Джо Р. Лансдейл
Бряг край мътни води (15)

15.

— Е, а сега — обади се чичо Джийн. — Ама това май е жената на брат ми, Хелън, в къщата на чужд мъж, заедно с този дързък задник — нейната дъщеря, педала и избягалата негърка. Къде е свещеникът?

Лесно бе за обяснение. Търсели са ни от доста време. Трябвало е само да попитат надолу по реката, докато стигнат до точния човек, и някой, който ни е видял, се е разприказвал. Някой от паството на преподобния, който му е сърдит, е побързал да каже нещо, без да разбира, естествено, че мъжете, които ни търсят, не са просто събирачи на дългове. Естествено, предполагам, че може и да са го направили от по-низки подбуди и ако случаят бе такъв, не бих се изненадала, ако това е била дамата с твърде многото сол в пърженото пиле.

— Няма да се върна — каза мама, като се надигна от пода и се изправи на крака.

Притискаше с ръка удареното място.

Джийн седна до масата.

— Знам това, Хелън. Къде е проповедникът?

— Замина — обадих се аз. — В църквата се отърваха от него. Не им се хареса връзката му с нас. Замина.

— Така ли? — попита Сай.

Държеше ръката си на кобура с пистолета, подобно птица, кацнала на някой стълб. В този миг повярвах на оная история от какво е направен кобурът.

— Джийн — продължи той, — отиди виж в задната стая дали няма да намериш някакъв проповедник. Измъкни го оттам дори и по долни гащи.

— Трябва да се срамуваш от такива помисли — обади се мама.

— Я не ми се прави на специална, момиче — рече Джийн. — Сваляла си си гащите и преди да се захванеш с брат ми. Така е, нали? Не е като никой да не се е пъхал между краката ти. Единственото, за което се чудя, е дали си начислявала такса.

Дори в тъмното усетих как смут обхваща мама и се излъчва от нея като огън. Джийн мина покрай нея на път за стаята и се спря, за да я удари по задника.

— Знаеш ли — рече, — винаги съм смятал, че ние с теб добре бихме могли да се позабавляваме. Мисля, че още не е късно.

Мама се извърна и се изплю в лицето му.

Джийн се избърса с ръкава си и й се ухили.

— О, ще настъпи и твоят час, сладурче. Може да се обзаложим.

— Престани да плещиш и върви да видиш — обади се полицай Сай.

Джийн продължи към стаята. Докато беше вътре да проверява, полицаят рече:

— Всички вие може да сътрудничите. Аз представлявам закона.

— Не си тук с такива правомощия — отвърна Тери.

— Винаги си бил хитър малък чешит — рече полицай Сай. — Но предполагам знаеш, че правомощията не значат всъщност да си клечиш. Не че планирам да върна ония пари на банката. Не планирам и да ви вкарам в ареста, друже.

Джийн се върна.

— Няма никой там.

— Това ме изненадва — рече полицай Сай и погледна мама.

Джийн отиде до хладилника, извади каната с мътеница, отвинти капака и започна да пие на големи глътки, като разливаше по гърдите си. Оригна се, дойде до масата и взе един стол. Седна и постави каната до лакътя си. Фенерът осветяваше едната му страна като дневна светлина. Другата бе тъмна като черна дупка в земята.

— Значи не задоволяваше проповедника и той избяга — рече полицай Сай, като гледаше мама.

Продължаваше да стои прав, с единия крак напред и с ръка на приклада.

— Изглеждаш добре, но се обзалагам, че си доста опърничава.

— Ела тук и сядай — рече Джийн и махна към мама. — Няма нищо. Сядай. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Мама, която все така притискаше с една ръка челюстта си, отиде и седна. Избра стол далече от Джийн.

Полицай Сай седна на стола точно срещу нея. Извади пистолета от кобура, сложи го на масата, а ръката му бе върху него.

— Както казах, не си го задоволявала, затова те е зарязал тук. Май се е наложило, тъй като хората, с които говорих, казаха, че не живеел като свещеник, само така проповядвал, после се връщал тук и се е натискал с теб нощем.

— Позволи ни да останем от християнско милосърдие — рече мама. — Само толкова.

— Да бъде както казваш — съгласи се Джийн. — Хайде да улесним нещата и после ще ви оставим на мира. Искаме парите.

— Къде е Клетъс? — попитах.

— Той си има свой начин да ви търси — отвърна Джийн. — Каза, че ще наеме онзи смърдящ негър, Скунк, да ви намери. Опитва се да открие някой, който го познава и е готов да отиде да го потърси, сякаш той наистина съществува. Но дори и да съществува, няма нужда да го намира. Ние ви открихме. Мислеше си, че няма да успеем, но сбърка.

— Какво мисли Дон за това? — попита мама.

— Той ви търси няколко дни, после се затвори в къщата и не е излизал оттам, поне не докато за последно го видях — отвърна Джийн. — Разби му сърцето. Мисля, че това е лошо. Не че сърцето му е разбито, а че е допуснал да го разбие някой като теб. Отиваш при него с бебе в корема, той те прибира, а ето те сега, измъкваш се тайно.

Погледна към мен.

— Нали знаеш, че Дон не ти е баща.

— Едно от най-големите ми облекчения в живота — отвърнах.

— А оная работа с неговите видения досега не му е помагала, нали? Не той ни намери.

— Ха — възкликна Джийн и май наистина му се струваше забавно.

— И не се измъквам тайно — рече мама. — Просто избягах. Това е.

— Намислил съм да проверя дали струваш колкото Дон казваше — продължи Джийн. — Той казваше, че можеш добре да го стоплиш в някоя студена нощ, след като си се наквасила порядъчно.

— Замълчи — опита се да го възпре мама. — В стаята има деца.

Джийн се изсмя и отпи пак от мътеницата.

— Я виж, имаш и скрупули. Смешно е.

— Стига сте бръщолевили — обади се полицай Сай. — Ето как ще постъпим. Давате ни торбата с парите, ние си тръгваме и нищо няма да ви се случи. Ако не ги дадете, очаква ви лоша нощ всички. Ще ви се прииска да сте мъртви и вече в ада.

— Това вече ми се иска — рекох.

Джийн ме поогледа известно време и рече:

— С тая дръзката и негърчето може доста да се позабавляваме. После имаме и Хелън. На нас може да ни е много хубаво, преди на тях да им е станало твърде зле. Имаме и педала. И той става, ако знаеш как да го използваш.

— За Бога, та Сю Елън ти е племенница — възкликна мама.

— Не родна — отвърна Джийн. — Но дори и да беше, не знам дали това би ме безпокоило кой знае колко. Може да се каже, че откакто откраднахте онези пари и избягахте, обстоятелствата доста са се променили.

— Изгубихме парите — рече Тери.

Полицай Сай извърна рязко глава към Тери.

— Лъжеш. Проклет лъжец, това е най-лошата лъжа, която някога съм чувал. Да не мислиш, че ви търсихме толкова усилено и дълго, та да ни се налага да приемаме една лъжа за истина? По-добре ще е парите да са у вас.

— Салът се обърна и ги изгубихме — рече Тери.

Джийн погледна към полицай Сай.

— Възможно е да се е случило — каза той.

— Ако е станало така — продължи полицай Сай, — наистина ще им се стъжни на всички.

Насочи вниманието си отново към нас.

— Това, което искаме да знаем, и единственото, което ни интересува, е къде са парите. Кажете ни и всеки може да си тръгне по пътя, без да стигаме до мръсната част.

Джийн бръкна в джоба си и извади сгъваем нож, замахна, чу се силно щракване и той се отвори.

— Виждала си ме как изкормвам рибата и дера кожите на катериците — каза той, като ме гледаше. — Знаеш как мога да работя. Не искаш да започвам с дране на кожи, нали?

— Остави я на мира — намеси се мама.

— Ще започна от пръстите на краката и ще те одера до кожата на главата — продължи той. — Направо ще ти смъкна кожата и скалпа. Никой друг няма да се забавлява като мен.

— Не сме взели парите от теб — обади се Джинкс. — Не са твои.

— По дяволите, момиче — рече Джийн. — Дори бях забравил, че черният ти задник е тук.

— Не сте ги взели от нас — намеси се полицай Сай. — Но ние ще ги вземем от вас.

— Какво ще кажете на Клетъс? — попитах аз.

— Мисля да му кажем, че сте умрели — отвърна Джийн. — Че не сме намерили никакви пари. И че си е похарчил напразно неговите за Скунк.

— Няма никакъв Скунк — възрази полицай Сай. — Клетъс би трябвало да знае това. Може със същия успех да си лепне някой долар на задника и да чака леприконите^[1] да му оставят някоя бележка.

— Е, добре тогава — рече Джийн. — Реших първо да одера тази малка надута чернилка.

Джинкс скочи на крака, стиснала юмруци.

— По-добре да си бяхте домъкнали кофа с храна, — защото тая битка тук ще отнеме цяла нощ.

Джийн се ухили и се изправи.

— Много добре — рече и размаха ножа. — Мисля да се захващам.

На отворената врата се мярна сянка. През нея влезе преподобният Джой, стиснал къса дъска. Джийн и полицай Сай не го видяха, поне не навреме.

Той замахна и уцели Джийн отстрани на черепа толкова силно, че извъртя главата му така, че той погледна през рамо по начин, невъзможен, когато главата му си е на мястото. Преди да се сгромоляса на пода, полицай Сай, който все още седеше до масата, скочи и грабна пистолета, но дъската бе по-бърза. Уцели го по носа и го просна по гръб на пода. Той се опита да седне, а преподобният Джой го удари пак точно между очите. Полицай Сай остана да лежи, без да помръдва, но дишаше шумно — като кон, който пръхти и изхвърля вода от носа си.

— Хайде — извика преподобният Джой, захвърли дъската настрани и взе пистолета на полицай Сай. — Хайде.

Полицаят почти бе станал на крака, когато изтичахме навън. Изтичахме покрай неговия камион в двора и побягнахме надолу към реката. Просто следвахме преподобния Джой, сякаш той знаеше нещо, което ние не знаехме, но дълбоко в себе си бяхме наясно накъде отиваме. Към сала. Когато стигнахме до него, развързахме въжето и го отблъснахме с прътите. Водата не течеше бърза, не виждахме добре, но течението бе достатъчно силно, за да потеглим.

Не бяхме стигнали далеч, когато нещо се удари в сала. Удари го, отскочи и падна във водата. Погледнах назад към брега и горе на хълма видях огромната фигура на полицай Сай. Той се спускаше надолу, напредваше бързо и хвърляше камъни по нас. Един ме уцели в стъпалото толкова силно, че подскочих.

— Не можете да ми причините това — крещеше той. — Просто няма да го направите. Ще ви пипна всичките. До един, проклетници.

— Няма да можеш — извиках му аз в отговор.

Камъните продължаваха да летят към нас, а полицай Сай имаше точен мерник. Бяхме се отдалечили, но не спираха да хвърчат към нас. Мама пропълзя в колибата, която преподобният Джой бе построил, и се скри там, а камъните трополяха по покрива като градушка.

Накрая течението стана по-бързо и ние се отдалечихме достатъчно от обсега му, отплавахме от малкото място с форма на подкова и навлязохме в основната част на реката. Вече не го виждахме, макар че го чувахме как тича из храсталаците и дърветата и ругаеше, та се пръскаше, като се опитваше да ни настигне.

Скоро вече не го и чувахме. Носехме се бързо напред по реката, а тя бе просто тъмна, широка ивица вода. По пътя ни можеше да има плитчини, камъни или дънери и нямаше да успеем да ги видим, преди да налетим на тях. Ала нямахме избор. Използвахме прътите, за да можем да се движим колкото се може в права посока и водата да ни носи, а Джинкс полагаше свръхусилия с руля отзад.

Мама изпълзя от малката колиба и седна пред нея. Преподобният Джой, който бе стоял прав на сала, сякаш за мишена на камъните, но нямаше и драскотина, погледна мама и каза:

— Мисля, че убих човек.

Помислих си: „Стават двама.“ Ала не казах нищо. Джинкс обаче го стори.

— По дяволите, да, уби го — рече тя. — Извъртя му главата чак отзад. Удари го така силно, че и брат му Дон щеше да умре, а може би и шопарите, дето са в двора им, щяха да се гътнат. Не съм виждала никога някого да размахва така парче дърво.

— Не съм искал да го ударя толкова силно — отбеляза преподобният и седна на сала, сякаш краката му бяха омекнали.

Още държеше пистолета в ръка и начинът, по който правеше това — отпуснато и небрежно — ме изнервяше. Мама се примъкна до него и го прегърна през раменете.

— Не знам дали не си искал — рече Джинкс. — Никога не съм виждала някой да е ударен толкова силно и това да не е нарочно. Мисля, че така си го искал.

— Джинкс, млъквай — обади се Тери.

— Не изпитвам нищо към този Джийн — рече тя. — Надявам се да е мъртъв.

— Стори ми се, че чух как нещо изщрака — каза преподобният.

— Беше вратът му — поясни Джинкс.

— Направи каквото трябваше — намеси се мама.

— Има нещо, което ми е неприятно да ви припомня — рече Тери. — Парите все още са в къщата. Както и прахът на Мей Лин.

— Какви пари? — попита преподобният Джой. — Чий прах?

Това беше онази част от историята, която мама бе премълчала, като му каза защо сме тръгнали по реката. Сега, след като плавахме напред, тя го осветли по въпроса. Когато свърши, той продължи да седи слисан и гледаше нагоре към нас със зяпнала уста. За една нощ бе загубил църквата си, убил човек и открил, че е избягал по реката с банда крадци и осквернители на гробове. Твърде много му бе дошло. Точно в този миг умът му блуждаеше някъде, където ние не можехме да стигнем, и не се и опитваше да се върне назад, поне не засега. Просто се обърна и все така стискайки пистолета, пропълзя вътре в колибата, пъхнал глава в нея, а краката му стърчаха отвън.

— Май не го прие особено добре — рече Джинкс. — Тъкмо се опитвах да му направя комплимент за замаха с дъската. Нямах лоши намерения.

Тя се загледа в краката му, които стърчаха от колибата.

— Въпреки всичко май просто ще продължи и ще пропълзи вътре целият.

— Струва ми се, че му дойде пряко сили — добави Тери.