Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (35)

34.
„Дриймбоу“

Ериксон стиска в скута си папка и голям плик, донесени му в болничната стая, а пред лицето си размахва малко бръмчащо вентилаторче, докато Юна го вози в количката по коридора в болницата.

Ахилесовото му сухожилие е зашито, но вместо в гипс кракът му е обут в специален ботуш, като пръстите на краката сочат надолу. Мърмори, че ще му са необходими палци за другия крак, ако искат да гледат „Лебедово езеро“.

Юна кимва любезно на две възрастни жени, седнали на един диван, хванати за ръце. Те се кикотят, шушукат си и му махат като ученички.

— Същата сутрин, когато са тръгнали с яхтата — разказва Ериксон, — Бьорн е купил плик и две пощенски марки на Централна гара. Имаше касова бележка от павилиона за вестници и списания в портмонето, открито на лодката, затова накарах охранителната фирма да ми изпрати по имейл филма от наблюдателната камера. Без съмнение става въпрос за някаква снимка, за която говориш през цялото време.

— Значи я е изпратил на някого? — пита Юна.

— Не може да се види какво пише на плика.

— Може би адресира писмото до самия себе си.

— Но апартаментът му е изгорен до основи, няма дори врата — казва Ериксон.

— Обади се и питай в пощата.

Когато влизат в асансьора, Ериксон започва да прави странни движения с ръце, като че ли плува. Юна го гледа спокойно, без да задава въпроси.

— Ясмин казва, че това е добре за мен — пояснява криминалистът.

— Ясмин?

— Физиотерапевтката ми… голямо сладурче, но страшно строга: „Мълчи, стой изправен, престани да мрънкаш“. Дори ме нарече дебелак — срамежливо се подсмихва Ериксон. — Знаеш ли колко продължава образованието им?

Излизат от асансьора и завиват към стая за молитви с гладък дървен кръст на еднометров статив и скромен олтар. На стената виси гоблен с образа на Христос.

Юна излиза в коридора, отваря един шкаф и взима голяма стойка с бели листа и маркери. Когато се връща в стаята, вижда как Ериксон, необезпокояван дръпва гоблена и го провесва върху кръста, който е натикал в ъгъла.

— Това, което знаем, е, че за някого снимката има цената на човешки живот — казва Юна.

— Да, но защо?

Ериксон закрепя с кламер на стената разпечатки от тегления от банки на Бьорн Алмскуг, списъци на всички телефонни разговори, копия от автобусни билети, касови бележки от портмонетата им и писмени копия от оставени телефонни съобщения.

— Снимката разкрива нещо, което някой иска да скрие. Сигурно съдържа важна информация, може би фирмена тайна, поверителен материал — казва Юна и започва да отбелязва различните часове на листа.

— Да — отвръща Ериксон.

— Трябва да я открием, за да сложим край на всичко това — продължава Юна.

Той взима маркера и написва с големи букви:

06:40 такси взима Пенелопе от апартамента й.

06:45 Бьорн идва в апартамента на Пенелопе.

06:48 Бьорн си тръгва от апартамента със снимката.

07:07 Бьорн изпраща снимката от павилиона за вестници и списания на Централна гара.

Ериксон се навежда напред и разглежда часовете, докато обелва хартията и фолиото от парченце шоколад.

— Пенелопе Фернандес си тръгва от телевизията и след пет минути се обажда на Бьорн — казва той, като посочва списъка с телефонните разговори. — Билетната й лента е подпечатана в 10:30. По-малката сестра Виула се обажда на Пенелопе в 10:45. Тогава Пенелопе вероятно вече се е срещнала с Бьорн на яхтеното пристанище на Лонгхолмен.

— А какво прави Бьорн?

— Трябва да разберем — казва Ериксон доволен, като избърсва пръстите си с бяла носна кърпа.

Приближава се до стената и посочва една от билетните ленти:

— Бьорн напуска апартамента на Пенелопе със снимката. Веднага взима метрото и още в 07:07 купува плик и две марки от Централна гара.

— И пуска писмото — допълва Юна.

Ериксон се покашля и продължава:

— Следващата следа е трансакция на виза картата му, двайсет крони в интернет кафе „Дриймбоу“ на улица „Ватюгатан“, в 07:35 часа.

— Осем без двайсет и пет — казва Юна и записва хронологично случката.

— Къде, за бога, се намира „Ватюгатан“?

— Много малка уличка — отговаря Юна. — Надолу към стария квартал Клара.

Ериксон кимва и продължава:

— Обзалагам се, че Бьорн продължава със същия билет към площад „Фридхемсплан“. Защото след това имаме разговор от стационарния му телефон в апартамента на улица „Понтонйергатан“ 47. Позвънил е, без да получи отговор, на баща си Трегер Алмскуг.

— Трябва да говорим с бащата.

— Следващата следа е нов печат, 09:00 часа върху билетната лента. Вероятно е взел четворката от „Фридхемсплан“ към улица „Хьогалидсгатан“ в квартал Сьодермалм и е слязъл до яхтата на Лонгхолмен.

Юна дописва последните часове на листа, отмества го и разглежда предобедния график.

— Бьорн бърза, за да вземе снимката — казва той. — Но не иска да срещне Пенелопе, затова изчаква, докато тя замине с таксито, после се втурва, взима снимката от стъклената врата, напуска апартамента и стига до павилиона за вестници на Централна гара.

— Искам да погледна записите на охранителните камери.

— След павилиона за вестници Бьорн се запътва към близкото интернет кафе — продължава Ериксон. — Остава около половин час и си тръгва…

— Сетих се — намесва се Юна и се запътва към вратата.

— Какво?

— И Пенелопе, и Бьорн имат интернет вкъщи.

— Тогава защо интернет кафе? — пита Ериксон.

— Отивам там — казва Юна и напуска стаята.