сместа да изстине.

■ Замразете в машина за сладолед, съгласно указанията на производителя.

СУПЕРМИКС

Пригответе, както ваниловия сладолед по-горе, но точно преди да го извадите от машината за сладолед добавете нарязани меки бонбони, шоколадов дропс, ядки, натрошени карамелени бонбони и изсушени червени боровинки, или каквито и да е други вкуснотийки от кухненския ви шкаф. Възхитително е!

СЛАДОЛЕД ТИРАМИСУ С ВИНО МАРСАЛА

За автентичен италиански вкус, опитайте тази декадентска смес.

Продукти:

90 г. захар

240 мл сметана

2 яйца

1 чаена лъжичка гранули кафе

щипка сол

200 г. шоколадов пандишпан

120 мл мляко

100 мл вино марсала

200 г. крема сирене

Начин на приготовление:

■ Пригответе го като ваниловия сладолед, като добавите гранулите кафе в горещото мляко.

■ Добавете сиренето крема и завършете със сметаната.

■ Напоявате шоколадовия пандишпан с вино марсала.

■ Прибавете на части напоения с марсала шоколадов пандишпан в сладоледа, когато го извадите от машината за сладолед, а после го сложете във фризера за двайсет минути, преди да го сервирате.

КАРАМЕЛ С МОРСКА СОЛ

Води до сериозно пристрастяване…

Продукти:

480 мл пълномаслено мляко

1 супена лъжица брашно

260 г. захар

240 мл сметана

1 супена лъжица солено масло

1 чаена лъжичка ванилов екстракт

4 яйчени жълтъка

1 чаена лъжичка морска сол

Начин на приготовление:

■ Загрейте млякото на средно горещ огън и преди да заври, изключете котлона.

■ Загрейте захарта на средно силен огън, докато стане златистокафява. Оставете я на котлона, докато захарта се стопи окончателно и стане на сироп. Добавете маслото и разбъркайте.

■ Добавете бавно млякото към карамела, като разбърквате, докато карамелът се разтвори. Отначало карамелът ще цвърти, но на средна температура постепенно ще се разтвори в млякото.

■ Разбийте жълтъците, брашното и солта. Когато карамелено-млечната смес стане гладка, добавете я постепенно, като разбивате в яйчената смес. Върнете продуктите обратно в тенджерката. Загрейте сместа на средна температура, докато се сгъсти така, че да полепва по лъжицата, като постоянно разбърквате с телта за разбиване на яйца.

■ Прецедете.

■ Добавете сметаната и ваниловия екстракт и оставете сместа да се охлади.

■ Замразете в машина за сладолед, съгласно указанията на производителя.

БОРОВИНКОВ СЛАДОЛЕД

Свеж и вкусен и отгоре на всичко е суперхрана…

Продукти:

90 г. захар

1/4 чаена лъжичка ванилов екстракт

350 г. пресни или замразени боровинки

щипка сол

1 супена лъжица лимонов сок

Начин на приготовление:

■ Разтворете захарта в 2 супени лъжици вода на слаб огън.

■ След като я разтворите, добавете боровинките, лимоновия сок, ваниловия екстракт и солта.

■ Варете на слаб огън, като разбърквате от време на време, докато боровинките омекнат.

■ Свалете от огъня и пюрирайте.

■ Оставете сместа да се охлади.

■ Замразете в машина за сладолед, съгласно указанията на производителя.