Джон Скалзи
Червеноризци (6)

Глава пета

Дал заяви пред колегите си в лабораторията:

— Мисля, че вече е време да сложим край на глупостите!

Четиримата се смълчаха и взеха да се споглеждат. Накрая Мбеки въздъхна:

— Добре де, вече няма да се налага да ни носиш кафе.

— Не става дума за кафета, Фиона!

— Знам — предаде се тя. — Но реших, че си струва да пробвам.

— Заради онова, което се е случило по време на изследователската ти мисия ли е? — предположи Колинс.

— Не само — отрече Дал. — Донякъде е заради преживяното на тази спасителна експедиция, но касае и факта, че изчезвате всеки път, когато се появи К’ийнг, а също и начина, по който хората се разпръскват около него, когато върви по коридорите, да не споменавам за онази шибана кутия, и нека добавим самия факт, че на този кораб се носи воня до небесата!

— Добре де — въздъхна Колинс, — ето каква е работата. Преди известно време забелязахме, че има особено висока взаимовръзка между смъртните случаи сред екипажа и участието в изследователските мисии, водени от или включващи в състава си определени офицери. Капитанът. Командир К’ийнг. Старши инженер Уест. Главният лекар Хартнел. Лейтенант Керенски.

— И не са само смъртните случаи — додаде Трин.

— Така е. Има и други особености.

— Като например, че ако някой умре, когато Керенски е наблизо, всички останали ще са в безопасност, ако останат с него? — предположи Дал, а Макгрегър изплува в съзнанието му.

— Всъщност Керенски оказва доста слабо въздействие върху проявите на този ефект — сподели Касауей.

Анди се обърна към него:

— Това е ефект? Дали ли сте му и име?

— Наричаме го ефект на саможертвата — обясни колегата му. — Най-силно се проявява при Хартнел и К’ийнг. Не толкова — при капитана и Керенски. При Уест въобще не се наблюдава. Той е направо ходещ смърторазпръсквач!

— Около него вечно се случват експлозии — обади се Мбеки. — Което не е на добре, при условие че говорим за главен механик!

— Това, че около тези офицери умират хора, е толкова ясен и очевиден факт, че, естествено, всички ги избягват — обясни Колинс. — Ако, да речем, те се придвижват из кораба, членовете на екипажа са наясно с нуждата да се преструват, че са насред изпълнението на някаква много важна задача за шефа на отдела или на бригадата. Ето защо всички търчат по коридорите, когато офицерите са наоколо.

— Но не обяснява как вие четиримата едновременно решавате да си вземете кафе или да проверите складовите наличности всеки път, когато К’ийнг идва насам!

— Разполагаме със система за проследяване — призна Трин.

— Система за проследяване ли? — облещи се Дал.

— Сега пък защо се изненадваш? — почуди се Колинс. — Всички ние имаме телефони, които предават местонахождението ни в компютърната система на „Дръзки“. Като твой началник мога да накарам компютъра да те открие навсякъде на борда.

— К’ийнг не ти е подчинен — възрази Дал. — Нито пък капитан Абърнати.

— В тесния смисъл на думата предупредителната система не е точно законна — допусна Колинс.

— Но всички имате достъп до нея.

— Те имат достъп до нея — обади се Касауей и посочи Колинс и Трин.

— Ние ви предупреждаваме, когато те идват насам — отвърна Бен.

— „Отивам да си взема кафе“ — досети се Дал.

Колегата му кимна.

— Да, обаче така системата работи само ако вие двамата сте наоколо — добави Касауей. — Ако ви няма, значи сме прецакани.

— Не може всички на кораба да са вързани към нашата система — възрази Трин. — Прекалено ще се набива на очи!

Касауей изсумтя:

— Все едно те ще забележат!

— Това пък какво ще рече? — сащиса се Дал.

— Означава, че капитанът, К’ийнг и останалите явно не забелязват факта, че по-голямата част от екипажа направо се побърква в опитите си да ги избягва — обясни Мбеки. — Не им светва също и че избиват екипажа като мухи.

— Че как може да не обърнат внимание на подобно нещо? — попита Дал. — Никой ли не им е казал? Не поглеждат ли статистиката?

Четиримата от лабораторията се спогледаха гузно.

— Подсказахме веднъж на капитана — сподели Колинс. — Не хвана дикиш.

— Това пък какво значи?

— Значи, че да се говори с офицерите ни за бройките хора, които размазват по пътя си, е все едно да си приказваш с тухлена стена — обясни Касауей.

— Ами тогава съобщете на някой друг — предложи Дал. — На адмирал Комсток например.

— Не смяташ ли, че и това е пробвано? — попита Джейк. — Свързахме се с флота. Свързвали сме се дори с Бюрото за разследвания на Двойното О. Наши хора са пробвали да идат при вестникарите. Нищо не се получи!

— Няма реални доказателства за злонамереност или некомпетентност на ръководството, това ни казаха — обясни Трин. — Не точно на нас де. Но на онзи, който се оплака.

— И колко хора трябва да умрат, за да се превърне случаят в некомпетентност на ръководството? — поинтересува се Дал.

— Както ни беше обяснено — каза Колинс, — факт е, че като флагман на Двете О „Дръзки“ поема повече чувствителни дипломатически, военни и изследователски мисии, отколкото всеки друг кораб във флота. Поради това има значително увеличение на риска и то води до статистически по-голям шанс да бъдат пожертвани членове на екипажа. Водело се част от рисковете на такова високопоставено назначение.

— С други думи, измиращият екипаж е присъщо свойство, а не проблем — сухо додаде Касауей.

— И сега вече знаеш защо просто се опитваме да избягваме офицерите — поясни Мбеки.

Дал се замисли за момент.

— Всичко това обаче не обяснява Кутията.

— Не разполагаме с разумно обяснение за Кутията — призна Колинс. — Никой няма такова. Официално казано, Кутията не съществува.

— Прилича на микровълнова фурна, накрая звънка и изкарва резултатите от работата си под формата на пълни дивотии — изброи Дал. — Налага се да представяте изходните й данни лично и няма значение какво казвате, когато ги показвате на К’ийнг, стига само да му дадете предлог да оправи някаква грешка. Всъщност не се налага да изброявам що за невероятна безсмислица е всичко това, нали?

— Ритуалът е придобил форма още преди ние да дойдем на кораба — обясни Трин. — Това са ни предали хората, които са изпълнявали длъжностите ни преди нас. Изпълняваме го, понеже работи.

Дал вдигна ръце.

— Тогава защо да не използваме Кутията за всичко? Ще ни спести много време!

— Не върши работа за всичко — обясни Трин. — Действа само в ситуации, които са извънредно трудни.

— Като изнамирането на тъй нареченото контрабактериално средство за шест часа?

— Точно така.

Дал огледа присъстващите, преди да попита:

— А не ви ли притеснява, че сред оборудването на научна лаборатория има магическа кутия?

— Разбира се, че ни притеснява! — остро отвърна Колинс. — Мразя проклетото чудо! Но се налага да вярвам, че в действителност не е магическо. Просто по някаква причина държим в склада продукт на толкова невъзможно напредничава технология, че на нас така ни изглежда. Все едно да показваш на пещерен човек телефона си. Няма да има никаква представа как работи, но все пак може да го ползва да се обади на някого.

— Ако телефонът е като Кутията, то би позволявал на пещерния човек обаждане само когато избухне пожар — уточни Дал.

— Това е положението — призна Колинс. — И по неизвестна причина, за да накараме Кутията да работи, се налага да изнасяме цялото това представление с безмислените й изходни данни. Правим го, понеже действа. Ние може и да нямаме представа какво да правим с данните, но компютърът на „Дръзки“ има. И в конкретния момент, при спешни ситуации, това е достатъчно. Мразим Кутията. Но нямаме друг избор, освен да я ползваме.

— Когато се качих на „Дръзки“, казах на К’ийнг, че в Академията срещаме трудности с възпроизвеждането на някои от изследванията, които провеждате тук на борда — сподели Дал. — Сега разбирам защо. Истината е, че всъщност вие не вършите същинската работа.

— Приключихме ли вече, мичман? — попита Колинс. Очевидно разпитът й беше омръзнал.

— Защо просто не ми казахте всичко това, когато се качих на кораба?

— И какво се очакваше да ти обясним, Анди? — попита лейтенантката. — Здрасти, добре дошъл на „Дръзки“, избягвай офицерите, понеже е вероятно да те убият, ако попаднеш в техен изследователски отряд, и о, между другото, имаме си магическа кутия, с която вършим невъзможни неща? Това щеше да остави прелестно първоначално впечатление, нали?

— Нямаше да ни повярваш — намеси се Касауей. — Не и докато не останеш тук достатъчно дълго, че да нагазиш в лайната.

— Луда работа — заяви Дал.

— Така си е — съгласи се Колинс.

— И нямате рационално обяснение за това? Дори хипотеза?

— Рационално е обяснението, което дава Двойното О — обади се Трин. — „Дръзки“ поема високорискови мисии. Заради това дава повече жертви. Като компенсация екипажът е развил суеверия и стратегии за изплъзване. А ние тук използваме високоразвити технологии, които не разбираме, но ни позволяват да изпълняваме мисиите си.

— Само дето не вярвате в това.

— Не ми харесва подобно обяснение — възрази Трин. — Нямам никакви причини да не му вярвам.

— По-разумно е, отколкото версията на Дженкинс — обади се Мбеки.

Дал се обърна към нея.

— Споменавала си го и преди.

— Той се занимава с независим изследователски проект — оправда го Колинс.

— По темата?

— Не точно — смотолеви лейтенантката. — Той е човекът, изградил проследяващата система, която използваме за капитана и останалите. ИИ-то на корабния компютър я вижда като хак и все се опитва да я ремонтира. Така че се налага Дженкинс да обновява програмката си непрекъснато, ако искаме да продължава да действа.

Дал погледна към Касауей.

— Ти каза, че приличал на Йети.

— Ами той наистина си прилича на Йети — призна Джейк. — На Йети или пък на Распутин. Чувал съм да го описват и по двата начина. И едното, и другото определение му прилягат.

— Според мен тъкмо него срещнах, след като ходих до мостика да дам на К’ийнг данните от Кутията за чумата на Керенски. Пресрещна ме в коридора.

— Какво ти каза? — полюбопитства Колинс.

— Каза ми да стоя далеч от мостика — отвърна Дал. — И ми каза да „избягвам повествованието“. Какво, по дяволите, ще рече това?

Мбеки отвори уста да заговори, но лейтенантката се обади първа:

— Дженкинс е брилянтен програмист, но може да се каже, че пребивава в свой собствен свят и животът на „Дръзки“ го е ударил по-силно, отколкото мнозина други.

— Което ще рече, че съпругата на Дженкинс бе убита по време на изследователска мисия — уточни Мбеки.

— Какво е станало?

— Застреля я циркериански наемен убиец — обясни Колинс. — Целил се в посланика на Двойното О в Циркерия. Капитанът бутнал посланика на земята, а точно зад него стоеше Маргарет. Улучи я в шията. Почина, преди да падне на земята. След тази случка Дженкинс реши поне отчасти да си вземе довиждане с действителността.

— И какво точно смята той, че се случва? — полюбопитства Дал.

— Защо не оставим обсъждането за някой друг път? Вече знаеш какво се случва и защо. Съжалявам, че не ти казах по-рано за това, Анди. Но сега вече знаеш. И си наясно какво да правиш, когато ние с Бен внезапно кажем, че отиваме за кафе.

— Крия се.

— „Криене“ не е предпочитаната от нас дума — уточни Касауей. — Повече ни харесва „изпълнение на алтернативни задачи“.

— Само не ходи в склада — предупреди Мбеки. — Това е нашето място за алтернативни дейности.

— Просто алтернативно ще си решавам задачи зад бюрото си, става ли? — озъби се Дал.

— Браво, само така! — похвали го Фиона.

* * *

На вечеря в столовата Дал сподели с четиримата си приятели какво беше научил в лабораторията, след това се обърна към Фин.

— Дали успя да се добереш до информацията, за която те помолих?

— Всъщност успях — призна морякът.

— Чудесно!

— Бих желал да започна с въведението, че по принцип не правя такива неща безплатно — заяви Фин, предавайки телефона си на Дал. — И въобще нещо такова ще струва колкото седмичната ти заплата. Но въпросът ме човърка още от онази спасителна операция. Тъй че и аз исках да видя с очите си.

— За какво си говорите вие двамата? — полюбопитства Дювал.

— Накарах Фин да порови в картоните — обясни Дал. — По-точно в един медицински картон.

— Чий?

— На твоето гадже — уточни Фин.

При тези му думи Анди се стресна:

— Какво?

— Дювал се среща с Керенски.

— Млъквай Фин, няма такова нещо! — възрази Мая и погледна към Дал. — След като се възстанови, Керенски ме издири да ми благодари, че съм му спасила живота. Каза, че когато се свестил в совалката, помислил, че е умрял, понеже над него се реел ангел.

— О, Боже! — възкликна Хестър. — Кажи ми, че подобна реплика не върши работа наистина! Иначе като нищо ще се гръмна!

— Не върши никаква работа — увери го Дювал. — Тъй или иначе Керенски попита дали може да ме черпи едно питие следващия път като слезем някъде. Отвърнах му, че ще си помисля.

— Гадже — изкиска се Фин.

— Да знаеш, че ще те намушкам в окото — предупреди го Дювал и насочи вилицата си към него.

— Защо ти е трябвал медицинският картон на лейтенант Керенски? — полюбопитства Хенсън.

— Миналата седмица той беше болен от чума. Възстанови се достатъчно бързо да води изследователска мисия, където след нападение от машини изгуби съзнание. Възстановил се е достатъчно бързо от травмата, за да налети на Мая по някое време днес.

— Честно казано, все още изглеждаше много зле — уточни Дювал.

— Честно казано, би трябвало да е мъртъв — поправи я Дал. — Меровианската чума разтапя плътта на хората както си е върху костите. Когато го излекуваха, Керенски беше на около петнайсет минути от смъртта, а седмица по-късно предвожда изследователска мисия? Че толкова време не стига да се оправиш от настинка, да не говорим за плътоядна бактерия!

— Сигурно има страхотна имунна система — защити го Дювал.

Дал я изгледа сурово и обърна към нея телефона на Фин:

— През изминалите три години Керенски три пъти е бил раняван с огнестрелно оръжие, четири пъти е лепвал смъртоносна болест, бил е смазан под скално срутване, ранен при катастрофа на совалка, понесъл е сериозни изгаряния, когато работната му станция на мостика гръмнала в лицето му, преживял е частична атмосферна декомпресия, страдал е от изкуствено причинена умствена нестабилност, хапали са го две отровни животни и е губил контрол над тялото си, завладяно от извънземен паразит. Това се е случило преди неотдавнашната чума и последната ни изследователска мисия.

— Освен това е прихващал венерически болести три пъти — добави Дювал, ровейки във файла.

— Да ти е сладка почерпката му! — ухили се Фин.

— Май ще трябва да ме черпи пеницилин с лед — Мая върна телефона обратно на Дал. — Значи казваш, че няма начин в момента да щъка насам-натам.

— Да се абстрахираме от факта, че би следвало лейтенантът да е покойник. Но няма начин след всичко преживяно да е жив и с акъла си. Този човек би трябвало вече да служи за учебен модел за пациент с посттравматично стресово разстройство.

— Има си терапии, с които да го компенсират — отвърна Дювал.

— Да, ама не толкова много пъти — възрази Дал. — Тук са записани седемнайсет големи наранявания и травми за три години. Прави по една на всеки два месеца. Би трябвало в момента вече да е на зеленчук, който си смуче палеца. Излиза, че на практика разполага с време само колкото да се възстанови, преди пак да му оправят болничната койка. Нереално е!

— Преследваш ли някаква конкретна цел с това твърдение — попита Мая, — или просто ревнуваш заради физическите способности на Керенски?

— Опитвам се да докажа, че на този кораб става нещо странно — Дал скролна нататък през още данни. — Днес началничката ми и колегите в лабораторията ми наприказваха камара глупости по темата за изследователските мисии и Керенски, и всичко останало. Но няма да се вържа!

— Защо?

— Защото не смятам, че и те самите си вярват. И защото версията им не обяснява неща като това… — той се намръщи и погледна към Фин. — Успя ли да хванеш нещо за Дженкинс?

— Говориш за Йетито, с което се срещнахме?

— Да.

— Той изобщо не фигурира в компютърната система.

— Не сме си го въобразили.

— Не, не сме — съгласи се Фин. — Просто го няма в системата. Но пък ако е богът по програмиране, какъвто го изкарват колегите ти и в момента активно хаква компютъра, не смятам, че би следвало много да се изненадваме, че не фигурира в данните, нали?

— Мисля, че трябва да го намерим — заяви Дал.

— Защо? — попита Фин.

— Понеже смятам, че знае нещо, за което никой друг не иска да говори.

— Приятелчетата ти в лабораторията казват, че е луд — уточни Хестър.

— Не смятам, че са приятели на Анди — възрази Хенсън.

Всички се извърнаха към него.

— Какво имаш предвид?

Младият милиардер сви рамене:

— Твърдят, че не му били споменавали за случващото се, понеже нямало да им повярва, преди да преживее това-онова лично. Може и да са прави. Но е вярно също, че ако не знае какво се случва, няма да може да използва същата стратегия, която колегите му използват — да избягва командир К’ийнг и останалите офицери, и така да се измъква от набора на доброволци за мисиите. Помислете си, другари: на кораб с многохиляден екипаж ние петимата попаднахме в състава на една и съща изследователска мисия. Какво общо имаме помежду си?

— Ние сме новите на борда — обади се Дювал.

Хенсън кимна.

— И естествено никой не благоволи да ни спомене какво се случва на кораба, до разговор по темата се стигна едва когато ножът опря в кокала.

— Значи смяташ, че до момента не са ни казвали нищо не защото не знаем достатъчно, за да повярваме — уточни Дал. — Смяташ, че реалната причина е, защото така, ако някой ще пада жертва, това ще сме ние, а не колегите ни.

— Това е просто предположение — подчерта Хенсън.

Хестър го изгледа възхитено:

— Не те мислех за толкова циничен!

Милиардерът отново сви рамене:

— Когато си наследник на третото по големина богатство в историята на Вселената, непременно се научаваш да се съмняваш в мотивацията на хората.

— Трябва да намерим Дженкинс — повтори отново Дал. — Трябва да научим какво знае той!

— И как предлагаш да стане? — попита Дювал.

— Мисля да започнем с товарните тунели.