Сюзан Копола
Маскарад (20)

20

Дълбокият баритон, който се лееше от сцената, не достигаше до ушите на Федра. Трагедията, която се разиграваше там, не беше нищо в сравнение със съобщението, донесено от Джонатан, След първоначалната изненада Сойер Уейлин избухна яростно:

— Ще пратя Джесъм на бесилото! Този лъжлив негодник!

Федра скочи и застана пред Джонатан.

— Какви доказателства има Джесъм срещу дядо ми?

Джонатан я погледна умолително, сякаш искаше да й каже да не се намесва.

— Доколкото разбрах, Джесъм е представил пред съда документи с печата на Уейлин.

Федра сложи ръка на челото си. Това вече беше прекалено. Ръкописите, които бяха изчезнали от стаята й, изведнъж се появяваха с печата на дядо й! Невъзможно! Тя се обърна към Джили, за да види реакцията му, но братовчед й беше втренчил поглед в лицето на Джеймс.

Стомахът й се сви на топка. Лицето на Джеймс беше вкаменено, но в очите му имаше блясък… дали това беше триумф?

— Джеймс… — В отчаянието й името му излезе тихо от устните й. Но той сякаш не я чу. Изплъзваше й се, както винаги се беше опасявала. Жаждата за отмъщение го бе обсебила.

Федра сведе глава и се опита да спре треперенето си. Каква глупачка беше да повярва, че ще успее да го задържи! Всичко беше болезнено ясно. Той бе взел ръкописите й, беше сложил върху тях печата на Уейлин и ги бе предал на Джесъм, докато в същото време подготвяше бягството им. Любовта й не му беше достатъчна.

Потънала в мислите си, Федра едва чуваше как Джонатан измъкна дядо й от ложата. Уейлин протестираше шумно и това привлече вниманието на зрителите.

— Няма да се крия, по дяволите! Аз съм невинен!

Сега Джеймс сигурно изпитва задоволство, размишляваше нещастно Федра.

— Моля ви, Уейлин! — настояваше Джонатан. — Само да бяхте видели хората пред сградата на съда! Не знаете ли какъв шум вдигна статията на Гудфелоу за католиците?

— Кълна се в бога, аз ще ги унищожа, и на първо място Джесъм с безсрамните му фалшификации… — Уейлин не можа да продължи, защото Джонатан го извлече от ложата.

— Това не са фалшификации, дядо — изрече горчиво Федра и понечи да го последва. Ала Джили я задържа.

— Млъкни, Фе — заповяда през зъби той.

— Братовчед ти е прав — подкрепи го тихо Джеймс и я хвана за ръката. — Това не е подходящият момент за признания.

Тя се обърна рязко към него и очите й се напълниха със сълзи.

— Ти наистина ли очакваше, че ще стоя и ще гледам как дядо ми плаща за онова, което съм извършила аз? Или си представяше, че когато го арестуват, ние с теб отдавна вече ще сме в открито море?

Лицето му помрачня и той я погледна несигурно.

— Единственото, което има значение за мен, си ти, Федра.

— Единственото, което те интересува, е да унищожиш дядо ми. Затова си взел ръкописите ми, нали?

В очите му светна гняв.

— Защо ме питаш, след като си сигурна, че съм го извършил? — В гласа му прозвуча болка.

Федра му обърна гръб, бутна Джили настрана и излезе бързо от ложата.

Джеймс я последва.

— По дяволите, Федра, аз те обичам! Само това има значение. — Сграбчи я грубо за рамото и я обърна към себе си. — Ще заминеш с мен, както ми обеща.

— Веднага я пуснете. — Федра чу предупреждението на Джили. Джеймс веднага я пусна.

— Значи си решила да пожертваш любовта ни?

— Какъв избор имам? — изплака тя. — Ти взе решението вместо мен.

Докато тичаше през фоайето навън, по бузите й течаха сълзи. Джили я настигна на входа. Бледен, но с решително изражение на лицето, той се опита да я успокои.

— Не бързай, Фе. Не искам да правиш глупости. Опитай се да разсъждаваш разумно. Ще намерим, начин да излезем от това положение. Никой няма да отиде в затвора.

Ала Федра отказваше да го слуша. Какво значение имаше, че щяха да я хвърлят в Нюгейт? Сега това не беше важно. Животът й беше загубил смисъла си. Тя избърса сълзите си и излезе на улицата.

Дядо й и Джонатан стояха на тротоара и се караха. Шумните им пререкания бяха привлекли вниманието на минувачите и около тях лека-полека се събираше тълпа зяпачи. Нощните пазачи, които палеха фенерите около театъра, първи спряха и се заслушаха. Последваха ги просяците и уличниците, които се предлагаха на моряците.

— Ще вземем файтон и ще ви скрия в къщата си — говореше умолително Джонатан.

— Проклет да съм, ако се скрия! Не съм от онези подли престъпници, дето се измъкват в тъмното. — Дядо й се удари в гърдите и закрещя така, че цялата улица го чуваше. — Проклятие! Аз съм уважавана личност в града и нямам нищо общо с онзи жалък писач, дето се нарича Робин Гудфелоу.

— За бога, Сойер — увещаваше го Джонатан. — Поне не крещете така!

Федра изтри сълзите си и отиде при дядо си.

— Трябва да ти кажа нещо, дядо…

Джонатан я бутна настрана.

— Моля ви, Федра, оставете аз да се справя.

В очите й блесна гняв. Вече нямаше да позволи на никой мъж да я „защитава“. Дядо й изскочи на улицата и се развика гневно:

— Къде е Ридли с проклетата карета? Веднага отивам в Нюгейт, за да удуша Джесъм!

Едва сега Федра забеляза любопитните зяпачи. Не можеше да каже откъде се бяха събрали толкова хора. Допреди малко те бяха само безобидни минувачи, но в следващия момент тя се видя заобиколена от любопитни лица.

— Сойер Уейлин… той не е ли Робин Гудфелоу? — Първоначалният шепот бързо премина в крясък.

Федра разбра, че трябваше веднага да измъкне дядо си оттук.

Сред тълпата се издигна глас:

— Да, той е Гудфелоу. Лично чух, когато Джесъм го каза само преди три часа. — Един моряк, тромав, порядъчно пиян момък, си проби път през навалицата. Последваха го и други, докато застанаха само на няколко ярда от Сойер Уейлин и започнаха да го сочат с пръст.

— Това е оня, дето иска да повика католиците, та да ни избият.

Федра искаше да застане до дядо си, но Джили и Джонатан й попречиха. Джили се опита да я отведе обратно в театъра, но напразно.

— Якобит! Негодник! Върви в Ирландия при папистките си приятели!

Въпреки опасността от експлозия може би всичко щеше да се размине, ако Сойер Уейлин бе пренебрегнал виковете на тълпата. Ала той реагира по обичая си агресивно, размаха бастуна си в пристъп на ярост и изрева:

— Не смейте да ме наричате якобит, паплач такава! Да знаете, че скоро ще прочистя лондонските улици от такива като вас!

Един моряк излезе напред и хвана бастуна от другия край.

— Дядо! — изпищя Федра и се хвърли напред. Чу как Джили прошепна „Велики боже на небето!“ и разбра, че той щеше да я последва. Но нито тя, нито Джили стигнаха навреме до дядо й.

Морякът изтръгна бастуна от ръката на Уейлин и с все сила го удари по главата. Дядо й залитна и Федра се озова до него точно навреме, за да го хване. Ала не можа да удържи масивното му тяло. Перуката му падна, по лицето му потече кръв и той се свлече на колене.

Федра видя как Джили заби юмрук в лицето на моряка. В следващия миг улицата се превърна в бойно поле. Тя се наведе над дядо си, за да избърше кръвта от лицето му, но бе пометена от тълпата. Джили също потъна в бъркотия от преплетени тела.

Федра не можеше да направи нищо. Можеше само да го държи, за да не падне по лице. Внезапно две ръце я дръпнаха грубо назад. Тя погледна в грозно разкривено мъжко лице, вонящ дъх я удари в носа?

— Ей, това е една от онези ирландски курви, за които съм слушал толкова хубави неща!

Федра замахна и заби юмрук в окото на мъжа. Той изрева като ранен бик и й зашлеви толкова силна плесница, че главата й отхвръкна назад. Тя се олюля и падна в ръцете му.

В следващия миг усети как всички ръце, които посягаха към нея, се отдръпнаха и тя падна на паважа. Нямаше време да разбере какво се бе случило, когато видя блясък на острие. Мъжът, който я бе нападнал, се хвана за вървящото рамо и изрева от болка.

Федра вдигна глава и видя силното тяло на Джеймс, което стоеше като бариера между нея и побеснялото множество. Очите му бяха присвити в смъртоносни цепки, лицето му беше все така каменно. Той размахваше шпагата с ужасяваща методичност, готов да прониже всеки, който посмее да се доближи до нея.

Той й хвърли бърз поглед и заповяда през рамо:

— Отведете я оттук. — Федра не разбра на кого бе казал тези думи, докато Джонатан не й помогна да стане.

Тя отблъсна ръката на приятеля си и се огледа търсещо. Джили не се виждаше никъде. Дядо й лежеше по гръб на паважа. Лицето под засъхналата кръв беше смъртнобледо.

Федра коленичи до него и изчака Ридли да дойде с каретата. Нямаше представа как ще успеят да го натоварят вътре, но лакеите и Джонатан успяха да се справят. Търсейки Джили, Федра видя как двамата с Джеймс отбиваха спокойно и уверено напора на тълпата. Тъмнокосият ирландец с вдигнати юмруци и облеченият в коприна Джеймс с лице, което изразяваше смъртоносна решителност.

Преди да е успяла да протестира, Джонатан я грабна и я хвърли в каретата при дядо и.

— Не! — изпищя тя. — Няма да си тръгна… — Ала думите й заглъхнаха в дивите крясъци на множеството. Джонатан скочи след нея в каретата и затръшна вратичката. Джили и Джеймс изчезнаха от полезрението й, когато каретата се понесе в нощта.

Дядо й беше все още в безсъзнание, когато го внесоха в дома на Джонатан Върнел. Ала Федра отказа да го последва.

— По дяволите, Джонатан, не разбирате ли, че трябва да се върнем?

— Федра, моля ви! — Той я сграбчи за китката и я повлече към вратата на дома си. — Не ви ли казах, че видях как мистър Фицхърст и маркизът избягаха? Братовчед ви намери отнякъде кон и Верне скочи зад него. Не ми ли вярвате?

— Вярвам ви, но… — Федра погледна надолу по улицата, сякаш Джеймс или Джили щяха да се появят всеки момент от мрака. Защо не бе видяла бягството им? Нямаше да има спокойствие, докато не се увереше, че двамата са в безопасност.

Когато влезе след Джонатан в къщата, се почувства безпомощна. Докато чакаха лекаря, който трябваше да се погрижи за дядо й, тя се настани в една от празните стаи за гости. Изми кръвта от ръцете си, свали роклята си и облече мрачната роба, която й донесе възрастната братовчедка на Джонатан. Мъчеха я угризения на съвестта — в съседната стая дядо й лежеше в безсъзнание, може би дори щеше да умре, а тя мислеше само за Джили и Джеймс.

Тъкмо когато бе решила да се върне в Ковънт Гардън и да ги потърси, даже ако трябваше да открадне някой от конете на Джонатан, от първия етаж се чу оживен говор. Чукането по входната врата извести за идването на нови хора.

Сърцето й заби от страх и надежда. Втурна се като безумна към входната врата и безцеремонно бутна настрана възрастния иконом на Джонатан. Когато видя влизащия Джили, извика облекчено. В следващия миг обаче едва не загуби съзнание от ужас, защото видя, че Джили подкрепяше Джеймс.

— Хайде, човече, престанете да се инатите — изсъска Джили, който пъшкаше тежко от усилията да не го изпусне. — Облегнете се на мен, иначе ще се наложи да ви нося.

— Джеймс — проговори задавено Федра, но той не я погледна. Джили се обърна към нея и тя видя, че лицето му беше мръсно и окървавено.

— Какво стана, Джили? — попита глухо тя.

— Няма от какво да се притесняваш, Фе. Бихме се като лъвове, докато шпагата на негово благородие се счупи. С учудване установих, че умее да си служи и с юмруците си, но за съжаление онзи грамаден моряк имаше нож…

— Нож! — изпищя Федра. В този миг коленете на Джеймс поддадоха и той щеше да се строполи на пода. Ала с учудваща сила успя да се задържи на крака и я бутна настрана. Тя изобщо не забеляза, че я бе отблъснал, защото беше вторачила ужасен поглед в кръвта, която течеше от рамото му.

Когато си възвърна самообладанието, Федра позвъни за слугите и с тяхна помощ отнесоха Джеймс в една от стаите за гости — мрачно, оскъдно мебелирано помещение.

Когато го положиха на леглото, главата му падна върху възглавниците. Очевидно бе загубил съзнание, а лицето му беше толкова бяло, че Федра се вцепени от ужас. Но си заповяда да не губи ума си и започна да разкопчава ризата му. Когато се опита да отдели плата от раната, той отвори за миг очи и я погледна пронизващо. Обърна се мъчително към Джили и помоли дрезгаво:

— Кажи й да излезе. — Опита се да седне, но Джили го натисна обратно във възглавниците.

— Не мърдайте, милорд. По-добре тя да се погрижи за вас, отколкото лекарят.

Джеймс стисна зъби и Федра внимателно дръпна плата от раната. Срязването беше доста дълбоко и Джили изкриви уста.

— Ще се наложи да се зашие.

Федра кимна.

— Виж дали докторът е свършил вече с дядо.

Когато Джили излезе от стаята, Федра натисна раната, за да спре кървенето. Джеймс не мърдаше. Сините му очи бяха вперени в лицето й, погледът му беше затъмнен от болка. Когато отвори уста да заговори, тя го спря.

— Моля те, мълчи. Всичко ще се оправи. — Искаше й се да вярва в това, но трепереше от ужас. Джеймс беше загубил много кръв.

— Федра — пошепна мъчително той. Думата прозвуча толкова тъжно и разкаяно, че я прониза като нож право в сърцето.

Мина цяла вечност, преди Джили да се върне с лекаря. Дребният, набит мъж я отмести от пътя си, но тя остана до леглото на Джеймс, докато се убеди в способностите му. Докторът явно познаваше занаята си, защото заши раната на Джеймс бързо и сръчно. Когато свърши, той изми ръцете си и нареди строго:

— Трябва да внимавате да не се движи и да не инфектира раната. Надявам се, че ще се оправи, защото е млад. Шансовете му са много по-добри, отколкото на стареца оттатък.

Федра го погледна виновно.

— О, дядо… как е той?

— Още е в безсъзнание. Шокът му е въздействал дори по-лошо от удара по главата. — Докторът поклати глава, сякаш не можеше да й даде големи надежди за възстановяването на пациента си.

Федра прекара дълга, мъчителна нощ. Разкъсваше се между страха за любимия мъж и чувството за вина спрямо дядо си. Непрестанно ходеше между едното легло и другото.

Въпреки големината си, дядо й изглеждаше някак си дребен и сгърчен, сякаш беше остарял с години. Затова пък бръчките по челото на Джеймс се бяха изгладили и той изглеждаше по-млад. Федра беше чувала, че това се случва често с болните, които…

На зазоряване очите й бяха зачервени от неизплакани сълзи. Изтощена, тя не беше способна да мисли ясно. Джили я намери да повръща над едно нощно гърне. Отведе я в леглото й и каза енергично:

— Стига толкова, Фе. Или искаш да си следващата пациентка? Аз ще поседя при Летингтън, а Джонатан ще бди до леглото на дядо ти. Трябва да поспиш.

Тя се опита да протестира, но когато Джили я принуди да си легне, усети колко беше уморена. Обеща му, че ще поспи, макар че нямаше намерение да затвори очи.

Когато се събуди, беше вече вечер. Джили й донесе в леглото чаша чай. Тя изпи с благодарност подсладената с мед напитка и отметна завивката, за да стане.

— Защо ме остави да спя толкова дълго? — попита обвинително тя.

— Защото имаше нужда — отговори нежно той и я натисна обратно. — Не скачай така, Фе! Дядо ти се чувства по-добре. Бузите му си възвърнаха цвета. А що се отнася до Летингтън… спи като бебе.

Федра изпита облекчение, но щеше да се успокои само когато лично провери как се чувства Джеймс. Но Джили не я пусна, преди да закуси с няколко препечени филийки. Докато преглъщаше с мъка, Федра за пръв път забеляза колко изтощен изглеждаше Джили. Под очите му имаше тъмни торбички, бузата му беше украсена с голяма подутина. Федра се пресегна и помилва лицето му.

— Толкова съжалявам, Джили. Как не се сетих по-рано… Никой не се погрижи за теб.

— Не е нужно — изсмя се кратко той. — Този път се отървах много по-леко отпреди. Виждаш ли? — Приведе се към нея и посочи окото си. — Даже окото ми не е подуто, макар че… — Когато се ухили, Федра видя, че му липсва един зъб. — Май съм го глътнал.

— Още не си ми казал как се измъкнахте.

— Ами, след като каретата потегли, разбрах, че хората вече не помнят какъв е бил поводът за сбиването. Повечето се биеха за удоволствие. — Джили я погледна виновно. Очевидно тези чувства не му бяха чужди. — Ние си вършехме работата добре, докато онзи мечок, морякът, не се разбесня. Тъкмо когато заби ножа си в рамото на Джеймс, дойдоха полицаите и се възцари още по-голям хаос. Тогава възседнах първия попаднал пред очите ми кон и…

Той млъкна и направи презрителна гримаса.

— Вярваш ли ми или не, този глупак Джеймс не искаше да тръгне с мен! Макар че кървеше като заклана свиня! Винаги съм казвал, че принципните англичани са дяволски непрактични.

Той се ухили и заяви:

— Сега очаквам да ни обесят за кражба на кон. — Джили се изчерви смутено и извърна глава. — Съжалявам, Фе. Това беше лоша шега.

— Няма нищо — отговори тя и го прегърна с обич. — Никога не бих издала негодници като вас. — Ала когато отново стана сериозна и се опита да благодари на братовчед си за всичко, което беше сторил за Джеймс, той бързо я спря.

— Не можех да го оставя да умре на улицата, макар да знам… — Джили я погледна втренчено. — Сега ще ми кажеш ли какво недоразумение стана снощи?

Федра не издържа на погледа му, но и не искаше да лъже.

— Имах намерение да избягам с Джеймс.

Джили преглътна шумно.

— Не мога да си представя, че щеше да изчезнеш, без да ми кажеш сбогом.

— Моля те, Джили, да не говорим повече за това — прекъсна го тя. — Съжалявам. Моля те, не ме укорявай, не се сърди. Никъде няма да отида. — И добави с глух глас, в който звучеше бездънно отчаяние: — Всичко свърши. — Обърна му гръб и се загледа през прозореца. — По-скоро ще отида на съд, отколкото да се кача на кораб за Канада с Джеймс. Ако арестуват дядо ми…

— Не говори глупости! — Джили застана зад нея и обхвана раменете й. — Ако се наложи, аз лично ще те затворя в някое подземие, но няма да ти позволя да правиш глупави признания. Знам, че се чувстваш виновна. Погледни на това като на наказание. Освен това не ми се вярва, че старецът ще стане от леглото.

Федра скри лице в ръцете си и извика през сълзи:

— Джеймс унищожи дядо ми и аз му помогнах!

Джили понечи да я прегърне, но тя се отдръпна. Не искаше никой да я утешава.

— Мисля, че Джеймс е дал ръкописите ми на Джесъм, за да обвини дядо ми — каза тя.

Запъвайки се, Федра призна на Джили всичко, което се беше случило след посещението им при доктор Гленхоу. Разказа му версията на Джеймс за убийството и спомена подозрението му, че Сойер Уейлин е участвал в заговора. Разказа и за старанията си да отклони Джеймс от мисълта за отмъщение — старания, които се бяха оказали напразни.

— Исках само да спася Джеймс — заключи с болка тя. — Но съм закъсняла с години.

В помещението се възцари потискаща тишина. Джили нежно плъзгаше пръсти по слепоочията й.

— Ако това ще те утеши поне малко, Фе, аз вярвам, че Джеймс те обича. Докато седях при него, често шепнеше името ти. — Джили потръпна от ужасния спомен. — Надявам се, че никога вече няма да чуя такива викове, дори в ада, където един ден непременно ще пропадна.

— Знам, че ме обича — отвърна колебливо тя, — но омразата му е по-силна. Може би стана по-добре, че бягството ни се осуети. Сега разбирам, че щях да извърша фатална грешка.

— Господи, каква бъркотия. — Джили потърка тила си. — Мисля, че все пак е възможно ти и Джеймс…

Федра поклати глава.

— Не. Каквото и да се случи, аз ще остана тук и ще се грижа за дядо. Сега той има най-голяма нужда от мен.

Джили я погледна със съмнение, но не каза нищо.

Федра го помоли да си почине и се запъти към стаята на Джеймс. Влезе на пръсти и го огледа внимателно. Джили беше прав. Лицето му беше възвърнало част от цвета си. За да не го събуди, тя излезе безшумно и с натежало сърце се запъти към стаята на Джонатан, където беше настанен дядо й. Джонатан спеше в едно кресло. Федра мина тихо покрай него и застана до главата на дядо си. Превръзката беше напоена с кръв, винаги розовото му лице беше смъртно бледо.

Очакваше да го намери заспал, но той беше устремил поглед право към нея. Очите му бяха подути и сякаш не възприемаха нищо. Дебелите устни се опитваха да произнесат някаква дума.

— Фе… Фе…

Федра се наведе към него и разбра, че искаше нещо за пиене. Наля малко вино в една чаша, повдигна главата му и я поднесе към устните му. Той отпи малко, закашля се, после жадно изпи цялото вино. Очевидно му се отрази добре, защото когато се отпусна отново на възглавниците, очите му бяха ясни. Погледна я и промълви:

— Аз… умирам…

— Не, дядо, няма да умреш — изплака тя. Уейлин вдигна ръка, за да я спре.

— Кажи на някого… като умра. Някой трябва да знае.

Федра го зави до брадичката.

— По-късно ще ми разкажеш. Сега трябва да почиваш.

— Не! Сега… така искам.

Очевидно беше развълнуван и Федра разбра, че трябваше да го остави да говори.

— Наскоро… ти ме попита… — Гласът му пресекна.

Федра го изчака търпеливо да продължи.

— Летингтън… момичето Летингтън.

— Джулиана? — попита смаяно Федра. Дядо й дълго не каза нищо и тя попита с треперещ глас: — Да не би да знаеш нещо за смъртта й?

Той раздвижи глава и увисналите му бузи затрепериха.

— Джулиана Летингтън — повтори той високо и ясно. — Тя е жива. Знам къде е.