Аби Клементс
Карамел с морска сол (11)

Глава осма

— Знаеш ли, Имоджен нямаше нужда да се изнася — заговори Джон, докато сортираше дивидитата от колекцията си и изваждаше по-старите, за да ги даде на благотворителните организации. Беше облечен с джинси и сива тениска, току-що обръснат.

— О, всичко е наред — отвърна Анна и седна на дивана. — Тя няма нищо против. Безсмислено е къщата на баба да стои празна. А сега, когато работим заедно по цял ден, може би е добре да си осигурим малко пространство една на друга.

Анна се замисли за първата седмица работа в магазина. Двете положиха всички усилия да поддържат духа си, докато лошото време продължаваше. Най-редовната им посетителка беше Иви, която ги посещаваше в почивките за чай и една възрастна двойка, която идваше да види Хепбърн. За цяла седмица дойдоха само трима истински клиенти.

— Знаеш ли от какво имаш нужда? — попита Джон, като се приближи до дивана, където седеше Анна и седна до нея, а после нежно я погали по косата.

— Нямам представа — призна тя, като се обърна с лице към него и му се усмихна с надежда.

Може би пък Джон щеше да предложи естественото решение — начин да привличат клиенти от топлите им и сухи домове до далечния край на плажа за сладолед. Може и да не можеха да оправят времето, но пък сигурно имаше някакъв рекламен трик, който бяха пропуснали?

— От почивка — заяви Джон, като я целуна леко по врата. — Да се измъкнем някъде за тази събота и неделя?

— Сигурен ли си? — изненада се тя. При нормални обстоятелства щеше да прегърне веднага възможността да прекара малко време насаме с Джон. Но не и сега, когато бяха заложили толкова много в този свой нов бизнес. — Ами магазина… Ами Алфи?

— Родителите на Миа пристигнаха тази седмица и тя помоли да остане при нея, за да може да постои с тях. Така че съботата и неделята са свободни. Имоджен може да наглежда магазина, нали? Ти каза, че почти няма клиенти в момента, нали така?

Вярно беше — и въпреки това, откровените думи на Джон малко я засегнаха.

— Не знам… — подвоуми се Анна.

— Ела с мен тази събота и неделя, Анна. Ще резервирам стая някъде. Ще тръгнем в петък вечер и двата дни ще са на наше разположение. Без магазин за сладолед, без дечица… само ние двамата. Как ти се струва?

— Струва ми се много добре — въздъхна тя и се сгуши в прегръдките му. Колкото и да се радваше на времето, което прекарваше с Алфи, идеята да прекара два дни само с Джон определено я привличаше. — Къде искаш да отидем?

— Нека те изненадам — усмихна се Джон. — Опаковай си багаж за два дни и бъди в готовност.

* * *

В петък вечер Джон и Анна пътуваха по крайбрежното шосе, а дъждът барабанеше по покрива на колата. Повече от седмица над главите им се трупаха буреносни облаци и нямаше никакви изгледи слънцето да пробие, но в мига, в който Анна протегна крака в колата, усети нещо, което не бе изпитвала от месеци — как малко се поотпуска.

Пейзажът на презастроените Брайтън и Хоув отстъпи пред тучните, зелени, плавно преливащи се хълмове на Съсекс и напрежението от слабата търговия през последните две седмици започна да се разсейва.

— Хей, мечтателко — заговори я Джон и се обърна да я погледне.

— Отпускам се лека-полека — усмихна се доволно Анна. — Бавно. Напоследък имаше толкова много неща, за които да мисля. Като се почне от погребението на баба, после магазина, а и ти си зает с работа. Почти не ни оставаше време да бъдем заедно.

— И аз мисля така. Сега обаче ще прекараме известно време без прекъсване заедно. Така че се подготви добре за това.

Около двайсет минути по-късно те стигнаха до покрайнините на малко селце и Джон сви надясно по тесен кален коловоз. Пред тях се разкриваше алея от дъбове, а в края й се издигаше величествен хотел.

— Това място е разкошно — ахна Анна, когато гумите на колата заскърцаха по чакъла на пътеката.

Джон се усмихна.

— Ти заслужаваш нещо наистина специално. Хайде да си вземем багажа и да влизаме.

Влязоха през главния вход и мъжът на рецепцията им даде ключовете. Стаята им беше на края на стръмна дървена стълба и с всяко изкачено стъпало Анна се вълнуваше все повече. Джон отвори тежката дървена врата, зад която ги чакаше легло с четири колони, огромен диван и врата, която водеше към луксозна баня.

Анна се запъти право към леглото и се друсна лекичко няколко пъти на него.

— Страхотно е! — възкликна тя. — Ела да опиташ.

Джон остави куфарите им, а после седна до нея.

— Добро е. Ти нали не си забравила да си вземеш банския, защото долу има басейн и спа, за които сме записани.

— Няма нужда да ми се повтаря.

Тя стана, разкопча ципа на куфара си и извади оттам банския си костюм. Долу откриха, че са сами в целия басейн.

— Джакузи? — предложи Анна.

Двамата влязоха вътре и оставиха водата да бълбука около тях, докато Анна почти престана да вижда Джон през парата. Той посегна през пяната и плъзна ръка по крака й, което я накара да потръпне.

— Колко му трябва на човек да свикне с подобно нещо — каза Анна, като потъна още по-надълбоко, за да може водата да топли врата и раменете й.

— Така е.

— Напомня ми за първата ни среща. Онази „среща с непознат“, на която останахме до разсъмване и нищо друго не ни занимаваше, освен да се радваме на взаимната си компания.

— Ти беше точно толкова прелестна, колкото те описаха Ед и Джес. Не можех да повярвам на късмета си.

— Ах ти, чаровнико — разсмя се Анна. — Макар че, честно казано, и аз се чувствах голяма късметлийка. Резултатът не беше лош за първата среща с непознат в живота ми.

— А пък аз се притеснявах, че разводът и детето ми, ще те подплашат. Де да знам, че ти ще си паднеш много повече по Алфи, отколкото по мен.

— Нямало е за какво да се притесняваш. Кой не би се влюбил в Алфи? — попита Анна, като прокара пръст през мехурчетата по повърхността.

— Радвам се, че се влюби.

— Обожавам да съм с теб. Не бих променила нищичко.

— Ще са готови до половин час — съобщи Джон като остави слушалката и се облегна в леглото. Вятърът и дъждът шибаха хотелския прозорец, но вътре беше топло и уютно. — Казаха, че ще оставят храната отвън.

Анна отиде при него, увита в пухкавия си бял халат. Меню от три ястия, приготвено от отличен готвач от кулинарния справочник на Мишлен и те не трябваше дори да се обличат, за да хапнат. Това беше съвсем ново ниво на лукс.

Джон целуна Анна, а после стана и отиде до минибара. Отвори го и извади бутилка шампанско.

— Мисля, че е време за малко пенливо вино — обяви той, извади две чаши и отвори бутилката. После подаде едната на Анна.

— Ау — усмихна се тя. — Това пък за какво е?

— За да прекарам малко време с приятелката си. — Посегна и я привлече за целувка. — Имам ли нужда от още извинения?

След целувката Анна отпи от шампанското и се наслади на пощипването на мехурчетата по езика си.

— А — сепна се Джон, — току-що разбрах, че съм забравил нещо. Идвам след минутка. — Той стана от леглото, навлече панталоните си и един пуловер. — Само ще отскоча до колата.

— Добре — каза Анна, малко объркана. Нима всичко, което им трябваше, не беше тук?

Джон затвори хотелската врата подире си с намигване. Анна се облегна отново върху възглавниците в леглото. Освен ако това не беше…

Вдигна поглед от чашата с шампанско към екстравагантната стая, в която се намираха и си припомни романтичния момент, когато танцуваха двамата с Джон на сватбата на Джес и Ед. Сърцето й ускори ритъма си и тя отпи отново от питието си. Той нямаше ли да…

Мобилният телефон на Джон иззвъня върху страничната масичка, прекъсвайки мислите й. Тя надниква през прозореца и го видя на паркинга до колата, как закрива глава със сакото си от дъжда.

Анна хвърли поглед към телефона, излезе името на Миа. Тя се поколеба. Нормално не би го вдигнала… но ако беше нещо важно?

— Ало? — произнесе Анна в слушалката.

— О, Анна, здравей — отвърна Миа. — Анна е, нали?

— Да, аз съм. Боя се, че Джон излезе за малко навън. Да му предам ли нещо?

— Да, моля — започна Миа с притеснен глас. — Виж, наистина съжалявам за това, знам, че сте заминали някъде двамата за съботата и неделята. Но става дума за Алфи. Разхождахме се цял ден навън с родителите ми и сега той има много висока температура. Все повтаря, че иска татко си. Можеш ли да кажеш на Джон да ми се обади, когато се върне?

— Горкичкият Алфи. Разбира се. Ще кажа на Джон веднага да ти се обади.