Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (61)

60.
Още малко време

Бевърли вече лежи в леглото му, когато Аксел влиза в спалнята. Предишната нощ беше спал само два часа и се чувства замаян от умора.

— Колко време ще му трябва на Еверт, за да стигне дотук? — пита тя със звънливия си глас.

— Баща ти, имаш предвид? Може би шест часа.

Тя става от леглото и се запътва към вратата.

— Какво ще правиш? — пита Аксел.

— Мисля си, че може би е в колата и ме чака.

— Знаеш, че няма да пътува до Стокхолм — казва Аксел.

— Искам само да погледна през прозореца, за всеки случай.

— Можем да му се обадим, искаш ли?

— Вече се опитах.

Той протяга ръка и лекичко я плясва по бузата, тя сяда отново на леглото.

— Изморен ли си? — пита.

— Чувствам се почти като болен.

— Искаш ли да спим заедно?

— Да, мила.

— Мисля, че татко ще пожелае да говори с мен утре — казва тя тихо.

Аксел кимва:

— Всичко ще бъде наред утре.

Големите й блестящи очи я правят да изглежда по-млада от всякога.

— Хайде, лягай — казва тя. — Лягай да поспиш, Аксел.

Примигва уморен и я вижда да се намества на своята половина от леглото. Нощницата й мирише на чист памук. Доплаква му се, когато ляга зад нея. Иска да й каже, че смята да намери психолог, който да й помогне да излезе от това състояние и да се почувства по-добре.

Хваща делово едната й ръка, другата си ръка слага на корема й и я чува да ридае, когато я придърпва към себе си. Притиска лице и диша в тила й, държи я здраво. В миг усеща как учестеното й дишане се успокоява. Лежат, без да помръднат, стоплят се и се изпотяват, но той не я пуска.

На сутринта Аксел става рано с болки в мускулите. Спал е само четири часа. Застава до прозореца и се вглежда в тъмните цветове на люляка.

Все още се чувства премръзнал и изморен, когато пристига на новото си работно място. Вчера без малко да подпише договора на един мъртвец. Щеше да заложи честта си в ръцете на един самоубиец, да се довери на преценката му и да пренебрегне своята.

Чувства облекчение от решението си да изчака, но същевременно си мисли, че е постъпил малко глупаво, като нарисува онова човече.

Знае, че в най-близките дни трябва да одобри износа на боеприпаси за Кения. Отваря папката с документите и започва да чете за търговския обмен на Швеция в района.

Час по-късно някой отваря вратата на кабинета на Аксел Рисен, влиза Йорген Грюнлихт, придърпва един стол до бюрото и сяда. Отваря папката, изважда договора, прелиства, стига до реда за подпис и среща погледа на Аксел.

— Здравей — казва Аксел.

Йорген Грюнлихт не може да удържи усмивката си, защото нарисуваното човече с щръкнала коса всъщност прилича на Аксел Рисен и си мисли, че в балончето от устата му е написано „Здравей!“.

— Здравей — казва Йорген.

— Доста си подранил — отбелязва Аксел.

— Разбирам защо си го нарисувал, нямах намерение да те препирам, макар че наистина е доста спешно — продължава Йорген. — Търговският министър отново ме смъмри, „Силенция Дифенс“ звънят по няколко пъти на ден. Но аз те разбирам, трябва да знаеш. Още си нов… и искаш да изпипаш нещата.

— Да.

— Това без съмнение е добре — не спира той. — Но знаеш, че можеш да прехвърлиш сделката на правителството, ако се чувстваш несигурен.

— Не се чувствам несигурен — отвръща Аксел. — Просто не съм готов, нищо повече.

— Защото… от тяхна гледна точка е отнело безумно много време.

— Загърбил съм всички останали задачи, мога да кажа, че досега всичко изглежда много добре — отговаря Аксел. — Не смятам да съветвам „Силенция Дифенс“ да не товари кораба, но не съм готов.

— Ще предам на всички, че си положително настроен.

— Направи го, имам предвид, ако не открия нещо извънредно…

— Няма да откриеш, аз самият съм прегледал документите.

— Добре — казва Аксел дружелюбно.

— Няма да ти преча повече — добавя Йорген и става от стола. — Кога мислиш, че ще си готов с преценката?

Аксел поглежда още веднъж материала.

— До няколко дни, защото може да ми се наложи да си набавя собствена информация за Кения.

— Естествено — усмихва се Йорген Грюнлихт и напуска стаята.