Джон Скалзи
Червеноризци (15)

Глава четиринадесета

Дженкинс заяви:

— Искам да ви предупредя, че идеята ми ще ви се стори налудничава.

— Изумен съм, че все още изпитваш нуждата от подобни предупреждения — обади се Хестър.

Домакинът им кимна, все едно казваше „Имаш право“. След това изтърси:

— Пътуване във времето.

— Пътуване във времето ли? — изуми се Дал.

Дженкинс кимна и запали холографския си екран, на който се показа времевата линия на „Дръзки“ с разклоняващи се надолу пипала, маркиращи набора от епизоди.

— Тук — посочи той към един дебел възел от пипала. — В средата на онова, което смятам за четвърти сезон на сериала, Абърнати, К’ийнг и Хартнел взеха една совалка и я насочиха към черна дупка, като използваха създаденото от нея гравитационно изкривяване, за да се върнат назад във времето.

— Звучи ми като пълна дивотия — заяви Дал.

— Естествено, че е дивотия. Просто поредното нарушение на законите на физиката, предизвикано от Повествованието. Важното в случая не е, че са нарушили физическите закони по недостоверен начин. Същественото е, че са се върнали във времето. И то са се върнали към специфичен момент. В конкретна година. По-точно до 2010-та.

— Е, и? — примигна Хестър.

— Ами, смятам, че причината да се върнат в тази година е, че това е била настоящата за продукцията на сериала.

— В научнофантастичните сериали хората се връщат във времето непрекъснато — намеси се Хенсън. — Вечно ги карат да се срещат със знаменити исторически личности или да взимат участие във важни събития!

Дженкинс възбудено го посочи с пръст:

— Точно това имах предвид! Ако един сериал се връща към конкретен момент в истинското му минало, то това обикновено е свързано със специфична важна историческа личност или събитие, понеже на зрителите трябва да се поднесе нещо познато им от историята, иначе няма да им е интересно. Но ако сериалът се върне към настоящето, тогава няма нужда от подобно нещо. Просто показва сегашния момент и героите реагират на него. Това е драматично-ироничен ход.

— Тоест ако сериалът е пратил героите да се шляят в отминали времена, то ако се срещат със знаменити хора — значи са в миналото, а ако не — то са в настоящето — уточни Дювал. — Настоящето на зрителите.

— Горе-долу — съгласи се Дженкинс.

— Това е страхотен факт по отношение на сериала, но какво общо има той с нас?

— Ако се върнем в настоящето, можем да намерим начин да спрем снимките — заяви внезапно Дал.

Дженкинс се усмихна и докосна носа си.

Дювал ги огледа и двамата, все още без да схваща.

— Я ми го обясни, Анди, понеже точно в момента ми се струва, че двамата с Дженкинс споделяте обща лудост!

— Не, всъщност има смисъл — възрази Дал. — Знаем кога е „настоящето“ по отношение на сериала. Знаем как да пътуваме във времето, за да стигнем до настоящето на предаването. Ако се върнем към онзи момент, можем да спрем хората, които снимат.

— Ако спрем сериала, тогава всичко спира — възрази Хестър.

— Не — отвърна Анди. — Когато Повествованието не се нуждае от нас, ние си съществуваме. А тази времева линия е съществувала преди Повествованието да започне да й се меси… — той замълча и се обърна към Дженкинс. — Нали?

— Може би.

— Може би? — изуми се Хестър, внезапно загрижен за случващото се.

— Всъщност е интересен философски въпрос дали тази времева линия съществува независимо и Повествованието я използва, или създаването на Повествованието е създало и нея, предизвиквайки по този начин мигновената поява на историята, въпреки че за нас тук вътре изглежда, че в действителност е изминало време — обясни Дженкинс. — До голяма степен това е последица от Силния антропен принцип^[1]…

— Дженкинс… — предупреди го Дал.

— … но за него може да поговорим някой друг път — схвана намека му косматкото. — Въпросът е, че да — независимо дали е съществувала преди Повествованието, или е създадена от него, тази времева линия сега вече съществува и си съществува дори когато Повествованието не й се налага.

— Добре — прие Хестър.

— Най-вероятно — додаде Дженкинс.

— Наистина ми се ще да го замеря с нещо — оплака се Хестър на Дал.

— Аз ще гласувам за представата, че съществуваме и ще продължим да съществуваме, дори ако сериалът спре — заяви Анди. — Понеже иначе всички сме и бездруго обречени. Ясно?

Никой не предложи контрааргументи.

— В този случай можем да се върнем на темата, а именно — че ако пътуваме назад във времето и спрем сериала, тогава „Дръзки“ ще спре да бъде фокус на Повествованието. И ще се установи в битието си на обикновен кораб. Ние съответно ще спрем да въплъщаваме в себе си славни статисти…

— … и няма да умираме — допълни Дювал.

— Всички умират — възрази Дженкинс.

— Благодаря ти за точно тази новина — озъби се изнервена Мая. — Имах предвид, че няма да умираме заради тръпката на зрителите!

— Вероятно няма — съгласи се косматкото.

— Ако наистина участваме в сериал, тогава ще е трудно да го спрем — обади се Хенсън и погледна към Дал. — Анди, един наистина успешен телевизионен сериал може да изкарва ужасно много пари, също като днешните драматични предавания. Не става дума само за сериала, а и за всичко около него — включително дреболии като фен-стоки.

— Твоето гадже си има собствена кукла — ухили се Хестър на Дювал.

— Да, а пък ти си нямаш — върна му го тя. — В тази Вселена това е проблем!

— Казвам само, че дори ако успеем да пътуваме във времето и да намерим хората, които правят сериала, може да не сме в състояние да спрем снимките му — уточни Хенсън. — Може да се окаже, че са въвлечени твърде големи суми.

— Какви други варианти имаме? — попита Дал. — Ако киснем тук, то ни остава единствено да чакаме Повествованието да ни избие. Може и да имаме малък шанс да спрем сериала, но малък шанс там е по-добър от сигурната драматична смърт тук.

— Ама защо изобщо да се опитваме да спрем сериала? — попита Хестър. — Виж, ако сме просто статисти, тогава всъщност няма нужда от нас тук. Гласувам да се върнем във времето и просто да си останем там!

— Наистина ли искаш да живееш на Земята през двайсет и първи век? — изуми се Дювал. — Не е било особено приятна за живеене епоха. Не е като да са имали лекарство за рак например…

— Все тая!

— И срещу плешивост…

— Косата си ми е истинската, първоначална — заяде се Хестър.

— Не може да останете в миналото — възрази Дженкинс. — Ако го сторите, ще се разтворите.

— Какво?!

— Има някаква връзка със запазването на масата и енергията — обясни косматкото. — Всички атоми, които използвате сега, са били използвани в миналото. Ако останете там, тогава атомите трябва да се намират на две места по едно и също време. Което създава дисбаланс и атомите трябва да изберат къде да застанат. Така че в крайна сметка се спират на своята настояща спрямо онзи момент конфигурация, понеже, технически казано, вие сте от бъдещето, следователно всъщност все още не съществувате.

— Какво значи „в крайна сметка“ по-точно? — поинтересува се Дал.

— Около шест дни.

— Това е пълна идиотщина! — възкликна Хестър.

— Не измислям аз правилата. Просто така е било предишния път. Според Повествованието има смисъл обаче — даде на Абърнати, К’ийнг и Хартнел причина да си свършат мисията за ограничен и драматичен времеви период.

— Тази времева линия е гадна! — заключи Хестър.

— Ако донесете атоми в бъдещето, ще имат същия проблем — додаде Дженкинс. — А в този случай ще изберат настоящето, което означава, че нещото от миналото ще се разтвори. Доста сериозен проблем всъщност. Но да знаете, че това е само един от многото.

— Какви други ни очакват?

— Ами например ще трябва да се сдобиете със совалка, което си е сериозно затруднение. Слабо вероятно е да ви позволят да вземете една назаем за малка екскурзийка. Но това не е наистина трудната част!

— А кое е? — попита Дювал.

— Ще се наложи една от петте звезди на шоуто да дойде с вас — обясни Дженкинс. — Изберете си — Абърнати, К’ийнг, Уест, Хартнел или Керенски.

— Че за какво ни е пък някой от тях? — попита Хестър.

— Ти сам го каза — отвърна домакинът им. — Вие сте незначителни образи. Ако вие се опитате да прицелите совалка към черна дупка, нали знаете какво ще стане? Гравитационните сили ще разкъсат совалката на парчета, а вие ще бъдете спагетирани^[2] в дълга верижка атоми, всмуквани надолу към сингулярността — и ще умрете. Ще сте мъртви много преди спагетирането, естествено. Това е финалът на финалите. Схващате накъде бия, нали?

— И нищо подобно няма да се случи, ако ни придружава някой от главните герои в сериала? — учуди се Дал.

— Не, понеже Повествованието се нуждае от тях за по-нататък. Така че в този случай, когато се юрнете към черната дупка, превключвате на сюжетна физика.

— И сме напълно убедени, че главните герои никога не умират? — поинтересува се Хестър.

— О, умират, разбира се — възрази Дженкинс и младежът отново го изгледа така, сякаш умира от желание да го фрасне. — Но не и по този начин. Смъртта на някой главен герой се превръща в голямо шоу. Самата идея, че Повествованието ще остави някой от тях да се спомине по време на мисия за връщане във времето, целяща да спрат снимките на собствения си сериал, не изглежда особено силно вероятна в общата схема на нещата.

— Хубаво е да знаем, че поне нещо не е много вероятно в дадения момент.

— И тъй, да обобщим — обади се Дал. — Трябва да отвлечем старши офицер, да откраднем совалка, да прелетим в опасна близост до черна дупка, да се върнем в миналото, да намерим хората, които правят сериала, да ги накараме да престанат да го правят и след това да се върнем в нашето време, преди атомите ни да си съберат багажа и ние да се дезинтегрираме.

— Струва ми се, че наистина обхвана всичко — съгласи се Дженкинс.

— Със сигурност звучи леко налудничаво.

— Нали ви казах още на влизане? — напомни му косматкото.

— И определено не ни разочарова.

— Е, и какво ще правим сега? — поинтересува се Дювал.

— Мисля, че ще трябва да обработваме задачата стъпка по стъпка — реши Дал. — И първата е: как да се сдобием със совалката?

Телефонът му звънна. Научният офицер К’ийнг му нареждаше да се яви в конферентната зала на старшите офицери.

* * *

Капитан Абърнати кимаше до К’ийнг, който обобщи:

— Религиозната война на Форшан се разгорещява. Общовселенското обединение се опитва да договори временно примирие, но ни ограничава липсата на живи преводачи. Дипломатическата ни мисия разполага с компютърни такива, разбира се, но те превеждат с някаква точност само първия диалект и дори така им липсва способността да се справят с идиоми. Рискуваме непреднамерено да обидим Форшан в най-неподходящия възможен момент.

— К’ийнг ме осведоми, че говориш и четирите диалекта — намеси се Абърнати.

— Точно така, сър — козирува Дал.

— Тогава нямаме време за губене — заяви капитанът. — Налага се незабавно да се отправиш към Форшан и да влезеш в ролята на преводач за нашите дипломати.

— Да, сър — козирува Дал и по гърба му пролази тръпка. Помисли си: „Дойде и моят ред. Повествованието най-накрая ме докопа. Точно когато измислихме как да го спрем…“ На глас попита: — С колко време разполагаме, докато „Дръзки“ стигне до Форшан?

— „Дръзки“ не пътува натам — уточни К’ийнг. — Ние имаме мисия в системата Амис, която не може да бъде отложена. Ще трябва да отидеш сам.

— Как? — попита Дал.

— Ще вземеш совалка.

Анди избухна в смях.

— Мичман Дал, добре ли сте? — провери К’ийнг след малко.

— Извинете ме, сър, просто се притесних, че зададох такъв нелеп въпрос. Кога заминавам?

— Веднага щом ти назначим пилот за совалката — просветли го Абърнати.

— Ако е удобно да помоля за капитанското снизхождение, бих желал да избера сам пилота си — уточни Дал. — Всъщност мисля, че е най-добре сам да подбера целия си екип за тази мисия.

Абърнати и К’ийнг се намръщиха едновременно.

— Не съм сигурен, че ти трябва цял отряд за мисията — обади се научният офицер.

— С цялото ми уважение, сър, нуждая се от такъв — възрази Дал. — Както сам казахте, мисията е от критично значение. Аз съм един от малкото хора, владеещи и четирите форшански диалекта, така че очаквам да бъда използван пълноценно от нашите дипломати. Ще се нуждая от собствен отряд, който да използвам за изпълнение на задачи и по членовете му да изпращам комюникета между дипломатическите екипи. Също така ще се наложи да задържа пилота и совалката, в случай че ми потрябва да пътувам из самата Форшан, между въпросните дипломатически екипи.

— Колко голям отряд ще ти трябва? — попита К’ийнг.

Дал замълча и вдигна замислено очи.

— Пилот и двама помощници вероятно ще са достатъчни.

Научният офицер се спогледа с Абърнати, който кимна.

— Добре — съгласи се офицерът. — Но само хора с ранг мичман или по-нисък!

— Вече съм предвидил подходящите моряци — заяви Дал. — Макар че се чудя дали няма да бъде полезно да имам в екипа си и старши офицер.

— Като например? — поинтересува се Абърнати.

— Лейтенант Керенски?

— Не съм сигурен каква полза би могъл да имаш от един астрогатор на тази мисия, мичман — заяви К’ийнг. — Стараем се да включваме в изследователските отряди членове, които имат необходимите за случая умения!

Дал се поспря за момент при тази реплика, но продължи решително.

— Тогава може би вие, сър — предложи на К’ийнг. — Запознат сте до известна степен с форшанския език, ако не друго.

— Знам за какво е всичко това — обади се Абърнати.

Дал примигна.

— Сър?

— Знам какво целиш — повтори капитанът. — Беше заедно с мен на „Нант“, Дил!

— Дал.

— Дал — поправи се Абърнати. — Беше там, когато твоят приятел загина при опита на онзи луд да ме убие. Видя отблизо рисковете на изследователската мисия. А сега от теб се иска да водиш цял отряд и се притесняваш да поемеш отговорност, притесняваш се да не изгубиш някой под твое командване!

— Напълно сигурен съм, че не става дума за това — възрази Дал.

— Аз пък ти казвам да не се притесняваш — заяви Абърнати, без да му обърне внимание. — Ти си офицер, Дил. Дал. Извинявай! Ти си офицер и си бил обучен за командир. Не се нуждаеш от мен, К’ийнг или Керенски да ти казваме онова, което вече знаеш. Просто си свърши работата! Вярвам в теб, да му се невиди!

— Вие сте моето вдъхновение, сър — опипа почвата Дал след секунда.

— Предстои ти голямо бъдеще, мичман! — заяви Абърнати. — Няма да се учудя един ден да станеш част от офицерския ми състав.

— Нима ще живея толкова дълго?

— И тъй — продължи капитанът, — събери отряда си, инструктирай ги и ги приготви за излитане след четири часа. Смяташ ли, че ще се справиш?

— Да, сър — прие Дал. — Благодаря, сър!

Изправи се и отдаде чест. Абърнати отвърна на поздрава му. Анди кимна на К’ийнг и след това напусна колкото можеше по-бързо, а на няма и десет крачки от конферентната зала се обади на Хестър.

— И какво стана? — попита приятелят му.

— Графикът ни току-що драматично се сгъсти — обясни Дал. — Слушай, разполагаш ли все още с вещите на Фин?

— Дали питаш за същите вещи, за които си мисля? — предпазливо се поинтересува Хестър.

— Да.

— Ами, в мен са. Щеше да е малко странно да ги предам заедно с всичко друго.

— Намери тогава малка синя продълговата вещ — нареди Дал. — Среща — в спалното на Мая. Колкото се може по-скоро!