Джон Скалзи
Червеноризци (13)

Глава дванадесета

Докът на „Нант“ беше празен, като изключим няколко автоматични товарни колички, които се мотаеха наоколо.

— Фин и Дал, идвате с мен — нареди капитан Абърнати и посочи другия мичман. — Гроувър, ти си с Керенски и К’ийнг.

— Да, сър — каза мичман Гроувър и след това се преметна заднешком към совалката, улучен от пулсов лъч, изстрелян от една от автоматичните колички. Докато падаше, Дал мерна объркване в очите му.

А след това, следван от Фин и Абърнати, под обстрел се затича в търсене на прикритие. Намериха го на няколко метра встрани, зад складовите контейнери. Няколко въоръжени товарни колички се търкаляха към тях, а други се насочваха към мястото, където се бяха скрили Керенски и К’ийнг.

Капитанът попита:

— Някой да има идеи?

— Тези колички се контролират от разстояние — отбеляза Фин. — Ако успеем да се доберем до кабинета на интенданта тук в дока, можем да пренасочим сигнала на количките.

— Става — съгласи се Абърнати. — Ако този док е със същия план като на „Дръзки“, интендантството трябва да е ето там.

— Аз ще ида — реши Фин.

Капитанът вдигна ръка и отвърна:

— Не. Днес вече изгубихме един член на екипажа. Не искам да рискувам още някого!

„В противовес рискуваме живота на капитана, така ли?“ — помисли си Дал, но си удържа езика зад зъбите.

Абърнати вдигна пулсовия си пистолет.

— Вие двамата ме прикривайте. Тръгвам на три!

Той започна да брои. Дал се спогледа с Фин, който сви рамене и приготви своето оръжие.

На три капитанът излетя иззад варелите като стреснат пъдпъдък и се затича на неравен зигзаг през дока. Товарните колички изоставиха досегашните си мишени и стреляха по беглеца, пропускайки на косъм всеки път.

Дал и Фин се прицелиха и свалиха по една количка всеки.

Абърнати успя да стигне до кабинета на интенданта, гръмна прозореца и скочи през него, за да не губи време да отваря вратата. Няколко секунди по-късно товарните колички шумно се деактивираха.

— Вече е чисто — подвикна Абърнати, показа се и се измъкна през останките на прозореца. Моряците от „Дръзки“ се събраха над тялото на поваления Гроувър, на чието лице все още беше изписано неверие.

— Фин, струва ми се, че твоят приятел Джер Уестън вече е и убиец — заяви мрачно капитанът.

— Не ми е приятел, сър — поправи го Фин.

— Но го познаваш — въздъхна Абърнати. — Ако го намерим, ще имаш ли сили да го свалиш? Жив?

— Да, сър!

— Добре тогава.

— Капитане, трябва да тръгваме! — подкани го К’ийнг. — Може да се появят още колички. Всъщност готов съм да се обзаложа, че Уестън използва количките като собствена роботска армия, с която да държи натясно екипажа!

— Да, несъмнено си прав — съгласи се Абърнати и кимна на научния офицер. — Ние с теб ще си проправим път до мостика, където ще се опитаме да намерим капитан Бълингтън, а след това ще й съдействаме да си върне кораба. Керенски, ти вземи Фин и Дал и потърси Уестън! Заловете го жив!

— Да, сър — козирува Керенски.

— Добре. Да вървим!

Абърнати и К’ийнг се затичаха към изхода на дока, за да се впуснат в обиколка из коридорите на кораба и без съмнение — да се срещнат с още въоръжени колички, с които да се бият.

Фин се обърна към Керенски и попита:

— Та какъв ти е планът?

— План ли? — лейтенантът примигна.

— Ако съществува наистина Повествование, точно сега не е фокусирано върху него — отбеляза Дал по повод лейтенанта.

— Явно да — Фин се обърна към приятеля си. — Ами ти имаш ли план?

— Знаеш какво мисля. — Младият мичман посочи товарните колички.

— Смяташ, че Джер върти номера на Дженкинс — кимна Фин. — Крие се в стените.

— Бинго.

— Би… какво? — попита Керенски. — Вие двамата за какво си говорите?

Вместо да му отговорят, Дал и Фин се захванаха с две отделни задачи. Анди прерови корабните записи, докато приятелят му ограбваше мъртвите товарни колички.

— Ето — след като приключи, Фин вдигнал шепа. — Три идентификатора. Ще оставим телефоните си, така че, когато влезем в товарните тунели, да нямаме идентификация, а въоръжените колички ще си мислят, че сме от тях, и няма да се опитват да ни убият.

— Дженкинс знаеше какъв номер ще му извъртим — напомни Дал.

— Вярно, но аз взех идентификатори от деактивирани колички — поправи го Фин. — Тези тук са просто убити наскоро. Техните номера са още в системата. Не мисля, че Джер разполага с време да пресметне събитията с толкова стъпки напред.

— Какви стъпки? — поинтересува се Керенски.

— Мисля, че си прав — Дал извади на телефона си карта на тунелите. — Не смятам, че е имал време да накара скривалището си да изчезне от корабните записи, тъй като всички възли за разпределение на количките са още по местата си.

— Значи са общо седем — уточни Фин. — Кой от тях да пробваме първи?

Дал изтегли информацията за Уестън.

— Работното му място е било тук в доковия комплекс, тъй че предлагам да пробваме възела, който е най-близо до него — каза и след това се върна към картата и освети възела. — Да започнем оттук!

— Добре изглежда — съгласи се Фин.

— Нареждам ви да ми кажете какво планирате — измрънка Керенски жалостиво.

— Каним се да ти помогнем да заловиш Джер Уестън — обясни Фин. — Това вероятно ще доведе до повишение.

— О! — възкликна Керенски и се поизправи. — В такъв случай непременно трябва да го заловим!

— И да отмъстим за смъртта на Гроувър — добави Дал, кимайки към все още сащисания труп на загиналия моряк.

— Да, и това също — съгласи се лейтенантът и погледна към трупа. — Бедното момче. Това му беше последната изследователска мисия.

— Така изглежда — кимна Фин.

— Не, имам предвид, че срокът на службата му изтичаше след няколко дни — обясни Керенски. — Записах го в отряда специално за да изживее още едно изследователско приключение. Последен щурм, така да се каже. Той се опита да изклинчи, но аз настоях.

— Много гаднярско от твоя страна!

Керенски кимна, понеже или не знаеше какво означава „гаднярско“, или просто не беше чул, или пък бе погълнат от мислите си.

— Срамота, честно. Освен това се канеше и да се жени!

— О, моля те, спри! — възкликна Фин. — Иначе ще бъда принуден да те прасна!

— Какво? — Керенски се втренчи в моряка.

— Мисля, че искаше да каже, че трябва да тръгваме, сър — излъга Дал гладко.

— Ами добре — съгласи се лейтенантът. — И къде отиваме?

* * *

На ъгъла на коридора, който водеше към разпределителния център и по който се прокрадваха в момента, Керенски прошепна:

— Вие двамата изчакайте тук! Ще го изненадам и ще го смразя, а след това ще се свържем с капитана.

— Не можем да се свържем с него, оставихме телефоните си в совалковия док — поправи го Фин.

— А и би трябвало първо да деактивираме всички въоръжени колички — додаде Дал.

— Добре де, става — отвърна Керенски, леко раздразнен. — Но първо ще го смразя, ясно?

— Чудесен план — съгласи се Анди.

— Следваме ви по петите! — заяви Фин.

Керенски кимна и приготви оръжието си, след което изскочи в коридора с името на Джер Уестън в уста. Размениха се пулсови изстрели, всеки от които пропусна целта. От тавана се посипа дъжд от искри, когато един от изстрелите рикошира сред тръбите по тавана, те се срутиха върху Керенски и го затиснаха. Той изстена и припадна.

— Наистина е напълно безполезен! — възкликна Фин.

— Какво искаш да сторим сега? — поинтересува се Дал.

— Имам план! Следвай ме!

С тези думи приятелят му се изправи и тръгна напред, скрил пулсовия пистолет зад гърба си. Анди го последва.

След няколко крачки кривата на коридора разкри разрошения Джер Уестън, застанал в разпределителния възел с пулсов пистолет в ръката, очевидно потънал в размисъл дали да убие Керенски, или да го пощади.

— Хей, Джер! — подвикна Фин, без да спира да крачи към някогашния си колега. — Това съм аз, братле!

Уестън присви очи.

— Фин? Вярно ли си ти? Тук? — той се усмихна. — Исусе, човече! Каква е вероятността, а?

— Нали? — възкликна Фин и после стреля с вцепеняващ лъч по бившия си другар. Уестън падна.

— Това ли ти беше планът? — попита Дал след секунда. — Надяваше се, че ще спре да те разпознае, преди да стреля?

— В ретроспекция планът страда от сериозни логически недостатъци — призна Фин. — От друга страна — сработи. Не може да спориш с успеха!

— Естествено, че можеш, ако е основан на глупост.

— Тъй или иначе това потвърждава гледната ми точка — настоя Фин. — Ако трябваше да умра по време на сегашната мисия, подходящият момент щеше да е точно сега, нали? Когато се изправям срещу бившия си приятел от кораба? Да, но аз съм жив, а той е замразен и заловен. Толкова по въпроса за Повествованието и умирането в драматично удобни моменти. Надявам се да си си научил урока!

— Добре де — съгласи се Дал. — Може и да съм прекалил малко. Но въпреки това никога повече не тръгвам в бой с теб!

— Според мен взе мъдро решение — кимна Фин и погледна към малкия компютър в разпределителния възел, който Уестън вероятно използваше да контролира товарните колички. — Защо не обезвредиш количките убийци, а аз ще измисля как да измъкнем Джер оттук.

— Може да използваш количка — предложи Дал на път към компютъра.

— Добра идея!

Анди изключи количките из кораба. Малко след това откъм Керенски се разнесе стенание. Мичманът сподели с Фин:

— Май някой се е събудил!

— Прекалено съм зает да омотавам Джер като пуйка — отвърна приятелят му. — Би ли се заел, много те моля?

Дал се приближи до Керенски, който все още беше прикован под падналите тръби. Поздрави го:

— Добрутро, сър!

— Спипах ли го? — попита лейтенантът.

— Поздравления, сър. Планът ти проработи перфектно!

— Отлично — съгласи се Керенски и изпъшка, понеже парче от боклуците върху него притискаше гърдите му.

— Ще имаш ли нужда от помощ, за да се изкопаеш, сър?

— Ако обичаш! — съгласи се Керенски.

* * *

Сандра Бълингтън, капитан на „Нант“, отбеляза:

— В досието на моряк Уестън няма абсолютно нищо, което да намеква за симпатия към каузата на календрианските бунтовници. Поисках по хипервълната доклад от отдел „Вътрешни разследвания“ на Двойното О. Уестън не е нито религиозен, нито политически ориентиран. Та той дори не гласува!

Бълингтън, Абърнати, К’ийнг, Фин и Дал стояха пред огромния прозорец, гледащ към стая в брига, където седеше Джер Уестън. Беше прикован към стаза-кресло и то представляваше единственото обзавеждане в помещението. Имаше замаян вид, но се усмихваше. Керенски лежеше в лазарета с натъртени ребра.

— Ами приятели и семейство? — попита К’ийнг.

— И там ударих на камък, сър — отвърна Бълингтън. — Произхожда от стар род на методисти от другата страна на Двойното О. Никой от известните му познати няма никаква връзка с Календрия нито посредством религиозните й, нито чрез политическите й битки.

Абърнати надникна през стъклото към Уестън.

— Дал ли е изобщо някакво обяснение?

— Не — отвърна капитанката на „Нант“. — Този кучи син уби осемнайсет членове на екипажа и дори не иска да сподели защо. За момента се е позовал на правото си да запази мълчание. Но заявява, че е готов да си признае всичко при едно условие.

— Което е…? — вдигна вежди Абърнати.

— Вие да сте човекът, пред когото ще признае.

— Защо пък аз?

Капитанката сви рамене:

— Не желае да каже. Ако търсите мнението ми, сигурно е, защото сте капитан на флагмана на флота и подвизите ви са известни из цялото Обединение. Сигурно просто иска да се предаде на знаменитост.

— Сър, препоръчвам да не го правите — заяви К’ийнг.

— Претърсили сме го физически — обади се Бълингтън. — В телесните му кухини няма нищо, а дори и да имаше, той се намира в стаза-кресло. В момента не е в състояние да движи нищо под шията си. Така че всичко ще е наред, ако стоите по-далеч от зъбите му!

— Все пак съм против — запъна се К’ийнг.

— Ако ще стигнем до истината, рискът си струва — прецени Абърнати и се обърна към Дал и Фин. — Тези моряци ще дойдат с мен, въоръжени. Ако нещо се случи, вярвам им, че са способни да свалят Уестън.

К’ийнг не изглеждаше доволен, но не се обади повече.

Две минути по-късно Абърнати, Дал и Фин влязоха в брига. Уестън се усмихна и се обърна към бившия си колега:

— Фин, ти ме гръмна!

— Извинявай.

— Няма нищо. Предположих, че ще ме прострелят. Само дето не знаех кой ще успее!

— Капитан Бълингтън твърди, че си готов да се разкриеш, но искаш да го сториш пред мен — обади се Абърнати. — Е, тук съм!

— Да, така е — съгласи се Уестън.

— Разкажи ни за връзката си с календрианските бунтовници.

— Това пък какво ще да е? — изуми се Уестън.

— Календрианските бунтовници — повтори Абърнати.

— Нямам представа за какво става дума.

— Стрелял си по кораба на понтифекса, след като „Дръзки“ беше обездвижен от бунтовниците — уточни капитанът. — Надали искрено очакваш да ти повярваме, че двете случки не са взаимосвързани.

— О, свързани са — съгласи се Уестън, — но бъркате за причината!

— Губиш ми времето — заяде се Абърнати и се обърна да си тръгне.

— Не искате ли да научите каква е връзката?

— Знаем каква е връзката — календрианските бунтовници.

— Не — отвърна Уестън. — Вие сте връзката.

— Какво? — присви очи Абърнати.

Уестън се обърна към Фин:

— Съжалявам, че се налага да си тук!

След това започна да примигва с едното си око, първо два пъти с лявото, после три пъти с дясното, после един път с лявото, после три пъти с дясното.

— Бомба! — изкрещя Фин и Дал се хвърли върху капитана, а главата на Уестън експлодира.

Анди почувства как униформата и кожата на гърба му цвърчат под горещината, когато ударната вълна го хвърли върху Абърнати, смазвайки и двама им върху стената.

Неопределимо по-късно чу някой да вика името му, отвори очи и видя капитана си, който го стискаше и разтърсваше. По ръцете и раменете си Абърнати имаше изгаряния, но като цяло изглеждаше добре. Дал го беше прикрил от най-лошата част на взрива. Когато го осъзна, сякаш целият му гръб се съживи под акомпанимента на пронизваща болка.

Дал избута Абърнати от себе си и припълзя до Фин, проснат на пода с обгорени лице и гърди. Той се бе намирал най-близо до взрива. Точно когато Анди стигна до приятеля си, видя, че Фин се взира в него с едното си оцеляло око. Дланта на пострадалия трепна и Дал я сграбчи, с което предизвика гърч от болка у приятеля си. Опита се да разтвори пръсти, но Фин го стисна на свой ред. Устните му помръднаха.

Анди се наведе по-ниско към приятеля си, за да чуе какво има да му каже.

— Това е пълна дивотия! — прошепна Фин.

— Съжалявам!

— Не е по твоя вина — отбеляза неохотно пострадалият.

— Все пак съжалявам!

Фин сграбчи Дал по-здраво:

— Намери начин да спреш тая щуротия!

— Непременно — обеща му Анди.

— Добре — изпъшка Фин и умря.

Абърнати дойде да издърпа Дал от трупа на приятеля му. Въпреки болката мичманът замахна към капитана. Не улучи и изгуби съзнание, преди юмрукът му да завърши дъгата на удара си.