Джон Скалзи
Червеноризци (3)

Глава втора

Старшина на име Дел Сол посрещна четиримата нови членове на екипажа на „Дръзки“ и бързичко ги разведе по местоназначенията им. Дал бе приветстван от главния научен офицер на „Дръзки“ — К’ийнг.

— Сър — отдаде чест Дал.

К’ийнг отвърна на поздрава му с думите:

— Младши мичман Дал, радвам се да се запознаем! Невинаги посрещам лично новоназначените в отдела ми, но току-що излизам от дежурство и реших да те изпратя до дежурния ти пост. Има ли нужда първо да прибереш личните си вещи?

— Не, сър — отвърна Дал.

Ръчният му багаж заедно с тези на останалите, подлежеше на проверка от корабната охрана и щеше да бъде разнесен по каютите на новите космонавти, местоположението на които щеше да бъде ъплоуднато в телефоните им.

К’ийнг сподели:

— Научих, че си прекарал няколко години на Форшан и говориш езика. И четирите диалекта.

— Да, сър.

— Изучавал съм го малко в Академията — К’ийнг си прочисти гърлото. — Аааачка фаахклалхач гкхалал чакалалал.

Дал даде всичко от себе си, за да не направи гримаса. К’ийнг току-що бе опитал да изкаже на третия диалект традиционния за дясноуклонната схизма поздрав „Предлагам ти хляба на живота“, но сричкуването и акцентът му бяха превърнали израза в „Нека заедно насилим тортите“. Като оставим настрана, че би било извънредно необичайно за член на дясноуклонната схизма доброволно да заговори на третия диалект, ро̀ден за основателя на лявоуклонната схизма и следователно — традиционно отбягван от десните, взаимното насилване на торти не беше сред утвърдените където и да било на Форшан практики.

— Ааачкла фааачклалхалу аадалалу чкалалал — изрече Дал на третия диалект, отвръщайки с общоприетия традиционен отговор „Ще разчупя хляба на живота с теб“.

К’ийнг се поинтересува:

— Правилно ли казах поздрава?

— Акцентът ви беше много необичаен, сър — отвърна дипломатично мичманът.

— Несъмнено си прав — съгласи се научният офицер. — В такъв случай ще е най-добре, ако се налагат разговори на форшански, да предавам щафетата в твои ръце.

— Добре, сър.

— Последвай ме, мичман! — нареди К’ийнг и закрачи напред. Дал бе принуден да подтичва, за да не изостава.

Около научния офицер „Дръзки“ беше като кипнал кошер: членове на екипажа и офицери целеустремено се движеха през коридорите, всеки с вид, все едно му е много важно да стигне до крайната си цел. К’ийнг крачеше между тях като кораб, вдигащ вълна пред носа си — щом наближеше, тълпата магически се разделяше пред него, а след отминаването му процепът се затваряше.

— Все едно тук е час пик! — отбеляза Дал, зазяпан в минувачите.

— Както ще забележиш, екипажът ни е доста ефикасен и ефективен — отвърна К’ийнг. — Като флагман на Общовселенското обединение „Дръзки“ внимателно си подбира моряците!

— Не се съмнявам в това, сър — Дал хвърли поглед и през рамо. Зад гърба им членовете на екипажа значително забавяха движението си и зяпаха отминаването на научния офицер и новия моряк. Дал не беше в състояние да прочете израженията на колегите си.

К’ийнг го отвлече от размислите му:

— Научих, че в Академията изрично си пожелал да бъдеш назначен на „Дръзки“.

— Да, сър — съгласи се Дал, съсредоточавайки вниманието си върху висшестоящия офицер. — Вашият отдел се занимава с наистина напредничави разработки. На борда правите толкова изумителни проучвания, че ни е трудно да ги повтаряме в Академията.

— Не искаш да кажеш, надявам се, че според теб тук си вършим през пръсти работата — подчерта К’ийнг. В гласа му се долавяше остър намек.

— Нищо подобно, сър — отвърна Дал. — Репутацията ви на учен е неопетнена! А и знаем, че в този тип дейност, с която се занимава отделът ви, първоначалните условия са едновременно важни и трудни за пресъздаване.

К’ийнг като че ли се поотпусна след тези му думи. Рече:

— Космосът е обширен. Мисията на „Дръзки“ е да го проучва. Голяма част от научните ни занимания тук, на фронтовата линия, се състои от идентифициране, описание и полагане на първоначални хипотези. След това продължаваме нататък и оставяме на тези след нас да довършат труда ни.

— Да, сър — съгласи се Дал. — Именно науката на фронтовата линия ми се нрави. Проучването.

— Така ли било? А ти самият желаеш ли да участваш в изследователски мисии?

Точно пред тях един от бързоходците от екипажа успя да се препъне в собствените си крака. Дал го подкрепи, за да не падне.

— Полека — каза, изправяйки го отново. — Внимавай къде стъпваш, друже!

Спасеният от падане моряк се отдалечи, а промърмореното му под нос „Благодаря“ направо отиде в доплеровата зона, така бързаше да изчезне.

— Пъргав и любезен — рече Дал ухилен, след това спря да се усмихва, понеже забеляза, че К’ийнг също се е заковал на място и се взира в него много сериозно. — Сър?

— Изследователски мисии — натърти научният офицер. — Смяташ ли да участваш в такива?

— В Академията бях известен повече като лабораторен плъх — призна Дал. Стори му се, че К’ийнг май се намръщи. — Но осъзнавам, че „Дръзки“ е разузнавателен кораб. С нетърпение очаквам да извърша част от проучванията лично!

— Много добре — заключи научният офицер и отново закрачи напред. — Да си лабораторен плъх в Академията не е лошо, на други кораби също няма да е проблем. Но причината „Дръзки“ да направи толкова много от откритията, които са те заинтересували на първо място е резултат от желанието на екипажа да слезе в полето и да си изцапа ръцете. Ще те моля да го имаш предвид!

— Да, сър!

— Добре — К’ийнг спря пред врата с надпис „Ксенобиология“. Отвори я, разкривайки лабораторията отвъд, и прекрачи прага. Дал го последва.

Отделът по ксенобиология беше ненаселен.

— Къде са всички, сър? — попита мичманът.

— Екипажът на „Дръзки“ върши много кръстосани задачи заедно с членове на другите отдели и често моряците си имат вторични и третични назначения — обясни К’ийнг. — Заради познанията си по форшански ти например ще служиш и в отдела по лингвистика. Тъй че хората ни невинаги си стоят заковани на дежурните постове.

— Ясно, сър.

— Въпреки това… — научният офицер извади телефона си и набра номер. — Лейтенант Колинс? Най-новият член на екипажа е във вашата лаборатория, готов да ви се представи… — пауза. — Добре. Това е всичко! — К’ийнг прибра телефона. — Лейтенант Колинс ще дойде след малко, за да те приветства.

— Благодаря ви, сър — каза Дал и отдаде чест.

Научният офицер кимна, отдаде му чест в отговор и излезе в коридора. Мичманът отиде до вратата и проследи отдалечаването му. Чак до завоя зад ъгъла и изчезването от поглед К’ийнг бе предшестван от носовата си вълна.

* * *

Зад гърба на Дал някой подвикна:

— Ехо!

Младежът се обърна. В средата на лабораторията бе застанал непознат моряк.

Дал отново надникна навън през вратата — натам, накъдето бе завил К’ийнг — и после пак към новопоявилия се колега. Каза:

— Здрасти. Нямаше те тук преди две секунди!

— Аха, случва ни се понякога — съгласи се новият, приближи се до Дал и протегна ръка. — Джейк Касауей.

— Анди Дал — мичманът се ръкува с него. — И как точно ти се случва?

— Търговска тайна — ухили се Касауей.

В другия край на лабораторията се отвори врата и от стаята зад нея излезе друг член на екипажа.

— Ей тъй се издават търговските тайни — натъжи се новият познат на Дал.

Младежът посочи вратата и попита:

— Какво има там?

— Там е складът — обясни Касауей.

— Криете се в склада ли?

— Не се криехме — възрази излязлата от склада жена. — Просто инвентаризирахме.

— Анди Дал, това е Фиона Мбеки — представи я Касауей.

— Здрасти — кимна й Дал.

Мбеки заяви:

— Трябва да се радваш, че ние правим инвентаризацията. Понеже това значи, че няма да те пратят да го вършиш ти, понеже си най-новият в отдела.

— Ами благодаря тогава! — съгласи се Дал.

— Но все пак ще те караме да правиш кафе — допълни Мбеки.

— Ще изпълнявам с гордост задачата си!

— А ето ги и шефовете — Касауей кимна към двама офицери, които се задаваха откъм коридора.

От двамата, по-възрастната жена се приближи право към Дал. Забелязал навреме лейтенантската нашивка на рамото й, той отдаде чест.

— Свободно — нареди Колинс, макар че все пак отвърна на официалния му поздрав. — Тук си отдаваме чест единствено когато Негово Височество влезе през вратата.

— Имате предвид командир К’ийнг.

— Нали схващаш смисъла на шегичката? — поинтересува се Колинс. — Понеже името му звучи точно като Кинг, ще рече „крал“.

— Да, госпожо.

— Порцийка научен хумор — уточни лейтенантката.

— Схванах, госпожо.

— Добре! Понеже последното, от което се нуждаем, е наоколо да се мотае още някой лишен от хумор сухар. Вече си се запознал с Касауей и Мбеки, както виждам?

— Да, госпожо.

— Трябва да си разбрал и че аз съм прекият ти началник — добави лейтенантката и после посочи колегата, с когото беше влязла. — Запознай се с Бен Трин, втори в командната редица на лабораторията.

Трин дойде да се ръкува с Дал.

— Това изчерпва отдела.

— Като изключим Дженкинс — додаде Мбеки.

— Е, той няма да се среща с него — уточни Колинс.

— Би могъл — възрази момичето.

— Кога за последно си виждала Дженкинс? — попита я Трин.

— Мисля, че го мярнах веднъж, но се оказа, че било Йети — ухили се Касауей.

— Стига толкова за Дженкинс! — нареди Колинс.

— Кой е той? — поинтересува се Дал.

— Работи по независим проект — осведоми го лейтенантката. — Много натоварен. Забрави го, никога няма да го срещнеш. А сега… — тя се пресегна към една от масите в лабораторията, грабна оттам един таблет и го включи. — Идваш при нас с наистина забележителни оценки от Академията, господин Дал!

— Благодаря, госпожо.

— Флавиу Антонеску още ли оглавява катедрата по ксенобиология?

— Да, госпожо.

— Моля те, спри да ме госпожваш на всяко изречение, мичман, звучи все едно имаш вокален тик!

Дал отново се усмихна и се съгласи:

— Няма проблем.

Колинс кимна и отново се втренчи в таблета.

— Изненадана съм, че Флавиу те е препоръчал за „Дръзки“.

— В началото отказа — призна Дал, като се сети за спора с началника на катедрата си в Академията. — Искаше да заема пост в проучвателния корпус на Европа.

— Защо не се съгласи? — поинтересува се Колинс.

— Исках да видя Вселената, не да кисна на дъното на шейсеткилометров леден тунел и да зяпам европски микроби.

— Нещо против европските микроби ли имаш? — озъби се началничката на Дал.

Той я увери:

— Убеден съм, че микробите са прекрасни! Просто заслужават да ги изучава някой, който наистина копнее за това.

— Сигурно си бил доста настоятелен, та да накараш Флавиу да си промени мнението.

— Оценките ми бяха достатъчно високи да привлекат вниманието на командир К’ийнг — отвърна Дал. — А и за късмет тук се разкри свободно място.

— Не беше късмет — вметна Мбеки.

— Беше лонгранианска ледена акула — уточни Касауей.

— Което е точно обратното на късмет — допълни момичето.

— Какво?

— Идваш тук на мястото на бившия ни колега Сид Блек — обясни Трин. — Взе участие в проучвателна експедиция на Лонгран Седем, а тази планета е заледена. Докато проучвали изоставен замръзнал град, изследователският отряд беше нападнат от ледени акули. Те отмъкнаха Сид. Повече не го видяхме.

— Видяхме крака му — уточни Мбеки. — По-точно долната му половина.

— Стига, Фиона! — заяви Колинс раздразнено. Остави таблета и се вгледа отново в Дал. — Вече си се срещнал с командир К’ийнг?

— Да.

— Той спомена ли нещо за изследователски мисии?

— Да — отвърна Дал. — Попита ме дали се интересувам от тях.

— А ти какво отговори?

— Казах, че обикновено се занимавам с лабораторни задачи, но предположих, че все пак ще взимам участие и в проучвателни експедиции. Защо питате?

— К’ийнг си го е набелязал — сподели Трин с Колинс.

Дал стрелна с поглед двамата си офицери и попита:

— Да не би случайно да пропускам нещо важно, госпожо?

— Не — отвърна Колинс и се намръщи срещу Трин. — Просто предпочитам да имам възможност първо да индоктринирам екипажа си, преди К’ийнг да ги прилапа. Това е всичко!

— Да няма някакво философско неразбирателство помежду ви? — недоумяваше Дал.

— Не е важно — заяви лейтенантката. — Не се главоболи с този въпрос. Да се заемем като начало с основните подробности… — тя посочи към ъгъла. — Ти получаваш онази работна станция. Бен ще ти издаде служебен таблет и ще ти прочете правилата, а Джейк и Фиона ще те въведат във всичко друго, което искаш да знаеш. Достатъчно е само да ги попиташ. Освен това новият винаги е дежурен по кафе.

— Вече ми споменаха за това.

— Добре — зарадва се Колинс. — Понеже точно сега добре ще ми дойде някоя и друга чашка. Бен, погрижи се да го настаниш, моля те!

* * *

— Е, разпитваха ли ви за изследователски мисии, а? — попита Дювал, когато пренесе подноса си с обяда до масата, където вече се бяха настанили двамата й другари от совалковия док.

— Мен ме питаха — съгласи се Хенсън.

— Мен също — призна Дал.

— На мен ли така ми се струва, или на борда на кораба има малко странно отношение към изследователските мисии? — попита Дювал.

— Дай ми пример — помоли Дал.

— Ами да речем, че за първите пет минути след като стъпих на новия си пост чух три различни истории за хора от екипажа, гризнали дръвцето по време на изследователски мисии. Смърт, причинена от паднала скала. Смърт в резултат на токсична атмосфера. Смърт чрез изпаряване с пулсов пистолет…

— Смърт поради повреда във вратата на совалка — добави Хенсън.

— Смърт, предизвикана от ледена акула — довърши Дал.

— От какво била предизвикана? — примигна сепнато Дювал. — Какво, по дяволите, е ледена акула?

— Нямам ни най-малка представа — призна мичманът. — Не знаех дори, че съществува такова животно.

— Дали е акула, направена от лед? — полюбопитства Хенсън. — Или е акула, която живее в леда?

— Не ми поясниха при споменаването на случая — Дал наръга решително парчето месо на подноса си.

— Струва ми се, че е трябвало да ги уличиш в лъжа за акулската история — каза Дювал.

— Въпреки че подробностите бяха неясни, и тя съвпада с по-мащабната картина, която обрисуваш. Хората тук са се побъркали на тема проучвателни експедиции.

— Сигурно защото на всяка умира по някой — предположи Хенсън.

Дювал вдигна вежда при това изказване.

— Какво те накара да го кажеш, Джими?

— Ами, всички ние идваме на мястото на бивши членове на екипажа, нали? — Хенсън посочи момичето. — Какво се е случило с този, когото сменяш ти? Да не се е прехвърлил на друг кораб?

— Не — призна Дювал. — Той е в графата „смърт в резултат на изпаряване“.

— А моят е бил изсмукан от совалката — сподели младият богаташ. — Този на Анди пък е хапнат от акула. Може би. Трябва да признаете, че тук става нещо. Обзалагам се, че ако издирим Фин и Хестър, те също ще има какво да ни разкажат…

— Като говорим за вълка… — Дал размаха вилицата си. Хенсън и Дювал се обърнаха натам, накъдето им беше посочил, и видяха Хестър в края на опашката пред готвачката. С поднос в ръце той мрачно се озърташе из столовата.

— Не е най-веселият човек на света, нали? — захили се Дювал.

— О, бива си го — възрази Хенсън и повика младежа.

Като чу името си, Хестър малко се стресна и видимо се позамисли дали следва да се присъедини към тримата, но после очевидно се примири с идеята, защото се приближи и седна до тях. Започна да рови в храната си.

— Та така — обърна се към него Дювал след малко. — Как ти мина денят?

Хестър сви рамене и продължи да рови в чинията си, но накрая направи гримаса и остави вилицата си. Огледа присъстващите.

— Какво има? — попита Дювал.

— На мен ли така ми се струва — поде Хестър, — или всички на този кораб са монументално издивели на тема изследователски мисии?