Джон Скалзи
Червеноризци (9)

Глава осма

— Това пък какво е? — попита Дал от леглото си, след като взе от протегнатата ръка на Фин един от подобните на копчета предмети.

— Нашият способ да се промъкнем незабелязано до Дженкинс — отвърна приятелят му, раздавайки и останалите от шепата си. — Това са идентификационни предаватели на товарни колички. Свалих ги от повредените в боклукчийския гараж. Всеки път, когато бъдат отворени или затворени, вратите на товарните тунели сканират обекта и търсят идентификация. Ако си член на екипажа, обозначава те твоят телефон. Ако си количка, върши го едно такова копче.

— Защо просто не оставим телефоните си и да тръгнем без идентификация? — попита Хенсън, вдигнал копчето си към светлината.

— Понеже тогава ще остане необяснено отварянето на врата — отвърна Фин. — Ако този Дженкинс е толкова параноичен и внимателен, както нашият Анди смята, тогава няма да пропусне да забележи подобна загадка.

— Значи оставяме телефоните си в каютите, взимаме по едно копче и тръгваме да го търсим? — попита Дал.

— Такъв е планът, който ми хрумна. Освен ако не разполагаш с по-добър.

— Току-що прекарах две седмици, занимавайки се само и единствено с боледуване. Така че планът ти ми звучи чудесно!

— И как ще открием този тип? — поинтересува се Дювал.

— Ако следи капитана и старши офицерите, тогава ще е активен, когато са и те — отвърна Дал. — Което означава — през първата вахта. Ако влезем веднага след началото на трета вахта, имаме шанс да го спипаме, докато спи.

— Значи ще се събуди с надвесени над него петима души, които го зяпат? — попита Хестър. — Това надали ще подобри параноята му, да знаете!

— Може и да не спи, а и ако ни забележи, сигурно ще се опита да избяга — възрази Дал. — Тъй че ако ще влиза само един от нас, възможно е да го изтърве. По-слабо вероятно е да се изплъзне на петима ни, ако всеки идва от различен коридор.

— Всички в готовност да свалят Йети! — обади се Фин. — Тоя тип е едър и космат!

— Освен това, каквото и да се случва на този дяволски кораб, мисля, че е редно да научим за това по-скоро рано, отколкото късно.

— Значи веднага след началото на трета вахта — уточни Дювал. — Тази вечер ли?

— Не, не и днес. Дайте ми ден-два да свикна отново с ходенето! — Дал се протегна и простена.

— Кога ти свършва болничният? — поинтересува се Хенсън, следейки движенията му.

— Днес ми е последният ден. Ще ме вкарат за финален преглед, след като си тръгнете. Напълно съм оздравял, просто съм схванат от въргалянето по задник. След няколко дни ще съм готов да ида на експедиция. Оттук нататък ми предстои само да ме изпишат оттук и да ида в лабораторията по ксенобиология да узная защо нито един от двамата ми висшестоящи офицери не си даде труда да дойде да ме навести, докато бях в болницата.

— Може да има нещо общо с това, че другите ти двама колеги бяха изядени — предположи Хестър. — Просто така ми се струва.

— Не се съмнявам в това, но трябва да проверя и какво друго е станало.

* * *

Когато Дал прекрачи прага на лабораторията по ксенобиология, лейтенант Колинс го посрещна с думите:

— Въобще не влизай! Вече не работиш в тази лаборатория. Накарах да те прехвърлят.

Дал се поспря и се озърна. Лейтенантката се бе изправила настръхнала пред него. Разположен на работната станция зад нея, Трин старателно се бе съсредоточил върху каквото там се намираше на работния му таблет. От другите станции в Дал с откровено любопитство зяпаха двама непознати.

— Новите Касауей и Мбеки? — попита мичманът, отново съсредоточавайки вниманието си върху Колинс.

— Джейк и Фиона не са незаменими.

— Не, те бяха просто пушечно месо — съгласи се Дал. — Или поне когато се стигне до това да участват в изследователска мисия… — той врътна брадичка към новите членове на екипажа. — Казахте ли им за К’ийнг? Или за капитана? Дали сте обяснили внезапното си изчезване, когато някой от тях се появи? Измъквали ли сте досега Кутията, лейтенант?

Колинс видимо полагаше усилия да се овладее. Накрая изсумтя:

— Не ти влиза в работата, мичман! Ти вече не си част от екипа на лабораторията. Мичман Дий, младшият научен офицер на мостика, миналата седмица паднала и загинала по време на изследователска мисия. Препоръчах те на К’ийнг като неин заместник. Той се съгласи. Започваш утре. Технически, това е повишение. Поздравления!

— Някой ми спомена веднъж да стоя далеч от мостика — каза Дал и след това кимна на Трин. — Всъщност двама души. Но един от тях ми го повтори по-настоятелно.

— Глупости — възрази Колинс. — Мостикът е идеалното място за някой като теб. Ще си в контакт със старшите офицери ежедневно. Те ще те опознаят много добре. И ще имаш много възможности за приключения. Ще ходиш на изследователски мисии всяка седмица. Понякога дори по-често! — тя се усмихна студено.

— Е — обобщи Дал, — това, че ме предлагаш за подобно повишение, отлично подсказва какво мислиш за мен, лейтенант!

— О, не си въобразявай кой знае какво — отвърна Колинс. — Повече е, отколкото заслужаваш. А сега мисля, че е най-добре да изчезваш, мичман. Ще трябва да си починеш преди първия си ден на мостика!

Дал се изпъна и отдаде сухо чест. Колинс му обърна гръб, без да отговори на поздрава.

Младежът се обърна и тръгна към вратата, но след това му хрумна друга идея и той се приближи до новите лаборанти. Попита момичето:

— Откога сте тук?

Запитаната се спогледа с другия лаборант и след това вдигна очи към Дал. Каза:

— Четири дни. Прехвърлиха ни от „Хонсю“.

— Значи все още не сте ходили на изследователски мисии?

— Не, сър.

Дал кимна и посочи към Колинс и Трин:

— Ще ви дам един съвет! Когато те внезапно хукнат за кафе, значи е настъпил идеалният момент да направите инвентаризация на склада. И двамата. Не мисля, че онези там ще си дадат труда да ви го кажат. Не мисля, че ще си дадат труда да го съобщят на когото и да било в тази лаборатория, не и отново. Така че ви го казвам аз. Следете ги. Не ги оставяйте да ви продадат!

Дал се обърна и излезе, оставяйки зад гърба си двама много объркани моряци и двама много ядосани офицери.

* * *

— Карай по-полека, Анди! — за да не изостане, Дювал забърза на свой ред. — Та ти току-що излезе от болницата!

Дал изсумтя и изтропа нататък по коридора. Мая пак се изравни с него.

— Смяташ, че те е пратила на мостика, за да ти го върне за колегите от лабораторията — намекна тя.

— Не — отвърна мичманът. — Прати ме на мостика, понеже, когато се наложи да прати Джейк и Фиона на мисия, това й натри носа в лайната.

— Така ли? Какво имаш предвид?

Дал стрелна с поглед приятелката си, но обясни:

— Тя се страхува. Всички на този кораб умират от страх, Мая! Крият се и бягат, но и си намират начини да не мислят колко много време прекарват в криеница. А след това настъпва мигът, когато не могат да се спотаят и се налага да застанат лице в лице със себе си. А те го ненавиждат. Това е причината Колинс да ме прати на мостика. Понеже иначе всеки път, като ме погледне, би си напомняла, че е страхливка!

Той отново се разбърза.

— И накъде си тръгнал? — попита Дювал.

— Остави ме на мира, Мая!

Момичето се закова на място. Дал не спря да я изчака.

Всъщност нямаше представа накъде е тръгнал; искаше да изгори разочарованието и гнева си и движението беше най-близкото до усамотение нещо, което претъпканият като кутия със сардели „Дръзки“ можеше да му предложи.

Ето защо, когато тълпите на екипажа най-накрая се разредиха и Дал усети изтощението, за което повехналите му от неупотреба мускули се опитваха да го уведомят, остана изненадан да открие, че се намира пред най-близката до тайното скривалище на Дженкинс врата на товарен тунел.

Постоя пред вратата доста време, припомняйки си плана да се прокраднат при странника групово и да открият какво знае той.

— Майната му! — изруга и удари копчето за достъп, за да отвори вратата на коридора.

От другата й страна бе застанал Йети, който го сграбчи и го дръпна навътре. Стреснат, Дал успя да извика, но бе твърде слаб да се съпротивлява. Препъна се след нападателя си. Йетито, в чието лице вече разпознаваше Дженкинс, затвори вратата зад него.

— Спри да врещиш! — Дженкинс пъхна пръст в ухото си и го завъртя. — Исусе, ама че дразнещ звук!

Дал се обърна за миг към затворената врата и после отново зяпна събеседника си. Попита:

— Как ми врътна този номер? Откъде знаеше?

— Понеже изучавам човешкото поведение — обясни Дженкинс. — От гледна точка на човечеството ти си доста предвидим. И понеже те държа под постоянно наблюдение чрез телефона ти, идиот такъв!

— Значи знаеш…

— За извънредно сложния ви план да се промъкнете и да ме изненадате ли? Твоето приятелче Фин получава половин точка за идеята с идентификаторите на количките. Но той не знае, че в момента, в който бъде сканиран предавател на бракувана количка, при мен незабавно се вдига тревога. Не е първият, който си мисли, че може да влезе в тези коридори по подобен начин. А и ти не си първият, който се опитва да ме търси.

— Не съм ли? — изуми се Дал.

Дженкинс щракна с пръсти, сякаш с цел да фокусира вниманието му.

— Какво ти казах току-що? С празни приказки няма да стигнем доникъде.

— Извинявай. Нека го кажа по друг начин. Значи и други са се опитвали да те намерят, но са се провалили?

— Точно така — потвърди Йети. — Не искам да бъда намиран и онези, които използват услугите ми, също не искат да бъда намиран. Заедно успяваме да избегнем всички, които не желая да виждам!

— Значи искаш да се срещнеш с мен — внимателно предположи Дал.

— По-точно ще е да кажем, че ти искаш да се срещнеш с мен, а аз нямам нищо против да бъда срещнат — уточни Дженкинс.

— И защо аз?

— Току-що те назначиха на мостика.

— Така е. И си спомням, че ти ме предупреждаваше много настоятелно да стоя далеч от мостика.

— Което е и причината да тръгнеш да ме търсиш — потвърди Дженкинс. — Въпреки че с това ще съсипеш съставения от приятелите си план.

— Да.

— Защо?

— Не знам — призна Дал. — В главата ми е пълна каша!

— Грешиш. Съвсем ясно си мислиш, само че не и съзнателно. А сега включи и съзнанието си в процеса и ми кажи защо си дошъл. Но побързай! Тук се чувствам като разголен.

— Защото знаеш защо — каза Дал. — Всички останали на „Дръзки“ са наясно, че на кораба нещо сериозно му куца. Излизат от кожите си, за да избегнат попадането във водовъртежа. Но те нямат представа какво го причинява. Ти знаеш.

— Може и да знам — съгласи се Дженкинс. — Но какво значение има?

— Ами например защото, ако не знаеш какво предизвиква ситуация като тази, в която се намираме, няма как да предприемеш мерки за подобряването на положението. Всички номера и суеверия не носят и капчица полза, ако не се знае причината за тях. Условията могат да се променят и тогава си прецакан.

— Както го казваш, всичко се основава на твърде постна логика — възрази Дженкинс. — Не обяснява защо си решил да ме проследиш точно сега.

— Защото някой активно се опитва да ме убие именно сега. Колинс ме назначи на мостика, понеже реши, че ме иска мъртъв.

— Да, смърт чрез изследователска мисия. Много ефективно е на този кораб — съгласи се Дженкинс.

— Утре отивам на мостика. След това не е въпрос дали ще ме убият, а кога. Нямам време. Трябва да узная сега.

— За да избегнеш смъртта.

— Няма да е зле, да.

— Колинс също иска да избегне смъртта и ти току-що я нарече страхливка — уточни Дженкинс.

— Не това я прави страхливка — поправи го Дал.

— И аз така мисля.

— Ако съм в състояние да разбера причините, може и да успея да се спася от смъртта и дори да успея да предпазя и други от нея. На борда има хора, за които ме е грижа. Искам да ги запазя живи!

— Добре тогава — прие Дженкинс. — Нека ти задам само още един въпрос, Дал. А какво ще правиш, ако ти споделя моята версия и тя ти прозвучи като пълна лудост?

— Това ли се е случило? — попита Дал. — С Колинс и Трин? Работил си при тях. Казал си им, че имаш теория. Изслушали са те и не са ти повярвали.

Дженкинс се изкиска:

— Казах налудничава, не невероятна! А и смятам, че най-малкото Колинс ми вярва дословно.

— Откъде знаеш?

— Понеже това я направи страхливка — Дженкинс огледа оценително събеседника си. — Но може би ти ще понесеш истината. Да, сигурен съм, че ще я понесеш! Приятелите ти — също. Тъй че — събери другарите си, мичман Дал! Да се срещнем в скривалището ми довечера. По същото време, когато се канехте да нахлуете. До нови срещи тогава! — и се обърна да си тръгне.

— Може ли да задам един въпрос? — попита Дал.

— Имаш предвид освен този ли?

— Всъщност са два. Касауей каза, че са попаднали на онази изследователска мисия, понеже ти не си им споменал, че К’ийнг идва да ги навести. Смяташе, че това е наказанието им, понеже се опитвах да науча повече за теб. Така ли е?

— Не — отвърна Дженкинс. — Не им казах, че К’ийнг е тръгнал към тях, понеже по това време съм бил в кенефа. Не мога да следя всичко през цялото време. Какъв е вторият ти въпрос?

— Каза ми да стоя далеч от мостика. По-точно да стоим — двамата с Фин. Защо го направи?

— Е, на приятелчето ти Фин го казах, понеже и бездруго се случи да е наблизо, а и не смятам, че ще навреди, въпреки че си пада малко задник — обясни приличният на Йети отшелник. — Но що се отнася до теб, ами, да речем, че имам специален интерес към лабораторията по ксенобиология. Наречи го сантиментална привързаност. И нека предположим, че просто прецених, че реакцията ти към случващото се тук на борда на „Дръзки“ ще стигне отвъд обичайната страхова невроза. Така че реших, че няма да навреди да ти доставя лично предупреждение и малък съвет… — Дженкинс махна многозначително с ръка. — И виж къде сме сега. Най-малкото — ти си жив. Поне за момента… — той посегна към копчето за отваряне и го натисна, за да помогне на Дал да се върне в обитаемата част на „Дръзки“. След това си отиде.