Аби Клементс
Карамел с морска сол (32)

Глава двайсет и девета

Докато си наливаше чай, Имоджен усети топлината на тъмните дъски на пода в кухнята под босите си крака. Беше твърде рано за обичайната неделна блъсканица и тази сутрин чуваше само песента на птиците — черни синигери и врабчета бяха накацали по хранилката на Вивиен.

Тя навлече блуза с дълги ръкави върху белия си потник и синьото долнище на пижамата, влезе във всекидневната и се настани на дивана, хванала чашата с две ръце. Главата й беше замаяна и усещаше лека болка в слепоочията, но миналата вечер определено си заслужаваше.

Когато купонът приключи и хората тръгнаха да се разотиват от Аркадата, доволни след деня, прекаран в компанията на добра храна и приятели, тя не спираше да мисли как Фин ще дойде да я вземе по-късно. Цял следобед се сещаше за целувката му. Някъде около седем го видя да приближава.

— Бих казал, че си свършихме работата тук — каза той, като я приближи с широка усмивка.

— Съгласна съм — отвърна Имоджен. — Сладоледите ни се продадоха, включително и кучешкия вариант, сергията с кексчета на Иви направо я разграбиха и тя получи нови поръчки за флагчета. Почти съм сигурна, че днес вписваме Аркадата „Гранвил“ на картата.

Тя посегна към малката черна дъска, която висеше отстрани на вана, изми я старателно и после написа „ЗАТВОРЕНО“ с розов тебешир.

— На барбекюто продадохме цял тон. Трябва по-често да правим такива неща.

Имоджен слезе от вана и дръпна рулетката.

— Да, макар че нямах представа колко е изморително — разсмя се тя.

Усети погледа на Фин върху себе си, който като че ли искаше да я притегли по-близо до себе си. Онова привличане, което почувства следобеда, все още беше силно.

— Тогава да разпуснем тази вечер. Какво ще кажеш за риба с картофки на плажа? — усмихна се той. — Не е от най-изисканите срещи, знам.

— Струва ми се идеално — отвърна тя, надявайки се възбудата, която изпитваше, да не проличи по лицето й.

Час по-късно Имоджен и Фин седяха на плажа и ядяха картофки от един вестник, на метри от Брайтънския кей. Бяха взели и бутилка вино, която Фин тъкмо отваряше, а наоколо групи приятели се тълпяха около малки барбекюта и лагерни огньове.

— Хубаво е — обади се Имоджен и протегна крака.

— Не е съвсем като в Тайланд… — пошегува се Фин. — Но е най-доброто, което мога да ти предложа без подготовка.

— Нали пак е море. Няма нищо, което да може да се мери с усещането да си край него, нали?

— Освен да си вътре в него, разбира се.

— Вярно е — съгласи се Имоджен. — Ти кога се научи да караш сърф?

— Още от пубертета. Идвахме тук през повечето време… там, където израснах, нямаше много развлечения.

— Винаги ми се е струвало забавно, но никога не съм опитвала.

— Искаш ли да пробваш? — попита той. — Мога да те науча. Всъщност, утре имам почивен ден. Има едно закътано малко заливче нагоре по крайбрежието, докъдето можем да идем с кола. Идеално е за начинаещи.

Имоджен се загледа в мрачните дълбини на Атлантическия океан — не й изглеждаше топъл, но пък неопрените бяха за това, нали? Беше минало доста време, откакто бе правила нещо, което да й вдигне адреналина.

Тя се обърна към Фин.

— С удоволствие.

Разговаряха с часове, докато плъзна нощният хлад и Фин я изпрати до дома. Позабавиха се за миг пред вратата й, после той я целуна нежно.

— Вече чакам с нетърпение утрешния ден — прошепна й той. — Наспи се хубаво и ще дойда да те взема в девет.

„В девет“, спомни си Имоджен, зарязвайки спомените за предишната нощ и хвърли поглед към стенния часовник във всекидневната на Вивиен. Имаше достатъчно време за бърз душ.

Тя успя да вземе душ и да се облече, преди да звънне звънецът на вратата й. Погледна се за последен път в огледалото в антрето, преди да отвори. Беше облякла лилава блуза върху къси джинси и беше вързала хлабаво косата си с тънък светлозлатист шал, който подчертаваше избледняващия й тен. Щеше да свърши работа. Тя отвори вратата.

— Добро утро, Имоджен — каза Фин с леко дрезгав глас.

Изглеждаше още по-разкошно от обикновено в карираната си риза с къси ръкави и джинси, със слънчеви очила в ръка.

— Здравей — каза тя. — Май не само аз усещам последствията от миналата вечер.

— Съвсем малко — призна той. — Морето скоро ще ни освежи. Готова ли си?

— Готова, както винаги.

Тя си взе нещата и го последва през улицата, затваряйки входната врата след себе си.

Качиха се в неговия ван. Щом седнаха, Фин се наведе и я целуна нежно, като проточи леко целувката си. Тя усещаше топлия дъх на афтършейва му, който се смесваше с почти неуловимия чист аромат на косата и кожата му.

— Снощи наистина ми беше хубаво с теб — каза той.

— И на мен — отвърна тя. — Най-хубавата вечер, която съм имала от векове. На кого са му притрябвали лъскави ресторанти?

— За тях винаги има време — каза той, завъртя ключа и запали двигателя.

— Кой ти говори за следващ път? — усмихна се тя. — Във всеки случай се надявам днес да се държиш строго професионално. Интересувам се само от инструкциите ти по каране на сърф, нали знаеш?

— Не бих и мечтал да премина чертата — отвърна Фин. Погледна към нея и й намигна.

— Точно от това се тревожех — пошегува се Имоджен. — Водиш ме на някакво изолирано място съвсем сама, нали така? Мама ме е предупреждавала за мъже като теб. Във всеки случай далеч ли е този залив?

— На около час път — отвърна той. — Заслужава си пътуването. И обещавам да се държа прилично.

Докато пътуваха, улиците с джорджиански къщи отстъпиха място на зелени поля и живописно крайбрежие. Имоджен избираше музиката от айпода на Фин и двамата бъбреха непринудено. Фин й обясни основните правила на сърфирането. Времето минаваше бързо и сякаш не беше изминал и час, когато Фин спря вана на малък паркинг на ръба на една скала.

— Ела да погледнеш — каза й той и отвори вратата на колата.

Излязоха навън. Под тях се разкриваше съвършено заливче във формата на подкова, съвсем пусто и оградено от скали от двете страни.

— Прекрасно е — каза Имоджен, след като излезе от вана. — Ако беше по-топло с двайсет градуса, би било по-хубаво дори и от Тайланд.

— Страхотно е, нали? Идвам тук, когато имам почивен ден. Знам, че няма да срещна никой от учениците си, а е и достатъчно тихо и спокойно за размишления. Хайде да те облечем и скоро студът ще е последното нещо, за което ще се сетиш.

Край отворения багажник на вана Имоджен се съблече по бикини и навлече отгоре един неопрен. Опита се да се абстрахира от факта, че Фин стоеше само на половин метър от нея, също разсъблечен.

— Не гледам — отбеляза той, като че ли прочел мислите й. — Обещавам. Макар че няма да те лъжа, никак не ми е лесно.

— Ще ми вдигнеш ли ципа? — попита тя и той застана зад нея, за да й закопчае неопрена. Отмести нежно косата й на една страна и я целуна по врата, което я накара да потръпне.

Тя го плесна игриво.

— Да карам сърф ли ще ме учиш или какво?

— Обичам ревностните ученици. Сега надясно и надолу.

Той я поведе надолу по камениста пътека до плажа, като носеше дъските и на двамата.

Когато слязоха на плажа, Имоджен се стегна да посрещне студа, а после взе дъската си и пое към водата.

— Искаш да почнем веднага ли? — попита я Фин.

— Не понасям чакането — отвърна тя. — Бързо ще схвана за какво става дума.

— Окей, ако си сигурна. Тази е добра — каза Фин и посочи една вълна зад Имоджен, която набираше сила. — Хвани я и после се опитай да се изправиш колкото се може по-бързо.

Имоджен се съсредоточи върху вълната, изчаквайки точния момент да се качи на дъската. Скочи, но краката й се хлъзнаха и тя рязко се наклони напред, падна напред с главата в океана, а морската вода й напълни носа.

Тя зарита, за да се измъкне на повърхността, но когато изплува и отвори очи, видя дъската, от която бе паднала, готова да се стовари на главата й.

— Хванах я — каза Фин, като задържа дъската и я отмести по-надалеч. Имоджен си пое въздух на пресекулки. — Добре ли си?

— Добре съм — сопна се тя. Отметна мокрите кичури коса от очите си и взе отново дъската си. — Готова за втори тур.

Зад нея се надигаше друга вълна. Тя се приготви и я яхна, но този път стъпи по-назад върху дъската за сърф. Когато се изправи на нея, разпери ръце, както й беше показал Фин и запази равновесие, яздейки вълната до брега.

Обърна се и го погледна.

— Видя ли? — извика му, ликуваща.

— Направи го — извика й той в отговор. — Браво!

 

 

След няколко часа във водата, те се върнаха във вана, за да се изсушат и преоблекат.

— Искаш ли да си направим пикник? — попита я Фин. — Мисля, че го заслужихме.

Той извади сак от багажника и тя го последва до едно затревено място с изглед към залива. Фин постла одеяло и извади от сака сандвичи и вино.

— Впечатлена съм — каза Имоджен. Отхапа от сандвича си и отметна назад коси. — И съм благодарна, тъй като умирам от глад. Но беше забавно. Мисля, че сега разбирам как си се увлякъл толкова.

— Радвам се да го чуя — каза Фин. — А ти започна наистина добре.

— От самото начало ли ти хареса сърфирането?

— От ден първи. Това е единственото нещо, което си представям, че бих могъл да работя и имам късмет, че правя точно това.

Той полегна назад и се опря на ръцете си. Морето беше оцветено в тъмносиви и зелени тонове, чайките се стрелкаха надолу и докосваха повърхността на водата с шумни крясъци. Пред тях, изчистен, се простираше хоризонтът. В този миг Имоджен имаше чувството, че са единствените двама души на света.

— Та какво мислиш? — попита я той. — Реших, че може да ти хареса тук. Същото море, само че някак си по-диво.

— Прекрасно е — отвърна тя. Усещаше енергията на водата, която се блъскаше пред нея, неспокойна, бореща се с някаква невидима сила. — Страховито, но прекрасно.

Вдясно от себе си виждаше как вълните се разбиваха в тъмните скали.

Фин стисна нежно ръката й. Погледите им се срещнаха и той я привлече в прегръдките си, започна да я целува нежно, а после все по-настойчиво, докато легнаха един до друг на одеялото.