Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (79)

78.
Халите

Пенелопе се събужда рано и не може да заспи, остава дълго в леглото, но после става и слага вода за чай. Мисли си, че полицията ще остане още само няколко дни. По-дълго няма да е икономически рентабилно. Ако извършителят не беше убил полицаите, изобщо нямаше да са тук, ресурсите щяха да са ограничени.

Сваля врящата вода от печката, напълва каната и слага две торбички чай с лимон. Занася каната и една чаша в мрачната всекидневна, оставя ги в нишата, запалва лампата със зеленото стъклено кълбо, която виси на прозореца, и поглежда към празния площад.

Изведнъж вижда двама души да тичат по паважа, падат и остават легнали. Изглежда странно. Бързо загасва лампата. Нещо люлеещо се плъзва, стържейки по прозореца. Тя поглежда отново навън и се отмества встрани. Група полицаи тича по „Нюбругатан“, вижда проблясък върху вратата до халите и в същата секунда чува звук, като че някой хвърля мокър парцал по прозореца. Куршум пронизва ламинираното стъкло и се забива в стената зад нея. Тя заляга на пода и пропълзява, без да забележи, че е порязала дланите си.

Стеве Билгрен тъкмо бе сменил спокойната службица с оперативните части на Отдела за специална намеса в Националната полиция.

Сега седи на пасажерското място до прекия си шеф Мира Карлсон в една цивилна алфа, която бавно се търкаля нагоре по „Хумлегордсгатан“. Стеве Билгрен никога не е участвал в извънредна акция, но много пъти се е чудил как ли би се справил. Тази мисъл започна да го безпокои особено, след като приятелката му миналата седмица, излизайки от банята, с усмихнато лице му показа теста за бременност.

Тялото му е изморено от вчерашния футболен мач. Болката от тренировките се усеща като тежест в мускулите на бедрата и прасците.

Чуват се няколко приглушени удара отвън, когато Мира успява да погледне през прозореца и да зададе въпроса:

— Какво, по дяволите, беше това, което…

Млъква, когато чува глас да крещи по радиостанцията, че двама колеги са застреляни по средата на „Йостермалмсторг“, че група 5 трябва да влезе откъм „Хумлегордсгатан“.

— Ще го пипнем — казва оперативният координатор от разузнаването с висок глас. — Имаме, мамка му, само четири входа към халите и…

— Сигурни ли сте? — намесва се Йени Йорансон.

— Врата откъм „Нюбругатан“, една на ъгъла и две откъм „Хумлегордсгатан“.

— Доведете хора, повече хора — крещи Брулин на някого.

— Опитваме се да намерим карта на халите.

— Преместете групи 1 и 2 към предната врата — вика някой друг. — Група 2 влиза вътре, група 1 остава на вратата.

— Бързо, бързо, бързо!

— Група 3 да се изтегли към страничните входове и да подкрепи група 4 — казва Йени с овладян глас. — Група 5 вече получи заповед да влезе в халите, ще използваме цивилната алфа, която е съвсем наблизо.

Шефът на командването Рагнар Брулин от миниоперативната ръководна централа се свързва с алфата. Стеве Билгрен поглежда с безпокойство Мира Карлсон и поема разговора. Брулин, силно разтревожен, им казва да карат към „Маюршгатан“ и да изчакат по-нататъшна заповед. Обяснява набързо, че районът на действие е разширен и че вероятно трябва да подкрепят група 5 в стрелбата.

Шефът повтаря няколко пъти, че положението е сериозно, че заподозреният извършител се намира в халите.

— Мамка му — шепне Стеве. — Не би трябвало да съм тук, толкова съм глупав…

— Спокойно — казва Мира.

— Само защото момичето ми е бременно, разбрах го миналата седмица, ще ставам баща.

— Поздравления.

Той диша ускорено, гризе нокътя на палеца си и се взира пред себе си. През предното стъкло Мира вижда трима тежковъоръжени полицаи да се втурват от „Йостермалмсторг“ надолу по „Хумлегордсгатан“.

Спират пред първия страничен вход на халите и разбиват решетката. Двама от тях освобождават спусъка на автоматите с лазерен мерник и влизат. Третият се затичва към втория вход и се промушва през оградата.

Стеве Билгрен спира да гризе нокътя си и пребледнява, когато шефът Брулин отново вика колата им:

— Цивилен патрул, автомобил алфа, обадете се!

— Отговори — казва Мира на Стеве.

— Алфа, автомобил алфа — вика нетърпеливо шефът на командването.

— Автомобил алфа тук — отговаря Стеве с неохота.

— Няма да успеем да дочакаме подкрепление — почти крещи Брулин. — Предприемаме незабавно нападение, трябва да подкрепите група 5. Повтарям, предприемаме нападение, подкрепяте група 5. Разбрано?

— Да — отвръща Стеве и усеща как сърцето му силно бие.

— Провери оръжието — нарежда напрегнато Мира.

Като в забавен сън той вади служебния пистолет, издърпва пълнителя и проверява патроните.

— Защо ще…

— А сега влизай — нервно казва Мира.

Стеве поклаща глава и измънква:

— Той трепе полицаите като мухи…

— Веднага — строго заповядва тя.

— Ще ставам баща и… може би трябва…

— Аз влизам — прекъсва го Мира. — Застани зад колата, наблюдавай вратата, дръж непрекъсната радиовръзка, бъди готов да се разделим.

Мира Карлсон освобождава спусъка на своя глок и излиза от колата, без да поглежда колегата си. Затичва се към най-близката врата с разбита решетка, оглежда се бързо и отмята назад глава. Колегата й от група 5 стои на най-високото стъпало и я очаква. Мира си поема дъх и, без да обръща внимание на страха, който нахлува в тялото й, минава през тясната врата. Тъмно е, застига я слаба миризма на боклук от складовете под магазина. Колегата й прави знак да го последва и подсигурява огневата линия вдясно. Той изчаква няколко секунди и дава знак за броене отзад напред: три, две, едно. Лицето му е сериозно и съсредоточено, когато се затичва през вратата на халите и се скрива зад щанда отпред. Мира влиза и търси пътеката вдясно по посоката на движение. Колегата се притиска към щанда със сирена, големи колкото автомобилни гуми. Задъхан, търси радиовръзка с оперативното ръководство. Блестяща червена точка от лазерния му мерник трепти на пода в краката му. Мира се присламчва до щанда вдясно и се опитва да види нещо. Сивкава светлина се процежда през прозорците на тавана, отдалечени от тях на двайсетина метра. Тя отново вдига глока и вижда над себе си лъскави повърхности от неръждаема стомана. Голямо, мариновано говеждо филе лежи в стъклена витрина. Нещо се движи, трептейки в стъклата между отраженията. Различава слаба фигура с пъстри криле. Ангел на смъртта, мисли си тя, точно когато по тъмните стени на халите проблясва огънят на автомата със заглушител.

Стеве Билгрен е приклекнал зад бронираната цивилна полицейска кола. Извадил е своя зиг зауер, който лежи на капака, докато собственикът му оглежда двата странични изхода на халите. Виенето на сирени се приближава от всички посоки. Тежковъоръжени полицаи се събират на площада пред главния вход. Отвътре се чуват откъслечни изстрели с пистолет. Стеве се стряска и се моли на Господ да го пощади, мисли си как да избяга от това място, да не бъде повече полицай.