Алберт Лиханов
Непростената (29)

21.

Личеше си, че влакът им се ползва със специално внимание.

Спираше за кратко — за смяна на локомотивите — това се правеше с прецизна точност, без силни тласъци при сцеплението с вагоните — или за зареждане с вода и продоволствия.

По време на преминаването през Полша, на три пъти разтоварваха починалите. От малките, спретнати, винаги боядисани в жълто гарови постройки при последния вагон на бегом идваха обикновено съвсем млади войничета със сгънати носилки, а няколко минути по-късно се връщаха обратно, ситнейки с вече разтворени носилки, върху които лежеше някой, с глава покрита с чаршаф.

На два пъти изнасяха и все още живи, но много тежко ранени военни. Влаковите сестри и лекари нямаха надеждата, че ще ги докарат живи и ги предаваха в ръцете на лекарите от местните болнични заведения. Тежките случаи се изнасяха не само от последния, превърнат в морга вагон, а от всички.

Като от дълбок сън Альонушка наблюдаваше тези припрени спирания, разглеждаше спретнатите мирни гарички, подредените в редици нови на вид къщи, хората, говорещи на уж познат за нея език, но… въпреки всичко — чужд. Когато се говори на немски, макар да разбираш всичко без изключение, в края на краищата си даваш сметка, че си сред чужди. Че нямаш никакъв ход назад. Остава ти само едно — да се приспособиш. Сиреч, да лъжеш! През цялото време, без миг прекъсване и за абсолютно всичко!

Ако на теб, фрау Щерн, в добавка са ти създадени и всички условия да лъжеш, тогава?

Впрочем, никой не я принуждаваше да лъже. Трите й съседки излязоха рядко доброжелателни. В мига, когато видели големия й корем, освен обикновеното женско съчувствие, а може би и завист — те всички били по-възрастни от Альонушка, но дори не си били помисляли за деца — в душите им се събудило още нещо, напълно неразбираемо.

Хелга, старша по възраст и субординация, след като си пошушукала с останалите в коридора, както сама си призна след това, отишла при шефа на ешелона и предложила задълженията на фрау Щерн да бъдат разпределени помежду им, тъй като тя отивала да ражда войник на Райха.

Тази благочестива мисъл подхванали и останалите сестри, както и малкото на брой жени лекари. Узнали за предложението от това съзнателно купе, мъже на различни длъжности и с различни звания също се включили в одобрителното кимане. Дори веднъж, когато на една гаричка тукашният медицински състав предаваше носилки, пълни с покрити с чаршаф през лицата хора, Хелга произнесе смайващата фраза, че на мястото на напусналите ни завинаги, немските жени ще народят нови воини.

Тези думи, предадени без всякаква ирония, стигнаха и до Альона, благодарение на друга нейна съседка по купе от естонско местоживеене, също като Дагмар, само че стопроцентова немкиня на име Ева. Още първата вечер тя им беше разказала как за малко не попаднала на руския Изток, заедно с родителите си, където изселили всички немци, живеещи в СССР, след началото на войната. Но те успели да се престорят на чехи и сега тя служеше в армията, имаше звание младша медицинска сестра, безумно се гордееше с това и, също като Дагмар, мечтаеше да се махне колкото се може по-далеч от Русия, в родината на своите предци. Родителите й били починали, сега тя била сама и имала само един възможен път пред себе си — на Запад, поради което придавала специално значение на всички германски закони и нареждания.

Отношението на Хелга и нейното предложение да освободят Але Щерн от тежката работа с ранените, Ева беше възприела като благороден девиз, свое гражданско задължение и започна да полага големи грижи за бременната. Но това криеше опасност.

Ева знаеше руски, което показваше много пъти, когато оставаха сами в купето. Слава богу, това се случваше рядко — работа имаше в изобилие — много редки бяха нощите, когато всички спяха в купето по едно и също време. Обикновено най-малко две от сестрите дежуреха при ранените.

Альонушка се боеше от Ева, по простата причина че не искаше тя да разбере, че не е немкиня, а рускиня. Затова използваше само къси немски изречения или отделни думи. Съкупейничките й приемаха това с разбиране. Още повече, след като започна често да й се гади — на няколко пъти Альона буквално изхвърчаше от купето.

Те я чакаха. Освободена от грижите за ранените, тя взимаше една четка с дълга дръжка, кофа и тръгваше по вагоните бавно и старателно да мие подовете. Ранените не обръщаха внимание на това, но персоналът — всеки, който знаеше, че младшата медицинска сестра е бременна — одобряваха с думи и шеги действията й. Але Щерн отвръщаше едва чуто:

— Данкешьон! — Много благодаря!

Четвъртото легло в купето заемаше берлинчанката Линда. Вечно ухилена, тя никога и при никакви обстоятелства не разваляше доброто си настроение. Когато разбра, че в Берлин фрау Щерн трябва да се прехвърли на влак за Дуисбург, за да продължи на запад, възкликна:

— Във влака пътува един майор от Дуисбург. Може би той познава семейството ти?

В Альона всичко се срути. Документите й бяха в ред, Вили беше неин съпруг, а тя пътуваше към неговите родители. Макар никой да не беше искал от нея да скрива произхода си, Альонушка прекрасно разбираше колко много щеше да се промени обстановката в купето, ако разберяха каква е.

Линда обаче беше от онази порода, която не си зарязва магарето в калта. Попита как е името на мъжа й и след малко се върна в купето опулила ей такива очи.

— Фрау Щерн — приповдигнато произнесе тя в присъствието на Хелга, — вашето семейство е едно от най-почитаните в Дуисбург. Тъст ви носи представката фон — белег за аристократичния му произход!

Альонушка сведе поглед, не знаейки какво да каже, но Линда не млъкваше:

— Майорът твърди, че вашият съпруг Вили Щерн трябва да е минимум с чин полковник.

— Какво говорите?! — потръпна Але Щерн. — Той е обикновен войник — след като помисли, добави: — Беше тежко ранен на Западния фронт.

— А сега воюва в Русия — с почти траурна тържественост се включи и Хелга. — Чест и слава на воин като него! Стига, Линда!

— Но майорът иска да се срещне със съпругата на Вили — не се уморяваше доброжелателката.

— Кажи му — спаси я Хелга, — че й се гади, че е интоксикирана и лежи.

После грижливо помогна на Альона да легне, повтаряйки си:

— Полковник, войник… Каква е разликата? Все е немец.

„А сега — рече си наум Альонушка, — събирай си приятелките да насядат около теб и вземи, че им разправи как са нещата в действителност.“