Сюзан Копола
Маскарад (23)

23

В камината гореше буен огън и в музикалния салон беше приятно топло. Помещението беше осветено от десетки свещи и двойката, която седеше пред спинета, се виждаше ясно. Джили пееше със забележително добър тенор ирландска балада и не откъсваше поглед от крехката млада жена до себе си, която плахо беше свела глава. Федра я познаваше под името Мария-Антоанета.

Откакто я бе видяла за последен път в ада на Бедлам, външността й беше променена до неузнаваемост. Косата й беше грижливо изчеткана, носеше красива рокля. Ала все още беше много слаба и очите й светеха като на безпомощно дете. Понякога Федра имаше чувството, че Джулиана все още си въобразяваше, че е кралицата на Франция.

Федра загърна раменете си с топъл шал. Двамата с Джеймс седяха в по-хладната част на музикалния салон и наблюдаваха другата двойка. Федра седеше в едно високо кресло, докато Джеймс ходеше напред-назад пред нея и често-често поглеждаше с мрачна физиономия към двамата на спинета. Вчера се бяха върнали в Хийт, но той все още беше напрегнат. Федра не беше сигурна дали любимият й страда повече от чувствата си спрямо стареца, който лежеше в стаята си на втория етаж и упорито се бореше за живота си, макар че не можеше нито да говори, нито да се движи, или от присъствието на сестра си, която дори не го познаваше.

Джулиана си спомняше, че някога е имала брат, но не беше способна да свърже спомена за младия мъж с гореща кръв с този грамаден непознат с корави черти на лицето, който й вдъхваше страх.

Джили спря да пее и поведе пръстите на Джулиана по клавишите. Джеймс изкриви уста, но преди да се ядоса, си спомни какво беше обещал на Федра.

— Когато намерихме вилата, от мисис Линк и Джулиана нямаше и следа. Селяните ни казаха, че мисис Линк починала преди година. Подлият й племенник прибирал парите, които изпращал дядо ти. Когато му поискахме сметка, ни разказа някакви глупости за роднини, които отвели Джулиана в Северна Шотландия.

Той въздъхна тежко.

— С Джили трябваше да търсим дълго, докато разберем, че Джулиана е попаднала в ада.

Джеймс бе описал Бедлам толкова точно, че Федра не се осмели да каже нещо. В паметта й отново се появиха страшни, болезнени картини. Джеймс очевидно знаеше какви чувства я вълнуваха, защото мрачното му изражение се смекчи. Посегна към ръката й, но изведнъж спря. Отново заходи напред-назад, хвърляйки неодобрителни погледи към Джулиана и Джили.

— Бедлам беше… — Федра помълча малко и продължи колебливо: — Би било ужасно, ако настанят Джонатан в онова ужасно място.

— Няма да попадне там, бъди сигурна в това. Уредил съм да се грижат за него в собствения му дом.

Федра знаеше, че Джеймс е говорил с лекаря, който се грижеше за Джонатан, но не смееше да го попита.

— Дали ще се възстанови?

— Не! — Джеймс напразно се опитваше да скрие зад гнева си чувството за вина. — Нито зрението, нито умът му ще се възстановят. Когато го оставих, витаеше в своя собствен свят и ти говореше, сякаш си до него.

Устните на Федра затрепериха.

— Той е щастлив… макар и по свой начин — опита се да я успокои Джеймс. — Склонен съм да смятам, че е даже по-щастлив от нас, защото ние сме изправени лице в лице с жестоката реалност. И друг път съм си мислил, че е по-добре да съм луд или мъртъв, вместо да живея и да гледам как…

Той млъкна и отново погледна мрачно към сестра си.

— Ан никога не е била особено умна, но беше нежна и чувствителна. Имаше талант да рисува и вдъхваше живот на порцелана. А сега е загубила не само таланта си, но и… — Треперещият му от болка глас пресекна. — Исусе! Та тя дори не знае кой съм!

Федра преглътна мъчително и си пожела да можеше да го утеши. Ала когато Джулиана стана от спинета, Джеймс вече се беше овладял. Джили я водеше за ръка като малко дете. Федра изпита чувството, че младата жена щеше цял живот да върви подир братовчед й като послушно дете, но Джили не проявяваше никакви признаци на нетърпение. Федра никога не беше виждала необуздания си братовчед толкова нежен и го гледаше трогнато.

— Джили казва, че е време да си лягам. — Въпреки детското поведение, очите на Джулиана бяха ясни. Това беше знак, че се чувства по-добре. Тя направи реверанс пред Федра. — Лека нощ, милейди.

Джулиана беше готова да се оттегли, но Джили я задържа и едва забележимо кимна в посока към Джеймс. Макар и със страх, младата жена се приближи до мрачния си брат. Джили беше плътно до нея. Федра видя изпълнения с болка поглед на Джеймс и отчаяно поклати глава.

— Лека нощ, сър — пошепна Джулиана и излезе бързо от салона.

Джили се усмихна тъжно на Джеймс и понечи да я последва, но Джеймс го спря.

— Трябва да говоря с теб. — Обърна се към Федра и добави: — Всъщност и с двама ви.

Джили учудено вдигна вежди, но не възрази. Позвъни на Луси и я помоли да се погрижи за мис Джулиана. После се отпусна на стола до креслото на Федра. Тя не знаеше какво ще последва, но като съдеше по застиналото в мрачна гримаса лице на Джеймс, не очакваше нищо добро.

— Утре ще отведа сестра си от тази къща — започна решително Джеймс. — Не желая нито тя, нито аз да оставаме по-дълго от необходимото под покрива на Сойер Уейлин.

Федра не отговори, само скръсти ръце в скута си. Беше очаквала нещо подобно. Джили обаче реагира много остро. Скочи от стола си и изсъска:

— И къде ще отидете, ако позволяваш да попитам? Вече е много късно да отплавате за Канада.

— Смятам да настаня Джулиана в дома на доктор Гленхоу. Той със сигурност ще се радва да ни види.

Джили моментално се отпусна.

— О, в Хампстед? Не е чак толкова далече. Ще мога да идвам всеки ден и…

— Не, няма да идваш — прекъсна го рязко Джеймс. — Искам да те помоля да стоиш далече от сестра ми.

Джили го погледна слисано, лицето му стана смъртнобледо, в зелените очи пламна дива болка, Федра скочи и застана пред братовчед си.

— Как не те е срам! Да не мислиш, че Джили има други намерения към Джулиана, освен да й помогне да се възстанови! Да не би да намекваш, че иска да извлече изгода…

— Стига, Фе, не му се карай — прекъсна я Джили и сложи ръка на рамото й. — Не мога да му се сърдя. Ти може би не разбираш, но аз знам какво му е. Не са много хората, които биха се съгласили да омъжат сестра си за папист.

— О, върви по дяволите! Това няма нищо общо. — Гневът на Джеймс отлетя и той погледна Джили с израз на благодарност и братска привързаност. Усмихна се и заяви: — Ти си дяволски добър човек, Патрик Джилхъли Фицхърст. При други обстоятелства щях да съм щастлив… — Джеймс въздъхна и зарови ръце в косата си. — Мисълта, че сестра ми има ухажор, е абсурдна. Както стоят сега нещата…

— Не мога да се съглася с теб — прекъсна го енергично Джили. — Откакто я доведохме тук, напредъкът е очевиден.

— Отвори си очите, човече! Тя никога няма да стане, каквато беше някога.

— Но аз не знам каква е била някога — отговори спокойно Джили. — Знам само каква е сега — чувствителна, крехка жена, която има нужда от много време, за да се възстанови.

— Моля те, Джили, заради теб и заради нея, не се отдавай на напразни надежди. По всяко време може да се очаква рецидив. Джулиана никога няма да те обича като истинска жена.

— Достатъчно е, че се нуждае от мен — отговори с необичайно остър глас Джили. — Това е много повече, отколкото някой някога е правил за мен.

Джеймс гневно размаха ръце и погледна умолително Федра. Но тя не пожела да го подкрепи. Знаеше много добре какво значи да ограбят надеждите ти и в никакъв случай нямаше да разруши вярата на Джили.

— Хайде, Джеймс, не ме гледай така мрачно — засмя се Джили. — Не съм казал, че ще се оженя за нея утре или следващия месец, или дори следващата година. Искам само да съм до нея, да й бъда приятел, когато закрепне и отново се научи да живее.

— Можеш да чакаш цял живот — напомни му Джеймс.

Джили го удари по рамото и каза с усмивка:

— Самият аз не очаквах, че мога да бъда толкова упорит.

Той се запъти към вратата, но Джеймс го спря.

— Следващата пролет, когато морето се успокои, ще замина за Канада и ще отведа сестра си.

Джили се ухили предизвикателно.

— Това не ме смущава ни най-малко. Не страдам от морска болест.

Той излезе и Федра го изпрати с доволна усмивка. Джеймс продължи да гледа като буреносен облак, но накрая избухна в смях.

— Братовчед ти е по-голям глупак дори от мен — каза й той, клатейки глава.

— Това е една от най-прекрасните му черти — отговори меко Федра. Без Джили музикалният салон изглеждаше застрашително спокоен.

Погледите им се срещнаха и изразиха взаимното им дълбоко разбиране. Изведнъж бяха останали сами е всичко, което бяха преживели. Но и със съзнанието, че ужасът никога нямаше да се повтори.

Само след миг и двамата се извърнаха настрана, Федра приглади полите си и каза:

— Вече е късно. Мисля, че и за мен е време да си легна.

Джеймс кимна и изобщо не се опита да я задържи. В този момент бяха като двама непознати, а не като мъж и жена, които се познаваха интимно и бяха преживели много страстни часове заедно, Федра се поколеба, но само за миг. Не беше разказала на Джеймс, че е очаквала дете от него. Но това дете беше изчезнало в същия мрак, който бе разрушил любовта им. Затова реши, че не бива да увеличава мъченията му. Нека тази мъка си остане само нейна.

Тя се запъти към вратата, но Джеймс я спря. Докосна нежно рамото й и попита задавено:

— Ти… още не си ми казала какви са плановете ти.

Тя вдигна рамене.

— Ще остана при дядо, докато… докато вече не се нуждае от мен.

Видя как Джеймс силно стисна устни.

— Колко трогателно — изрече хапливо той. — Може би и аз трябва да отвлека няколко млади момичета и да пратя невинни хора на бесилката, за да промениш отношението си към мен. Нямах представа, че подобни деяния предизвикват такава лоялност.

Жестоките му думи я накараха да се отдръпне.

— Знам, че след онова, което е направил дядо ми, би трябвало да го презирам също както го презираш ти — отвърна тихо тя, — но не мога.

Запъвайки се, тя разказа на Джеймс някои факти от живота на Сойер Уейлин — за бедняшкия му произход, за трагичните обстоятелства около смъртта на младата му съпруга.

— Мисля, че дядо просто се е ожесточил. И се е опитал да компенсира липсата на любов с честолюбие. Това е много жалко. — И добави шепнешком: — Сигурно щях да го обичам, ако ми беше дал тази възможност. О, Джеймс, дядо ми не е зъл човек, какъвто е бил Карлтън Грантъм. Не очаквам някога да му простиш, но в името на душевния ти мир те моля…

— Ако се опасяваш, че отново кова планове за отмъщение, уверявам те, че се лъжеш — прекъсна я рязко Джеймс.

— Не исках да кажа това… — Федра въздъхна дълбоко. — Много съжалявам, че обвиних теб за открадването на ръкописите ми. Тогава бях убедена, че само ти би могъл да ги използваш срещу дядо ми. — Тя вдигна безпомощно ръка. — Бях твърде дълбоко наранена и не бях в състояние да разсъждавам трезво. Чувствах как ти отхвърляш всичко, което ти давах, съзнавах, че не разбираш какво означаваше това за мен…

Тя помълча малко и продължи все така тихо:

— Тогава бях сигурна, че след живота си с Евън никога не ще повярвам на друг мъж. Никак не ми беше лесно да поверя живота си в твои ръце.

— И за мен не беше лесно — прекъсна я страстно той — да забравя смъртоносния гняв, който бушуваше в сърцето ми, да загърбя плановете за отмъщение, с които бях живял толкова години. Божичко, Федра, опитвах се, наистина се опитвах!

— Може би нито един от двама ни не е бил достатъчно упорит — пошепна тя.

Джеймс стисна ръката й и попита дрезгаво:

— Толкова ли е невъзможно да започнем отначало?

Тя вдигна глава и потръпна от копнежа в очите му. В този миг вратата на салона се отвори. Луси надникна вътре и извика страхливо:

— Моля ви, лейди Федра, трябва веднага да дойдете горе! Дядо ви ей сега ще умре.

Джеймс отдръпна ръката си и лицето му се затвори.

Светлината на лампата падаше върху неузнаваемото, хлътнало лице на Сойер Уейлин, когато Федра застана до леглото му. Сама. Първата й мисъл беше, че Луси се е излъгала. Дядо й изглеждаше значително по-добре, отколкото през последните дни. Даже се опитваше да говори.

— Дядо… — Тя взе ръката му. Някогашните месести пръсти сега бяха само кожа и кости и постепенно изстиваха.

— Ти ли си, момичето ми?

Федра с мъка разбра шепота му.

— Да, аз съм, дядо.

Погледът му мина покрай нея.

— Кой е този?

Отначало тя не разбра въпроса му, но после забеляза, че след нея в стаята беше влязъл и Джеймс. Дори в този момент тя изпита чувството, че трябва да застане като щит между него и умиращия си дядо. Искаше да го помоли да си отиде, да не се унижава, като триумфира пред леглото на дядо й. Но когато го погледна, занемя: в очите му нямаше съчувствие, но нямаше и омраза.

— Добър вечер, мосю Уейлин — поздрави учтиво той и Федра се стресна: отдавна не беше чувала изискания му френски акцент. — Аз съм, Арман.

Устните на дядо й оформиха думата „маркиз“.

Федра поиска да прекрати комедията. Все пак дядо й беше на смъртно легло.

— Моля те, Джеймс, иди си — пошепна тя.

Но той не се помръдна. Отново устреми поглед към дядо й и след кратка вътрешна борба произнесе спокойно и овладяно:

— Дошъл съм да ви помоля за нещо, сър.

Не, не сега, извика безмълвно Федра. Беше твърде късно да търсят отговори. Но следващите думи на Джеймс бяха толкова неочаквани, че тя едва не падна на леглото.

— Искам да ви помоля за ръката на внучката ви.

Федра не повярва на ушите си. Дядо й сигурно нямаше да го разбере. Ала старецът задиша ускорено.

— Искам да я направя своя жена — продължи с равен глас Арман. — Маркиза дьо Верне.

Дядо й отвори широко очи и в зениците се появи част от стария блясък. Той се опита да повтори титлата, но не успя. Уморено кимна с глава и затвори очи.

В стаята се възцари тишина, която сякаш щеше да трае вечно. Федра усети съвсем точно мига, когато дядо й заспа вечния си сън. Грубите черти на лицето му се отпуснаха и придобиха мирно и доволно изражение.

Федра забеляза едва сега, че стискаше ръката на Джеймс. Погледите им се срещнаха.

— Много ти благодаря, че го накара да повярва…

— Не го направих за него — отговори дрезгаво той. — Направих го за теб.

Тя го знаеше и това й беше достатъчно. Въздъхна тихо и се хвърли в прегръдката му.

Венчаха се в един студен февруарски ден. Само Джулиана и Джили бяха свидетели на простата церемония. Млад свещеник, който никога не беше чувал името Джеймс Летингтън, извърши венчавката.

Когато излязоха от църквата, Джили каза дяволито на Федра:

— Момчето нямаше представа, че те венчава за един мъртвец. Четиримата се събраха в зеления салон и Джили вдигна тост.

— Пия за Джеймс и Федра. За дълъг, щастлив брак и цяла сюрия деца.

Джулиана повтори с тих глас шумните му пожелания. Джили целуна нежно булката, а Джулиана плахо се приближи до брат си и протегна ръце да го прегърне.

Когато му връчи своя подарък, Федра се зарадва на тържеството, което блесна в очите на Джили.

Джеймс разви подаръка и в треперещите му ръце се появи глинена птица. Изпълнението беше малко тромаво, но даваше надежди. Разперените криле бяха изпълнени с живот, Федра видя как Джеймс преглътна, целуна Джулиана по челото и й благодари със задавен от сълзи глас.

— Ела, Джули — каза й Джили и сложи ръка на талията й. — Както казват нашите добри приятели, французите, с теб сме излишни.

Преди Джили да излезе, Джеймс стисна здраво ръката му. Погледът, който си размениха двамата мъже, изразяваше дълбоко взаимно разбиране.

Когато останаха сами, Федра се притисна до съпруга си. Той все още разглеждаше птицата. Погледна Федра и на лицето му изгря усмивка. Посочи разперените криле и обясни:

— Както изглежда, птичето желае да се освободи. Много ми напомня за теб.

Федра поклати глава, взе птицата и я остави настрана. Свободата, която търсеше, не беше някъде далеч. Джеймс взе ръката й и нежно целуна простия златен пръстен на безименния й пръст.

— Разочарована ли си, че няма да бъдеш милейди, а само обикновена мисис Летингтън? — попита нежно той.

На такъв глупав въпрос имаше само един отговор, Федра го прегърна устремно и притисна устни към неговите. Джеймс отговори на целувката с цялата си страстна любов.

С дълга, блажена въздишка Федра облегна глава на рамото на мъжа си. Двамата останаха дълго прегърнати, докато наблюдаваха падащия сняг зад прозорците на Блекхийт Хаус.

— Странно, но винаги съм мразила зимата — промърмори Федра. — Досега не бях забелязвала колко е красива.

— Зимите в Канада са много сурови — обясни Джеймс и добави колебливо: — Уредил съм всичко за заминаването ни през пролетта, но ако ти не искаш…

Федра сложи пръст на устните му.

— Готова съм да те последвам до края на света. — На устните й заигра дяволита усмивка. — Даже ако знам, че ще измръзна там.

— О, не, мила моя. — Джеймс целуна ръката й и сините му очи се стоплиха от любов. Вдигна я в силните си, топли ръце и я понесе към брачното легло. — Обещавам ти, че никога вече няма да ти е студено — заключи с дрезгав глас той.