Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (101)

100.
Понтус Салман

Сага е допряла телефона до ухото си, когато спира в коридора до голям пластмасов контейнер за рециклиране на хартия. Взира се разсеяно в крилата на паднала на пода пеперуда, подскачащи на течението от вентилацията.

— Няма ли с какво друго до се занимавате в Стокхолм? — пита мъж на силен готландски диалект, когато я свързват с полицията в Сьодертелие.

— Става дума за Понтус Салман — пояснява тя тревожно.

— Да, но той вече тръгна — отговаря доволен полицаят.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — повишава глас тя.

— Всъщност говорих само с Гунила Сомер, психоложката, която го придружи до спешното отделение на психиатрията.

— И?

— Тя беше на мнение, че заплахата му за самоубийство не е била сериозна, пусна го да си отиде, местата в болниците не са безплатни…

— Обявете го за издирване — бързо нарежда Сага.

— По каква причина? За половинчат опит за самоубийство?

— Погрижете се само да го заловите — казва Сага и затваря.

Тръгва към асансьорите, когато Йоран Стуне се изправя пред нея и я спира с разперени ръце.

— Искаш да разпиташ Понтус Салман, нали? — опитва се той да я подразни.

— Да — лаконична е тя и понечва да тръгне, но той й запречва пътя.

— Трябва само да позавъртиш задник и да разтръскаш къдрици и си повишена или…

— Мърдай — разярена казва Сага, червени петна плъзват по челото й.

— Окей, извинявай, че исках да ти помогна — обидено промърморва Йоран Стуне. — Но току-що изпратихме четири коли към дома на Понтус Салман в Лидингьо…

— Какво се е случило? — бърза да попита Сага.

— Съседите са алармирали полицията — подсмихва се той. — Сигурно са чули малко пук-пук и крясъци.

Сага го избутва настрани и се затичва.

— Благодаря много, Йоран — провиква се той след нея. — Ти си просто върхът, Йоран!

Докато кара към Лидингьо, тя се опитва да не разсъждава какво е могло да се случи, но мислите й през цялото време се смесват с гласа на мъжа от записа, който, плачейки, разказва за дъщеря си.

Казва си, че вечерта я чака дълга тренировка и ранно лягане.

Не може да стигне до „Роскулсвеген“, улицата гъмжи от хора и се налага да паркира далеч от къщата на Салман. Любопитни и журналисти се блъскат край бяло-синята преградна лента и се опитват да надникнат в сградата. Сага, извинявайки се, се придвижва напред. Синята светлина на аварийните автомобили пулсира сред зелените дървета. Колегата Магдалена Ронандер се навежда към тъмнокафявата тухлена стена и повръща. Колата на Понтус Салман е паркирана на гаражната алея. Бяло беемве с липсващ шибидах. Малки, окървавени стъкълца са пръснати в кабината и около колата по алеята. През окъпания в кръв страничен прозорец се вижда тяло.

На Понтус Салман.

Магдалена вдига изморен поглед, избърсва устата си с кърпичка и спира Сага, запътила се навътре.

— Не, не — казва дрезгаво. — Изключено е да влезеш.

Комисарката застава на едно място, поглежда към огромната къща, обръща се към Магдалена, за да попита нещо, но се сеща, че трябва да се обади на Юна, за да му каже, че вече нямат свидетел.