Сюзан Копола
Маскарад (4)

4

Верне беше само на няколко сантиметра от Федра, която стоеше като вкопана на прага. Толкова близо, че тя трябваше само да вдигне ръка, за да докосне влажните му коси, падащи по голата гръд. Без да покаже притеснение от внезапната й поява, Арман закопча и последното копче на панталона си. Федра с мъка откъсна поглед от дългите бронзови пръсти.

— Bon jour, лейди Грантъм — поздрави той и направи ироничен поклон. — Какво неочаквано удоволствие. Това сигурно е поредният английски обичай, с който трябва да се запозная?

Подигравката му накара Федра да се овладее.

— Дяволите да ви вземат! Какво търсите тук?

— Аз живея тук — гласеше сухият отговор.

— Откога?

— Откакто дядо ви великодушно ми предложи да напусна досегашната си квартира и да бъда негов гост. Това се случи преди две седмици.

— Преди две седмици? Значи когато се запознахме, вие сте знаели, че… — Федра преглътна мъчително. Нима беше спал само на няколко метра от нея, нима ги е разделяла само една стена, докато тя се е мятала в леглото си, преследвана от сънища, в които той я заплашваше. Тази мисъл я накара да се изчерви.

— Защо не ми казахте? — попита обвинително тя.

Тънките устни се опънаха, леденосините очи светнаха развеселено.

— Това беше един от малкото въпроси, които не ми зададохте, мадам.

Федра едва преглътна ругатнята, която напираше на устата й. Не знаеше как да се справи с тази ситуация. Не можеше да го изхвърли от стаята на Евън. Може би трябваше да се врътне възмутено и да се оплаче на дядо си — тази реакция беше най-подходяща за една лейди. Маркизът беше полугол, значи можеше да го обвини, че се е забавлявал с някое от слугинчетата.

Федра влезе в стаята и затвори вратата с трясък. Внезапното движение отприщи гнева й срещу Арман дьо Лакроа. Протегна ръце, сякаш искаше да го отблъсне, но вместо това пръстите й помилваха топлата, гладка кожа на раменете му. Пронизващият поглед на сините очи я предупреди да се пази и тя се отдръпна, сякаш се беше опарила. Но вече беше много късно. Ръцете му се сключиха около нея и я обгърнаха. Сърцето й заби ускорено и тя се забрави дотолкова, че му позволи да я притисне до себе си. Едва когато усети горещите му устни върху своите, осъзна какво я заплашва и започна да се отбранява. Изненада се, когато Арман веднага я пусна.

— Какво ви става? — изфуча разярено тя.

Мъжът вдигна рамене. Все едно какво беше блеснало в погледа му, сега го нямаше.

— Milles pardons, милейди. Очевидно не съм ви разбрал добре. Във Франция жената има само една причина да влезе в спалнята на мъж.

Значи целувката беше поредната му подигравка. Федра задигна тежко и вдигна ръка в опит да охлади парещите си бузи.

— Това е… това беше стаята на мъжа ми. Исках да видя какво правите.

— Обличах се.

Той я дразнеше и явно се наслаждаваше на превъзходството си. Федра се постара да отговори хладно и овладяно.

— Не можете да останете тук, особено сега, след като се върнах от Бат. Това помещение граничи с моята спалня.

— Нямам нищо против да заключвате свързващата врата — отговори меко той, но в гласа му имаше скрит намек, че тя може би не го желае.

Федра нервно вдигна ръка към лицето си.

— Точно това ще направя. Поне за времето на вашия кратък престой в тази къща.

Арман се усмихна многозначително и се запъти към леглото, където върху кадифената покривка беше просната ослепително бяла риза. Докато се обличаше, Федра неволно се запита защо този мъж не търсеше услугите на камериер. Така правеха всички благородници. Или не можеше да си позволи личен камериер, или не искаше никого толкова близо до себе си.

Когато свърши с тоалета си, Арман я погледна изненадано, сякаш се учудваше, че тя е още тук.

— Да ви предложа ли стол, милейди? Съжалявам, но не съм свикнал да приемам дами.

Федра забеляза, че пак го беше зяпнала, и лицето й се обагри в червенина.

— Не приличате на маркиз — изтърси тя, без да се замисли.

— Сигурна ли сте, че познавате достатъчно аристократи, за да сте в състояние да прецените?

Усмивката му беше по-скоро нежна, отколкото подигравателна, и Федра усети как се отпусна.

— Не, вие сте първият — отговори честно тя.

Съзнаваше, че се държи по недопустим начин — стоеше в стаята на чужд мъж, който на всичкото отгоре миналата вечер я бе заплашил. Но днес маркиз Верне не беше същият. Дали защото не носеше перука и маска? Тя огледа гъстата тъмнокестенява коса, която падаше по челото му, и разбра, че именно тя смекчава чертите му. Днес изобщо не изглеждаше арогантен, блясъкът в сините очи не беше така леден. Може би Джили беше прав. Може би маркизът съвсем не е толкова тайнствен, колкото го виждаше тя.

— Ако продължавате да стоите и да ме гледате — изрече заплашително Арман, — ще пожелая да ми вържете вратовръзката.

— Нима ще ми доверите нещо толкова важно? — учуди се Федра. — Ами ако я затегна малко повечко?

Усмивката му угасна, ръката несъзнателно се вдигна към врата. Това движение привлече вниманието на Федра към малкия белег точно под гърлото. Прав и чист, сякаш раната е била съвсем гладка. Може би маркизът е бил ранен от шпага? Федра веднага си представи, че е участвал в дуели, но кой знае защо не можа да си представи как са го изнесли тежко ранен.

— За да запазя честта ви, ще се дооблека сам — промърмори той. — А сега ви моля да ме извините, милейди. Трябва да облека жакета си.

Промяната в поведението му й показа, че е нежелана. Въпреки това, когато Арман изчезна в малката баня, която граничеше със спалнята, тя не излезе от стаята му, а се огледа любопитно.

Всички лични вещи на Евън бяха изчезнали. Въпреки че мебелите си бяха същите, помещението изглеждаше някак празно. Арман й бе казал, че живее тук от две седмици — но това не беше съвсем вярно. Той само спеше тук и беше оставил оскъдни свидетелства за присъствието си: чифт безупречни ботуши пред ниското столче и шпагата върху съседния стол.

Федра се приближи предпазливо към оръжието и в същото време хвърли поглед към тоалетната масичка, на която стояха само огледало за бръснене, табакера за емфие и красиво ковчеже за скъпоценности.

— Знам, че не ви е приятно да отговаряте на въпроси, но бих се учудила, ако възнамерявате да останете още дълго в града. Лятото в Лондон е непоносимо и повечето хора заминават в провинцията. Дядо ми е един от малкото, които отказват да напускат столицата.

Федра изрече тези думи в празното помещение, докато пръстите й се плъзгаха по ковчежето и се опитваха да отворят ключалката. Разочарована, тя отпусна рамене, но в следващия момент се отдръпна като опарена. Ръката на Арман се бе появила сякаш от нищото, за да се сключи около китката й. Как бе успял да се приближи, без да го чуе?

Той я обърна бавно към себе си и я погледна в лицето. О, не, не е перуката, установи с болка Федра. Копринените кестеняви кичури не бяха в състояние да смекчат израза на очите му. Погледът му я пронизваше като смразяващ лед.

— Винаги ли сте толкова любопитна, лейди Грантъм? — пошепна той. — Надявах се, че сте ме разбрали.

Федра усети как пулсът й биеше лудо под пръстите му… дръпна ръка, за да се освободи, но хватката му се стегна. Засрамена, че я беше заловил да пипа ковчежето му, тя потърси спасение в искреното признание.

— Разбирам само, че не ви харесвам и не ви вярвам.

— Разбираемо е, че не ми вярвате, но що се отнася до харесването… — Арман вдигна скептично едната си вежда.

Най-сетне Федра успя да освободи китката си. Разтърка изтръпналото място, но не посмя да погледне Арман дьо Лакроа в очите, защото се боеше, че в арогантното му предположение има известна истина. Съзнаваше, че още от самото начало този мъж я привлича по необясним начин. Той беше докоснал една съвсем първична струна в сърцето й, от която Евън винаги я предупреждаваше да се пази. Не беше в състояние да говори, да се оправдае. Затова събра полите си и се запъти към вратата.

Чу стъпките му зад гърба си и едва успя да се справи с паническия порив за бягство. Той я задържа за ръката.

— Пуснете ме да си отида! — извика тя, ала Арман отговори спокойно:

— Забравихте наметката си.

Федра сведе поглед и едва сега разбра, че беше изпуснала наметката на Ан на пода. Маркизът се наведе да я вдигне. Федра посегна да си я вземе, но за нейна изненада той не й позволи. Разпери я и между веждите му се вряза дълбока бръчка.

— Ваша ли е тази наметка? — попита дрезгаво той.

— Не — отговори Федра и се изсмя горчиво-иронично. — Принадлежала е на любовницата на мъжа ми.

В погледа на Арман блесна такава омраза, че Федра се отдръпна като опарена. Омразата на този мъж беше като стоманено острие.

— Вървете си — подкани я той и отвори вратата. Когато тя го погледна смаяно, той улови ръката й и буквално я избута от стаята. При това бързо сведе глава, за да скрие вълнението и болката, които разкривяваха лицето му.

Ала когато заговори, гласът му си беше възвърнал обичайното ледено спокойствие.

— Права сте, милейди, лятото в града обещава да е горещо. Затова ви съветвам, даже настоявам да се върнете в Бат.

Преди Федра да е намерила думи за отговор, Арман затръшна вратата под носа й и тя остана сама с чувствата си: объркване, гняв, страх, възхищение — дяволски обезпокоително възхищение. След като разкри истинския характер на Евън, тя се бе заклела никога вече да не позволи на мъж да събуди в сърцето й нежни чувства.

Особено на такъв опасен мъж, какъвто беше Арман дьо Лакроа. Макар да имаше сериозното намерение да остане в Лондон, тя разбра, че не беше особено умно да прекара цялото лято под един покрив с този мъж.

Беше крайно време да говори с дядо си, но първо трябваше да се прибере в стаята си. Едва след като се озова отново в уютното си убежище на таванския етаж, тя си спомни нещо безкрайно учудващо: маркиз дьо Верне беше задържал гълъбовосивата наметка.

Дълго след като стъпките на Федра заглъхнаха, Арман дьо Лакроа стоя със сведена глава, притиснал до гърдите си тънката вълнена наметка. В сърцето му се бяха пробудили болезнени спомени за момичето, което някога я беше носило.

Думите на лейди Федра отекваха болезнено в съзнанието му: любовницата на мъжа ми!

Това ли беше всичко, което бе останало от Ан: грешната оценка и тази проклета наметка? Арман изруга тихо и отново помилва плата. После вдигна глава и се погледна във въртящото огледало. Скованото, безизразно лице на маркиз дьо Варен беше изчезнало и на негово място се бе появило младо, но преждевременно остаряло лице със зачервени от страст бузи и очи, искрящи от гняв и ожесточение.

Мъжът се отдръпна уплашено. Така ли бе изглеждал и преди няколко мига, когато изгони Федра Грантъм от стаята си? За в бъдеще трябваше да бъде по-предпазлив, особено сега, след като любопитната млада дама се бе върнала от вдовишкото си усамотение в Бат.

Без да сваля поглед от лицето си в огледалото, Арман си заповяда да потисне опасните чувства, които бе събудила в сърцето му появата на наметката. Най-сетне успя да си възвърне леденото спокойствие на маркиз дьо Верне.

— Браво на теб… така е вече по-добре — промърмори той, отиде до тоалетната масичка и замислено преметна наметката на облегалката на стола. Не можеше да си позволи втора проява на непредпазливост — това щеше да застраши сериозно истинската цел на пребиваването му в Лондон, в дома на Сойер Уейлин.

Щом се беше разстроил толкова от наметката на Ан, значи трябваше да я скрие някъде. Жалко, че не мога да направя същото и с лейди Грантъм, каза си горчиво Арман и лицето му помрачня. Завръщането на Федра беше единственото, което можеше да попречи на плановете му. Още от самото начало някакво неопределимо чувство му подсказваше, че внучката на Сойер Уейлин е единствената пречка за осъществяването на плановете му. Точно затова се бе постарал да я остави по-дълго в Бат.

Не беше подготвен за появата на младата дама и за опитите й да се намеси в живота му — освен това беше много изненадан от интелигентността и целенасочеността на Федра. Признай си, каза си гневно той, тази жена влияе преди всичко върху сетивата ти и това те прави непредпазлив. Сред изкуствените красавици с бели перуки тя бе като ярък слънчев лъч в зимен ден… копринената златночервена коса, зелените очи като шлифовани смарагди, красотата на стройната фигура, деколтето на роклята, което разкриваше пищните млади гърди и перлената кожа, толкова мека и кадифена, че пръстите му трепереха…

Арман разтърси глава, за да прогони неканените мисли, да победи надигащия се копнеж. Нямаше право да изпитва такива желания към никоя жена, най-малкото към вдовицата на Евън Грантъм.

Не беше дошъл в Лондон да си намери любовница, а за да изпълни сериозен и много опасен план. За да си го напомни, той се наведе и вдигна шпагата си. Студената дръжка и отлично закалената стомана успокоиха разбунтуваните му чувства. Той направи няколко упражнения с шпагата, за да се наслади на смъртоносното съскане на тънкото острие. Това укроти гнева му срещу Федра, но споменът за Ан остана. А в този спомен имаше нещо, което го тласкаше да мрази всеки, който носеше името Грантъм.

Недей така, Федра е невинна, каза му разумът. Тя изобщо не е била в Англия, когато Ан загина. Но имаше и нещо по-лошо — в изразителните очи на Федра бушуваше буря от чувства, макар че тя се стараеше да я скрие. Грациозното й тяло издаваше всяко нейно вълнение. Ранимостта й събуждаше в сърцето на Арман не просто физическо желание, а чувства, които твърде дълго се бе старал да потиска.

Мъжът спря насред движението и безсилно отпусна ръка. Не биваше да отрича очевидното: Федра беше следващата жертва на Евън Грантъм. Тя беше невинна също като Ан — но въпреки невинността си можеше да разруши грижливо обмислените му планове.

— Предупредих я да не се намесва в живота ми — произнесе той с дълбока въздишка. Но тя очевидно не желаеше да се вслуша в предупреждението му. Какво можеше да направи?