Аби Клементс
Карамел с морска сол (17)

Глава четиринайсета

— И сега добавяте петдесет грама сметана — каза Бианка на Анна, като се наведе над работния й плот и посочи голяма сребърна смесителна купа.

Анна слушаше внимателно италианската си инструкторка и се опитваше да накара ръката си да не трепери. Ето я, абсолютен новак, в присъствието на Бианка Ромеро — кулинарната легенда. Внимаваше да не сбърка нещо. Бианка й кимна одобрително и отиде при следващия плот.

Бианка беше над трийсетгодишна, елегантна, очарователна жена, чиято страст към храната проличаваше във всяка дума, изречена от нея. Отмервайки внимателно продуктите, Анна старателно смеси съставките, като внимаваше да изпълнява точно рецептата.

Докато пиеше кафе тази сутрин в приемната, Анна се запозна с четиримата си колеги от курса. Бяха международна група — Георгиос, пълничък грък на средна възраст; Шан, дружелюбна художничка от Ирландия; и Риа и Хиро — младоженци от Япония.

Кипейки от нерви и ентусиазъм, те влязоха един след друг в елегантното помещение с високи тавани, големи прозорци, избелели фрески по стените и пищни декорации по белия таван. Бианка ги поздрави, а после веднага премина по същество.

— Няма да получите диплома, ако не направите най-висококачествения сладолед — в противен случай курсът ще е просто загуба и на вашето, и на моето време.

После ги раздели по двойки и Георгиос бързо се запъти към масата на Анна.

— Ти си добра в това, а? — Гласът му прогърмя до нея и той я бодна в ребрата. — Знам, че избрах добър партньор. Веднага мога да позная, че си опитна готвачка — разсмя се той.

— Така ли? — Анна се усмихна изненадано. — Никога не съм правила джелато. Всичко това е ново за мен. — Тя премери захарта и я изсипа в купата. — Ами ти, Георгиос? Правил ли си това преди?

Анна го погледна — той не беше облечен подходящо като за кухня, с престилка върху костюма, с разкопчана риза и разхлабена вратовръзка.

— Никога — каза. — Но е време да опитам нещо ново. — Той сви рамене. — В Атина… Сигурен съм, че си чула. Нещата не вървят много добре.

Анна кимна, напоследък беше трудно да пропуснеш последните новини.

— Не се тревожи — ухили се той. — Да, имаме проблеми с икономиката… големи проблеми. И моят магазин за обувки… продавах дамски обувки с висок ток, прекрасни обувки! Трябваше да ги видиш, Анна. — Той повиши глас възбудено, докато ги описваше. — Коприна… най-добрите материали… — Когато обаче Бианка му хвърли строг поглед, Георгиос като че ли отново се приземи. — Във всеки случай, това вече е само сън — прошепна той на Анна. — Напоследък нямаме клиенти.

— Съжалявам — отбеляза Анна, мислейки си колко ли е съсипващо за човек да затвори магазина, в който е вложил толкова много.

— Но с всяка криза идва и нова възможност — продължи Георгиос. — Няма да е лесно, знам. Жена ми винаги ми е казвала, че съм пълен провал в кухнята. Но си имам това. — Той посочи главата си. — Добра глава за бизнес. След година — само ела и гледай, Анна. Ще имам вече империя за джелато. Преди печелех добри пари и отново ще ги печеля. Просто трябва усилена работа. Ще заминем с децата на някой от гръцките острови, може би в Наксос, ще отворим джелатерия за туристи. Фантастико!

— Та как напредваме тук? — Бианка изникна до тях и Анна подскочи изненадано. — Анна, да не би Георгиос да те разсейва от практическите занимания?

Анна поклати глава, тъй като не искаше Георгиос да загази.

— Искам до края на деня да опитам тук възхитителен ванилов сладолед. А ако продължите да си бъбрите, не знам как ще успеете да го направите.

Вратата на класната стая се отвори и Бианка и Анна се обърнаха, за да видят кой е. Млад мъж на около трийсет години, с джинси и карирана риза влезе в стаята толкова непринудено, като че ли влизаше у дома си. Дъхът на Анна спря, когато зърна топлите му кафяви очи и тъмна коса. Беше същият мъж, само че сега беше облечен. Беше го зърнала през полуотворената си врата тази сутрин у Джованна, докато отиваше към банята само с една кърпа, препасана през кръста. Той като че ли не забеляза, че тя го гледа.

— Синьора Бианка — поздрави той инструкторката с усмивка и целувка по бузата.

После я заприказва мелодично на италиански, като че ли вече я познаваше.

— Матео — каза Бианка със сдържан, професионален тон. — Докато сме в клас, ще говорим на английски… по-лесно е за всички тях. Можеш да работиш с Шан, там до прозореца.

Матео се присъедини към новата си партньорка. Анна въздъхна облекчено, когато той не я позна, и обърна поглед към рецептата. Изрони семенцата от ваниловата шушулка, която им бяха дали на двамата с Георгиос, а после ги хвърли в боклука, като добави шушулката към сместа.

— Анна, съжалявам, миличка — каза меко Георгиос, — ама мисля, че тук сбъркахме.

Тя погледна към скъпоценните ванилови семенца, които бяха в боклука, вместо да са в смесителната купа. По дяволите, помисли си. Каква глупачка е само. Изхвърли най-хубавата съставка.

— Ще помоля за нова шушулка — каза Анна, отиде при Бианка и се извини за грешката си.

Когато се върна при работния си плот, Георгиос беше включил машината за сладолед.

— Загря ли първо сместа? — попита Анна.

— Трябваше ли? — паникьоса се Георгиос.

— Да — каза Анна.

Тя бързо изключи машината и се опита да спаси сместа, но се получи само жалък буламач. Ставаше единствено за боклука.

— Внимание, всички — обърна се Бианка към класа. — Да видим великите ви творения. И което е по-важно — да ги опитаме!

— Съжалявам, Анна — каза Георгиос, като забеляза разочарованието й, което граничеше с отчаяние.

На Анна й се искаше земята да се разтвори и да я погълне — нея и сладоледения й провал. Защо й беше толкова трудно тук, след като се справяше идеално с простичката рецепта в кухнята си? Бяха създали блудкав и безвкусен сладолед, който тя се срамуваше да покаже.

Бианка стоеше до плота на Шан и Матео, когато опита лъжичка от сладоледа, се разтрепери от удоволствие.

— Това наистина е възхитително — каза тя. — Елате всички да го опитате.

Анна неохотно отиде дотам, взе си чиста лъжичка и опита сместа. Беше добра. Беше наистина, ама наистина досадно добра.

— Но ти разполагаш с едно предимство — добави Бианка, като се обърна към Шан. — С този италианец в твоя екип. А казал ли ти е, че произхожда от една от най-известните сладоледени фамилии?

Матео махна с ръка.

— Достатъчно, Би. Знаеш, че не са ме научили на нищо. Така че и аз започвам от нулата, както всички вие.

Той огледа усмихнат класа и за миг улови погледа на Анна. Ако семейството му беше толкова добро в правенето на сладолед, почуди се Анна, тогава той какво търсеше тук?

— Не е лош — отбеляза Бианка, като опита сладоледа на Риа и Хиро. — Усещам истински потенциал… трябваше само да го направите малко по-сладък.

За момент Анна се изпълни с надежда, че Бианка може да реши да спре дотам, да реши, че е опитала достатъчно сладолед за деня. Но тя се обърна към Анна и Георгиос.

— А това… — Тя свъси вежди, като че ли липсата на опит на Анна и Георгиос някак си оскърбяваше историята на правене на сладолед в региона. — Това е абсолютна каша, нали? Тъй като външният вид понякога лъже, аз, разбира се, ще го опитам — каза тя, но трепна като от убождане, щом хапна.

— Е, днес ви е първия ден — добави Бианка малко по-меко. — И всъщност първите дни са именно за това. Така че всички вие — тя се обърна към другите курсисти, — направете най-ужасните си грешки сега… както не са се побояли да ги направят Георгиос и Анна… а после, моля ви, моля ви, положете всички усилия онова, което правите до края на седмицата, да е много, много по-добро.

На Анна й се прииска да изчезне от лицето на земята.

— И вие сте отседнали при Джованна, нали? — попита я Матео, когато двамата си тръгнаха заедно с останалите курсисти.

— Да. — Тя усети как се изчервява. Значи той я беше видял тази сутрин.

— В такъв случай, защо да не вървим заедно до дома? — предложи й сърдечно той.

Английският му беше почти безупречен, с лек американски акцент, като че ли го беше усъвършенствал по-скоро с гледане на филми, отколкото с учене на английска граматика.

— Разбира се — прие Анна.

Малко компания щеше да й дойде добре след днешния ден. Провалът със сладоледа все още я измъчваше. Готвенето беше нещо, което тя предполагаше, че върши добре. Нима бе сгрешила в преценката си, че ще се справи с курса?

Матео като че ли прочете мислите й.

— Не се разстройвай толкова — опита се да я успокои той. — Тя си е такава, Бианка. Наистина тормози хората. Но винаги постига добри резултати.

Думите му окуражиха Анна. Може би беше прав.

— Откъде я познаваш?

— Израснах тук. Тя е най-добрата приятелка на сестра ми Каролина… двете все ме дразнеха, като бях малък.

Анна се усмихна.

— А сега? Ако си оттук, защо си отседнал при Джованна?

— Семейството ми се премести в Сиена, така че сега е мой ред да бъда турист — разсмя се той. — Няма по-добро място в света за туристи от Флоренция.

— Струва ми се, че съм съгласна. Зад всеки ъгъл те чака нещо красиво, което да видиш.

— Или нещо хубаво, което да хапнеш — усмихна се той. — Има едно нещо, което ми се струва, че ще харесаш. Разполагаш ли с десет минути?

Анна кимна.

— Като никога, не бързам за никъде.

— Страхотно, да купим тогава храна за вечеря на терасата. Казах на Джованна, че ще я почерпя.

Анна тръгна с Матео по павираната улица, докато стигнаха до оживен магазин наблизо, с огромни бутове шунка от глиган, провесени отвън.

— Влез — подкани я Матео, усетил колебанието й — и опитай от това. — Той накара дебелия брадат собственик на магазина да й отреже парче бяло сирене. — Това е прясна моцарела от биволско мляко.

Анна се усмихна доволно на вкуса и начина, по който сиренето се разтопи върху езика й.

— Това наистина е добро — разсмя се тя.

— А какво ще кажеш? — попита той. — Да вземем ли и от това месо? — Матео посочи смайващия избор от сушени и пушени меса зад витрината.

— Изглеждат превъзходно.

Той отново кимна и преди да разбере какво става, пред Анна вече имаше малка чинийка с мостри от месата.

— Така, както съм започнала, няма да се наложи да вечерям — разсмя се Анна.

 

 

Върна се в стаята си в пансиона и затвори вратата след себе си. Тя, Матео и Джованна споделиха възхитителна вечеря на терасата на покрива и сега я обливаше топлина, както от разговора, така и от червеното вино, което пиха. В присъствието на Матео, който превеждаше, тя можа да поговори много по-свободно с Джованна, като я разпита за децата и внуците й и доби представа как е израсла във Флоренция.

Анна извади преносимия си компютър от скрина, зареди скайп и натисна видео повикване на Джон. Нямаше търпение да му разкаже всичко, което й се беше случило досега.

— Здравей — каза Джон, докато образът му се фокусираше. — Как вървят нещата?

— Добре. Е, днес беше катастрофа, но вече всичко е наред.

— Катастрофа ли?

— Е, не е кой знае колко страшно. — Тя се усмихна на онова, което й се струваше ужасно преди малко. — Направих един наистина скапан сладолед.

— Само това ли?

— Да, глупчо. Как са нещата у дома?

— Всичко е добре. Все още вали. О и Ед, и Джес така и не отидоха на медения си месец.

— О, не… това е ужасно. Какво е станало?

— Туристическата фирма фалирала. Ед тръгна отново на работа, а Джес очевидно се цупи по пижама в апартамента и гледа повторенията на „Отчаяни съпруги“.

— Бедничката. Не мога да я виня. Те наистина чакаха с нетърпение тази ваканция. Сигурно й е дошло до гуша.

— Очевидно си го изкарва на Ед. Мисля, че той е трябвало да организира застраховките. Във всеки случай, от онова, което чувам, не е най-розовото начало на брачния им живот.

— Какъв лош късмет. А как са останалите неща? Как е Алфи?

— Всичко е наред. Алфи е добре, много харесва яслата и има нова най-добра приятелка на име Попи. Винаги му е вървяло с дамите.

— Сладурче! — Анна ясно си представи усмихнатото личице на Алфи. — Прегърни го от мен, чу ли? А как върви в работата?

— Натоварено — отвърна той. — Работя до късно, реших, че мога да го направя сега, докато те няма. А ти? Как е в Италия?

Анна не намери думи, за да разкаже на Джон за всички нови неща, които беше видяла и правила.

— Добре е. Слушай, изглеждаш ми изморен. Може би трябва да използваш случая, че си у дома и да си легнеш рано. И аз имам нужда от сън, ако искам утре да се справя по-добре.

— Окей. Лека нощ тогава.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Анна затвори неохотно лаптопа си и го остави върху скрина. Надникна от прозореца на малката си стая. Площадът все още беше пълен с двойки, които вечеряха на свещи и пиеха вино. Ако можеше и Джон да е тук, тогава щеше да разбере.