Джон Скалзи
Червеноризци (19)

Глава осемнадесета

— Достатъчно дълго спа — заяви Дал, кимвайки към проснатия в безсъзнание на леглото Марк Кори. — Събуди го!

— Това ще рече да го докосна — възпротиви се Дювал.

— Не е задължително — Хестър се пресегна, взе една от възглавниците, която Кори не използваше, и го млатна с нея по главата. Спящият красавец рязко се събуди.

— Готин подход! — похвали Хенсън младежа, който кимна, поласкан от комплимента.

Кори седна и се огледа, объркан. Попита, без да се обръща конкретно към някого:

— Къде съм?

— В хотел — отвърна Дал. — „Бест Уестърн“ в Бърбенк.

— Защо съм тук?

— Припадна в клуб „Лозата“, след като нападна един мой приятел — обясни Дал. — Натикахме те в колата ти и те докарахме тук.

Кори погледна надолу и сбръчка вежди.

— Къде са ми панталоните?

— Отнехме ти ги.

— Защо?

— Понеже трябваше да поприказваме с теб.

— Можеше да го направите и без да ми сваляте панталоните — намуси се актьорът.

— В един идеален свят — може би — ухили се Дал.

Кори замаяно се втренчи в него. След малко възкликна:

— Познавам те! Ти си статист в сериала ми… — обърна се към Дювал и Хенсън. — Вие двамцата също… — плъзна поглед и по Хестър. — Теб обаче никога не съм те виждал!

Младият мичман леко се притесни от това твърдение и сподели с Кори:

— Снимахме една сцена заедно. Нападнаха те роякоботи.

— Пич, снимам много сцени със статистите — увери го актьорът. — Нали затова им викат статисти… — той отново съсредоточи вниманието си върху Дал. — И ако някой от вас изобщо иска да работи пак в сериала, най-добре да ми върнете панталоните и ключовете от колата, незабавно!

— Панталоните ти са в тоалетната — уведоми го Хенсън. — Сушат се.

— Беше толкова пиян, че се опика — довърши Хестър.

— Освен че ти свалихме панталоните за целите на дискусията, решихме, че може и да не ти се ходи на работа с дрехи, които смърдят на урина — додаде Дал.

Кори озадачено ги огледа, сведе поглед към бельото си и след това се сгъна на две и го подуши. И Дювал, и Хестър изглеждаха отвратени; Анди го гледаше безстрастно.

— Добре си мириша — заяви актьорът.

— Бельото е ново — осведоми го Дал.

— Чие е? — попита Кори. — Твое ли?

— Не, мое — отвърна Керенски. През цялото време досега бе седял безмълвно в полагаемото се на апартамента кресло, с гръб към леглото. Сега се изправи и се обърна с лице към Марк. — В крайна сметка нали двамата сме един размер.

Кори се втренчи тъпо в лейтенанта. Накрая промърмори:

— Ти!

— Аз — съгласи се Керенски. — И съм също така и „ти“.

— Значи теб видях в „Гоукър“ вчера.

— Дори не знам какво е това — озадачи се астрогаторът.

— Там имаше видео на някой, досущ като мен на вид, застанал на улицата по без гащи — осведоми го Кори. — Снимали са го с телефон и са го пратили на уебсайта на „Гоукър“. Сериалът ни трябваше да потвърди, че тогава съм бил на снимачната площадка, преди някой да повярва, че не съм аз. А си бил ти!

— Да, вероятно съм бил аз — съгласи се Керенски.

— И кой си ти?

— Аз съм ти — обясни Керенски. — Или поне този, на когото се преструваш.

— Това прозвуча като пълна дивотия.

— Е, и твоите приказки за „Гоукър“ ми звучат като пълна дивотия, тъй че сме квит — увери събеседника си астрогаторът.

— И защо си търчал по улицата по без гащи? — попита Кори.

Керенски махна с ръка към присъстващите в стаята и обясни:

— Те ми взеха панталоните.

— Защо?

— Понеже трябваше да поговорим с него — обясни Дал.

Кори откъсна поглед от двойника си:

— Абе хора, какво ви има?

— Ти все още си тук — посочи му очевидното Дал.

Актьорът обаче отново го пренебрегна. Стана от леглото и отиде до Керенски, който си стоеше и го наблюдаваше. На свой ред го огледа най-внимателно и заяви:

— Това е изумително! Изглеждаш досущ като мен!

— Аз съм точно като теб — увери го Керенски. — До последната подробност.

— Това не е възможно — заяви Кори, втренчен в лицето на двойника си.

— Възможно е — лейтенантът пристъпи по-близо до него. — Вгледай се по-внимателно!

Двамата стояха на няма и инч разстояние, докато Кори проучваше тялото му.

— Добре, това почва да става бая страшничко — тихичко каза Хестър на Дал.

— Марк, нуждаем се от помощта ти! — заяви Анди на Кори. — Нужен си ни, за да ни уредиш разговор с Чарлз Поулсън.

— Защо? — попита актьорът, без да сваля поглед от Керенски.

— Има някои подробности за сериала, които трябва да обсъдим с него — заяви Дал.

— Той не приема срещи в момента — отвърна Кори и се обърна. — Преди няколко месеца синът му катастрофира с мотоциклета си. Пострада тежко, в момента е в кома и лекарите не дават надежда, че ще излезе от нея. Поулсън му подари мотора за рождения ден. Носят се слухове, че шефът си влиза в офиса всяка сутрин, сяда и зяпа в стената, докато стане шест вечерта и дойде време да се прибере вкъщи. Няма да ви приеме!

След тази реч актьорът отново се обърна към Керенски.

— Трябва да опитаме! — настоя Дал. — Именно за това си ни нужен. Той може да избегне да се среща с почти всички останали, но ти си звездата в сериала му. Трябва да те приеме!

— Не му трябва да приема никого — възрази Кори.

— Можеш да го накараш да те приеме — перифразира Дювал.

Кори погледна към нея, след което се откъсна от Керенски, за да пристъпи в нейна посока. Попита:

— И защо ми е да го правя? Права си, ако се затръшкам и настоя да се видя с Поулсън, все ще намери време да ме приеме. Но ако ме приеме и му загубя времето, може да ме изрита от сериала. Може да накара да убият героя ми по някакъв ужасен начин само за да набере бързо рейтинг по този начин. А след това ще остана без работа. Знаете ли колко трудно е в този град да се докопаш до главна роля в сериал? Преди да получа тази, бях сервитьор. Нямам намерение да жертвам всичко заради вас, хора!

— Важно е — заяви Дал.

— Аз съм важният — поправи го Кори. — Кариерата ми е важна. По-важна е от всичко, което вие бихте могли да искате.

— Ако ни помогнеш, можем да ти дадем пари — предложи Хенсън. — Имаме деветдесет хиляди долара.

— Че това е по-малко, отколкото взимам на серия — отвърна Кори и се втренчи отново в Керенски. — Постарайте се повечко, става ли?

Дал отвори уста да заговори.

— Аз ще се оправя с него — прекъсна го Керенски и огледа другарите си. — Нека поговоря с Марк!

— Ами говори? — предложи Хестър.

— Насаме — настоя астрогаторът.

— Сигурен ли си? — попита Дал.

— Напълно.

— Добре — Анди махна на Дювал, Хенсън и потресения Хестър да излязат от стаята.

— Кажи ми, че не съм единственият, който смята, че тук ще се случи нещо невероятно — промърмори Хестър в коридора.

— Само ти си — увери го Дал.

— Не, не е — възрази Дювал.

Хенсън също поклати глава.

Мая додаде:

— Не е възможно да не си видял как Кори реагира на Анатоли, Анди!

— Сигурно не съм обърнал внимание.

— Да бе — ухили се Хестър.

— Ама ти наистина си голям срамежливко! — изсъска Дювал на Дал.

— Просто предпочитам да си мисля, че вътре се провежда трезва, разумна дискусия и че Керенски използва някои особено добри аргументи.

От другата страна на вратата се разнесе приглушено туп.

— Да, точно това се случва вътре — ухили се още по-широко Хестър.

— Възнамерявам да ида да почакам във фоайето! — осведоми ги Дал.

* * *

Два часа по-късно, когато зората пукна, умореният Керенски слезе долу във фоайето.

— На Марк му трябват ключовете — заяви. — В шест и половина трябва да е в гримьорната.

Дал порови в джоба си и извади ключовете.

— Значи ще ни помогне?

Керенски кимна.

— Ще пусне съобщение веднага щом се добере до площадката. Ще каже на Поулсън, че напуска, освен ако не си уредят среща днес.

— И как точно успя да го убедиш да мине на наша страна? — попита Хестър.

Керенски го прикова с открит поглед.

— Наистина ли се интересуваш?

— Ами — поколеба се младежът. — Всъщност не. Не особено.

— И аз така си мислех — заключи лейтенантът. Взе ключовете от Дал.

— Аз се интересувам — обади се Дювал.

Керенски въздъхна и се обърна към нея:

— Кажи ми, Мая, дали някога си срещала човек, който те познава напълно, толкова дълбоко и изцяло, че все едно двамата споделяте едно и също тяло, мисли и копнежи? И това усещане е съчетано със знанието, че онова, което усещаш към този човек, е същото, което той изпитва към теб, чак до последния атом, който те съставя? Имала ли си такъв партньор?

— Всъщност не.

— Жал ми е за теб — заключи Керенски и се насочи обратно към хотелската стая.

— Непременно трябваше да попиташ! — изсъска Хестър на Дювал.

— Интересно ми беше — отвърна тя. — И какво от това?

— Сега виждам сцени — обясни младежът. — Заседнали са в съзнанието ми. И никога няма да се изтрият. Ти си виновна!

— Това определено е страна на Керенски, която не съм виждал преди — съгласи се Дал. — Не съм забелязвал да се интересува от мъже.

— Не става дума за интерес от този вид — възрази Хенсън.

— Да не си пропуснал последните няколко часа? — изуми се Хестър. — И блъскането?

— Не, Джими е прав — съгласи се Дювал. — Той не се интересува от мъже. Интересува се от себе си. Открай време. Просто сега имаше възможност да доведе този интерес до ново ниво.

— Пфуй — възкликна Хестър.

Мая го погледна:

— Ако ти се отвори такава възможност, ти няма ли да се възползваш?

— Аз не се възползвах — посочи Дал.

— Да, но вече установихме, че си срамежливко — уточни Дювал.

Дал се ухили:

— Имаш право!

Асансьорът се отвори и от кабината излезе Кори, следван от Керенски. Приближи се до Дал.

— Трябва ми телефонният ти номер — каза. — Тъй че да ти звънна, когато уредя среща за днес.

— Добре — Анди му го продиктува.

Кори го вкара в абонатите си и след това ги огледа внимателно. Каза:

— Искам да оцените това, което върша за вас. Поставям си задника на котлона, като ви уреждам тази среща. Тъй че ако сторите нещо, с което да заплашите кариерата ми, кълна се, че ще ви намеря и ще прекарате остатъка от живота си в страдание. Ясен ли съм?

— Напълно — каза Дал. — Благодаря ти.

— Не го правя заради вас — додаде Кори и кимна към Керенски. — А заради него!

— Въпреки това ти благодаря.

— Също така, ако някой пита, причината да ме натиквате в колата ми снощи е, че съм получил алергична реакция към танините във виното, което пих в клуб „Лозата“.

— Разбира се — съгласи се Дал.

— Това си е самата истина — додаде Кори. — Хората са алергични към какво ли не.

— Да.

— Не сте видели някой да снима, докато сте ме пъхали в колата, нали?

— Май имаше един-двама…

Актьорът въздъхна:

— Танините. Запомнете го!

— Непременно.

Кори кимна на Дал, след това се отправи към Керенски и го притисна в страстна прегръдка. Лейтенантът му отвърна.

— Ще ми се да разполагахме с повече време — каза Марк.

— На мен също!

Двамата отново се прегърнаха и се разделиха. Кори излезе от лобито. Астрогаторът го изпрати с поглед.

— Леле! — възкликна Хестър. — Лоша работа, Керенски!

Керенски вихрено се обърна.

— Какво пък значи това?

Хестър вдигна ръце:

— Нямам намерение да те съдя!

— Кое да съдиш? — попита Керенски и огледа останалите. — Какво? Да не мислите, че съм правил секс с Марк?!

— А не си ли? — попита Дювал.

— Говорихме си — отвърна Керенски. — Най-изумителният разговор, който съм водил някога през живота си. Все едно се срещнах с брата, когото никога не съм имал!

— Стига де, Анатоли! — възрази Хестър. — Всички чухме блъскането!

— Марк си обуваше панталоните — обясни Керенски. — Върнах му ги и той все още беше нестабилен, така че падна. Това е всичко.

— Добре — прие младежът. — Извинявай!

— Исусе! — Керенски се огледа. — Абе, хора! Имах едно от най-великите изживявания в живота си, да поговоря с единствения човек, който наистина схваща — разбира ме изцяло, — и вие си седите тук и си мислите, че изпълнявам някакъв сорт времево-възвратен инцестов мастурбационен акт! Много благодаря, че осрахте изумителното ми, променящо живота изживяване. Направо ми се гади от вас! — и изхвърча стремително.

— Е, това беше поучително — заключи Дювал.

Керенски се върна с гръм и трясък и посочи към нея:

— И да знаеш, че късаме!

— Разбирам те напълно — съгласи се тя.

Керенски изхвърча стремително за втори път.

— Ще ми се да посоча, че бях прав — обади се Дал след малко.

Дювал се приближи до него и го удари по главата.